Адв. Величков пред Фрог: НС да обсъди въпроса с оръжията за Киев. Ту сме на килимчето, ту сме извън него... Несериозно е
Това съобщи в изявление за ФрогНюз адв. Велислав Величков.
Ето и цялото изявление:
Как си обяснявате цялата изразителност на политическата сцена по въпроса с изпращането на военна помощ за Украйна?
За мен форматът на диалога е какво вършим, с цел да помогнем въобще на Украйна, а освен въпросът с оръжията. Тесни са рамките не тематиката и може би това е част от казуса. Чу се какво сподели на няколко пъти украинският президент Володимир Зеленски и в Организация на обединените нации, и в Европейския парламент и в обръщенията си към министър председателите на обособени страни. Чу се какво сподели и украинския външен министър Дмитро Кулеба, който се видя с всички виновни институции у нас в границите на два дни.
Трябва да се помогне в точния миг с точните средства. Сега сме при започване на нова “операция” от войната в Украйна, при която още веднъж имаме широкомащабна атака, въпреки и в друга част от страната. Нов фронт се отвори в региона на Донбас и сега при по този начин предначертаните цели на Русия в тази война, явно има потребност от интензивна отбрана. Виждаме, че страни от целия свят, от Европейския съюз гласоподават сега и изпращат военна помощ, която е съвместима с украинската войска.
Всъщност само България и Унгария са страните, които бягат от въпроса.
Да. Само ние и Унгария отхвърляме изобщо да обсъждаме този въпрос.
Защо?
Тук е моментът за този въпрос. От какво ги е боязън всички в Народното събрание да слагат този въпрос на дневен ред за нужната помощ, която България може да окаже на една нападната страна от очевиден агресор? И това да се предложи на парламентарен спор. Ако би трябвало да се направи закрито съвещание за това какво има като наличност, какво може или не може да се изпрати. Да се преценяват всички политически доводи и да се вземе решение.
Три седмици в действителност отлагаха въобще да включат тематиката за разглеждане в Комисията по външна политика…
Не приказваме въобще за комисия. Говоря за парламентарен спор, в който да се ангажират безусловно всички политически сили по отношение на това ние, откакто сме декларирали поддръжката си за Украйна и сме се оповестили против военната експанзия на Путин там, по какъв начин оказваме помощ на Киев?
Правилно украинският външен министър сподели, че те сега пазят тяхната страна и небето си, само че пазят и Европа от това, което може да последва, в случай че съветската инвазия в Украйна успее. Тоест - по какъв начин пазим и себе си, личната си национална сигурност?
Това е спор за пленарна зала, в който да се ангажират всички парламентарни групи и депутати и да се вземе някаква обща рамка, в която изпълнителната власт да се разполага. Тоест - да има някакъв мандат. Ако изобщо ще се отхвърля изпращането на каквото и да е въоръжение, да се знае. Включително що се отнася и до защитно въоръжение, защото системите, които прихващат съветски ракети са точно такива. Ние такива защитни установки имаме и никой не може да каже, че оказваме помощ на някого да бие по различен със защитни ракетни установки.
Много гласове се чуха, че в действителност това е кух мотив…
Не знам за кухи опори точки, само че знам, че всяка една партия в Народното събрание би трябвало ясно да съобщи позицията си и да я обоснове. в случай че някой споделя, че ние не би трябвало да изпращаме нищо в Украйна с изключение на облекла, медикаменти и вероятно каски и бронежилетки, дано да ангажира партията си с тази позиция.
Нека да знаем, както споделиха от “Възраждане”, ясната позиция и на други партии. Например на “Има подобен народ”, на ДПС… Нека и ръководещите от “Продължаваме промяната”, ясно да изяснят позицията си по този начин, както направиха от “Демократична България”. Парламентът по тази причина е определен - с цел да взима тежки решения.
Не да слушаме единствено по какъв начин ни благодарят, че настаняваме бежанци в България. Това също е извънредно значимо, само че някак си в една нападателна война, водена в Европа, ние да стоим и да споделяме, че единствено одобряваме и настаняваме бежанци, на мен ми се коства извънредно незадоволително. Това още веднъж значително става с напъните и солидарността на обществото и с дребна помощ от държавните институции.
Споменахте, че е нужна политическа воля, с цел да може въобще този въпрос да бъде разискван в Народното събрание. Има ли такава обаче?
Не знам има ли такава. Впечатлението ми е, че този, който има политическа воля, показва безусловно ясна позиция, която става известна на обществото. Може би има подмятания от ГЕРБ, само че и от там не съм чул ясна позиция. Въобще не съм чул позиция от Има Такъв Народ и Движение за права и свободи. Чул съм ясна позиция от Българска социалистическа партия, които са срещу каквото и да било въоръжение. От “Възраждане” също.
Но Народното събрание би трябвало да събере тези позиции, да ги разиска, проучва и да излезе с извънредно решение. Имало е и други сложни обстановки - през 1999 година, когато имаше искане за даване на въздушни коридори над България. Тогава Народното събрание се събра и гласоподава и то в пленарна зала. Не ставаше въпрос за комисии.
Сега Народното събрание би трябвало да поеме своята отговорност, с която е претрупан от жителите и да организира този спор, да вземе тези решения. Ние започваме да олекваме и да изглеждаме извънредно несериозно в очите на сътрудниците ни от Европейски Съюз и НАТО с сходно държание - ту сме на килимчето, ту сме отвън него. Някак си това не е съществено.
Ако тази война бъде доста продължителна и тази инвазия навлезе и в други страни, а освен в Украйна, ние отново ли ще се пазим от въпроса оказваме ли военна помощ, или не? И в случай че още веднъж продължаваме да отхвърляме да обсъждаме този въпрос, не приказваме ли за в действителност неутралитет - сякаш поддържаме нападнатата страна, само че не го вършим.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Как си обяснявате цялата изразителност на политическата сцена по въпроса с изпращането на военна помощ за Украйна?
