Проф. Стивън Коткин: Путинизмът е измамна клептокрация от главорези, маскирана като горда алтернативна цивилизация на Запада
Той е един от най-големите експерти по Русия и най-общо казано по евразийския свят. Професор по история и интернационалните връзки в Принстън, откривател в Института Хувър в Станфорд, Стивън Коткин сега работи върху третия том от своята биография на Йосиф Сталин. В извънредно изявление за френския вестник L " Express американският учен проучва обширно украинския спор и тактиката на Владимир Путин, като съчетава академичната просвета с точна информация за съветския режим, подплатена от неговите държавни източници.
В несъгласие с необятно разпространенoто разбиране, че разширението на НАТО би предизвикало Русия, проф. Стивън Коткин изяснява в обстойно за френския в. " L`Express ", че пропагандата на Путин работи измежду забележителна част от популацията: " Много руснаци споделят концепцията, че тяхната страна има специфична задача в света и че тя сама съставлява цивилизация. " Но историкът също по този начин счита, че демократичните демокрации имат доста повече преимущества от властническите режими.
Можем ли да съпоставим Владимир Путин с Йосиф Сталин?
Сталин принадлежи към дребен кръг деспоти-убийци дружно с Хитлер и Мао. Путин е доста по-незначителна фигура. Възкресението на Съюз на съветските социалистически републики е отвън неговия обхват. Той искаше да има място в съветския мавзолей паралелно със Сталин, Александър I и Петър Велики. Петър Велики побеждава Карл XII и Швеция, като дава на Русия достъп до Балтийско море и я слага като съдия по европейските въпроси. Александър I побеждава Наполеон и окупира Париж. Сталин побеждава Хитлер и завладява Берлин. Путин вечно ще бъде запомнен като този, който нахлу в Украйна при несполучлив опит за послушание, избивайки цивилни, разрушавайки исторически градове и монументи, почитани от руснаците.
Той ще бъде запомнен като този, който искаше да върне Украйна в съветската сфера на въздействие, само че който вместо това укрепи западно насочената украинска нация. Той ще остане водачът, който искаше да победи НАТО, само че който в последна сметка възроди този съюз, по този начин както не го беше правил никой след Сталин. Путин може даже да влезе в учебниците по история като водач, който неумишлено сложи под подозрение устойчивостта на съветската страна. Разбира се, той може да се поправи и да успее да трансформира в победа нещо, което първоначално изглеждаше като епична неточност. Но даже тогава репутацията му на занаятчия на тактиката ще бъде унищожена, а репутацията му на палач единствено се ускори.
Според вас антизападничеството, властническото ръководство или потреблението на държавни неистини съставляват ли остаряла традиция в съветската история. Как си го обяснявате?
Русия има изключителна просвета, неразделна част от международната цивилизация. Невъзможно е да си представим нашия свят без съветски балет, опера, филм, литература или просвета. Но в това време силовите структури в Русия предизвикаха огромни премеждия, в това число и на съветския народ. Повтарящите се епизоди на съветска експанзия, даже и да има огромни разлики от царския интервал до през днешния ден през Съветския съюз, съгласно мен се изясняват с геополитически капан, в който съветските водачи не стопират да попадат. Много руснаци считат страната си за провиденциална и цивилизационна мощ със специфична задача в света. Но съветските благоприятни условия не дават отговор на тези огромни желания.
Лидерите непрестанно употребяват хиперконцентрация на властта и насила, с цел да преодолеят зейналата бездна със Запада. Но лекарството единствено утежнява обстановката: вместо да стигне до по този начин мечтаното положение, то води до диктаторски режим, концентриран върху един човек. След 1991 година, когато разривът със Запада се разшири трагично, Русия още веднъж стана жертва на този геополитически капан. Непрекъснато се връща към него, тъй като не може да се откаже от този блян да бъде преобладаваща мощ, когато в реалност западният модел е доста по-ефективен по стопански, софтуерни и даже военни въпроси. Това е комбинация от великолепие и уязвимост.
Крайната десница, тъкмо както и крайната левица, постоянно считат, че разширението на НАТО и американците са предизвикали Русия...
Има две коренно противоположни школи за тази война в Украйна. Едната има вяра, че нашествието, стартирана от Путин, е единствено нова демонстрация на безконечния съветски империализъм и че Русия е културно склонна към завоевания. Другото течение счита, в противен случай, че Путин е реагирал единствено на западния (по създание американски) империализъм, който се прояви посредством разширението на НАТО, и че американците са културно склонни да желаят да преобладават в света. Следователно Русия щеше да бъде предизвикана.
Но нито една от тези две гледни точки не ми се коства съответстваща. Както обясних, казусът произтича повече от геополитическия капан. Тази съветска инвазия не е резултат от културна линия, тя е избор. Нито е реакция на западните решения. Разширяването на НАТО не накара Путин да затвори или убие политически съперници, да отслаби Народното събрание, да заграби парцели в невъобразими мащаби и да принуди съветските медии да се трансфорат в рупори на държавната агитация, като популяризират безчет неистини.
Това, което виждаме от Русия, водена от Путин, не е невиждано, тъкмо както нахлуването в прилежащи страни не е нищо ново в нейната история. Русия не е изчакала основаването на НАТО, с цел да завладее автократични, клептократични и лъжливи режими. Преди Путин доста други съветски водачи твърдяха, че дребните прилежащи страни в действителност не са суверенни, че те са единствено играчки на западните сили и че по тази причина е по-добре да нахлуят в тях, преди да послужат като предна база за враговете на Русия. С други думи, в Русия има повтарящ се модел, макар разликите сред царския, руския и постсъветския интервал: вътрешни репресии и външна експанзия.
Като ви чувам, разширението на НАТО даже би било добра вест предвид на настоящите събития...
Нека да се върнем малко обратно. Хартата на Организация на обединените нации от 1945 година пази правилото, че всички страни могат свободно да избират посоката на своята външна политика и да изискат да се причислят към боен съюз. Заключителният акт от Хелзинки от 1975 година удостоверява този принцип, както и Парижката харта за нова Европа през 1990 година
Съветският съюз подписа тези интернационалните контракти. Русия беше приета за негов приемник, като наследи непрекъснатото място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. През 1997 година Бил Клинтън и Борис Елцин подписаха Основополагащия акт за връзките НАТО-Русия, който дефинира документално неналичието на ограничавания за разширение на НАТО за страните от някогашния Варшавски контракт или за някогашните руски републики. Елцин се опита да наложи несъгласие върху това уголемение, само че не съумя, макар че твърдеше друго. По този метод обещанието да не се уголемява НАТО не е записано в нито един обвързващ контракт, в противен случай, тъкмо противоположното.
Да погледнем изказванието, че Съединените щати и Обединеното кралство са нарушили отговорностите си за отбрана на суверенитета и политическата самостоятелност на Украйна, както е записано в Будапещенския меморандум от 1994 година Ангажиментите, поети от тези две страни, по никакъв метод не са гаранция за сигурност! Съединените щати и Обединеното кралство се ангажираха неотложно да се извърнат към Съвета за сигурност на Организация на обединените нации при положение на опасност за сигурността на Украйна (обещанията на Китай и Франция бяха още по-неясни в Будапеща).
По-важното е, че този документ, който Русия е подписала, гласи, че другите страни би трябвало да заобикалят да заплашват или употребяват мощ против Беларус, Казахстан и Украйна. Следователно Русия е тази, която най-вече нарушава този Будапещенски меморандум. Противно на това, което се повтаря от медиите, Украйна в никакъв случай не е изоставяла нуклеарните оръжия по това време. Със сигурност на украинска територия имаше нуклеарни оръжия, само че украинското държавно управление и военни нямаха изгода от тях. Те бяха следени от Москва. Следователно в Будапеща Украйна отстъпи нещо, което в действителност не притежаваше, в подмяна на заричане за сигурност, което в действителност не беше действително.
