10-те главни произведения на Александър Пушкин
Той е извънреден съветски талант.
Ако съумеете да го изчетете и да разберете за какво руснаците го почитат, ще можете да проникнете в тайната на националния нрав.
Пушкин (1799-1837) живее единствено 37 години при започване на XIX век. Той е плейбой, свободомислещ, поддръжник на красивите дами и най-умният руснак на своето време. Успява не просто да оформи този съветски език, на който по-късно е написана цялата велика съветска литература, само че и самият той да сътвори на него редица в действителност гениални творби. Чужденците мъчно могат да оценят техните мащаби, тъй като пушкиновият стих на процедура не се поддава на превод (получава се неясно и даже вулгарно сходство на оригинала или отегчителен научен опус). Отчасти това се дължи и на обстоятелството, че мъдростта на Пушкин и проблемите, които го вълнуват, са разбираеми и близки единствено за съветското схващане. Вие обаче се пробвайте.
Стихотворения
Михаил Врубел, „Пророк“Третяковска изложба
Най-големият съветски стихотворец е написал към 360 стихотворения. Започва да стихоплетства още от детството (неговите по-възрастни съвременници описват за същински поврат, който момчето претърпява, когато е на 11 години).
Едно от най-хубавите стихотворения за любовта, написано на съветски език, е на Пушкин „К***“ („Аз помня чудното мигновение“, 1825). Да напомним, че то е преведено на. „Пророк“ (1826) пък е мощна библейска интерпретация за задачата на лирика.
Пушкин разказва своето обичано време на годината в Русия, което непроменяемо е източник на ентусиазъм и приток на креативен сили в стихотворението „Есен“ (1833). Стихотворението „Спомен“ (1828) има невероятна дълбочина и е нощно разкайване за всичко, което е направил в живота. В стихотворението „Поет (Засега не се желае поет)“ (1827) Пушкин отваря пред читателя вратите на своята креативна „лаборатория“ и демонстрира по какъв начин вътре в един човек може да живее еснафин и талант. А в стихотворението „Из Пиндемонте (не оценявам високопоставените права)“ (1836) Пушкин споделя с нас съкровената загадка на свободата и щастието, която е настояща и през днешния ден. И най-после „Въздигнах си аз монумент неръкотворен“ (1836) е осмисляне и резюме на личното му творчество.
Руслан и Людмила (1817-1820)
„Битката на Руслан с Черномор. Москва“. Литография от П. П. Шчеглов. 1887 гСвободни източници
Всяко съветско дене знае наизуст началото на тази приказна поема за зеления дъб край морето, към който върви академик котарак и където седи нимфа. Пушкин се въодушевява от фолклора и написа първата си огромна поема, като потапя читателя във вълшебния свят, в който подлият вълшебник Черномор похищава прелестната Людмила, а богатирът Руслан потегля на път да я избави. Още през 1841 година Михаил Глинка съчинява своята популярна опера „Руслан и Людмила“ по претекстове на пушкиновата поема.
Евгений Онегин (1823-1832)
Фильм-опера „Евгений Онегин“реж. Роман Тихомиров, 1958/“Ленфилм“
Романът в стихове е определян освен като връх на творчеството на Пушкин, само че и като „Енциклопедия на съветския живот“. Младият просветен дворянин Онегин се реалокира от столицата на село, там скучае и желае да се развлича някак си, само че вместо това ненадейно и за самия него става участник в нещастия и мелодрами. Дъщерята на съседите Татяна му се признава в обич (писмото на Татяна е най-хубавото самопризнание в обич в съветската литература). Той обаче по някаква причина се влачи след сестра й Олга, а това е повода най-хубавият другар на Онегин да го извика на дуел…
Произведението е извънредно мъчно за превод, тъй като Пушкин изобретява специфична „онегинска строфа“ със стройна конструкция и поредност от рими и се придържа към нея от началото до края на романа. Затова пък то чудесно звучи като опера по целия свят – написва я Пьотр Чайковски през 1877-78 година.
