Биографът на Хитлер: Путин няма да доживее края на войната
Той е създател на монументална биография на Хитлер и експерт по политическа харизма. Във " Великите персони, които сътвориха историята ", Иън Кършоу изследва дванадесет европейски водачи, които са белязали 20-ти век, за положително и постоянно за неприятно. Сред тях са диктатори - Хитлер, Сталин, Мусолини... - и демократи - Чърчил, Тачър, Кол... Дълго време историята се преподаваше през единствената призма на " велики хора " и " герои ". След това, под въздействието на марксизма или структурализма, те бяха заличени зад социално-икономическите сили. Британският историк избира златната среда сред тези крайни позиции и демонстрира по какъв начин от Ленин до Дьо Гол, великите фигури са се възползвали от подтекста и комбинацията от условия, като в същото време са били оживявани от мощна лична воля. В изявление за френския ежедневник L " Express Иън Кършоу показва, че въпросът за самостоятелната роля в историята остава фундаментален, тъй като от Владимир Путин до Си Дзинпин през Доналд Тръмп, " мощните водачи " наподобява се завръщат...
L`E XPRESS: Спомняте си, че Хитлер, след войната, послужи като оправдание на цялата немска нация да бъде оневинена за нацистките закононарушения. Обратно, през 60-те години на предишния век той е бил описван като " човек без качества ". Каква е била неговата същинска роля?
ИЪН КЪРШОУ: Хитлер безспорно е индивидът, оказал най-голямо въздействие върху хода на историята през първата половина на 20 век. Сталин или Чърчил имаха основна роля, само че по избран метод тази роля беше реакция против нацистка Германия. Без Хитлер нямаше да има Холокост. Най-влиятелният водач от втората половина на 20-ти век от моя позиция е Горбачов, който имаше доста по-положителна роля. Без Горбачов жителите на Съветския съюз щяха да останат лишени от съществени цивилен свободи, страните от руския блок не биха могли да извоюват свободата си съвсем без кръвопролития и заплахата от нуклеарен спор щеше да се усили.
L " EXPRESS: Хитлер, съгласно Вас, съумява да наложи на политическо равнище две персонални мании - омразата към евреите и нуждата от война за завземане на " витално пространство "...
И. КЪРШОУ: Още през 1919 година, до момента в който е още боец, той изяснява, че " крайната цел " на едно национално държавно управление би трябвало да бъде " цялостното унищожаване на евреите ". Това не е план за Холокоста, само че Хитлер към този момент е уверен, че евреите са коренът на всяко зло. Постепенно това се трансформира в предпочитание за заличаване на евреите. " Жизненото пространство " е вторият главен камък на неговата идеологическа структура, която той развива, когато написва Mein Kampf в пандиза Ландсберг през 1924 година За да подсигурява икономическото си бъдеще, Германия би трябвало да завладее Източна Европа и Русия. Тези мании на Хитлер не са решаващи фактори, което му разреши да вземе властта. Благодарение на икономическата рецесия той се утвърди като популистки пропагандатор, бичуващ вътрешните врагове и несправедливостите на " системата ". Хитлер в никакъв случай не е крил задачите си, само че те не са били централни за болшинството германци при започване на 1930 година След това целият държавен уред последователно се активизира, с цел да осъществя тези две персонални мании. Решаващ е идеологическият подтик, предаван от личността на Хитлер, който посредством непрестанна агитация насажда в огромна част от обществото краен шовинизъм и ненавист към евреите.
L " EXPRESS: Книгата Ви стартира с Ленин, съвършен образец за персонална увереност и стичане на събитията. Революционният деец по никакъв метод не е планувал революцията от февруари 1917 година...