Подобни трикове бяха типични за администрацията на Клинтън. По-късно, през 2008 година, администрацията на Буш, която се готвеше да напусне властта, изпревари членовете на НАТО, като разгласи, че Украйна и Грузия ще се причислят към Алианса, макар опълчването на други страни против това участие. След това обществено изказване не бяха подхванати никакви съответни дейности. За всяка мощ, да не приказваме за суперсила, е значимо да не поема прекалено много задължения, с цел да не бъде претрупана от обстановката. Още по-важно е да се съблюдава всеки стихотворец ангажимент. Администрацията на Буш наруши това предписание. По това време, обнадежден и необмислен, грузинският президент Саакашвили, поощрен от американски публични лица, настоящи от свое име, предизвика съветската инвазия, която докара до загубата на два района - Южна Осетия и Абхазия. Да не забравяме, че съветската войска не съумя да завладее столицата Тбилиси, макар неналичието на трудности.
Но каквито и гафове да бяха направени през 1994 година,2008 година или по-късно, Украйна не е заплашвала Русия. Именно Русия заплаши Украйна през 2014 година с анексирането на Крим. НАТО, защитителен съюз от най-вече мирни народи, доста от които понижиха военните бюджети преди този момент навлизане, също не застрашаваше сигурността на Русия. Вярно е, че присъединението на Полша и трите балтийски страни ускори НАТО още преди Путин да го подтиква с нахлуването си в Украйна. Но НАТО беше и си остава защитителен съюз! Атаката на Путин единствено показва, че разширението на НАТО не е било неточност, а в противен случай, умно решение, тъй като в действителност това е единственият метод да се подсигурява сигурността на страните, които имат граница с Русия.
Русия наподобява е понижила военните си упоритости, концентрирайки се върху Източна Украйна...
Не може да й се има вяра. Същият режим разгласи, че няма да нахлуе в Украйна или че желае да денацифицира страна, чийто президент е евреин, надминавайки Оруел или Кафка...
Отвън всички ние се опитахме да разберем военните цели на Путин и да забележим дали той е преразгледал тези цели, когато войната не вървеше по проект (но нито една война не върви съгласно инициираните планове). Смелостта на украинците, тяхната досетливост и решителност, както и късните, само че жизненоважни доставки на въоръжение от НАТО и Съединените щати, бяха решаващи фактори в тази война. В последна сметка това е съветски неуспех, тъй като украинците се бориха за страната си, фамилиите си и свободата си. Ако украинците не се бяха съпротивлявали с такава непримиримост, през днешния ден щяхме да приказваме за съветски триумф, какъвто имаше след завладяването на Крим.
Путин наподобява е влезнал в този спор с максималистични цели: по-нататъшни анексии на завладени региони, по-специално за обезпечаване на сухопътна връзка сред следените от Русия територии на изток и Крим на юг, съпроводени от насилствена неутрализация и демилитаризация на Украйна. Засега няма безапелационни доказателства, че Путин се е отказал от тези цели. Някои от неговите поддръжници, в това число съветският министър на защитата, съумяха да създадат по този начин, че да наподобява, че задачите са понижени. Но тези изказвания с право бяха посрещнати със песимизъм от Украйна, Вашингтон, Европейския съюз и НАТО.
Путин не се ли заблуди тотално за тази инвазия?
Руските военни старания бяха толкоз странни, че породиха въпроси освен за компетентността, само че и за здравия разсъдък на съветския водач. Путин настоя да назова тази война " специфична интервенция ". Наблюдателите отиват там със заблудите или отвличащите маневри на Кремъл, само че се оказва, че Путин е имал своите аргументи. Първоначалният проект беше за мълниеносно нахлуване, завладяване на летището покрай Киев, кацане на парашутисти, завладяване на столицата и залавяне на украинското държавно управление, всичко това в границите на дни.
Беше злокобно, сходно на Афганистан през 1979 година, когато руските специфични елементи бяха натоварени да смъкват комунистическия водач Хафизула Амин и да го заменят с Бабрак Кармал. Операцията беше извънредно сполучлива. Но министърът на защитата Дмитрий Устинов и шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов също приканиха по-голям контингент за гарантиране на сигурността. Това очевидно руско наличие оказа помощ за разпалването на протеста против Кармал, марионетката на Съветите. В Афганистан сполучливият първичен прелом по този метод се трансформира в траяло десетилетие контравъстание, което се провали. В Украйна специфичните елементи даже не съумяха да влязат в Киев и затова бяха доста надалеч от опцията да заловят или убият Зеленски.
Само доста стеснен кръг - може би единствено министърът на защитата Сергей Шойгу, началникът на Генщаба военачалник Герасимов и шефът на ФСБ Александър Бортников - наподобява са взели участие в проектирането на тази интервенция. Много е мъчно обаче да се възнамерява такава комплицирана интервенция, като се скрие от очите на тези, които би трябвало да я извършат. Така Шойгу изпрати съветските бойци на учения, като ги уведоми в последния миг, че би трябвало да преминат украинската граница.
Цялата интервенция се базираше на неистини, което в никакъв случай не е добре както от позиция на подготовката, по този начин и на морала на войските. Много елементи не са употребявали криптирани връзки, защото не е трябвало да водят война. Настояването на Путин да показа украинците като жители на изкуствено основана нация и да подсигурява, че те ще приветстват нашествениците като освободители, също наподобява е повлияло на интервенциите. През първите четиридесет и осем часа съветските бойци имаха ограничаващи заповеди, като ги молеха да се бият единствено в случай че е належащо.
В един толкоз подкупен режим като този на Путин, корупцията разяжда всичко. Шойгу е някогашен управител на обект, който в никакъв случай не е служил в армията. Очевидно той няма профила на някой, който би трябвало да управлява сходна военна интервенция. Но неговата преданост към Путин е преданост на куче към своя стопанин. Руският президент го избра да управлява армията си точно тъй като Шойгу няма власт, в случай че желае да употребява тази войска, с цел да го смъкна. Това работи отлично - в случай че не решите да хвърлите тази войска във война.
Шойгу ръководеше доста скъпата военна рационализация след 2008 година и несъмнено, той и подчинените му, взеха огромни суми пари. По този метод военните коли отпътуваха за Украйна с евтини цивилен гуми от Китай. Понякога, когато тези гуми не устояха огромното тегло, съветските бойци ги пукаха, с цел да избегнат борбите. Няма подозрение, че Путин в този момент е гневен от неуспехите и лъжите на своето министерство на защитата. Но самият той ги накара в никакъв случай да не му споделят това, което желае да чуе.
Какво съставлява путинизмът?
Путинизмът е лъжлива клептокрация, маскирана като горда различна цивилизация, която се опълчва на Запада. Сред поддръжниците на Путин мистицизмът по отношение на особеното великолепие на Русия и голямо възмущение от хипотетичното предпочитание на Запада да владее Русия съжителстват с цялостна непросветеност и безнаказаност. Тези самопровъзгласили се бранители на съветската чест и история са крадци и разрушители. Състоянието на блокада, което те непрекъснато провокират, се самоналага. Путин може да е откровен в своите апели за религиозната трансцендентност на съветската страна, само че методът на деяние на режима му допуска плячкосване на същата тази страна. Това могат да схванат през днешния ден съветските военнослужещи на украинското полесражение...
Но по какъв начин да си разбираем, че властническите режими постоянно наподобяват доста по-силни, в сравнение с са в реалност, до момента в който ние сме склонни да подценяваме нашите демокрации?