Борис Годунов (1825)
Опера „Борис Годунов“Дамир Юсупов/Болшой спектакъл
В центъра на стихотворението е разказана покруса – една от най-загадъчните страници в съветската история, а точно убийството на царевича Дмитрий, последния правоприемник на династията Рюриковичи. Според клюки престолонаследникът е погубен по заповед на Борис Годунов, с цел да седне той самият на трона …
В пиесата намерено се наблюдават паралели с времето, в което живее Пушкин. Той основава творбата до момента в който е на изгнание поради волнодумни стихотворения, а в страната тече въстанието на декабристите, което той претърпява доста мощно и в което вземат участие доста негови другари. Опусът обаче е прекомерно настоящ с размислите си и за модерна Русия.
По нещастието „Борис Годунов“ през 1869 година Модест Мусоргски написа известната едноименна опера. Постановки по творбата се вършат на доста пъти на сцените на разнообразни театри, а също така то е и екранизирано.
Малки нещастия (1830)
Михаил Швейцер/“Мосфилм“, 1979
Пушкин продължава опитите с драматургията и до момента в който е затворен поради холерна карантина в имението си Болдино. Там написва цикъл от четири неголеми пиеси в стихове „Рицарят скъперник“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“ и „Пир по време на чума“. Поетът изследва човешките страни и във всяка покруса слага героите (и читателя) пред непоколебим честен избор.
Всички пиеси дружно и поотделно са поставяни в театри и екранизирани.
Повести на починалия Иван Петрович Белкин (1830)
Арам Ванециан. Илюстрация към „Приказките на Белкин“, 1947Свободни източници
„Повестите на Белкин“ – вълнуващ цикъл от пет повести. В тях има и сантиментална история за дворянка, която се облича като селянка за запознанство с красивия комшия, а техните татковци водят омраза между тях. Има и сантиментална история за двубой, в който един от участниците взема решение да отсрочи своя изстрел и кани съперника си да се върнат към дуела след няколко дни. И невероятна история за офицер, който се дами инцидентно …
Медният конник (1833)
Сцена от балета „Медният конник“Борис Рябинин/Sputnik
Тази повест в стихотворна форма е същински химн за Санкт Петербург. „Обичам те, създание на Петър“ е един от най-известните цитати от творбата. А името на повестта пък е дало прякора на паметника на Петър I, станал знак на града.
Сюжетът обаче е построен въз основа на печална история – Пушкин разказва най-голямото наводняване, което става в града през 1824 година.
Дама пика (1834)
Сцена от операта „Дама Пика“Е. Стоналов/Sputnik
Това е повест, в която се споделя по какъв начин играта на карти може да докара до лудост. За да научи заветната печеливша композиция от карти, младият Герман прониква в спалнята на остаряла графиня, която от нерешителност умира, а призракът й стартира да се явява на героя и да повтаря „тройка, седмица, туз“…
Произведението жъне огромен триумф в Европа, е Пьотр Чайковски написва едноименната опера по нейни претекстове.
Капитанската щерка (1836)
„Връчване на писмо до Екатерина II“, основано на сюжета на историята „Капитанската дъщеря“, 1861 година
Този разказ за селското въстание на Емелян Пугачов, което залива съвсем цяла Русия през XVIII век. Преди всичко обаче това произведение е за достойнството, дворянския дълг и любовта, както и до момента ги схваща съветският човек.
Струва си този разказ да бъде прочетен поради фразата, трансформирала се в афоризъм: „Не дай Бог да видя съветски протест — неправилен и безпощаден“. Личността на Емелян Пугачов поражда извънредно мощен интерес у Пушкин и с изключение на художествения разказ той написва и историческата монография „Историята на Пугачовския бунт“.
Приказки
Иван Билибин/Свободни източници
Няма съветско дете, което да не познава удивителните приказки в стихове на Пушкин. Със своя лек и изящен жанр той преразказва национални приказки, чути от обичаната му бавачка Арина Родионовна. Най-красивите и значими са „Приказка за рибаря и рибата“, в която Пушкин приказва за мярката на нашите стремежи, „Приказка за цар Салтан“ и „Приказка за мъртвата принцеса и седемте юнаци“.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Ако съумеете да го изчетете и да разберете за какво руснаците го почитат, ще можете да проникнете в тайната на националния нрав.
