Него го болеше за България. Отиде си д-р Клаус Шрамайер
Той до последно следеше новините от България и ги разясняваше с надълбоко прозрение в материята и с хирургическа точност: отиде си отличният ценител на България Клаус Шрамайер, някогашен зам.-посланик на Германия в София, заяви.
Него го болеше за България. От фамилията му Българската редакция на Дъждовни води научи, че преди няколко дни на 87-годишна възраст е умрял доктор Клаус Шрамайер - немски посланик, правист, държавник и някогашен зам.-посланик в София, който постоянно анализираше българската политика в изявления, предизвикващи необятен отзив в България.
Клаус Шрамайер има дългогодишна дипломатически кариера с постове в Москва, Варшава, Мексико, Брюксел и Детройт. В България той беше заместител дипломат, а в Скопие - дипломат на Германия. До последно Шрамайер следеше в оригинал новините от България и Северна Македония и ги разясняваше с надълбоко прозрение в материята, с исторически знания и с хирургическа точност. Коментарите му не всеки път се харесваха на политиците в двете страни. Според вътрешни източници една значима българска институция даже протестирала против изказванията на някогашния посланик, конфузно обърквайки го с президента на Германия.
Точният взор и мощните разбори на Клаус Шрамайер ще ни липсват. Него в действителност го болеше за България.
*****
Тук припомняме. В този диалог той разяснява резултатите от изборите през ноември, на които като първа мощ се постановиха " Продължаваме промяната ". На тези избори отличният ценител на България видя шест неприятни и единствено една добра вест: " Добрата вест от тези избори е единствено една: невероятният триумф на " Продължаваме промяната " още при първото им присъединяване. Но една лястовица пролет не прави ". Ето и цялото изявление с доктор Клаус Шрамайер, което публикувахме на 16 ноември 2021 година - преди съставянето на държавно управление и преди втория тур на президентския избор.
Г-н Шрамайер, коя е положителната и коя е неприятната вест след тези трети за годината парламентарни избори?
- Виждам няколко неприятни вести от тези избори. Те са: ниската изборна интензивност, оставането отвън Народното събрание на " Изправи се БГ! Ние идваме ", неприятният резултат на " Демократична България ", изненадващата поява на партия " Възраждане " и съвсем ненамаляващата известност на ГЕРБ. Но най-лошото е, че ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане ", Българска социалистическа партия и непредвидимата Има Такъв Народ взимат над 50 % от гласовете. В този смисъл България изрази напълно неразбираемо, в случай че изобщо, желанието си за смяна.
А положителната вест е единствено една: невероятният триумф на " Продължаваме промяната " (ПП) още при първото им присъединяване. Но една лястовица пролет не прави. Този техен триумф може и да не е задоволителен за сформиране на държавно управление. Това е триумф, извоюван за сметка на другите новаторски партии.
Изглежда прекомерно малко българи са осъзнали какъв брой значимо беше да гласоподават на тези избори, откакто изборната интензивност беше толкоз ниска. Как си го обяснявате?
- Ниската изборна интензивност явно се дължи на умората на гласоподавателите: три поредни избора за една година, четири с президентските, са прекалено много. Още повече, че предходните два парламентарни вота не доведоха до нищо. И след тези избори съставянето на държавно управление е под въпрос.
А дали след безспорната победа на " Продължаваме промяната " най-сетне ще се случи тази жадувана смяна?
- Ще зависи от това дали Политическа партия ще съумеят да сформират държавно управление. Освен от Демократична България, за задачата те ще се нуждаят и от Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия.
След изборите съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов разгласи, че подава оставка. Как ще го коментирате?
- Причината за това е слабият избирателен резултат на Демократична България. А той пък се дължи евентуално на това, че " Демократична България ", както и останалите новаторски партии, не съумяха да се договорят да се явят дружно на изборите с " Продължаваме промяната ", в което имаше доста смисъл. Тогава и " Изправи се БГ! Ние идваме! " нямаше да изгубят гласовете си.
Кои са главните губещи на тези избори? Какво значи да вземем за пример резултатът на " ИТН "? Дали това е краят на тази партия?
- Слави Трифонов загуби 15% от гласовете, които беше спечелил на изборите от 11 юли. С това този " сапунен мехур " дефинитивно се спука.
" Възраждане " - една партия, която слага под въпрос участието на България в Европейски Съюз и в НАТО, влиза в Народното събрание. Лошо предвещание ли е това за България?
- Успехът на " Възраждане " демонстрира, че старите сили не престават да са мощни.
На два пъти съперниците на Борисов, които се пробват да " изчегъртат " неговия модел на ръководство, не съумяха да се схванат за общи дейности. Смятате ли, че са се поучили от грешките си? И допустима ли е, съгласно Вас, четворна коалиция с присъединяване на Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия?
- Ще зависи от това дали в Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ най-сетне ще се наложат рационалните сили. Засега няма такива индикации.
В новия български парламент влизат седем политически партии. Как ще се отрази това на търсенето на парламентарно болшинство и на сформирането на държавно управление?
- При седем партии ще имаме хетерогенност, която ще основава проблем след проблем.
Накрая един въпрос и за президентските избори, на които Румен Радев има сериозна преднина пред съперника си Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ. Предрешен ли е този избор - или към момента може да се случи нещо до балотажа?
- Радев впечатлява с рационалната си политика и най-много с избора си на служебни държавни управления, които свършиха добра работа. Изненадващо Лозан Панов реализира слаб резултат. В България борците за правова страна към момента не печелят избори.
В допълнение да кажа и това: доста налага се в България бързо да се сформира държавно управление - в това число с цел да вдигне София ветото си против Скопие. Защото търпението на Брюксел към този момент е изчерпано.
