Човекът, който вдъхнови Робинзон Крузо
Той е едвам видим на картата – архипелагът Хуан Фернандес стои добродушно в Тихия океан на 672 км от Чили. Състои се от три съществени острова: остров Робинзон Крузо (преди това Мас А Тиера), остров Александър Селкирк и остров Санта Клара. Този текст е за мъжа, на който е кръстен втория остров.
Бреговете на остров Александър Селкирк
Селкирк отплава за първи път, когато е на 15 години, с цел да избегне обвинявания в „ непристойно държание “. По-късно, към този момент пораснал мъж, той се причислява към екипажа на Cinque Ports – 130-тонен транспортен съд – като основен навигатор, до момента в който плават около крайбрежията на Бразилия.
След като доближава най-южната част на Аржентина, корабът поема на север около Чили. Заради намаляващите ресурси от храна, както и заради заболявания, екипажът понижава от 90 на 42 души. Корабът се бори с бурния океан всекидневно и ситуацията става сериозно, когато поради червеи порциите храна понижават още повече. Но напред ги чака земя и облекчение.
През септември 1704 година дребният остров Хуан Фернандес се появяват на хоризонта. Капитан Страдлинг заповядва на екипажа да пусне котва на брега ми и по този начин мъжете намират отдих.
Пребиваване на острова обаче е малко, тъй като капитанът бърза да се върне към курса си. Селкирк твърди, че поради течащия корпус корабът е неспособен за корабоплаване и елементарно може да бъде високомерен от зложелател или по-лошо – от самата вода. Никой не му обръща внимание, само че той упорства, до момента в който най-после капитанът му подрежда да вземе своя сандък с неща, спалните си такъми и облеклата и да ги смъкна от кораба, тъй като потеглят без него. Така на самотния бряг измежду единствената си благосъстоятелност Александър Селкирк гледа по какъв начин корабът отплава. В един миг той стартира да крещи след него да се върне, молейки за амнистия, само че никой не се връща.
Маршрутът на Александър Селкирк
Докато учи новия си дом, острите му вулканични камъни и буйна растителност, намира питейна вода, тюлени за месо и сливи, с които да се пази от скорбут. Той е чувал истории за хора, които са съумели да оцелеят сами с години, до момента в който не биват избавени. Например, тази на Педро де Сераньо, който оцелява 7 години самичък на остров в Тихи океан без питейна вода (вместо това той пие кръв от костенурки), само че в последна сметка полудява. Ала щом Педро съумява да оцелее, Селкирк сигурно ще успее.
Артистина репрезентация на кораба Cinque Ports
Въпреки че е самичък, Селкирк се радва на редки човешки визити. Един ден вижда транспортен съд дебаркирал на брега. Флагът му е испански, което за един шотландец като Александър значи, че в случай че бъде хванат, го чакат иго или гибел, или и двете. Все отново съумява да избяга под изстрелите на многочисления екипаж поради по-добрите си знания за острова. Той се изкачва в гъстата корона на едно дърво и остава там, до момента в който корабът не отплава два дни по-късно.
Иначе Александър гледа козички. Осакатява ги, до момента в който са още дребни, с цел да е сигурен, че в никакъв случай няма да могат да му избягат. Веднъж за малко не умира, до момента в който преследва една от тях и пада от стръмна канара. За негово благополучие пада върху самата коза, която гони, само че макар че не умира, въпреки всичко прекарва три дни в безсъзнание. Често той стои на високо, взирайки се в морето в очакване на транспортен съд. Един ден през 1709 година, подобен се появява във водите пред Селкирк. Той не вижда под чий байрак плава кораба, само че поради отчаянието си мигновено алармира. Екипажът го вижда и завчас десетки оръжия са ориентирани към лицето му. След като изяснява, че е зарязан обаче, всички го приветстват на борда.
След 4 години и 4 месеца или над 1500 дни на острова, Александър Селкирк гледаше по какъв начин огъня на брега се отдалечава и последователно изгасва. Когато се завръща в родния си град Ларго, морякът има съществени проблеми с акомодацията и в последна сметка живее в пещера. През 1717 се дами, само че не устоя и се връща назад към морето.
Мнозина създатели описват историята му, най-вече в къса форма. През 1719 година Даниел Дефо, по това време с финансови проблеми след сватбата на щерка си, написа мощно драматизирана версия на претърпяното от Александър Селкирк като кръщава героя си Робинзон Крузо. Работата му става толкоз известна, че има две продължения.
Светът е учуден от историята на Крузо, само че малко хора в действителност знаят за мъжа, въодушевил облика му. През 1966 година държавното управление на Чили сменя името на острова, където Селкирк се бори за живота си, от Мас А Тиера на остров Робинзон Крузо. Александър Селкирк наподобява като човек, който даже измежду навалица, постоянно ще бъде самичък.
