Елена Поптодорова пред Фрог: Най-сетне решителна стъпка. Държавата беше станала заден двор на руските служби
Това съобщи в изявление за ФрогНюз дипломатът Елена Поптодорова.
Ето и цялото изявление:
Госпожо Поптодорова, Кирил Петков разгласи, че гони 70 съветски дипломати. Не е ли това невиждан брой за Европа?
Имаше доста огромни бройки в други страни в предходни години. Имаше едно паметно експулсирани в Съединени американски щати в предходни години. Не толкоз от дълго време имаше към 63-ма експулсирани дипломатически чиновници от Русия.
Оказва се, че съветските посолство постоянно са имали доста висок дял на секрети чиновници, които са под “легендата” на посолски чиновници - дипломати, административни и механически чиновници. Във всички тези групи от работещите в посолство на една страна, Русия постоянно е имала оптимален брой представители на тези служби и това не е било загадка.
В по-хубавите години на взаимно битие, когато нямаше директен конфликт, какъвто има сега, някак си това се преглъщаше. При нас в никакъв случай не е имало опция да се промени или да се изиска друго. Големите западни страни по различен метод овладяваха тази наклонност на Русия. Нищо ново под слънцето няма. Освен в цифрата.
То се постанова заради безусловно непропорционалното посланичество на съветските посолства и отсрещните страни.
Закъсня ли този ход? Има доста мнения.
Да, има такива - че е конюнктурно, че се случва заради вътрешни аргументи. Но това е от вторично значение. По-важното е дали съумяваме да пазиме националния си интерес в най-деликатната сфера, каквато е дипломацията.
А съумяваме ли?
Мисля, че този ход е много мощен знак. Решителен. Но не трябва да остава еднократно деяние и да се счита, че е под напора на вътрешни събития осъществен, да носи извънредност. Това би трябвало да е " business as usual " - да знаем, че има такава заплаха и опасности за националната ни сигурност и бдителността да е ежедневна, а не на проблясъци.
Имате ли чувство, че не става дума за “business as usual” - този ход пристигна в миг на следващи политически разтърсвания - държавното управление си отива. Възможно ли е да се прави опит да се натрупат политически дивиденти? Коалиционните сътрудници загатнаха, че това решение не е в съгласие въобще и ето - Българска социалистическа партия се събират.
Формално министър председателят може да вземе това решение, тъй като е получателят на цялата класифицирана информация. Всяка заран на бюрото му идват отчетите на съответните служби. Това не е станало без присъединяване на Министерство на външните работи, този акт постоянно се организира през външно министерство. Не е еднолично решение, взето е сред няколко държавни органа. Не включва всички, само че и не би трябвало. Министърът на стопанската система и министърът на образованието какво отношение биха имали?
Тоест несъстоятелно би било обвиняването, че Петков работи еднолично? По други мотиви към този момент имаше такива офанзиви.
Няма по какъв начин да е еднолично. Пак споделям - всяка заран на бюрото му идват отчетите на службите и сигурно има какво да каже и на какво да стъпи.
Това е социална загадка и ние я знаем от десетилетия. Най-сетне, евентуално, а и за благополучие, под напора на вътрешни условия едно държавно управление и един министър председател, асистиран от съответните органи на страната подхваща доста ясна и ярка стъпка. Държавата беше станала заден двор на съветските служби. Да не напомням какъв брой интервенции са били подготвяни и провеждани от България - опита за прелом в Черна гора, диверсионни мероприятия в Европа и на Балканите… У нас се пази едно срамежливо и страхливо безмълвие. Има плюс, както и да го тълкуваме от позиция на вътрешни условия. Затова не трябва да се счита, че е сензация. Това би трябвало да е част от нормалната работа и на службите за сигурност, и на държавното управление.
Казахте за плюсове, само че може ли да има минуси от този ход? Играем ли си с огъня? Все отново тези 70 дипломати са експулсирани малко след абсурда с отклонения аероплан на Сергей Лавров. Очаква ли се някакво наслагване и по-остра реакция?
Каква по-остра реакция? Ние от дълго време сме оповестени за вражеска страна, от дълго време връзките са в най-ниската си точка. Да не припомняме държанието на госпожа Митрофанова, безусловно от идването й на българска земя. Това е целенасочена линия на Москва.
Това, че България се е пробвала да отбрани интереса си и то по легален метод, по учебник, това не би трябвало нито да провокира изненада, нито реакция. Имаше време, когато това ставаше по кавалерски - да, може да се експулсират няколко души от дадена страна, то елегантно след време си връща, само че в никакъв случай не е било специфична сензация.
То е ясно за какво е по този начин - става дума за Русия и тук се вкарва в геополитическия подтекст и то основателно. Но подобен би трябвало да е пътят и освен в дипломатическата работа. Имаме други “цивилни” сфери, отвън дипломатическата среда, където също има прекалено наличие на съветско въздействие, зависимости. Това е сложният път на изтръгване на страната, на равноправност.
Възможно ли е България да се еманципира от Русия въобще?
Това няма да стане нито бързо, нито елементарно. Но е тръгнало. Къде отиват младото и междинното потомство на България? Това е равноправност. Нашите кадърни и можещи емигранти отиват на Запад. На нас ни остава по-трудната задача - да се оправяме с остатъчни наслоения, внедрени поддръжници на съветски ползи, изключително в икономическата сфера. Трудно е и то доста по-трудно от обстановката в прибалтийските страни, Румъния, Полша… Там в никакъв случай не е имало такова надълбоко навлизане на тази непозната страна.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Госпожо Поптодорова, Кирил Петков разгласи, че гони 70 съветски дипломати. Не е ли това невиждан брой за Европа?
