Д-р Пламен Димитров за ФрогНюз: Политическата ни класа се самоуби...
Това съобщи пред ФрогНюз психологът лекар Пламен Димитров. Вижте и цялото изявление:
Д-р Димитров, през днешния ден означаваме Световния ден за попречване на самоубийствата. Според данни на СЗО общият брой на умрелите от суицидни дейности доближава милион годишно. Бихте ли обяснили какво подтиква човек да постави самичък завършек на живота си?
Причините са голям брой, разнообразни - може да са свързани със здравния статус на индивида, други са свързани с дълбоката психологична болежка и страданието, които изпитват хората, въпреки на повърхността да не са забележими. Това и приканва обществеността и експертите да означават на 10 септември всяка година потребността от по-голяма информираност какъв брой доста може да се направи по тази проблематика. Много може да се направи по повод предварителната защита на самоубийствата. Трагичното е, че на всеки 30 секунди някой някъде по света се самоубива. И това не прави огромно усещане. Това обаче остава тематика табу. Нашата страна като цяло не прави задоволително за предварителната защита. Представете си, на всеки 30 секунди, някой по света се пробва да почине. И то прибързано. В България всяка година сполучливите опити са към 1500. Това са записаните такива като дейна форма на опит за самоубийство. Около 3000 други индивида годишно вършат опит да си лишават живота. Като това е единствено известната ни статистика. Много от хората, които не стигат до съдбовния край, понасят доста тежки последствия и прикриват това.
Тъжното е също по този начин да отбележим, че към 70% от хората, които прибързано си отиват, са в детско-юношеска и младежка възраст. Това е най-уязвимата и ранима група. В последна сметка самоубийството е измежду трите съществени аргументи за гибел измежду младежите от 15 до 35 години. Да не приказваме, несъмнено, и за тези сиви зони, в които хората са с тежки зависимости. Един от всеки 5 смъртни случаи измежду младежите е обвързван със самонараняване, което е могло да бъде видяно по-рано. Нямаме солидна система от мрежа, от служби за предварителна защита, няма и задоволително информираност на работните места, в просветителната система, за рисковете, ранните признаци и прочие Но в последна сметка самоубийствата са един от ярките тъжни, мъчителни индикатори за нивото на психично-здравните грижи в една страна. Психичното здраве, психо-социалните фактори, които водят до тези крайни форми на самонараняване, прибързано лишаване на живот без медицински индикации, това е главен измерител за националната сигурност и общественото благоденствие в една страна.
Мит ли е, че единствено хората със слаби характери се самоубиват?
Това е словосъчетание. Истината е, че измежду хората, които лишават живота си, има неведнъж хора, които са извънредно решителни. Но дано да забележим истината в очите и да назоваваме нещата с същинските им имена. Болката, която изпитват хората, стигащи до тази екзистенциална граница - да лишават живота си - е това, което ги сплотява. Тя стига и при най-силните характери. Когато има спорове, напрежение, проблеми в връзките, финансови и други аргументи, когато заболяването и други фактори в връзките играят роля, няма мощни и слаби характери. Има хора, които се оправят, и хора, които търсят утешение даже в гибелта. В последна сметка самоубийците и хората, които мислят за това, страдат доста, доста ги боли, и това, което в действителност се случва, е, че търсят бягство от болката. Като тук приказваме за психологичната болежка. По-рядко физическата такава единствено. Психичната болежка е в основата. Тя от време на време е обвързвана с възобновяване на травматичен опит, само че в множеството случаи е в действителните човешки връзки. И точно там е силата на предварителната защита.