И. КЪРШОУ: Ленин е бил в заточение в Швейцария и не е считал, че революцията ще се случи в границите на неговия живот. Но в случай че немското държавно управление не му беше разрешило да се върне в Русия с трен, той нямаше да бъде в положение да поеме управлението на доста по-радикалната Октомврийска гражданска война. С гражданска война в Русия германците желаеха да проправят пътя за преустановяване на огъня на източния фронт, позволявайки им да концентрират напъните си на запад. Тази прозорливост промени хода на историята, позволявайки на Ленин, чужд за болшинството руснаци и отпред на дребна болшевишка партия, да поеме властта с помощта на своята прозорливост и политическа увереност.
L " EXPRESS: " Сталин беше колосален човек, който ръководеше колосален режим, завършен по негов облик. Но тъкмо това страшилище докара страната му до победа над Германия и направи допустима по-широката победа на съдружниците ", пишете Вие.
И. КЪРШОУ: За нас, либералите, е мъчно да приемем, че този колосален субект, посредством безсърдечен режим и терористични репресии, разреши на Съветския съюз да победи нацистка Германия, което беше решаващо за цялата Втора международна война. Източният фронт беше в доста връзки най-важният. Сталин е употребявал средства като политика на изгорената земя и смъртна присъда или депортиране на стотици хиляди бойци, които в никакъв случай не биха могли да бъдат употребявани от западните страни.
L " EXPRESS: През 2019 година 70% от руснаците към момента имат вяра, че Сталин е имал позитивно влияние за Русия. И съвсем половината считат, че закононарушенията му са оправдани...
И. КЪРШОУ: Струва ни се куриозно, че някой може да се възхищава на подобен ужасяващ човек. Но за множеството руснаци рухването на комунизма, което честваме на Запад, сигурно донесе облага в свободите, само че беше последвано от безредни години при Борис Елцин. В съветското публично мнение също съществува концепцията, че страната им е била велика империя и че Сталин е оказал помощ за възобновяване на нейното великолепие. Самият Путин постоянно е бил внимателен, не защитавайки незаконните действия и ужасите на ГУЛАГ, който процъфтяваше по време на ръководството на Сталин, а прославяйки спечелилия във Великата отечествена война, този, който победи фашизма. Това може да изясни за какво някои руснаци не престават да се възхищават на историческа фигура, която възвърне реда в Русия, като в същото време надви против нацизма.
L " EXPRESS: Вие нюансирате ролята на нашия френски народен мит, Шарл дьо Гол, наблягайки, че деколонизацията на Алжир би се състояла и без него, или че икономическото възобновяване към този момент се е случило по време на Четвъртата република...
И. КЪРШОУ: Дьо Гол имаше шанса да наследи мощна стопанска система през 1958 година Растежът продължи, когато той напусна властта. Но доста неща биха били невъзможни без неговото персонално влияние, като се стартира с неговата Конституция на Петата република, която към момента е там, шестдесет години по-късно. Без него Франция щеше да е напълно друга страна. Шарл дьо Гол е парадоксална, завладяваща фигура. В доста връзки той е консервативен, само че е тласнал софтуерната рационализация. Той е властнически човек, който работи с демокрацията, оставайки зает с конституционното ръководство. Империалист, той въпреки всичко постави завършек на Френската империя. Националист, той интегрира страната в наднационалната рамка на Европейската общественост. Искайки да бъде над политическите партии, той в това време беше доста разнопосочна фигура. Дьо Гол виждаше себе си като човек със орис, задача за осъществяване, която се среща и при Хитлер, Ленин или Чърчил. В прочут смисъл той беше последният оживял от тази първа половина на 20-ти век, въплъщавайки една доста сантиментална идея за индивида, която Томас Карлайл (шотландски историк, 1795-1881) беше теоретизирал в своята доктрина за " великите хора ".
L " EXPRESS: Маргарет Тачър е единствената жена във Вашата селекция...