*****
Ето още няколко изявленията и разбори на доктор Клаус Шрамайер за Дойче Веле:
Него го болеше за България. От фамилията му Българската редакция на Дъждовни води научи, че преди няколко дни на 87-годишна възраст е умрял доктор Клаус Шрамайер - немски посланик, правист, държавник и някогашен зам.-посланик в София, който постоянно анализираше българската политика в изявления, предизвикващи необятен отзив в България.
Клаус Шрамайер има дългогодишна дипломатически кариера с постове в Москва, Варшава, Мексико, Брюксел и Детройт. В България той беше заместител дипломат, а в Скопие - дипломат на Германия. До последно Шрамайер следеше в оригинал новините от България и Северна Македония и ги разясняваше с надълбоко прозрение в материята, с исторически знания и с хирургическа точност. Коментарите му не всеки път се харесваха на политиците в двете страни. Според вътрешни източници една значима българска институция даже протестирала против изказванията на някогашния посланик, конфузно обърквайки го с президента на Германия.
Точният взор и мощните разбори на Клаус Шрамайер ще ни липсват. Него в действителност го болеше за България.
*****
Тук припомняме. В този диалог той разяснява резултатите от изборите през ноември, на които като първа мощ се постановиха " Продължаваме промяната ". На тези избори отличният ценител на България видя шест неприятни и единствено една добра вест: " Добрата вест от тези избори е единствено една: невероятният триумф на " Продължаваме промяната " още при първото им присъединяване. Но една лястовица пролет не прави ". Ето и цялото изявление с доктор Клаус Шрамайер, което публикувахме на 16 ноември 2021 година - преди съставянето на държавно управление и преди втория тур на президентския избор.
Г-н Шрамайер, коя е положителната и коя е неприятната вест след тези трети за годината парламентарни избори?
- Виждам няколко неприятни вести от тези избори. Те са: ниската изборна интензивност, оставането отвън Народното събрание на " Изправи се БГ! Ние идваме ", неприятният резултат на " Демократична България ", изненадващата поява на партия " Възраждане " и съвсем ненамаляващата известност на ГЕРБ. Но най-лошото е, че ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане ", Българска социалистическа партия и непредвидимата Има Такъв Народ взимат над 50 % от гласовете. В този смисъл България изрази напълно неразбираемо, в случай че изобщо, желанието си за смяна.
А положителната вест е единствено една: невероятният триумф на " Продължаваме промяната " (ПП) още при първото им присъединяване. Но една лястовица пролет не прави. Този техен триумф може и да не е задоволителен за сформиране на държавно управление. Това е триумф, извоюван за сметка на другите новаторски партии.
Изглежда прекомерно малко българи са осъзнали какъв брой значимо беше да гласоподават на тези избори, откакто изборната интензивност беше толкоз ниска. Как си го обяснявате?
- Ниската изборна интензивност явно се дължи на умората на гласоподавателите: три поредни избора за една година, четири с президентските, са прекалено много. Още повече, че предходните два парламентарни вота не доведоха до нищо. И след тези избори съставянето на държавно управление е под въпрос.
А дали след безспорната победа на " Продължаваме промяната " най-сетне ще се случи тази жадувана смяна?
- Ще зависи от това дали Политическа партия ще съумеят да сформират държавно управление. Освен от Демократична България, за задачата те ще се нуждаят и от Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия.
След изборите съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов разгласи, че подава оставка. Как ще го коментирате?
- Причината за това е слабият избирателен резултат на Демократична България. А той пък се дължи евентуално на това, че " Демократична България ", както и останалите новаторски партии, не съумяха да се договорят да се явят дружно на изборите с " Продължаваме промяната ", в което имаше доста смисъл. Тогава и " Изправи се БГ! Ние идваме! " нямаше да изгубят гласовете си.
Кои са главните губещи на тези избори? Какво значи да вземем за пример резултатът на " ИТН "? Дали това е краят на тази партия?
- Слави Трифонов загуби 15% от гласовете, които беше спечелил на изборите от 11 юли. С това този " сапунен мехур " дефинитивно се спука.
" Възраждане " - една партия, която слага под въпрос участието на България в Европейски Съюз и в НАТО, влиза в Народното събрание. Лошо предвещание ли е това за България?
- Успехът на " Възраждане " демонстрира, че старите сили не престават да са мощни.
На два пъти съперниците на Борисов, които се пробват да " изчегъртат " неговия модел на ръководство, не съумяха да се схванат за общи дейности. Смятате ли, че са се поучили от грешките си? И допустима ли е, съгласно Вас, четворна коалиция с присъединяване на Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия?
- Ще зависи от това дали в Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ най-сетне ще се наложат рационалните сили. Засега няма такива индикации.
В новия български парламент влизат седем политически партии. Как ще се отрази това на търсенето на парламентарно болшинство и на сформирането на държавно управление?
- При седем партии ще имаме хетерогенност, която ще основава проблем след проблем.
Накрая един въпрос и за президентските избори, на които Румен Радев има сериозна преднина пред съперника си Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ. Предрешен ли е този избор - или към момента може да се случи нещо до балотажа?
- Радев впечатлява с рационалната си политика и най-много с избора си на служебни държавни управления, които свършиха добра работа. Изненадващо Лозан Панов реализира слаб резултат. В България борците за правова страна към момента не печелят избори.
В допълнение да кажа и това: доста налага се в България бързо да се сформира държавно управление - в това число с цел да вдигне София ветото си против Скопие. Защото търпението на Брюксел към този момент е изчерпано.
*****
Ето още няколко изявленията и разбори на доктор Клаус Шрамайер за Дойче Веле:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