Авторитарните режими са по едно и също време мощни и нежни. Те имат страхотни структури за сигурност, само че би трябвало да ги разделят и даже да ги саботират, с цел да не би водачът на единния охраняем уред да бъде прекомерно мощен и да провежда пуч. Тези режими организират всеобхватно наблюдаване, натрупвайки зашеметяващи количества информация за личния си народ, само че отбягват фактологичната информация, която не дава отговор на пропагандната линия, и стават жертва на личните си неистини. Те фалшифицират изборите и отстраняват всички инспекции и салда, като по този метод предизвикват серийни неточности, тъй като не могат да признаят или да бъдат принудени да признаят, че са неточности. Такива режими оцеляват, тъй като могат да се провалят в съвсем всичко, с изключение на в способността си да потискат брутално всяка политическа опция.
Демокрациите са дисонансни и безредни, мудни във вземането на решения и постоянно близки до парализа, само че имат мощни коригиращи механизми. Елитите в демокрациите, изключително политическите, могат да бъдат късогледи, безотговорни и по-лоши, само че когато създадат огромна неточност или нарушат закона, те постоянно губят власт или са дискредитирани. Демократичните институции се оказват доста по-силни, в сравнение с техните съперници биха ни предиздвикали да имаме вяра. Демократичните общества във времена на рецесия са в положение да активизират доста повече от обществата в властнически страни, тъй като демократичните режими са законни. Да, има доста неизправности. Но тези дисфункции са обект на натоварен спор. Ако очернянето на демокрациите през днешния ден е съвсем специалност, в последна сметка това е мощ за тях.
Авторитарните режими се опасяват от личния си народ и вършат всичко, с цел да лимитират това, което тези хора могат да чуят, видят, кажат. Преди всичко властническите режими нямат постоянни механизми за последователност. Всеки път, когато един автократ има простуда или просто остарее, това се трансформира в екзистенциална рецесия: цялата система може да рухне заради неизбежната гибел на един-единствен водач. Демократичните ръководещи, даже тези, които се стремят да унищожат демокрациите, идват и си отиват и това рядко заплашва цялата система. Демокрациите сигурно изискват непрекъсната поддръжка, като градина, с интервали на възобновяване. Разбира се, нищо не е обезпечено. Компетентното и съчувствено водачество, както и доверието и солидарността в обществото, са ключът към тяхната непоклатимост.
L " Express: Путин не спря да показва Запада като декадентски, залят от " кенсъл културата " или проучвания на пола. Това също ли е културен спор?
При нас, в левицата, най-пламенните уейк деятели, толкоз егоцентрични и тесногръди, не осъзнават по какъв начин техният екстремизъм освен провокира реакции в личното им общество - политическата реакция постоянно е по-силна от първичните им претенции -, само че носи и зърна за мелницата на властнически водачи в чужбина, които виждат в отбраната на обичайните полезности печелившата формула за активизиране на популацията си против Запада, представян като декадентски.
Отдясно консервативните деятели виждат Путин и други сходни на него автократи като бранители на религията и фамилията и като опора против лявото. Дори в случай че на процедура Путин защитаваше обичайните полезности по същия метод, по който Сталин и други ръководещи марксисти защитаваха работническата класа...
Въпреки това " кенсъл културата " в демокрациите е същински феномен, който нанася доста вреди и би трябвало да бъде преборен. По този въпрос прекалено много хора на виновни позиции демонстрират плашливост, а не храброст. Трябва да помним, че математиката не е расистка, че заслугите не са синоним на предимство на бялото и че свободата не е иго...
В нова студена война ли сме против Русия и Китай?
Сигурни ли сте, че истинската Студена война в действителност завърши? Сривът на съветската мощност през 1991 година в никакъв случай не е бил предопределен да бъде финален, тъкмо както Версайският контракт от 1919 година не е безконечен. Западът имаше къса отмора в това историческо състезание с Русия. Но дано не забравяме, че Корейският полуостров остава разграничен, че Китай остава комунистически и че продължава да претендира за демократичната страна Тайван (наследство от Студената война, тъкмо като разделянето сред двете Кореи). Далеч оттатък Азия не престават да съществуват идеологически съперничества и опозиция против властта и идеалите, изповядвани от Запада. И най-много рискът от нуклеарен Армагедон, може би главният маркер на Студената война, постоянно е налице.
Разбира се, обилни промени са настъпили след 1991 година и те не са просто софтуерни. Китай беше второстепенният сътрудник в тази антизападна прашка; в този момент Русия е тази, която се намира в това състояние. По-общо казано, сърцето на борбата сред великите сили се измести към Индо-Тихоокеанския район, смяна, която към този момент се следи по време на Студената война и която се форсира при започване на този век. Терминът " Студена война " прелестно разказва конкуренцията сред силите, която не включва гореща война. Предвид нуклеарния риск е неотложно това съревнование да се резервира допустимо най-студено...
Все отново мислите ли, че демократичните демокрации остават преобладаващата мощ?
Отговорът е явен, в случай че живеете в Москва, Пекин или някъде другаде с изключение на на Запад. Съвременният Китай - който има невероятни триумфи - е най-големият консуматор на долари в света и зависи от Съединените щати, Япония и Европа за напреднали технологии. Върховенството на закона и демокрацията остават най-мощните сили, изобретявани в миналото.
Въпреки това демократичните демокрации имат още работа за извършване. Тези страни би трябвало да намерят избран народен консенсус. Трагедията на Украйна може да съставлява и историческа опция за това западно обновяване. Значението на този преломен миг значително ще зависи от хода на тази война в Украйна и нейните световни последствия. Въпросът е дали героизмът и саможертвата на Украйна ще разрешат на Запада да преоткрие своята мощ и значение, или всичко това ще бъде пропиляно.
Парадоксално е, че това, което ние на Запад виждаме като мощен отговор на Путин, в кратковременен проект ускори западните критици в международен мащаб. Те напомнят неговия двуличен интервенционизъм в Афганистан, Ирак или Либия и жигосват заинтригуваното му пояснение на интернационалното право и суровите наказания против Путин. От десетте най-гъсто обитаеми страни в света, единствено една, Съединени американски щати, изцяло поддържа тези сурови наказания против Русия. Както сподели журналистът Пи Джей О " Рурк " всяко посолство на Съединени американски щати би трябвало да се оправя с великански антиамерикански митинги и също толкоз великански линии за кандидатстване за визи "...
Как да бъдем мощни против режима на Путин, без да изпадаме в русофобия? Путин наподобява се забавлява, обвинявайки Запада, че желае да " анулира " съветската просвета...
Много повече съм угрижен за гибелта и разрушенията в Украйна. И Путин нанесе доста повече вреди на съветската просвета от Запада. Но в това време се тормозя и като следя нашата наклонност да желаеме групово да накажем руснаците. Много етнически руснаци в Украйна се борят против това настъпление и даже губят живота си в сраженията. Много съветски жители се опълчват на това настъпление или най-малко не го поддържат, а огромна част от тях желаят да избягат от страната. Руските актьори, които в по-голямата си част са избягвали да се занимават с политика, са обект на анулация в западните ни страни. Тези анулира са метод да покажем, че сме добродетелни, само че постоянно те са освен неуместни, само че и зли.
Решението на Visa и Mastercard да спрат своите карти за руснаци в чужбина по подигравка на ориста значи, че тези, които осъждат войната и бягат от репресиите в Русия, не могат да употребяват спестяванията си или да продължат да вършат бизнес, до момента в който тези, които са останали в Русия, нямат проблеми с заплащанията си.