Имаше доста огромни бройки в други страни в предходни години. Имаше едно паметно експулсирани в Съединени американски щати в предходни години. Не толкоз от дълго време имаше към 63-ма експулсирани дипломатически чиновници от Русия.
Оказва се, че съветските посолство постоянно са имали доста висок дял на секрети чиновници, които са под “легендата” на посолски чиновници - дипломати, административни и механически чиновници. Във всички тези групи от работещите в посолство на една страна, Русия постоянно е имала оптимален брой представители на тези служби и това не е било загадка.
В по-хубавите години на взаимно битие, когато нямаше директен конфликт, какъвто има сега, някак си това се преглъщаше. При нас в никакъв случай не е имало опция да се промени или да се изиска друго. Големите западни страни по различен метод овладяваха тази наклонност на Русия. Нищо ново под слънцето няма. Освен в цифрата.
То се постанова заради безусловно непропорционалното посланичество на съветските посолства и отсрещните страни.
Закъсня ли този ход? Има доста мнения.
Да, има такива - че е конюнктурно, че се случва заради вътрешни аргументи. Но това е от вторично значение. По-важното е дали съумяваме да пазиме националния си интерес в най-деликатната сфера, каквато е дипломацията.
А съумяваме ли?
Мисля, че този ход е много мощен знак. Решителен. Но не трябва да остава еднократно деяние и да се счита, че е под напора на вътрешни събития осъществен, да носи извънредност. Това би трябвало да е " business as usual " - да знаем, че има такава заплаха и опасности за националната ни сигурност и бдителността да е ежедневна, а не на проблясъци.
Имате ли чувство, че не става дума за “business as usual” - този ход пристигна в миг на следващи политически разтърсвания - държавното управление си отива. Възможно ли е да се прави опит да се натрупат политически дивиденти? Коалиционните сътрудници загатнаха, че това решение не е в съгласие въобще и ето - Българска социалистическа партия се събират.
Формално министър председателят може да вземе това решение, тъй като е получателят на цялата класифицирана информация. Всяка заран на бюрото му идват отчетите на съответните служби. Това не е станало без присъединяване на Министерство на външните работи, този акт постоянно се организира през външно министерство. Не е еднолично решение, взето е сред няколко държавни органа. Не включва всички, само че и не би трябвало. Министърът на стопанската система и министърът на образованието какво отношение биха имали?
Тоест несъстоятелно би било обвиняването, че Петков работи еднолично? По други мотиви към този момент имаше такива офанзиви.
Няма по какъв начин да е еднолично. Пак споделям - всяка заран на бюрото му идват отчетите на службите и сигурно има какво да каже и на какво да стъпи.
Това е социална загадка и ние я знаем от десетилетия. Най-сетне, евентуално, а и за благополучие, под напора на вътрешни условия едно държавно управление и един министър председател, асистиран от съответните органи на страната подхваща доста ясна и ярка стъпка. Държавата беше станала заден двор на съветските служби. Да не напомням какъв брой интервенции са били подготвяни и провеждани от България - опита за прелом в Черна гора, диверсионни мероприятия в Европа и на Балканите… У нас се пази едно срамежливо и страхливо безмълвие. Има плюс, както и да го тълкуваме от позиция на вътрешни условия. Затова не трябва да се счита, че е сензация. Това би трябвало да е част от нормалната работа и на службите за сигурност, и на държавното управление.
Казахте за плюсове, само че може ли да има минуси от този ход? Играем ли си с огъня? Все отново тези 70 дипломати са експулсирани малко след абсурда с отклонения аероплан на Сергей Лавров. Очаква ли се някакво наслагване и по-остра реакция?
Каква по-остра реакция? Ние от дълго време сме оповестени за вражеска страна, от дълго време връзките са в най-ниската си точка. Да не припомняме държанието на госпожа Митрофанова, безусловно от идването й на българска земя. Това е целенасочена линия на Москва.
Това, че България се е пробвала да отбрани интереса си и то по легален метод, по учебник, това не би трябвало нито да провокира изненада, нито реакция. Имаше време, когато това ставаше по кавалерски - да, може да се експулсират няколко души от дадена страна, то елегантно след време си връща, само че в никакъв случай не е било специфична сензация.
То е ясно за какво е по този начин - става дума за Русия и тук се вкарва в геополитическия подтекст и то основателно. Но подобен би трябвало да е пътят и освен в дипломатическата работа. Имаме други “цивилни” сфери, отвън дипломатическата среда, където също има прекалено наличие на съветско въздействие, зависимости. Това е сложният път на изтръгване на страната, на равноправност.
Възможно ли е България да се еманципира от Русия въобще?
Това няма да стане нито бързо, нито елементарно. Но е тръгнало. Къде отиват младото и междинното потомство на България? Това е равноправност. Нашите кадърни и можещи емигранти отиват на Запад. На нас ни остава по-трудната задача - да се оправяме с остатъчни наслоения, внедрени поддръжници на съветски ползи, изключително в икономическата сфера. Трудно е и то доста по-трудно от обстановката в прибалтийските страни, Румъния, Полша… Там в никакъв случай не е имало такова надълбоко навлизане на тази непозната страна.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