ДНК от два свята: как един обикновен грънчар разкрива древната връзка между Египет и Месопотамия
Той е живял преди към 4500 години в долината на Нил, с височина едвам 158 см, имал е артрит и е прекарвал живота си наведен над глината. Вероятно е бил грънчар.
Но ново ДНК проучване на скелета му, открит още през 1902 година край село Нуайрат, на юг от Кайро, прибавя към тази съвсем анонимна фигура нещо ненадейно: част от произхода му води към Месопотамия – другата велика цивилизация на античния свят, която се намира на разстояние от 1500 километра.
Изследването, оповестено в Nature, е първото биологично доказателство за генетична връзка сред Египет и Месопотамия – култури, за които до момента се е предполагало, че са си влияели единствено посредством търговия и хрумвания.
„ Ако разполагаме с повече ДНК данни и ги сравним с археологическите, културните и писмените източници от това време, това ще бъде извънредно вълнуващо “, споделя проф. Понтус Скоглунд от института „ Франсис Крик “ в Лондон, началник на изследването, представен от BBC.
Скелетът, който е заровен в керамичен съд в епохата преди балсамирането да стане всеобща процедура, е непокътнат изумително добре. Това разрешава на учените освен да извлекат ДНК от кост в ухото му, само че и да реконструират живота му по положението на костите и зъбите.
По данни на проф. Джоел Айриш от Liverpool John Moores University, мъжът е бил на възраст сред 45 и 65 години, със мощно износени стави, разширени седалищни кости и ясно изразени мускулни прикрепвания в ръцете – индикации за нескончаем, тежък физически труд.
„ Този човек е работил до последно. Целия си живот “, разяснява Айриш.
Според екипа, формата на черепа му демонстрира, че постоянно е държал главата си наведена надолу – присъща поза за грънчар. Доказателствата в зъбния гланц разкриват и хранителния му режим – той е консумирал локална храна, което удостоверява, че е израснал в Египет.
Но все пак, близо една пета от генетичния му материал идва от хора, живели в района на актуален Ирак – ядрото на Месопотамия. Според Аделин Морез Джейкъбс от Liverpool John Moores University, която проучва останките в границите на своята докторантска дисертация, това е първото „ ясно и недвусмислено “ доказателство за забележителна миграция сред двата центъра на цивилизация по това време.
„ Имаме две култури, които редом развиват книжовност. Археолозите от дълго време допускат, че са били в контакт и са обменяли хрумвания, а в този момент към този момент имаме и биологично удостоверение, че това е било тъкмо по този начин “, споделя Джейкъбс.
Скелетът е открит още през 1902 година и е дарен на World Museum в Ливърпул. По знамение оцелява след бомбардировките на града по време на Втората международна война, когато огромна част от сбирката е унищожена.
„ Само с помощта на необикновен късмет имаме опция през днешния ден да разкажем историята му “, споделя доктор Линус Гърдланд Флинк. „ Открихме, че част от произхода му идва от Плодородния полумесец – доказателство за разбъркване сред разнообразни групи още при започване на цивилизацията. “
Множество археологически доказателства демонстрират, че Египет и Месопотамия са в контакт от най-малко 10 хиляди години – време, в което Месопотамия към този момент е развила земеделие и опитомяване на животни.
До момента обаче липсва директната човешка връзка. Новите открития демонстрират, че обменът не е бил само културен, а и биологичен.
Но ново ДНК проучване на скелета му, открит още през 1902 година край село Нуайрат, на юг от Кайро, прибавя към тази съвсем анонимна фигура нещо ненадейно: част от произхода му води към Месопотамия – другата велика цивилизация на античния свят, която се намира на разстояние от 1500 километра.
Изследването, оповестено в Nature, е първото биологично доказателство за генетична връзка сред Египет и Месопотамия – култури, за които до момента се е предполагало, че са си влияели единствено посредством търговия и хрумвания.
„ Ако разполагаме с повече ДНК данни и ги сравним с археологическите, културните и писмените източници от това време, това ще бъде извънредно вълнуващо “, споделя проф. Понтус Скоглунд от института „ Франсис Крик “ в Лондон, началник на изследването, представен от BBC.
Скелетът, който е заровен в керамичен съд в епохата преди балсамирането да стане всеобща процедура, е непокътнат изумително добре. Това разрешава на учените освен да извлекат ДНК от кост в ухото му, само че и да реконструират живота му по положението на костите и зъбите.
По данни на проф. Джоел Айриш от Liverpool John Moores University, мъжът е бил на възраст сред 45 и 65 години, със мощно износени стави, разширени седалищни кости и ясно изразени мускулни прикрепвания в ръцете – индикации за нескончаем, тежък физически труд.
„ Този човек е работил до последно. Целия си живот “, разяснява Айриш.
Според екипа, формата на черепа му демонстрира, че постоянно е държал главата си наведена надолу – присъща поза за грънчар. Доказателствата в зъбния гланц разкриват и хранителния му режим – той е консумирал локална храна, което удостоверява, че е израснал в Египет.
Но все пак, близо една пета от генетичния му материал идва от хора, живели в района на актуален Ирак – ядрото на Месопотамия. Според Аделин Морез Джейкъбс от Liverpool John Moores University, която проучва останките в границите на своята докторантска дисертация, това е първото „ ясно и недвусмислено “ доказателство за забележителна миграция сред двата центъра на цивилизация по това време.
„ Имаме две култури, които редом развиват книжовност. Археолозите от дълго време допускат, че са били в контакт и са обменяли хрумвания, а в този момент към този момент имаме и биологично удостоверение, че това е било тъкмо по този начин “, споделя Джейкъбс.
Скелетът е открит още през 1902 година и е дарен на World Museum в Ливърпул. По знамение оцелява след бомбардировките на града по време на Втората международна война, когато огромна част от сбирката е унищожена.
„ Само с помощта на необикновен късмет имаме опция през днешния ден да разкажем историята му “, споделя доктор Линус Гърдланд Флинк. „ Открихме, че част от произхода му идва от Плодородния полумесец – доказателство за разбъркване сред разнообразни групи още при започване на цивилизацията. “
Множество археологически доказателства демонстрират, че Египет и Месопотамия са в контакт от най-малко 10 хиляди години – време, в което Месопотамия към този момент е развила земеделие и опитомяване на животни.
До момента обаче липсва директната човешка връзка. Новите открития демонстрират, че обменът не е бил само културен, а и биологичен.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