Пушкин (1799-1837) живее единствено 37 години при започване на XIX век. Той е плейбой, свободомислещ, поддръжник на красивите дами и най-умният руснак на своето време. Успява не просто да оформи този съветски език, на който по-късно е написана цялата велика съветска литература, само че и самият той да сътвори на него редица в действителност гениални творби. Чужденците мъчно могат да оценят техните мащаби, тъй като пушкиновият стих на процедура не се поддава на превод (получава се неясно и даже вулгарно сходство на оригинала или отегчителен научен опус). Отчасти това се дължи и на обстоятелството, че мъдростта на Пушкин и проблемите, които го вълнуват, са разбираеми и близки единствено за съветското схващане. Вие обаче се пробвайте.
Стихотворения
Михаил Врубел, „Пророк“Третяковска изложба
Най-големият съветски стихотворец е написал към 360 стихотворения. Започва да стихоплетства още от детството (неговите по-възрастни съвременници описват за същински поврат, който момчето претърпява, когато е на 11 години).
Едно от най-хубавите стихотворения за любовта, написано на съветски език, е на Пушкин „К***“ („Аз помня чудното мигновение“, 1825). Да напомним, че то е преведено на. „Пророк“ (1826) пък е мощна библейска интерпретация за задачата на лирика.
Пушкин разказва своето обичано време на годината в Русия, което непроменяемо е източник на ентусиазъм и приток на креативен сили в стихотворението „Есен“ (1833). Стихотворението „Спомен“ (1828) има невероятна дълбочина и е нощно разкайване за всичко, което е направил в живота. В стихотворението „Поет (Засега не се желае поет)“ (1827) Пушкин отваря пред читателя вратите на своята креативна „лаборатория“ и демонстрира по какъв начин вътре в един човек може да живее еснафин и талант. А в стихотворението „Из Пиндемонте (не оценявам високопоставените права)“ (1836) Пушкин споделя с нас съкровената загадка на свободата и щастието, която е настояща и през днешния ден. И най-после „Въздигнах си аз монумент неръкотворен“ (1836) е осмисляне и резюме на личното му творчество.
Руслан и Людмила (1817-1820)
„Битката на Руслан с Черномор. Москва“. Литография от П. П. Шчеглов. 1887 гСвободни източници
Всяко съветско дене знае наизуст началото на тази приказна поема за зеления дъб край морето, към който върви академик котарак и където седи нимфа. Пушкин се въодушевява от фолклора и написа първата си огромна поема, като потапя читателя във вълшебния свят, в който подлият вълшебник Черномор похищава прелестната Людмила, а богатирът Руслан потегля на път да я избави. Още през 1841 година Михаил Глинка съчинява своята популярна опера „Руслан и Людмила“ по претекстове на пушкиновата поема.
Евгений Онегин (1823-1832)
Фильм-опера „Евгений Онегин“реж. Роман Тихомиров, 1958/“Ленфилм“
Романът в стихове е определян освен като връх на творчеството на Пушкин, само че и като „Енциклопедия на съветския живот“. Младият просветен дворянин Онегин се реалокира от столицата на село, там скучае и желае да се развлича някак си, само че вместо това ненадейно и за самия него става участник в нещастия и мелодрами. Дъщерята на съседите Татяна му се признава в обич (писмото на Татяна е най-хубавото самопризнание в обич в съветската литература). Той обаче по някаква причина се влачи след сестра й Олга, а това е повода най-хубавият другар на Онегин да го извика на дуел…
Произведението е извънредно мъчно за превод, тъй като Пушкин изобретява специфична „онегинска строфа“ със стройна конструкция и поредност от рими и се придържа към нея от началото до края на романа. Затова пък то чудесно звучи като опера по целия свят – написва я Пьотр Чайковски през 1877-78 година.
