Агенцията припомня, че под натиск от Тръмп на миналогодишната среща

Агенцията напомня, че под напън от Тръмп на миналогодишната среща на върха в Хага, както и поради увеличаващата се опасност от Русия, НАТО пое ангажимент да увеличи разноските за защита от 2 на 3.5 % от Брутният вътрешен продукт до 2035 година, добавяйки 1.5 % за свързваща инфраструктура.

Въпреки това, американският президент продължава да подлага на критика европейските съдружници в своята обществена платформа Трут Соушъл, напомня ДПА. „ Съединени американски щати харчат доста повече за НАТО, в сравнение с която и да е друга страна, без да получават подобаваща изгода “, написа той, акцентирайки, че Съединени американски щати изразходват 999 милиарда $, до момента в който Обединеното кралство, Франция, Италия и Полша разходват доста по-малко. Тръмп твърди, че сходна информация съответствува с данните, оповестени в отчет за разноските на алианса.

Германия възнамерява да усили разноските за защита до 3.5% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година, което е шест години по-рано от заложения график, отбелязва ДПА. “Няма нищо срамно в декларацията на нашите разноски за защита “, акцентира Мерц в петък на форума „ Б3+1 “, представен от Ройтерс. „ Сериозно се приготвяме на фона на съветската опасност “, добави той.

По-късно, на визитата на генералния секретар на НАТО, Марк Рюте удостовери дейната и лидерска роля на Германия в Алианса, съгласно ДПА.

Взаимодействието сред Мерц и балтийските водачи

В навечерието на срещата на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, канцлер Мерц и балтийните водачи се споразумяха да укрепят защитата против Русия и да дават повече помощ за Украйна, отбелязва уеб сайтът на „ Евронюз “.

„ Сигурността на балтийските страни е също и сигурността на Германия “, акцентира канцлерът Мерц в Берлин, до момента в който посрещаше своите естонски, латвийски и литовски сътрудници. Той цитира мото от кметството на Вилнюс: „ Сигурността на Литва е и наша сигурност. Защитата на Вилнюс е отбраната на Берлин “. Цитатът произлиза от тирада, произнесена при удряне на 45-а бригада на Бундесвера в Литва предходната година, съгласно „ Евронюз “.

Подготовката за срещата на НАТО в Анкара идната седмица беше съществена тематика на полемика в Берлин. На конференцията Мерц посочи, че Германия интензивно работи с Естония, Латвия и Литва и „ този ангажимент ще продължи дълго след срещата на върха “. Той добави, че форумът „ би трябвало да бъде сполучлив “ и да ускори европейските аспекти на трансатлантическия алианс, а естонският министър председател Михал съобщи, че мечтаният резултат на срещата е основен.

По време на форума, Германия, Литва, Латвия и Естония обрисуваха трите си съществени целта, съгласно „ Евронюз “.

„ Първо: предходната година на срещата в Хага бяхме съгласни, че 5% от разноските за защита ще бъдат увеличени, само че значимото е всичко това да се преобразува в действителни благоприятни условия. Понякога е не задоволително да имаме пари, нужно е и вярното съоръжение, и съответно въоръжение, а държанието на промишленостите на всяка страна от НАТО също би трябвало да се ускори “, сподели латвийският президент Ринкевичс.

„ Второ: е значимо, без значение от всевъзможни полемики, да покажем единение зад Член 5 на контракта за НАТО, който афишира, че нападението против един от нас е нахлуване против всички “, подчертава Ринкевичс.

Той акцентира, че всяко нахлуване против балтийските страни би довело до „ пряк спор “ с НАТО. „ Важно е да се запомни, че когато приказваме за сигурността на един съдружник, в действителност приказваме за сигурността на целия алианс “, добави той. Третият приоритет, дебатиран в Берлин, е обезпечаване на постоянна поддръжка за Украйна. „ Надявам се на единогласие във връзка с справяне с хибридната опасност от Русия и Беларус “, добави той.

„ Германия се учи от опита на своите балтийски съдружници. Те осъзнават, че извънредно значимо е да се пазят личната независимост, сигурност и разцвет. Заплахата от Русия е действителен риск; тя визира източния фланг на НАТО “, заключи Мерц, представен от „ Евронюз “.

Той добави, че съветските сили са систематично нарушавали въздушното пространство на НАТО, организират хибридни офанзиви в кибер света и повреждат подводни кабели в Балтийско море.

„ Москва опитва какъв брой обединен е НАТО. Ясно е какво е довело до съветския ревизионизъм в Украйна през последните четири години “, разяснява немският водач, обяснявайки, че балтийските страни към този момент уверено надвишават откритата цел от 3.5% за разноски за защита от предходната среща на верха на НАТО в Хага.

Латвийският президент Ринкевичс предизвести, че в случай че алиансът не реализира задачите си, балтийските страни ще „ платят цената “ при бъдеща съветска офанзива. „ Разходите за защита би трябвало да се възприемат и като средство за въздържане, и точно в това отношение е нужна незабавна помощ “, акцентира той.

Естонският министър председател Михал също обърна внимание на значимостта да се трансфорат уговорките в съответни качества. „ Съгласихме се да увеличим разноските за защита, в този момент дано превърнем тези средства в действителни качества. Естония към този момент влага над 5% от Брутният вътрешен продукт в базова защита, а Полша и другите балтийски страни вършат същото. Нужно е също по този начин по-тясно съдействие в отбранителната промишленост и повече взаимни поръчки, с цел да запълним пропуските в ресурсите по-бързо “, съобщи той.