И. КЪРШОУ: Аз се концентрирах върху Европа, другояче можех да включа Голда Меир или Индира Ганди. Но тогава политиката беше мъжки свят и това се промени трагично. Тачър също беше представяна от сатириците като най-хубавият човек в страната. Нещо повече, тя идва от междинната класа, татко й е почнал като бакалин в централна Англия, когато политиката към момента е доминирана от висшата и аристократичната класа. Тя преодоля този двоен минус, което евентуално й оказа помощ да изковe стоманения си темперамент. Има една известна фотография на първия й кабинет, където тя е единствената присъстваща жена. Няма подозрение, че щеше да има доста повече дами, в случай че бях направил същата книга за 21 век. По-специално Ангела Меркел изигра забележителна роля и виждаме от ден на ден и повече дами водачи в Европа. Путин е артикул на бюрократична система, доста по-близо до Сталин, в сравнение с до Хитлер или Мусолини, или даже до Чърчил и Дьо Гол.
L " EXPRESS: Поуката от книгата е, че концентрацията на власт единствено ускорява способността на индивида да трансформира хода на историята, постоянно с негативни или даже пагубни последствия...
И. КЪРШОУ: Това не значи, че демокрациите не вземат неприятни решения. Но те са доста по-малко склонни да вземат пагубни решения заради конституционни ограничавания и опозиционни структури. Независимо от значимостта на даден президент или министър-председател, демокрациите се основават на по-колективно, по-консенсусно и по-внимателно взимане на решения. Докато концентрацията на власт в ръцете на Мусолини и Хитлер им разреши персонално да поведат страните си във война и цялостна злополука.
Решението на Путин да нахлуе в Украйна също се оказа пагубно за Русия и за самия Путин, да не приказваме за Украйна, несъмнено. Едно демократично държавно управление безспорно би избегнало сходно решение, което имаше за цел обединяването на Украйна с Русия, тъй като то би планувало отрицателните последствия. Докато Путин взе това решение самичък, заобиколен от дребна котерия, без да обмисли каква може да бъде позицията на съветския народ по този въпрос или даже на политическата върхушка.
L " EXPRESS: Харизматичен ли е Путин?
И. КЪРШОУ: Не, във всеки случай не и по метода, по който режимите в предишното са били отдадени на човеци. Путин е артикул на бюрократична система, доста по-близо до Сталин, в сравнение с до Хитлер или Мусолини, или даже, в либерален подтекст, до Чърчил и дьо Гол. Путин не ми се коства изключително харизматичен водач, макар че има цялата агитация, която цели да го накара да наподобява като мощен човек. Спомняме си фотосите, показващи го на кон или на лов. Това е опит за основаване на харизматичен облик, само че той е откъснат от действителността.
L " EXPRESS: Като изтъкнат биограф на Хитлер по какъв начин реагирахте, когато външният министър Сергей Лавров предходната година сподели, че Хитлер има " еврейска кръв "?
И. КЪРШОУ : Това са нелепости. Това, явно, служи единствено за поддръжка на тази странна концепция, че Украйна в действителност е фашистка страна, макар че е ръководена от еврейски президент, а Русия се пази от фашизма, както го прави по време на Втората международна война. Този мотив, изработен от Лавров, беше изцяло комичен.
L " EXPRESS: Друга поука от Вашата книга: можете да бъдете мощен човек в страната си, само че постоянно сте подвластен от армията си по време на война...
И. КЪРШОУ: Военната мощност има своя лична динамичност, както виждаме вярно в този момент в Украйна. Мусолини е добър образец. Варварското завземане на Етиопия издига властта и престижа му до нови висоти в Италия. Но по-късно той въвлече страната си в пагубна война, заради възходящата взаимозависимост от нацистка Германия, макар че знаеше, че армията му не е подготвена. Унизен от ескалация на военни бедствия, неговият режим е опустошен от вътрешната страна още през 1943 година Колкото и мощна да е властта им, даже диктаторите са принудени да се подчиняват на капризите на военните сили отвън техния надзор.
