Почина швейцарски физик, носител на Нобелова награда
Той е умрял на 9 януари съгласно известие на неговите близки и изследователската му лаборатория, представено от швейцарската организация А Те Ес (ATS).
Изследователят, който е роден в Базел и е преподавал в Цюрихския университет, " заспа умерено, откакто изживя последния си откъслек от живота си с неизменност и оптимизъм ", написа фамилията.
Карл Александър Мюлер е почетен с Нобелова премия за физика през 1987 година дружно с германеца Георг Беднорц, с който работи в изследователската лаборатория " Ай Би Ем Рисърч " (IBM Research) в Цюрих, " за значимия им пробив в откриването на свръхпроводимостта в керамичните материали ".
Едно от най-впечатляващите феномени във физиката, свръхпроводимостта - способността да се организира електрически ток без никакво противодействие, е известна от 1911 година Тогава нидерландският физик Хейке Камерлинг Онес открива, че живачна нишка, охладена в течен хелий, организира ток безпределно по-добре при температура към -270 градуса Целзий.
Първоначално лимитирана до температури под -250 градуса Целзий, свръхпроводимостта придобива нов подтик с откриването през 1986 година от Мюлер и Беднорц на нови материали, медни оксиди или купрати, които са свръхпроводими при -238 градуса Целзий. Именно този пробив им носи Нобелова премия за физика единствено една година по-късно.
" 1986 година беше вълнуваща година за науката в Цюрих. Всичко стартира с една на пръв взор пресилена концепция, която Мюлер, тогава откривател в Ай Би Ем и професор в Цюрихския университет, предложи на конференция в Сицилия ", споделиха от образователното заведение на уеб страницата си след известието за гибелта му.
Днес свръхпроводимостта има многочислени приложения: влакове с магнитна левитация, магнитно-резонансна томография, ускорители на частици, електроцентрали и други, написа Българска телеграфна агенция.
Изследователят, който е роден в Базел и е преподавал в Цюрихския университет, " заспа умерено, откакто изживя последния си откъслек от живота си с неизменност и оптимизъм ", написа фамилията.
Карл Александър Мюлер е почетен с Нобелова премия за физика през 1987 година дружно с германеца Георг Беднорц, с който работи в изследователската лаборатория " Ай Би Ем Рисърч " (IBM Research) в Цюрих, " за значимия им пробив в откриването на свръхпроводимостта в керамичните материали ".
Едно от най-впечатляващите феномени във физиката, свръхпроводимостта - способността да се организира електрически ток без никакво противодействие, е известна от 1911 година Тогава нидерландският физик Хейке Камерлинг Онес открива, че живачна нишка, охладена в течен хелий, организира ток безпределно по-добре при температура към -270 градуса Целзий.
Първоначално лимитирана до температури под -250 градуса Целзий, свръхпроводимостта придобива нов подтик с откриването през 1986 година от Мюлер и Беднорц на нови материали, медни оксиди или купрати, които са свръхпроводими при -238 градуса Целзий. Именно този пробив им носи Нобелова премия за физика единствено една година по-късно.
" 1986 година беше вълнуваща година за науката в Цюрих. Всичко стартира с една на пръв взор пресилена концепция, която Мюлер, тогава откривател в Ай Би Ем и професор в Цюрихския университет, предложи на конференция в Сицилия ", споделиха от образователното заведение на уеб страницата си след известието за гибелта му.
Днес свръхпроводимостта има многочислени приложения: влакове с магнитна левитация, магнитно-резонансна томография, ускорители на частици, електроцентрали и други, написа Българска телеграфна агенция.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