Борис Годунов (1825)
Опера „Борис Годунов“Дамир Юсупов/Болшой спектакъл
В центъра на стихотворението е разказана покруса – една от най-загадъчните страници в съветската история, а точно убийството на царевича Дмитрий, последния правоприемник на династията Рюриковичи. Според клюки престолонаследникът е погубен по заповед на Борис Годунов, с цел да седне той самият на трона …
В пиесата намерено се наблюдават паралели с времето, в което живее Пушкин. Той основава творбата до момента в който е на изгнание поради волнодумни стихотворения, а в страната тече въстанието на декабристите, което той претърпява доста мощно и в което вземат участие доста негови другари. Опусът обаче е прекомерно настоящ с размислите си и за модерна Русия.
По нещастието „Борис Годунов“ през 1869 година Модест Мусоргски написа известната едноименна опера. Постановки по творбата се вършат на доста пъти на сцените на разнообразни театри, а също така то е и екранизирано.
Малки нещастия (1830)
Михаил Швейцер/“Мосфилм“, 1979 Пушкин продължава опитите с драматургията и до момента в който е затворен поради холерна карантина в имението си Болдино. Там написва цикъл от четири неголеми пиеси в стихове „Рицарят скъперник“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“ и „Пир по време на чума“. Поетът изследва човешките страни и във всяка покруса слага героите (и читателя) пред непоколебим честен избор.
Всички пиеси дружно и поотделно са поставяни в театри и екранизирани.
Повести на починалия Иван Петрович Белкин (1830)
Арам Ванециан. Илюстрация към „Приказките на Белкин“, 1947Свободни източници
„Повестите на Белкин“ – вълнуващ цикъл от пет повести. В тях има и сантиментална история за дворянка, която се облича като селянка за запознанство с красивия комшия, а техните татковци водят омраза между тях. Има и сантиментална история за двубой, в който един от участниците взема решение да отсрочи своя изстрел и кани съперника си да се върнат към дуела след няколко дни. И невероятна история за офицер, който се дами инцидентно …
Медният конник (1833)
Сцена от балета „Медният конник“Борис Рябинин/Sputnik
Тази повест в стихотворна форма е същински химн за Санкт Петербург. „Обичам те, създание на Петър“ е един от най-известните цитати от творбата. А името на повестта пък е дало прякора на паметника на Петър I, станал знак на града.
Сюжетът обаче е построен въз основа на печална история – Пушкин разказва най-голямото наводняване, което става в града през 1824 година.
Дама пика (1834)
Сцена от операта „Дама Пика“Е. Стоналов/Sputnik
Това е повест, в която се споделя по какъв начин играта на карти може да докара до лудост. За да научи заветната печеливша композиция от карти, младият Герман прониква в спалнята на остаряла графиня, която от нерешителност умира, а призракът й стартира да се явява на героя и да повтаря „тройка, седмица, туз“…
Произведението жъне огромен триумф в Европа, е Пьотр Чайковски написва едноименната опера по нейни претекстове.
Капитанската щерка (1836)
„Връчване на писмо до Екатерина II“, основано на сюжета на историята „Капитанската дъщеря“, 1861 година
Този разказ за селското въстание на Емелян Пугачов, което залива съвсем цяла Русия през XVIII век. Преди всичко обаче това произведение е за достойнството, дворянския дълг и любовта, както и до момента ги схваща съветският човек.
Струва си този разказ да бъде прочетен поради фразата, трансформирала се в афоризъм: „Не дай Бог да видя съветски протест — неправилен и безпощаден“. Личността на Емелян Пугачов поражда извънредно мощен интерес у Пушкин и с изключение на художествения разказ той написва и историческата монография „Историята на Пугачовския бунт“.
Приказки
Иван Билибин/Свободни източници Няма съветско дете, което да не познава удивителните приказки в стихове на Пушкин. Със своя лек и изящен жанр той преразказва национални приказки, чути от обичаната му бавачка Арина Родионовна. Най-красивите и значими са „Приказка за рибаря и рибата“, в която Пушкин приказва за мярката на нашите стремежи, „Приказка за цар Салтан“ и „Приказка за мъртвата принцеса и седемте юнаци“.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