Бъдещето на Путин ще се дефинира от еволюцията Разбира се, невероятно е да се знае по какъв начин ще свърши тази война. Но е рационално да се допусна, че Путин няма да преживее края на този спор. Не споделям, че няма да бъде погубен, само че рискува да бъде свален от власт или някак си пуснат на независимост, в случай че войната не приключи с успех за Русия. Повечето войни приключват с някаква форма на договаряния и съглашение. Вероятно в Украйна ще бъде същото. Путин може да успее да продаде това на руснаците като победа. Всичко ще зависи от способността му да извлече политическа полза от това спокойно съглашение.
L " EXPRESS: От друга страна, Вие считате, че китайската комунистическа система може да оцелее при Си Дзинпин, макар все по-личната власт...
И. КЪРШОУ: Китайската система е любопитна композиция, държавен болшевик, който ръководи капиталистическа стопанска система. Тя се основава не на личността на индивида, а на неповторима композиция от политическа, икономическа, идеологическа и военна мощност. Струва ми се, че тази система може да издържи на актуалните стопански компликации, само че също и на наследяването от водач, даже толкоз всесилен като Си Дзинпин. Китай има по-здрави основи от Съветския съюз, който беше считан за най-голямата геополитическа заплаха през по-голямата част от 20 век. Затова ми е мъчно да си показва края на китайския режим в идващите години, където режимът на Путин наподобява доста по-колеблив и подвластен от един човек.
L " EXPRESS: Вашето умозаключение е, че безспорно си коства да имаме по-скучни, само че способени персони, в сравнение с харизматични и мощни водачи...
И. КЪРШОУ: То безспорно е обвързвано с обстоятелството, че посветих забележителна част от кариерата си на проучване на харизматични персони, които доведоха страната си до цялостна злополука, само че също по този начин и мощни демократични водачи като Тачър, която беше доста спорна в Обединеното кралство или даже Тони Блеър, на който можех да се удивлявам в края на 90-те години, само че който в последна сметка тласна страната ни в тази пагубна война в Ирак. Компетентното, дейно държавно управление, без да е охолно или харизматично, в действителност може да бъде доста положително нещо. Но тази доктрина в този момент се тества от Олаф Шолц в Германия. Той е добър образец за отегчителен водач. Меркел също не беше изключително харизматична, което не й попречи да реализира възхитителни неща. Въпреки че гледните точки за ролята й са еволюирали, по-специално заради прекомерно откритата й политика по отношение на Русия на Путин. Във всеки случай историята ни сподели, че могъщи персони, които настояват, че имат панацея за заболяванията на своето време и които оферират радикална смяна, рядко са мечтани...
L`E XPRESS: Спомняте си, че Хитлер, след войната, послужи като оправдание на цялата немска нация да бъде оневинена за нацистките закононарушения. Обратно, през 60-те години на предишния век той е бил описван като " човек без качества ". Каква е била неговата същинска роля?
ИЪН КЪРШОУ: Хитлер безспорно е индивидът, оказал най-голямо въздействие върху хода на историята през първата половина на 20 век. Сталин или Чърчил имаха основна роля, само че по избран метод тази роля беше реакция против нацистка Германия. Без Хитлер нямаше да има Холокост. Най-влиятелният водач от втората половина на 20-ти век от моя позиция е Горбачов, който имаше доста по-положителна роля. Без Горбачов жителите на Съветския съюз щяха да останат лишени от съществени цивилен свободи, страните от руския блок не биха могли да извоюват свободата си съвсем без кръвопролития и заплахата от нуклеарен спор щеше да се усили.
L " EXPRESS: Хитлер, съгласно Вас, съумява да наложи на политическо равнище две персонални мании - омразата към евреите и нуждата от война за завземане на " витално пространство "...
