Той е едра кокошева птица с дълга опашка. Има добре

Той е едра кокошева птица с дълга опашка. Има добре изразен сексуален диморфизъм. Мъжките фазани са по-едри, с блестящо оперение и по-дълга опашка. Теглото им доближава 1,2-1,3 кг. Дължината на тялото е 75-89 см, а размахът на крилете - 70-90 см. Основният звук на оперението е медночервен, с тъмни окраища на перата. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово-зелен железен искра. Около очите имат гола кожа с червен цвят. На стъпалото имат шпора. На главата са с дълги над 1 см ушички от удължени перца. Перата по горната част на гърдите са с необятен мрачен кант. Надкрилията са кафяви, надопашието - червено-кафяво, а слабините - тъмночервени. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски. Женските птици доближават тегло до 0,85-0,9 кг и дължина на тялото - 53-62 см. Те са сиво-кафяви, с тъмни петна и пъстрини по-добре изразени по гърба. Отдолу тялото им е едноцветно, пепелявосиво, на гърдите с червеникав нюанс.

Фантастичната стъклена пеперуда

Властелинът на българските гори

 Женската на колхидския фазан е най-дребна и с най-тъмно оцветяване спрямо останалите подвидове, срещащи се у нас. В полет фазаните се отличават елементарно по относително едрите си размери и дългата опашка. Излитат шумно и тежко, най-често поединично. Първоначално набират известна височина, след което се устремяват в принципен полет. Понякога издават пронизителен тон при летенето. Мъжките елементарно се разграничават от женските по яркото оперение и присъщия вик при политане.

 Колхидският подвид фазан е публикуван на изток от Черно море в Задкавказието - обл. Колхида в Грузия, Североиз¬точен Азербайджан, Южна Армения и Северозападен Иран, и в Югоизточна Европа - Тракийската равнина. У нас в предишното се е срещал в Югоизточна България - от междинното течение на р. Марица до Черноморското крайбрежие. От началото на XX в. в неговите местообитания е почнало изкуственото отглеждане и разселване в на пръстенчатия фазан, което е довело до изгубването на чистия подвид. До 60-те години у нас е непокътнато единствено едно естествено находище на див колхидски фазан в гората Долна Топчия, по поречието на р. Тунджа, южно от гр. Елхово. Днес и това находище не съществува. В Южна България се разселват изкуствено създадени птици от този подвид. Типичните му местообитания са крайречните лонгозни гори, обрасли с гъста тревна и храстова растителност, и откритите площи в съседство с тях до към 400-500 м надм. в. Обитава и обработваеми площи в съседство с обрасли с дървесна растителност дерета, само че избира горските местообитания.

 Фазанът е наземна птица. Почти целият му живот минава на земята. Понякога нощува по дърветата. Когато е заплашен, се притиска до земята и изчаква заплахата да премине или се избавя с бягство измежду гъстата растителност. Рядко се подвига в полет, нормално при последна заплаха. Активен е денем, като.се храни рано заран и по здрач.

 Храни се късно следобяд и рано заран, през зимата - през целия ден. Храната е доста разнообразна и зависи от сезона и съществуването й в природата. През есента и зимата главната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени елементи на растения и други През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и инсекти. През есента фазаните се хранят основно със семената на селскостопанските култури. През зимата се усилва сензитивно присъединяване на семената на плевелите и тревите, а напролет – още веднъж семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася вреди на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки доста нездравословни инсекти.

 Брачният интервал на фазана стартира през март-април. Той е полигамна птица. Мъжките токуват навън, наоколо до гората или на горски поляни. Те издават остри, пронизителни викове. Един мъжки опложда 3-5 женски. Женската прави гнездото си на земята в обработваеми площи, слогове, окрайнини на гори, крайречни ракитаци или в хълмисти, обрасли с шубраци терени. То е плитка трапчинка, постлана със суха трева и незначителен брой пера, скрита измежду висока тревна растителност или шубраци. Женската снася през април-май 9-15 яйца, които мъти 23-24 дни. Малките се излюпват през май-юни покрити с жълт пух. Те са гнездобегълци и още същия ден напущат гнездото. Остават с женската до есента. Неприятели на фазана са лисицата, чакалът, язовецът, бялката, черният пор, дивата котка, скитащите кучета и котки. Яйцата му се унищожават от дивата свиня, таралежа, сивата гарга и свраката. Понася огромни загуби от механизацията и химизацията в селското стопанство.

 Естествените неприятели на фазана са лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черния пор, язовеца, таралежа, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и други Сивата гарга и свраката елементарно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от доста заболявания, някои от които вземат епизоотичен темперамент. Колхидският подвид фазан е включен в Червената книга на България като заплашен от изгубване. Полагат се старания за възобновяване му в регионите, които е обитавал до началото на XX в. посредством изкуствено отглеждане и разселване на птици от чистия подвид. Сериозен проблем е влошената расова непорочност на разселваните в природата птици.

 Фазанът е един от главните ловни типове в нашата страна. Има вкусно месо, а ловът му е забавен и желан от доста ловци. В България е позволен за отстрел от 1 октомври до 31 януари. Възможността за изкуствено отглеждане и разселване в природата разрешава по-високо прилагане на този скъп ловджийски обект.