За мен форматът на диалога е какво вършим, с цел да помогнем въобще на Украйна, а освен въпросът с оръжията. Тесни са рамките не тематиката и може би това е част от казуса. Чу се какво сподели на няколко пъти украинският президент Володимир Зеленски и в Организация на обединените нации, и в Европейския парламент и в обръщенията си към министър председателите на обособени страни. Чу се какво сподели и украинския външен министър Дмитро Кулеба, който се видя с всички виновни институции у нас в границите на два дни.
Трябва да се помогне в точния миг с точните средства. Сега сме при започване на нова “операция” от войната в Украйна, при която още веднъж имаме широкомащабна атака, въпреки и в друга част от страната. Нов фронт се отвори в региона на Донбас и сега при по този начин предначертаните цели на Русия в тази война, явно има потребност от интензивна отбрана. Виждаме, че страни от целия свят, от Европейския съюз гласоподават сега и изпращат военна помощ, която е съвместима с украинската войска.
Всъщност само България и Унгария са страните, които бягат от въпроса.
Да. Само ние и Унгария отхвърляме изобщо да обсъждаме този въпрос.
Защо?
Тук е моментът за този въпрос. От какво ги е боязън всички в Народното събрание да слагат този въпрос на дневен ред за нужната помощ, която България може да окаже на една нападната страна от очевиден агресор? И това да се предложи на парламентарен спор. Ако би трябвало да се направи закрито съвещание за това какво има като наличност, какво може или не може да се изпрати. Да се преценяват всички политически доводи и да се вземе решение.
Три седмици в действителност отлагаха въобще да включат тематиката за разглеждане в Комисията по външна политика…
Не приказваме въобще за комисия. Говоря за парламентарен спор, в който да се ангажират безусловно всички политически сили по отношение на това ние, откакто сме декларирали поддръжката си за Украйна и сме се оповестили против военната експанзия на Путин там, по какъв начин оказваме помощ на Киев?
Правилно украинският външен министър сподели, че те сега пазят тяхната страна и небето си, само че пазят и Европа от това, което може да последва, в случай че съветската инвазия в Украйна успее. Тоест - по какъв начин пазим и себе си, личната си национална сигурност?
Това е спор за пленарна зала, в който да се ангажират всички парламентарни групи и депутати и да се вземе някаква обща рамка, в която изпълнителната власт да се разполага. Тоест - да има някакъв мандат. Ако изобщо ще се отхвърля изпращането на каквото и да е въоръжение, да се знае. Включително що се отнася и до защитно въоръжение, защото системите, които прихващат съветски ракети са точно такива. Ние такива защитни установки имаме и никой не може да каже, че оказваме помощ на някого да бие по различен със защитни ракетни установки.
Много гласове се чуха, че в действителност това е кух мотив…
Не знам за кухи опори точки, само че знам, че всяка една партия в Народното събрание би трябвало ясно да съобщи позицията си и да я обоснове. в случай че някой споделя, че ние не би трябвало да изпращаме нищо в Украйна с изключение на облекла, медикаменти и вероятно каски и бронежилетки, дано да ангажира партията си с тази позиция.
Нека да знаем, както споделиха от “Възраждане”, ясната позиция и на други партии. Например на “Има подобен народ”, на ДПС… Нека и ръководещите от “Продължаваме промяната”, ясно да изяснят позицията си по този начин, както направиха от “Демократична България”. Парламентът по тази причина е определен - с цел да взима тежки решения.
Не да слушаме единствено по какъв начин ни благодарят, че настаняваме бежанци в България. Това също е извънредно значимо, само че някак си в една нападателна война, водена в Европа, ние да стоим и да споделяме, че единствено одобряваме и настаняваме бежанци, на мен ми се коства извънредно незадоволително. Това още веднъж значително става с напъните и солидарността на обществото и с дребна помощ от държавните институции.
Споменахте, че е нужна политическа воля, с цел да може въобще този въпрос да бъде разискван в Народното събрание. Има ли такава обаче?
Не знам има ли такава. Впечатлението ми е, че този, който има политическа воля, показва безусловно ясна позиция, която става известна на обществото. Може би има подмятания от ГЕРБ, само че и от там не съм чул ясна позиция. Въобще не съм чул позиция от Има Такъв Народ и Движение за права и свободи. Чул съм ясна позиция от Българска социалистическа партия, които са срещу каквото и да било въоръжение. От “Възраждане” също.
Но Народното събрание би трябвало да събере тези позиции, да ги разиска, проучва и да излезе с извънредно решение. Имало е и други сложни обстановки - през 1999 година, когато имаше искане за даване на въздушни коридори над България. Тогава Народното събрание се събра и гласоподава и то в пленарна зала. Не ставаше въпрос за комисии.
Сега Народното събрание би трябвало да поеме своята отговорност, с която е претрупан от жителите и да организира този спор, да вземе тези решения. Ние започваме да олекваме и да изглеждаме извънредно несериозно в очите на сътрудниците ни от Европейски Съюз и НАТО с сходно държание - ту сме на килимчето, ту сме отвън него. Някак си това не е съществено.
Ако тази война бъде доста продължителна и тази инвазия навлезе и в други страни, а освен в Украйна, ние отново ли ще се пазим от въпроса оказваме ли военна помощ, или не? И в случай че още веднъж продължаваме да отхвърляме да обсъждаме този въпрос, не приказваме ли за в действителност неутралитет - сякаш поддържаме нападнатата страна, само че не го вършим.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