Посрещането на украинските бежанци и даването на филантропична и военна помощ за Украйна е приоритет. Но също по този начин би било добре да не се ускорява сливането сред персоналното ръководство на Путин и Русия. Трябва да подкрепим това, което измежду емигрантите след завземането на властта от болшевиките се наричаше " Другата Русия ". Следователно би трябвало да приветстваме съветските бежанци и изгнаници, без да пожелаваме от тях да заемат прозападни позиции. В Русия Путин постанова антизападна идеология, която не страда от провокации. Но не трябва да го имитираме в противоположната посока. Западът е синоним на плурализъм и различни гледни точки. Приемаме, че външни лица могат да подлагат на критика нашата система.
Колко дълго може да остане на власт Путин? Петър I (вероятно се има поради император Павел I, погубен от заговорници, бел. ред.) е погубен от офицери, а Хрушчов е свален. Пучът наподобява ли ви достоверна догадка?
В актуалната история единствено Сталин е останал на власт по-дълго от Путин. Той остава преобладаваща фигура в Русия. Путин съобщи всички, които го подкрепяха от самото начало, надявайки се на възобновяване на страната. " Грижи се за Русия ", съобщи Борис Елцин, когато му даде ключовете на властта. Но съветските елити, които стояха зад Путин, в никакъв случай не са дискутирали обстоятелството, че той трансформира страната в гигантска Северна Корея, отрязвайки ги от интернационалните пазари, ваканциите в чужбина и интернационалните учебни заведения за техните деца. Нито подписаха Русия да стане васал на Китай в подмяна на обещанието на Си Дзинпин за стратегическо партньорство.
Обикновените руснаци, изключително тези, които минимум могат да получат обучение, да не приказваме да печелят от солидна корупция, в никакъв случай не са предполагали, че ще има връщане към дефицита и дългите опашки в магазините. Но все пак, те слагат ли под подозрение Путин? Изглежда, че войната и изключително фрапантните наказания, подхванати от западните страни, по-скоро сплотиха елитите и болшинството от популацията към Путин. Когато част от света тръгне против Русия, руснаците стягат редиците.
Между 5 и 10 милиона руснаци - няма консенсус по отношение на цифрите - непринудено или недоброволно напуснаха страната през постсъветските години, изселване, което единствено се форсира при ръководството на Путин. Това съставлява забележителна част от жителите, които към този момент не вземат участие в избори или изследвания на публичното мнение в Русия. Средната класа, която не работи за страната, която постоянно се е формирала през десетилетието на мощен напредък на Брутният вътрешен продукт (при първите два мандата на Путин), е унищожена от икономическите наказания, провокирани от нашествието в Украйна. Повечето хора в тази междинна класа биха били подготвени да избягат, в случай че могат. Това ще остави междинната класа в Русия още по-зависима от страната, с други думи, чиновниците на държавната администрация и държавните предприятия, които от своя страна са задължени на Путин.
Контролът върху медиите, който беше мощен, е в допълнение затегнат. Цензурата не включва единствено угнетяване на информацията, а старателно разпространение на избрана определена информация или метод на мислене. Но с цел да работи, пропагандата изисква и известна схватливост на целевата публика. Много руснаци обаче споделят концепцията, че тяхната страна има специфична задача в света и че сама по себе си съставлява цивилизация. Те считат, че Западът, и изключително Съединените щати, желаят да преобладават в света и възнамеряват да ударят, даже да разбият Русия, тъкмо както Съветският съюз беше разрушен.
Много руснаци имат вяра, че е нужен мощен човек, с цел да се изправи против Запада и че Путин е този човек. Мнозина считат, че етническите руснаци са били застрашени в Украйна и че Путин е взел вярното решение. Голяма част от руснаците не престават да поддържат насилствената анексия на Крим. Не всички руснаци са съгласни, несъмнено, и не всички се застъпват за война. Но би трябвало да бъдем деликатни, преди да приемем, че в случай че всички руснаци имаха същата информация за тази война като французите, болшинството от тях биха осъдили това настъпление и биха се противопоставили на Путин.
В допълнение към репресивния уред, построен от Путин и който той в последно време в допълнение ускори, неговата агитация намира същински отзив в Русия. Този националистически роман и култът към неговата персона укрепват репресивния уред и назад. Безразличието също е значим фактор, както във всяко общество. Така в Русия огромна част от хората биха предпочели да не обръщат доста внимание на интернационалните каузи. Те нямат предпочитание да поддържат или осъдят тази война.
Трябва също да сме наясно, че Русия има разследваща организация, ФСБ, която обгръща Путин в пашкул от сигурност. За момента няма индикации за спиране на лоялността на хората към него - телохранители, само че и готвачи, чистачки, водачи... Целият личен състав, който има достъп до офисите и жилищата му, даже за малко време, е нает от ФСБ и се управлява прецизно. Тези, които имат достъп до него, до момента в който участва физически някъде, са доста малко. Изглежда Путин организира множеството от срещите си посредством видеоконферентна връзка. Офисите му си наподобяват, а последователите му не могат да схванат дали е в Кремъл, в московската си дача, в Сочи или другаде. Арестуването на разположение, чието местоположение не е известно, е тежка задача.
Потенциалните заговорници рискуват да бъдат неотложно разкрити. В този тип параноична среда е мъчно да имате връзки на доверие и да подклаждате пуч. Хората от първия кръг на властта нямат институционална организация, самостоятелна от Путин, в която да се срещат, с цел да приказват свободно. Дори частните пространства са под наблюдаване, като се рапортуват на президента.
Путин може да стане жертва на прелом. Но внимавайте, приключването на неодобрение в границите на ФСБ може да бъде проведено от самия Путин, с цел да реши вътрешните реакции и да прогони вероятни заговорници или скептици. По този метод арестите на фигури на ФСБ могат да бъдат интервенции, предопределени за установяване на изкупителни жертви, отклонение на отговорности и заплашване. Те не биха били безусловно доказателство за измами против президента. По същия метод слуховете за Кремъл, събирани от медии като Bellingcat или добре осведомени западни проверяващи публицисти, може също да са трикове от задгранични разследващи организации, които се стремят да дестабилизират съветското разузнаване.
Мисля, че дезертьорството или неподчинението биха могли да имат по-голям резултат от възможен пуч. Деспотизмът работи единствено до момента в който има хора, които да извършват заповедите на деспота. Подчинените по цялата верига на командване, чак до бойното поле, може да решат да не предават или не ползват директивите, било тъй като имат украински родственици, било тъй като са предали ориста на своите сръбски сътрудници, които са завършили кариерата си в Международен съд в Хага. В този случай деспотизмът може да се разпадне до развой, сходен на банкова суматоха.
Как виждате края на тази война? Какво ще е належащо на Путин, с цел да я поддържа видимо?
И аз бих желал да знам. Говори се, че Путин желае да завърши до 9 май, свързвайки инсценирането на победа в Украйна с триумфа над нацистка Германия през Втората международна война. Но са вероятни и по-трагични събития. Забележителното единение на западния алианс може да се унищожи по доста аргументи. Засега няма предпочитание нито в НАТО, нито в Европейския съюз да стартира война против Русия. Но способността на Путин да предизвика директна военна борба с НАТО не може да бъде подценена.
Ако Путин по един или различен метод се наложи в Украйна или, в противен случай, войната затъне, Ким Чен-ун също би могъл да види опция да укрепи режима си и да остане в историята, като заложи на завладяването на Южна Корея. Значителна дестабилизация в Украйна и Русия може да накара Пекин да си върне следения от Русия басейн на река Амур или далечни територии в Източна Русия, чиито изобилни естествени запаси и аграрни земи биха могли да подсилят устрема на Китай да стане самодостатъчен. Япония може да види в това опция да завземе Курилските острови, източници на спор с Русия, и може би даже остров Сахалин, чиято южна част беше под японско владичество.