И. КЪРШОУ: Още през 1919 година, до момента в който е още боец, той изяснява, че " крайната цел " на едно национално държавно управление би трябвало да бъде " цялостното унищожаване на евреите ". Това не е план за Холокоста, само че Хитлер към този момент е уверен, че евреите са коренът на всяко зло. Постепенно това се трансформира в предпочитание за заличаване на евреите. " Жизненото пространство " е вторият главен камък на неговата идеологическа структура, която той развива, когато написва Mein Kampf в пандиза Ландсберг през 1924 година За да подсигурява икономическото си бъдеще, Германия би трябвало да завладее Източна Европа и Русия. Тези мании на Хитлер не са решаващи фактори, което му разреши да вземе властта. Благодарение на икономическата рецесия той се утвърди като популистки пропагандатор, бичуващ вътрешните врагове и несправедливостите на " системата ". Хитлер в никакъв случай не е крил задачите си, само че те не са били централни за болшинството германци при започване на 1930 година След това целият държавен уред последователно се активизира, с цел да осъществя тези две персонални мании. Решаващ е идеологическият подтик, предаван от личността на Хитлер, който посредством непрестанна агитация насажда в огромна част от обществото краен шовинизъм и ненавист към евреите.
L " EXPRESS: Книгата Ви стартира с Ленин, съвършен образец за персонална увереност и стичане на събитията. Революционният деец по никакъв метод не е планувал революцията от февруари 1917 година...
И. КЪРШОУ: Ленин е бил в заточение в Швейцария и не е считал, че революцията ще се случи в границите на неговия живот. Но в случай че немското държавно управление не му беше разрешило да се върне в Русия с трен, той нямаше да бъде в положение да поеме управлението на доста по-радикалната Октомврийска гражданска война. С гражданска война в Русия германците желаеха да проправят пътя за преустановяване на огъня на източния фронт, позволявайки им да концентрират напъните си на запад. Тази прозорливост промени хода на историята, позволявайки на Ленин, чужд за болшинството руснаци и отпред на дребна болшевишка партия, да поеме властта с помощта на своята прозорливост и политическа увереност.
L " EXPRESS: " Сталин беше колосален човек, който ръководеше колосален режим, завършен по негов облик. Но тъкмо това страшилище докара страната му до победа над Германия и направи допустима по-широката победа на съдружниците ", пишете Вие.
И. КЪРШОУ: За нас, либералите, е мъчно да приемем, че този колосален субект, посредством безсърдечен режим и терористични репресии, разреши на Съветския съюз да победи нацистка Германия, което беше решаващо за цялата Втора международна война. Източният фронт беше в доста връзки най-важният. Сталин е употребявал средства като политика на изгорената земя и смъртна присъда или депортиране на стотици хиляди бойци, които в никакъв случай не биха могли да бъдат употребявани от западните страни.
L " EXPRESS: През 2019 година 70% от руснаците към момента имат вяра, че Сталин е имал позитивно влияние за Русия. И съвсем половината считат, че закононарушенията му са оправдани...
И. КЪРШОУ: Струва ни се куриозно, че някой може да се възхищава на подобен ужасяващ човек. Но за множеството руснаци рухването на комунизма, което честваме на Запад, сигурно донесе облага в свободите, само че беше последвано от безредни години при Борис Елцин. В съветското публично мнение също съществува концепцията, че страната им е била велика империя и че Сталин е оказал помощ за възобновяване на нейното великолепие. Самият Путин постоянно е бил внимателен, не защитавайки незаконните действия и ужасите на ГУЛАГ, който процъфтяваше по време на ръководството на Сталин, а прославяйки спечелилия във Великата отечествена война, този, който победи фашизма. Това може да изясни за какво някои руснаци не престават да се възхищават на историческа фигура, която възвърне реда в Русия, като в същото време надви против нацизма.
L " EXPRESS: Вие нюансирате ролята на нашия френски народен мит, Шарл дьо Гол, наблягайки, че деколонизацията на Алжир би се състояла и без него, или че икономическото възобновяване към този момент се е случило по време на Четвъртата република...
