Той е дребен, но доста успешен бизнесмен, собственик на магазин.

Той е малък, само че много сполучлив предприемач, притежател на магазин. Колата му е съвсем нова, натрупал е пари най-малко за огромна къща из близките села. Ако живееше по времето на соца, в най-хубавия случай би бил водач на такси или чорбаджия в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. И щеше да бъде дрипльо в съпоставяне със настоящето си състояние. В персонални диалози споделя, че всички политици са мошеници и би трябвало да бъдат разстреляни. Привърженик е на Путин и е безжалостен обожател на Костадинов и.
Срещу всички рационални доводи
Отхвърля всевъзможни рационални доводи против пристрастията си. А те не се основават на разсъдъка, тъй като той не се съпоставя с хората към него, които си броят парите за самун и олио. Той се съпоставя с всички тези, които без никакви заслуги, съгласно него, са станали милионери и милиардери. Те са за разстрел. Заедно с политиците, несъмнено, тъй като всички са „ от един дол дренки “. Сравнява се с тях и се усеща несполучлив. Чувства се жертва на голяма неправда. Търси отмъщение и възмездие. Костадинов и Путин са неговите хора.

Наистина съществува подобен търговец в квартала ни. И той не е единствено автентичен човек, той е сборен облик. На всички, които се усещат несполучливи и жертва на някаква неправда. И това се отнася освен до България.

Има цели такива общества, прослойки, страни и даже континенти. Всички те поддържат Путин, а жителите им гласоподават за крайнодесни или крайнолеви партии, въпреки множеството от тях да са наясно, че Русия е една изостанала военизирана страна. И че Европейският съюз с всичките му дефекти е съюз на сполучливи и развити правови страни. (Англичаните към този момент съжаляват, че го напуснаха). И даже доста привърженици на Костадинов, които са срещу еврото, знаят, че България ще има изгода от тази парична единица. И са срещу него на инат, или тъй като търсят възмездие поради някаква същинска или мислена неправда.
Как се раждат „ национални спасители “
Развитите страни и общества имат опит в противодействието против сходни политически формирания и публични настроения. България все още няма подобен опит. Тук и обществото, а и множеството политици, от време на време даже без да го осъзнават, работят в интерес на Костадинов и „ Възраждане “. Има публицисти, анализатори, а също и интелектуалци, (истински или по този начин наречени), които приказват не за обособени политически дейности на обособени партии и политици, а за „ политиците “ изобщо, натрапвайки в публичното схващане визията за една паразитна социална каста, надали не прослойка, която се грижела единствено за личното си обогатяване, а не за народа.

Крайнолевите и крайнодесните вождове, вождчета и популисти на драго сърце подемат и раздуват тази визия, с цел да се разгласят за национални спасители и борци срещу системата, каквото и да значи това.

Българските медии драговолно дават на Костадинов опция за изява, без да му търсят отговорност за изказвания като това, което може да се прочете в персоналния блог на Костадинов: „ Тази нечовешка паплач (циганите) просто няма място към този момент в нашата страна, да не кажа напряко в нашата цивилизация. Тя за следващ път потвърди, че общото й с останалата част от човешката раса е единствено външният тип. “
Защо Радев не вижда тези антидемократични изяви
Това са възгледи на отявлен неонацист, който би трябвало да бъде изтласкан в най-тъмните ъгли на публичния ни живот. Президентът на България  обаче – същият, който упрекна Политическа партия в „ пълзящ фашизъм “, нито се впечатлява от расистките и антидемократични изяви на Костадинов, нито ги разобличава. Вероятно, тъй като и двамата са путинисти (единият напълно неприкрит, другият полуприкрит), а евентуално тъй като и двамата са срещу настоящето държавно управление.

И водачите на старите политически партии рядко му се опълчват. Бойко Борисов, да вземем за пример, който преди време избълва куп хули против водачите на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ („ негодяи, некадърници, мошеници, лъжци, крадци “), не е обелил и дума против него и е напълно евентуално тайничко да злорадства, когато Костадинов охулва Политическа партия и Демократична България.

Има хора в ГЕРБ – Даниел Митов и Томислав Дончев, да вземем за пример, които доста добре схващат природата на партия „ Възраждане “, само че очевидно без благословията на Борисов не смеят да й се опълчват по някакъв метод.

Водачите на сякаш демократичното Движение за права и свободи също мълчат, а би трябвало първи да жигосат Костадинов, тъй като въпреки всичко са „ Движение за права и свободи “, а расизмът на Костадинов е ориентиран таман срещу човешките права и свободи. Обяснимо е и мълчанието на Нинова – политическите визии на Българска социалистическа партия в по-голямата си част съответстват с тези на „ Възраждане “. Устатите отворковци на ИТН не нервират Костадинов с присъщите си тарикатски лафове – усещат го някак непосредствен, нали и той, също като тях, е безжалостен съперник на Политическа партия и Демократична България.
Нужен е публичен отпор
Единствено някои депутати от „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ му се опълчват от време на време, в действителност много несръчно и непремерено, обаче.

А към този момент е очевидна нуждата от същински политически и публичен отпор против възхода на фашизираното проруско „ Възраждане “. Има по какъв начин да стане.

Коментарът на Иво Беров е оповестен в „ „.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!