Но кой знае? Нов съветски водач, подсилен от по-широк хайлайф, може да избере да влага в развиването на Русия и нейния народ и да реши да живее в мир, а не в непрекъсната съпротива на Запада. Това е изборът на Германия и Япония след Втората международна война.
Превод: News.bg
В несъгласие с необятно разпространенoто разбиране, че разширението на НАТО би предизвикало Русия, проф. Стивън Коткин изяснява в обстойно за френския в. " L`Express ", че пропагандата на Путин работи измежду забележителна част от популацията: " Много руснаци споделят концепцията, че тяхната страна има специфична задача в света и че тя сама съставлява цивилизация. " Но историкът също по този начин счита, че демократичните демокрации имат доста повече преимущества от властническите режими.
Можем ли да съпоставим Владимир Путин с Йосиф Сталин?
Сталин принадлежи към дребен кръг деспоти-убийци дружно с Хитлер и Мао. Путин е доста по-незначителна фигура. Възкресението на Съюз на съветските социалистически републики е отвън неговия обхват. Той искаше да има място в съветския мавзолей паралелно със Сталин, Александър I и Петър Велики. Петър Велики побеждава Карл XII и Швеция, като дава на Русия достъп до Балтийско море и я слага като съдия по европейските въпроси. Александър I побеждава Наполеон и окупира Париж. Сталин побеждава Хитлер и завладява Берлин. Путин вечно ще бъде запомнен като този, който нахлу в Украйна при несполучлив опит за послушание, избивайки цивилни, разрушавайки исторически градове и монументи, почитани от руснаците.
Той ще бъде запомнен като този, който искаше да върне Украйна в съветската сфера на въздействие, само че който вместо това укрепи западно насочената украинска нация. Той ще остане водачът, който искаше да победи НАТО, само че който в последна сметка възроди този съюз, по този начин както не го беше правил никой след Сталин. Путин може даже да влезе в учебниците по история като водач, който неумишлено сложи под подозрение устойчивостта на съветската страна. Разбира се, той може да се поправи и да успее да трансформира в победа нещо, което първоначално изглеждаше като епична неточност. Но даже тогава репутацията му на занаятчия на тактиката ще бъде унищожена, а репутацията му на палач единствено се ускори.
Според вас антизападничеството, властническото ръководство или потреблението на държавни неистини съставляват ли остаряла традиция в съветската история. Как си го обяснявате?
Русия има изключителна просвета, неразделна част от международната цивилизация. Невъзможно е да си представим нашия свят без съветски балет, опера, филм, литература или просвета. Но в това време силовите структури в Русия предизвикаха огромни премеждия, в това число и на съветския народ. Повтарящите се епизоди на съветска експанзия, даже и да има огромни разлики от царския интервал до през днешния ден през Съветския съюз, съгласно мен се изясняват с геополитически капан, в който съветските водачи не стопират да попадат. Много руснаци считат страната си за провиденциална и цивилизационна мощ със специфична задача в света. Но съветските благоприятни условия не дават отговор на тези огромни желания.
Лидерите непрестанно употребяват хиперконцентрация на властта и насила, с цел да преодолеят зейналата бездна със Запада. Но лекарството единствено утежнява обстановката: вместо да стигне до по този начин мечтаното положение, то води до диктаторски режим, концентриран върху един човек. След 1991 година, когато разривът със Запада се разшири трагично, Русия още веднъж стана жертва на този геополитически капан. Непрекъснато се връща към него, тъй като не може да се откаже от този блян да бъде преобладаваща мощ, когато в реалност западният модел е доста по-ефективен по стопански, софтуерни и даже военни въпроси. Това е комбинация от великолепие и уязвимост.
Крайната десница, тъкмо както и крайната левица, постоянно считат, че разширението на НАТО и американците са предизвикали Русия...
Има две коренно противоположни школи за тази война в Украйна. Едната има вяра, че нашествието, стартирана от Путин, е единствено нова демонстрация на безконечния съветски империализъм и че Русия е културно склонна към завоевания. Другото течение счита, в противен случай, че Путин е реагирал единствено на западния (по създание американски) империализъм, който се прояви посредством разширението на НАТО, и че американците са културно склонни да желаят да преобладават в света. Следователно Русия щеше да бъде предизвикана.
Но нито една от тези две гледни точки не ми се коства съответстваща. Както обясних, казусът произтича повече от геополитическия капан. Тази съветска инвазия не е резултат от културна линия, тя е избор. Нито е реакция на западните решения. Разширяването на НАТО не накара Путин да затвори или убие политически съперници, да отслаби Народното събрание, да заграби парцели в невъобразими мащаби и да принуди съветските медии да се трансфорат в рупори на държавната агитация, като популяризират безчет неистини.
Това, което виждаме от Русия, водена от Путин, не е невиждано, тъкмо както нахлуването в прилежащи страни не е нищо ново в нейната история. Русия не е изчакала основаването на НАТО, с цел да завладее автократични, клептократични и лъжливи режими. Преди Путин доста други съветски водачи твърдяха, че дребните прилежащи страни в действителност не са суверенни, че те са единствено играчки на западните сили и че по тази причина е по-добре да нахлуят в тях, преди да послужат като предна база за враговете на Русия. С други думи, в Русия има повтарящ се модел, макар разликите сред царския, руския и постсъветския интервал: вътрешни репресии и външна експанзия.
Като ви чувам, разширението на НАТО даже би било добра вест предвид на настоящите събития...
Нека да се върнем малко обратно. Хартата на Организация на обединените нации от 1945 година пази правилото, че всички страни могат свободно да избират посоката на своята външна политика и да изискат да се причислят към боен съюз. Заключителният акт от Хелзинки от 1975 година удостоверява този принцип, както и Парижката харта за нова Европа през 1990 година
Съветският съюз подписа тези интернационалните контракти. Русия беше приета за негов приемник, като наследи непрекъснатото място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. През 1997 година Бил Клинтън и Борис Елцин подписаха Основополагащия акт за връзките НАТО-Русия, който дефинира документално неналичието на ограничавания за разширение на НАТО за страните от някогашния Варшавски контракт или за някогашните руски републики. Елцин се опита да наложи несъгласие върху това уголемение, само че не съумя, макар че твърдеше друго. По този метод обещанието да не се уголемява НАТО не е записано в нито един обвързващ контракт, в противен случай, тъкмо противоположното.
Да погледнем изказванието, че Съединените щати и Обединеното кралство са нарушили отговорностите си за отбрана на суверенитета и политическата самостоятелност на Украйна, както е записано в Будапещенския меморандум от 1994 година Ангажиментите, поети от тези две страни, по никакъв метод не са гаранция за сигурност! Съединените щати и Обединеното кралство се ангажираха неотложно да се извърнат към Съвета за сигурност на Организация на обединените нации при положение на опасност за сигурността на Украйна (обещанията на Китай и Франция бяха още по-неясни в Будапеща).
По-важното е, че този документ, който Русия е подписала, гласи, че другите страни би трябвало да заобикалят да заплашват или употребяват мощ против Беларус, Казахстан и Украйна. Следователно Русия е тази, която най-вече нарушава този Будапещенски меморандум. Противно на това, което се повтаря от медиите, Украйна в никакъв случай не е изоставяла нуклеарните оръжия по това време. Със сигурност на украинска територия имаше нуклеарни оръжия, само че украинското държавно управление и военни нямаха изгода от тях. Те бяха следени от Москва. Следователно в Будапеща Украйна отстъпи нещо, което в действителност не притежаваше, в подмяна на заричане за сигурност, което в действителност не беше действително.