И. КЪРШОУ: Дьо Гол имаше шанса да наследи мощна стопанска система през 1958 година Растежът продължи, когато той напусна властта. Но доста неща биха били невъзможни без неговото персонално влияние, като се стартира с неговата Конституция на Петата република, която към момента е там, шестдесет години по-късно. Без него Франция щеше да е напълно друга страна. Шарл дьо Гол е парадоксална, завладяваща фигура. В доста връзки той е консервативен, само че е тласнал софтуерната рационализация. Той е властнически човек, който работи с демокрацията, оставайки зает с конституционното ръководство. Империалист, той въпреки всичко постави завършек на Френската империя. Националист, той интегрира страната в наднационалната рамка на Европейската общественост. Искайки да бъде над политическите партии, той в това време беше доста разнопосочна фигура. Дьо Гол виждаше себе си като човек със орис, задача за осъществяване, която се среща и при Хитлер, Ленин или Чърчил. В прочут смисъл той беше последният оживял от тази първа половина на 20-ти век, въплъщавайки една доста сантиментална идея за индивида, която Томас Карлайл (шотландски историк, 1795-1881) беше теоретизирал в своята доктрина за " великите хора ".
L " EXPRESS: Маргарет Тачър е единствената жена във Вашата селекция...
И. КЪРШОУ: Аз се концентрирах върху Европа, другояче можех да включа Голда Меир или Индира Ганди. Но тогава политиката беше мъжки свят и това се промени трагично. Тачър също беше представяна от сатириците като най-хубавият човек в страната. Нещо повече, тя идва от междинната класа, татко й е почнал като бакалин в централна Англия, когато политиката към момента е доминирана от висшата и аристократичната класа. Тя преодоля този двоен минус, което евентуално й оказа помощ да изковe стоманения си темперамент. Има една известна фотография на първия й кабинет, където тя е единствената присъстваща жена. Няма подозрение, че щеше да има доста повече дами, в случай че бях направил същата книга за 21 век. По-специално Ангела Меркел изигра забележителна роля и виждаме от ден на ден и повече дами водачи в Европа. Путин е артикул на бюрократична система, доста по-близо до Сталин, в сравнение с до Хитлер или Мусолини, или даже до Чърчил и Дьо Гол.
L " EXPRESS: Поуката от книгата е, че концентрацията на власт единствено ускорява способността на индивида да трансформира хода на историята, постоянно с негативни или даже пагубни последствия...
И. КЪРШОУ: Това не значи, че демокрациите не вземат неприятни решения. Но те са доста по-малко склонни да вземат пагубни решения заради конституционни ограничавания и опозиционни структури. Независимо от значимостта на даден президент или министър-председател, демокрациите се основават на по-колективно, по-консенсусно и по-внимателно взимане на решения. Докато концентрацията на власт в ръцете на Мусолини и Хитлер им разреши персонално да поведат страните си във война и цялостна злополука.
Решението на Путин да нахлуе в Украйна също се оказа пагубно за Русия и за самия Путин, да не приказваме за Украйна, несъмнено. Едно демократично държавно управление безспорно би избегнало сходно решение, което имаше за цел обединяването на Украйна с Русия, тъй като то би планувало отрицателните последствия. Докато Путин взе това решение самичък, заобиколен от дребна котерия, без да обмисли каква може да бъде позицията на съветския народ по този въпрос или даже на политическата върхушка.
L " EXPRESS: Харизматичен ли е Путин?
И. КЪРШОУ: Не, във всеки случай не и по метода, по който режимите в предишното са били отдадени на човеци. Путин е артикул на бюрократична система, доста по-близо до Сталин, в сравнение с до Хитлер или Мусолини, или даже, в либерален подтекст, до Чърчил и дьо Гол. Путин не ми се коства изключително харизматичен водач, макар че има цялата агитация, която цели да го накара да наподобява като мощен човек. Спомняме си фотосите, показващи го на кон или на лов. Това е опит за основаване на харизматичен облик, само че той е откъснат от действителността.
