Той е човекът, който накара няколко поколения да въздишат по

Той е индивидът, който накара няколко генерации да въздишат по неговата лирика и да откриват личните си усеща, мисли и прекарвания посредством нея. Дори в този момент, 24 години след кончината му, великите му стихове не престават да ни въодушевяват, натъжават или усмихват.

Повод да си спомним за майстора на любовната лирика е годишнината от неговата гибел. Отдаваме респект към гения на поета с три от най-знаковите му стихотворения:

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най печален и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено по този начин ще го решиш.

 

***

 

Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, откри ме!
Аз те чаках с години, подготвен
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, даже и простъпка.
Иззвъняха се сума дами -
ни една сред тях ти не беше.
И на вятъра с химикалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито милувка.
Що цигари изпепелих
и на листа що нелепост надрасках.
Пак съм самичък... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е така студен.
Телефона поглеждам (в бездънен
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...

***

 

Защо ни е магически, чудноват остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е постоянно най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една инцидентна мъничка разходка
и топлината на една ръка...