Подобни трикове бяха типични за администрацията на Клинтън. По-късно, през 2008 година, администрацията на Буш, която се готвеше да напусне властта, изпревари членовете на НАТО, като разгласи, че Украйна и Грузия ще се причислят към Алианса, макар опълчването на други страни против това участие. След това обществено изказване не бяха подхванати никакви съответни дейности. За всяка мощ, да не приказваме за суперсила, е значимо да не поема прекалено много задължения, с цел да не бъде претрупана от обстановката. Още по-важно е да се съблюдава всеки стихотворец ангажимент. Администрацията на Буш наруши това предписание. По това време, обнадежден и необмислен, грузинският президент Саакашвили, поощрен от американски публични лица, настоящи от свое име, предизвика съветската инвазия, която докара до загубата на два района - Южна Осетия и Абхазия. Да не забравяме, че съветската войска не съумя да завладее столицата Тбилиси, макар неналичието на трудности.
Но каквито и гафове да бяха направени през 1994 година,2008 година или по-късно, Украйна не е заплашвала Русия. Именно Русия заплаши Украйна през 2014 година с анексирането на Крим. НАТО, защитителен съюз от най-вече мирни народи, доста от които понижиха военните бюджети преди този момент навлизане, също не застрашаваше сигурността на Русия. Вярно е, че присъединението на Полша и трите балтийски страни ускори НАТО още преди Путин да го подтиква с нахлуването си в Украйна. Но НАТО беше и си остава защитителен съюз! Атаката на Путин единствено показва, че разширението на НАТО не е било неточност, а в противен случай, умно решение, тъй като в действителност това е единственият метод да се подсигурява сигурността на страните, които имат граница с Русия.
Русия наподобява е понижила военните си упоритости, концентрирайки се върху Източна Украйна...
Не може да й се има вяра. Същият режим разгласи, че няма да нахлуе в Украйна или че желае да денацифицира страна, чийто президент е евреин, надминавайки Оруел или Кафка...
Отвън всички ние се опитахме да разберем военните цели на Путин и да забележим дали той е преразгледал тези цели, когато войната не вървеше по проект (но нито една война не върви съгласно инициираните планове). Смелостта на украинците, тяхната досетливост и решителност, както и късните, само че жизненоважни доставки на въоръжение от НАТО и Съединените щати, бяха решаващи фактори в тази война. В последна сметка това е съветски неуспех, тъй като украинците се бориха за страната си, фамилиите си и свободата си. Ако украинците не се бяха съпротивлявали с такава непримиримост, през днешния ден щяхме да приказваме за съветски триумф, какъвто имаше след завладяването на Крим.
Путин наподобява е влезнал в този спор с максималистични цели: по-нататъшни анексии на завладени региони, по-специално за обезпечаване на сухопътна връзка сред следените от Русия територии на изток и Крим на юг, съпроводени от насилствена неутрализация и демилитаризация на Украйна. Засега няма безапелационни доказателства, че Путин се е отказал от тези цели. Някои от неговите поддръжници, в това число съветският министър на защитата, съумяха да създадат по този начин, че да наподобява, че задачите са понижени. Но тези изказвания с право бяха посрещнати със песимизъм от Украйна, Вашингтон, Европейския съюз и НАТО.
Путин не се ли заблуди тотално за тази инвазия?
Руските военни старания бяха толкоз странни, че породиха въпроси освен за компетентността, само че и за здравия разсъдък на съветския водач. Путин настоя да назова тази война " специфична интервенция ". Наблюдателите отиват там със заблудите или отвличащите маневри на Кремъл, само че се оказва, че Путин е имал своите аргументи. Първоначалният проект беше за мълниеносно нахлуване, завладяване на летището покрай Киев, кацане на парашутисти, завладяване на столицата и залавяне на украинското държавно управление, всичко това в границите на дни.
Беше злокобно, сходно на Афганистан през 1979 година, когато руските специфични елементи бяха натоварени да смъкват комунистическия водач Хафизула Амин и да го заменят с Бабрак Кармал. Операцията беше извънредно сполучлива. Но министърът на защитата Дмитрий Устинов и шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов също приканиха по-голям контингент за гарантиране на сигурността. Това очевидно руско наличие оказа помощ за разпалването на протеста против Кармал, марионетката на Съветите. В Афганистан сполучливият първичен прелом по този метод се трансформира в траяло десетилетие контравъстание, което се провали. В Украйна специфичните елементи даже не съумяха да влязат в Киев и затова бяха доста надалеч от опцията да заловят или убият Зеленски.
Само доста стеснен кръг - може би единствено министърът на защитата Сергей Шойгу, началникът на Генщаба военачалник Герасимов и шефът на ФСБ Александър Бортников - наподобява са взели участие в проектирането на тази интервенция. Много е мъчно обаче да се възнамерява такава комплицирана интервенция, като се скрие от очите на тези, които би трябвало да я извършат. Така Шойгу изпрати съветските бойци на учения, като ги уведоми в последния миг, че би трябвало да преминат украинската граница.
Цялата интервенция се базираше на неистини, което в никакъв случай не е добре както от позиция на подготовката, по този начин и на морала на войските. Много елементи не са употребявали криптирани връзки, защото не е трябвало да водят война. Настояването на Путин да показа украинците като жители на изкуствено основана нация и да подсигурява, че те ще приветстват нашествениците като освободители, също наподобява е повлияло на интервенциите. През първите четиридесет и осем часа съветските бойци имаха ограничаващи заповеди, като ги молеха да се бият единствено в случай че е належащо.
В един толкоз подкупен режим като този на Путин, корупцията разяжда всичко. Шойгу е някогашен управител на обект, който в никакъв случай не е служил в армията. Очевидно той няма профила на някой, който би трябвало да управлява сходна военна интервенция. Но неговата преданост към Путин е преданост на куче към своя стопанин. Руският президент го избра да управлява армията си точно тъй като Шойгу няма власт, в случай че желае да употребява тази войска, с цел да го смъкна. Това работи отлично - в случай че не решите да хвърлите тази войска във война.
Шойгу ръководеше доста скъпата военна рационализация след 2008 година и несъмнено, той и подчинените му, взеха огромни суми пари. По този метод военните коли отпътуваха за Украйна с евтини цивилен гуми от Китай. Понякога, когато тези гуми не устояха огромното тегло, съветските бойци ги пукаха, с цел да избегнат борбите. Няма подозрение, че Путин в този момент е гневен от неуспехите и лъжите на своето министерство на защитата. Но самият той ги накара в никакъв случай да не му споделят това, което желае да чуе.
Какво съставлява путинизмът?
Путинизмът е лъжлива клептокрация, маскирана като горда различна цивилизация, която се опълчва на Запада. Сред поддръжниците на Путин мистицизмът по отношение на особеното великолепие на Русия и голямо възмущение от хипотетичното предпочитание на Запада да владее Русия съжителстват с цялостна непросветеност и безнаказаност. Тези самопровъзгласили се бранители на съветската чест и история са крадци и разрушители. Състоянието на блокада, което те непрекъснато провокират, се самоналага. Путин може да е откровен в своите апели за религиозната трансцендентност на съветската страна, само че методът на деяние на режима му допуска плячкосване на същата тази страна. Това могат да схванат през днешния ден съветските военнослужещи на украинското полесражение...
Но по какъв начин да си разбираем, че властническите режими постоянно наподобяват доста по-силни, в сравнение с са в реалност, до момента в който ние сме склонни да подценяваме нашите демокрации?