L " EXPRESS: Като изтъкнат биограф на Хитлер по какъв начин реагирахте, когато външният министър Сергей Лавров предходната година сподели, че Хитлер има " еврейска кръв "?
И. КЪРШОУ : Това са нелепости. Това, явно, служи единствено за поддръжка на тази странна концепция, че Украйна в действителност е фашистка страна, макар че е ръководена от еврейски президент, а Русия се пази от фашизма, както го прави по време на Втората международна война. Този мотив, изработен от Лавров, беше изцяло комичен.
L " EXPRESS: Друга поука от Вашата книга: можете да бъдете мощен човек в страната си, само че постоянно сте подвластен от армията си по време на война...
И. КЪРШОУ: Военната мощност има своя лична динамичност, както виждаме вярно в този момент в Украйна. Мусолини е добър образец. Варварското завземане на Етиопия издига властта и престижа му до нови висоти в Италия. Но по-късно той въвлече страната си в пагубна война, заради възходящата взаимозависимост от нацистка Германия, макар че знаеше, че армията му не е подготвена. Унизен от ескалация на военни бедствия, неговият режим е опустошен от вътрешната страна още през 1943 година Колкото и мощна да е властта им, даже диктаторите са принудени да се подчиняват на капризите на военните сили отвън техния надзор.
Бъдещето на Путин ще се дефинира от еволюцията Разбира се, невероятно е да се знае по какъв начин ще свърши тази война. Но е рационално да се допусна, че Путин няма да преживее края на този спор. Не споделям, че няма да бъде погубен, само че рискува да бъде свален от власт или някак си пуснат на независимост, в случай че войната не приключи с успех за Русия. Повечето войни приключват с някаква форма на договаряния и съглашение. Вероятно в Украйна ще бъде същото. Путин може да успее да продаде това на руснаците като победа. Всичко ще зависи от способността му да извлече политическа полза от това спокойно съглашение.
L " EXPRESS: От друга страна, Вие считате, че китайската комунистическа система може да оцелее при Си Дзинпин, макар все по-личната власт...
И. КЪРШОУ: Китайската система е любопитна композиция, държавен болшевик, който ръководи капиталистическа стопанска система. Тя се основава не на личността на индивида, а на неповторима композиция от политическа, икономическа, идеологическа и военна мощност. Струва ми се, че тази система може да издържи на актуалните стопански компликации, само че също и на наследяването от водач, даже толкоз всесилен като Си Дзинпин. Китай има по-здрави основи от Съветския съюз, който беше считан за най-голямата геополитическа заплаха през по-голямата част от 20 век. Затова ми е мъчно да си показва края на китайския режим в идващите години, където режимът на Путин наподобява доста по-колеблив и подвластен от един човек.
L " EXPRESS: Вашето умозаключение е, че безспорно си коства да имаме по-скучни, само че способени персони, в сравнение с харизматични и мощни водачи...
И. КЪРШОУ: То безспорно е обвързвано с обстоятелството, че посветих забележителна част от кариерата си на проучване на харизматични персони, които доведоха страната си до цялостна злополука, само че също по този начин и мощни демократични водачи като Тачър, която беше доста спорна в Обединеното кралство или даже Тони Блеър, на който можех да се удивлявам в края на 90-те години, само че който в последна сметка тласна страната ни в тази пагубна война в Ирак. Компетентното, дейно държавно управление, без да е охолно или харизматично, в действителност може да бъде доста положително нещо. Но тази доктрина в този момент се тества от Олаф Шолц в Германия. Той е добър образец за отегчителен водач. Меркел също не беше изключително харизматична, което не й попречи да реализира възхитителни неща. Въпреки че гледните точки за ролята й са еволюирали, по-специално заради прекомерно откритата й политика по отношение на Русия на Путин. Във всеки случай историята ни сподели, че могъщи персони, които настояват, че имат панацея за заболяванията на своето време и които оферират радикална смяна, рядко са мечтани...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