Михал означи, че сигурността на балтийските страни е „ сигурността и на НАТО “, добавяйки, че районът „ по-добре познава своите съседи “ и „ схваща заканите “. Той акцентира, че Германия е „ един от най-близките ни съдружници и основен участник в нашата сигурност на Балтийско море “, акцентирайки на ролята на Германско-нидерландския корпус, който командва взаимните сухопътни сили в Естония и Латвия, и уговорката на Германия в НАТО за въздушно наблюдаване на Балтийско море.

Той добави, че Европейски Съюз би трябвало да „ ускори тези старания “, посредством увеличение на военната подвижност, отбранителната инфраструктура и стратегическите запаси по източната граница на Европейски Съюз, което е от общ интерес за целия съюз.

Литовският президент Науседа дефинира постоянството на 45-а бронетанкова бригада от Германия като „ подсилване на нашите отбранителни средства “.

„ Ако питате литовците за немските бойци в Вилнюс или другаде, болшинството ще ги приветстват. Това е доказателство и знак на нашето другарство “, уточни Науседа, добавяйки, че „ Европа би трябвало да носи по-голяма отговорност за личната си сигурност “, оповестява „ Евронюз “.

Мерц също загатна процеса на присъединение на Украйна към Европейски Съюз, наблягайки концепцията за „ асоциирано участие “. „ Това е предложение с доста бездънен обсег, каквото не е имало за никоя друга страна претендент до момента. По този метод можем да приближим Украйна до Европейския съюз неотложно “, сподели Мерц.

Канцлерът посочи, че подобен статус няма да замести цялостното участие в Европейски Съюз, а ще бъде стъпка към него, признавайки, че присъединението „ ще отнеме известно време “.

Естонският министър-председател Михал подчертава на европейските желания на Украйна. „ Справедливият и резистентен мир изисква ясна пътна карта към Европейски Съюз “, посочи той. „ Украйна от дълго време е подготвена “ и добави, че Европейски Съюз би трябвало да отвори входа за присъединение на Киев. Това ще е не просто услугa за Украйна, а стратегическо и икономическо преимущество за самия Европейски Съюз.

Ядрената политика на Литва

На конференцията в Берлин в петък Мерц съобщи, че почита желанието на Литва да търси ядренно въздържане, заяви ДПА. „ Преди всичко, това е политическо решение на Литва. Но то демонстрира какъв брой съществено се възприема опасността от Русия в тази страна и че тя е подготвена да пази своята територия и надлежно територията на НАТО “, акцентира немският канцлер.

„ Ние освен че би трябвало да се въздържаме от рецензии, само че и да почитаме обстоятелството, че Литва е подготвена да предприеме нужните стъпки за отбрана “, добави Мерц.

Президентът Науседа удостовери желанието на страната да взе участие в нуклеарно въздържане, оповестявайки, че е предложил смяна на конституцията, която да анулира възбраната за разполагане на нуклеарни средства. „ Искаме да се присъединим към западната нуклеарна конструкция, с цел да можем да увеличим нашата сигурност пред Русия “, сподели Науседа.

Според неофициални източници, сега американски нуклеарни оръжия са ситуирани в пет страни от НАТО: Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция, акцентира ДПА. Освен това, Англия и Франция разполагат със лични нуклеарни арсенали. За разлика от Литва, нито една от тези страни не има граници с Русия.

През март тази година, държавното управление на Финландия разгласи, че възнамерява да анулира дълготрайната възбрана на нуклеарните оръжия на територията си. Финландският парламент взе решение в интерес на анулацията през предишния месец.

Също по този начин, Полша, друга страна от НАТО в Балтийско море, неотдавна изрази интерес към присъединяване в американската стратегия за „ шерване на нуклеарни оръжия “ и „ самодейно въздържане “, препоръчана от френския президент Еманюел Макрон, отбелязва ЛСМ.

Латвия и Естония резервират по-предпазлива позиция по отношение на възможни двустранни нуклеарни съглашения, вярвайки, че изискванията на Северноатлантическия контракт обезпечават задоволителна отбрана.

Сътрудничество сред Латвия и Естония

Латвия и Естония подписаха съглашение за съдействие в стратегическите запаси, подписвайки меморандум по време на тридневното работно посещаване на латвийския президент Ринкевичс. Форумът „ Латвия – Естония: по-силни дружно “ се концентрира на защитата, техно-иновациите и високотехнологичните промишлености, осведоми „ Балтик таймс “.

Меморандумът, подписан от министрите на стопанската система на двете страни, цели подсилване на координацията сред Латвия и Естония в стратегическите запаси на страните при положение на изключителна обстановка.

„ Подписаният меморандум е значим прогрес за повишение на нашата резистентност в условия на рецесия. Тясното ни съдействие ще ни разреши да разчитаме един на различен при най-критичните мигове, и съставлява инвестиция в сигурността и стабилността на стопанската система ни “, разяснява латвийският министър Валайнис.

На конференцията Ринкевичс насочи особено послание към Карис. „ Ние преминахме през цели учения. Стремим се да защитим свободата, идентичността и езика си. Украйна е претърпяла същите компликации. Знаем каква е цената да се бориш за страната си и за правото си да определяш бъдещето си. Такова гледище към всяка нация, за правото ѝ да съществува “, съобщи латвийският президент.

„ Латвия и Естония провеждат мощен дирек, който поддържа източния фланг на НАТО и Европейски Съюз. Успяхме да се отделим от съветската и беларуската енергийна инфраструктура. Продължаваме да работим, с цел да създадем Балтийския район по-безопасен, по-силен и конкурентоспособен “, заключи Ринкевичс.