Авторитарните режими са по едно и също време мощни и нежни. Те имат страхотни структури за сигурност, само че би трябвало да ги разделят и даже да ги саботират, с цел да не би водачът на единния охраняем уред да бъде прекомерно мощен и да провежда пуч. Тези режими организират всеобхватно наблюдаване, натрупвайки зашеметяващи количества информация за личния си народ, само че отбягват фактологичната информация, която не дава отговор на пропагандната линия, и стават жертва на личните си неистини. Те фалшифицират изборите и отстраняват всички инспекции и салда, като по този метод предизвикват серийни неточности, тъй като не могат да признаят или да бъдат принудени да признаят, че са неточности. Такива режими оцеляват, тъй като могат да се провалят в съвсем всичко, с изключение на в способността си да потискат брутално всяка политическа опция.
Демокрациите са дисонансни и безредни, мудни във вземането на решения и постоянно близки до парализа, само че имат мощни коригиращи механизми. Елитите в демокрациите, изключително политическите, могат да бъдат късогледи, безотговорни и по-лоши, само че когато създадат огромна неточност или нарушат закона, те постоянно губят власт или са дискредитирани. Демократичните институции се оказват доста по-силни, в сравнение с техните съперници биха ни предиздвикали да имаме вяра. Демократичните общества във времена на рецесия са в положение да активизират доста повече от обществата в властнически страни, тъй като демократичните режими са законни. Да, има доста неизправности. Но тези дисфункции са обект на натоварен спор. Ако очернянето на демокрациите през днешния ден е съвсем специалност, в последна сметка това е мощ за тях.
Авторитарните режими се опасяват от личния си народ и вършат всичко, с цел да лимитират това, което тези хора могат да чуят, видят, кажат. Преди всичко властническите режими нямат постоянни механизми за последователност. Всеки път, когато един автократ има простуда или просто остарее, това се трансформира в екзистенциална рецесия: цялата система може да рухне заради неизбежната гибел на един-единствен водач. Демократичните ръководещи, даже тези, които се стремят да унищожат демокрациите, идват и си отиват и това рядко заплашва цялата система. Демокрациите сигурно изискват непрекъсната поддръжка, като градина, с интервали на възобновяване. Разбира се, нищо не е обезпечено. Компетентното и съчувствено водачество, както и доверието и солидарността в обществото, са ключът към тяхната непоклатимост.
L " Express: Путин не спря да показва Запада като декадентски, залят от " кенсъл културата " или проучвания на пола. Това също ли е културен спор?
При нас, в левицата, най-пламенните уейк деятели, толкоз егоцентрични и тесногръди, не осъзнават по какъв начин техният екстремизъм освен провокира реакции в личното им общество - политическата реакция постоянно е по-силна от първичните им претенции -, само че носи и зърна за мелницата на властнически водачи в чужбина, които виждат в отбраната на обичайните полезности печелившата формула за активизиране на популацията си против Запада, представян като декадентски.
Отдясно консервативните деятели виждат Путин и други сходни на него автократи като бранители на религията и фамилията и като опора против лявото. Дори в случай че на процедура Путин защитаваше обичайните полезности по същия метод, по който Сталин и други ръководещи марксисти защитаваха работническата класа...
Въпреки това " кенсъл културата " в демокрациите е същински феномен, който нанася доста вреди и би трябвало да бъде преборен. По този въпрос прекалено много хора на виновни позиции демонстрират плашливост, а не храброст. Трябва да помним, че математиката не е расистка, че заслугите не са синоним на предимство на бялото и че свободата не е иго...
В нова студена война ли сме против Русия и Китай?
Сигурни ли сте, че истинската Студена война в действителност завърши? Сривът на съветската мощност през 1991 година в никакъв случай не е бил предопределен да бъде финален, тъкмо както Версайският контракт от 1919 година не е безконечен. Западът имаше къса отмора в това историческо състезание с Русия. Но дано не забравяме, че Корейският полуостров остава разграничен, че Китай остава комунистически и че продължава да претендира за демократичната страна Тайван (наследство от Студената война, тъкмо като разделянето сред двете Кореи). Далеч оттатък Азия не престават да съществуват идеологически съперничества и опозиция против властта и идеалите, изповядвани от Запада. И най-много рискът от нуклеарен Армагедон, може би главният маркер на Студената война, постоянно е налице.
Разбира се, обилни промени са настъпили след 1991 година и те не са просто софтуерни. Китай беше второстепенният сътрудник в тази антизападна прашка; в този момент Русия е тази, която се намира в това състояние. По-общо казано, сърцето на борбата сред великите сили се измести към Индо-Тихоокеанския район, смяна, която към този момент се следи по време на Студената война и която се форсира при започване на този век. Терминът " Студена война " прелестно разказва конкуренцията сред силите, която не включва гореща война. Предвид нуклеарния риск е неотложно това съревнование да се резервира допустимо най-студено...
Все отново мислите ли, че демократичните демокрации остават преобладаващата мощ?
Отговорът е явен, в случай че живеете в Москва, Пекин или някъде другаде с изключение на на Запад. Съвременният Китай - който има невероятни триумфи - е най-големият консуматор на долари в света и зависи от Съединените щати, Япония и Европа за напреднали технологии. Върховенството на закона и демокрацията остават най-мощните сили, изобретявани в миналото.
Въпреки това демократичните демокрации имат още работа за извършване. Тези страни би трябвало да намерят избран народен консенсус. Трагедията на Украйна може да съставлява и историческа опция за това западно обновяване. Значението на този преломен миг значително ще зависи от хода на тази война в Украйна и нейните световни последствия. Въпросът е дали героизмът и саможертвата на Украйна ще разрешат на Запада да преоткрие своята мощ и значение, или всичко това ще бъде пропиляно.
Парадоксално е, че това, което ние на Запад виждаме като мощен отговор на Путин, в кратковременен проект ускори западните критици в международен мащаб. Те напомнят неговия двуличен интервенционизъм в Афганистан, Ирак или Либия и жигосват заинтригуваното му пояснение на интернационалното право и суровите наказания против Путин. От десетте най-гъсто обитаеми страни в света, единствено една, Съединени американски щати, изцяло поддържа тези сурови наказания против Русия. Както сподели журналистът Пи Джей О " Рурк " всяко посолство на Съединени американски щати би трябвало да се оправя с великански антиамерикански митинги и също толкоз великански линии за кандидатстване за визи "...
Как да бъдем мощни против режима на Путин, без да изпадаме в русофобия? Путин наподобява се забавлява, обвинявайки Запада, че желае да " анулира " съветската просвета...
Много повече съм угрижен за гибелта и разрушенията в Украйна. И Путин нанесе доста повече вреди на съветската просвета от Запада. Но в това време се тормозя и като следя нашата наклонност да желаеме групово да накажем руснаците. Много етнически руснаци в Украйна се борят против това настъпление и даже губят живота си в сраженията. Много съветски жители се опълчват на това настъпление или най-малко не го поддържат, а огромна част от тях желаят да избягат от страната. Руските актьори, които в по-голямата си част са избягвали да се занимават с политика, са обект на анулация в западните ни страни. Тези анулира са метод да покажем, че сме добродетелни, само че постоянно те са освен неуместни, само че и зли.
Решението на Visa и Mastercard да спрат своите карти за руснаци в чужбина по подигравка на ориста значи, че тези, които осъждат войната и бягат от репресиите в Русия, не могат да употребяват спестяванията си или да продължат да вършат бизнес, до момента в който тези, които са останали в Русия, нямат проблеми с заплащанията си.
Посрещането на украинските бежанци и даването на филантропична и военна помощ за Украйна е приоритет. Но също по този начин би било добре да не се ускорява сливането сред персоналното ръководство на Путин и Русия. Трябва да подкрепим това, което измежду емигрантите след завземането на властта от болшевиките се наричаше " Другата Русия ". Следователно би трябвало да приветстваме съветските бежанци и изгнаници, без да пожелаваме от тях да заемат прозападни позиции. В Русия Путин постанова антизападна идеология, която не страда от провокации. Но не трябва да го имитираме в противоположната посока. Западът е синоним на плурализъм и различни гледни точки. Приемаме, че външни лица могат да подлагат на критика нашата система.
Колко дълго може да остане на власт Путин? Петър I (вероятно се има поради император Павел I, погубен от заговорници, бел. ред.) е погубен от офицери, а Хрушчов е свален. Пучът наподобява ли ви достоверна догадка?
В актуалната история единствено Сталин е останал на власт по-дълго от Путин. Той остава преобладаваща фигура в Русия. Путин съобщи всички, които го подкрепяха от самото начало, надявайки се на възобновяване на страната. " Грижи се за Русия ", съобщи Борис Елцин, когато му даде ключовете на властта. Но съветските елити, които стояха зад Путин, в никакъв случай не са дискутирали обстоятелството, че той трансформира страната в гигантска Северна Корея, отрязвайки ги от интернационалните пазари, ваканциите в чужбина и интернационалните учебни заведения за техните деца. Нито подписаха Русия да стане васал на Китай в подмяна на обещанието на Си Дзинпин за стратегическо партньорство.
Обикновените руснаци, изключително тези, които минимум могат да получат обучение, да не приказваме да печелят от солидна корупция, в никакъв случай не са предполагали, че ще има връщане към дефицита и дългите опашки в магазините. Но все пак, те слагат ли под подозрение Путин? Изглежда, че войната и изключително фрапантните наказания, подхванати от западните страни, по-скоро сплотиха елитите и болшинството от популацията към Путин. Когато част от света тръгне против Русия, руснаците стягат редиците.
Между 5 и 10 милиона руснаци - няма консенсус по отношение на цифрите - непринудено или недоброволно напуснаха страната през постсъветските години, изселване, което единствено се форсира при ръководството на Путин. Това съставлява забележителна част от жителите, които към този момент не вземат участие в избори или изследвания на публичното мнение в Русия. Средната класа, която не работи за страната, която постоянно се е формирала през десетилетието на мощен напредък на Брутният вътрешен продукт (при първите два мандата на Путин), е унищожена от икономическите наказания, провокирани от нашествието в Украйна. Повечето хора в тази междинна класа биха били подготвени да избягат, в случай че могат. Това ще остави междинната класа в Русия още по-зависима от страната, с други думи, чиновниците на държавната администрация и държавните предприятия, които от своя страна са задължени на Путин.
Контролът върху медиите, който беше мощен, е в допълнение затегнат. Цензурата не включва единствено угнетяване на информацията, а старателно разпространение на избрана определена информация или метод на мислене. Но с цел да работи, пропагандата изисква и известна схватливост на целевата публика. Много руснаци обаче споделят концепцията, че тяхната страна има специфична задача в света и че сама по себе си съставлява цивилизация. Те считат, че Западът, и изключително Съединените щати, желаят да преобладават в света и възнамеряват да ударят, даже да разбият Русия, тъкмо както Съветският съюз беше разрушен.
Много руснаци имат вяра, че е нужен мощен човек, с цел да се изправи против Запада и че Путин е този човек. Мнозина считат, че етническите руснаци са били застрашени в Украйна и че Путин е взел вярното решение. Голяма част от руснаците не престават да поддържат насилствената анексия на Крим. Не всички руснаци са съгласни, несъмнено, и не всички се застъпват за война. Но би трябвало да бъдем деликатни, преди да приемем, че в случай че всички руснаци имаха същата информация за тази война като французите, болшинството от тях биха осъдили това настъпление и биха се противопоставили на Путин.
В допълнение към репресивния уред, построен от Путин и който той в последно време в допълнение ускори, неговата агитация намира същински отзив в Русия. Този националистически роман и култът към неговата персона укрепват репресивния уред и назад. Безразличието също е значим фактор, както във всяко общество. Така в Русия огромна част от хората биха предпочели да не обръщат доста внимание на интернационалните каузи. Те нямат предпочитание да поддържат или осъдят тази война.
Трябва също да сме наясно, че Русия има разследваща организация, ФСБ, която обгръща Путин в пашкул от сигурност. За момента няма индикации за спиране на лоялността на хората към него - телохранители, само че и готвачи, чистачки, водачи... Целият личен състав, който има достъп до офисите и жилищата му, даже за малко време, е нает от ФСБ и се управлява прецизно. Тези, които имат достъп до него, до момента в който участва физически някъде, са доста малко. Изглежда Путин организира множеството от срещите си посредством видеоконферентна връзка. Офисите му си наподобяват, а последователите му не могат да схванат дали е в Кремъл, в московската си дача, в Сочи или другаде. Арестуването на разположение, чието местоположение не е известно, е тежка задача.
Потенциалните заговорници рискуват да бъдат неотложно разкрити. В този тип параноична среда е мъчно да имате връзки на доверие и да подклаждате пуч. Хората от първия кръг на властта нямат институционална организация, самостоятелна от Путин, в която да се срещат, с цел да приказват свободно. Дори частните пространства са под наблюдаване, като се рапортуват на президента.
Путин може да стане жертва на прелом. Но внимавайте, приключването на неодобрение в границите на ФСБ може да бъде проведено от самия Путин, с цел да реши вътрешните реакции и да прогони вероятни заговорници или скептици. По този метод арестите на фигури на ФСБ могат да бъдат интервенции, предопределени за установяване на изкупителни жертви, отклонение на отговорности и заплашване. Те не биха били безусловно доказателство за измами против президента. По същия метод слуховете за Кремъл, събирани от медии като Bellingcat или добре осведомени западни проверяващи публицисти, може също да са трикове от задгранични разследващи организации, които се стремят да дестабилизират съветското разузнаване.
Мисля, че дезертьорството или неподчинението биха могли да имат по-голям резултат от възможен пуч. Деспотизмът работи единствено до момента в който има хора, които да извършват заповедите на деспота. Подчинените по цялата верига на командване, чак до бойното поле, може да решат да не предават или не ползват директивите, било тъй като имат украински родственици, било тъй като са предали ориста на своите сръбски сътрудници, които са завършили кариерата си в Международен съд в Хага. В този случай деспотизмът може да се разпадне до развой, сходен на банкова суматоха.
Как виждате края на тази война? Какво ще е належащо на Путин, с цел да я поддържа видимо?
И аз бих желал да знам. Говори се, че Путин желае да завърши до 9 май, свързвайки инсценирането на победа в Украйна с триумфа над нацистка Германия през Втората международна война. Но са вероятни и по-трагични събития. Забележителното единение на западния алианс може да се унищожи по доста аргументи. Засега няма предпочитание нито в НАТО, нито в Европейския съюз да стартира война против Русия. Но способността на Путин да предизвика директна военна борба с НАТО не може да бъде подценена.
Ако Путин по един или различен метод се наложи в Украйна или, в противен случай, войната затъне, Ким Чен-ун също би могъл да види опция да укрепи режима си и да остане в историята, като заложи на завладяването на Южна Корея. Значителна дестабилизация в Украйна и Русия може да накара Пекин да си върне следения от Русия басейн на река Амур или далечни територии в Източна Русия, чиито изобилни естествени запаси и аграрни земи биха могли да подсилят устрема на Китай да стане самодостатъчен. Япония може да види в това опция да завземе Курилските острови, източници на спор с Русия, и може би даже остров Сахалин, чиято южна част беше под японско владичество.
Но кой знае? Нов съветски водач, подсилен от по-широк хайлайф, може да избере да влага в развиването на Русия и нейния народ и да реши да живее в мир, а не в непрекъсната съпротива на Запада. Това е изборът на Германия и Япония след Втората международна война.
Превод: News.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