Достъпът до психотерапия - дано го кажем и на тази дата - в България е мощно стеснен. Дискриминативно стеснен освен това. Тъй като няма здравно-осигурително покритие. Българският жител, който си заплаща осигуровките, да избере психотерапевт в точния момент и да следва пълноценна стратегия. Крайната фаза е когато и психиатрите не могат да извадят хората от клиничните депресии. Има и доста други обстановки, които водят до суицид или суицидни планове. Така че основната дума е психично-здравни грижи, които се нуждаят от систематична смяна в българските ни условия. Не става дума единствено за бюджет, става дума за политики, за достъп до услуги, грижи, които би трябвало да са основани в общността - покрай хората, на работните места. Аз работя от 30 години с една американска организация, най-голямата в света, която притегля социално-отговорни работодатели в това да влагат в психологичното здраве и предварителната защита най-много измежду своите чиновници и техните близки - деца, родители. Ефектът е голям. За тези 30 години при съществуването на превантивни стратегии ярки случаи, в които хората, които са подпомагани редовно, да избегнат тревогата, да се оправят с другите проблеми - това, което на медицински език назоваваме " преморбидните положения ", предвещаващи риска - когато има такива грижи и те са институционализирани, дълготрайни и се разгръщат необятно, самоубийствата внезапно изчезват от статистиките.
Вие сте експерт по тревожни разстройства. Депресията за жалост е постоянно публикуван камшик на нашето общество. Как да се предпазим от депресивните положения, в които имаме податливост да изпадаме?
Има две трендове. Едната е обвързвана с поп-психологията, която трансформира думата " меланхолия " в термин за ежедневна приложимост. Има доста мрачни положения, флуктуация на настроението, " дисфория ", както е класическият термин, които не са клинична меланхолия. Клиничната меланхолия - клиничите психолози и психиатрите добре знаят - е нещо, което е стабилно, защото факторите са ендогенни, т.е. свързани с биохимия, с приемственост, и по-рядко са реактивни форми на събитията в всекидневието ни. Тази депресивност и тревога в действителност са смесени. Това е всеобщото положение на безпокойствие, когато хората търсят безусловно триумфа, щастието, благосъстоянието и страдат - ние знаем от времето на професор Фройд, че естественото страдалчество неведнъж се заобикаля и се замества с какви ли не симптоматики. Симптомообразуването е защитна система, към която неведнъж се втурват тези, които не са се научили на това да разграничават благосъстоянието на прочувствения живот и сигналите на битието си и желаят да живеят безусловно приемлив, благополучен, богат, хубав живот. Да са известни. Не, това не е меланхолия. Това е егоизъм. И той не е дребна част от проблемите на обществото. Виждате го и в тези му крайни проявления - перфекционистични уклони при младежите от последните 2 генерации, голям блян към фантазиране за благоденствие и разцвет.
Не всичко, което назоваваме меланхолия, е такова. Злоупотребата с тези термини от хора, които не са експерти в региона на клиничната психопатология, е ужасяващо. Масово се написа за депресии, оферират се безумни решения за казуса. Когато не сте в положително въодушевление, не сте безусловно в меланхолия.
С наближаването на астрономическата есен времето се утежнява и това неизбежно се отразява на настроението ни. Лошите метеорологични условия предизвикат у нас куп отрицателни страсти. Каква е рецептата за противодействието им?
Има в действителност такава наклонност - сезонна - само че тя е овладяна от еволюцията. Каквото и да приказваме за климатични промени, флуктуации в атмосферното налягане и прочие, слънчевата интензивност и доста други фактори, които въздействат върху душeвността, истината е, че ние сме въоръжени с доста повече еволюционно построени средства за акомодация. Често пъти в културата се злоупотребява, тъй като, в този момент ще видите в рекламите какъв брой доста препарати против хрема и кашлица ще се появят, тъй като идвало това време. Нека не се поддаваме на маркетинга на страданието. За да се продават артикули, които наподобява, че би трябвало да го трансформират. Един първокласен, уравновесен метод на живот води до това, че хората се приспособяват. Имаме прелестни 4 сезона. Нашият климат е съвършен.
И каквото и да ви приказват, че, видите ли, в този момент сезонно ще потънете в меланхолия, в сезонна форма на " дисфория ", това е маркетинг. В последна сметка би трябвало да се продават и антидепресантите. С тях се злоупотребява солидно - свръхдиагностициране, с цел да се осъществя тази хиперпродукция. Един първокласен, уравновесен режим на хранене, спорт, интензивност и качествени човешки връзки - това е, от което имаме потребност. Така че, дано се усмихнем, даже на този ден, в който разпространяваме концепцията какъв брой е значимо да спрат самоубийствата, да сложим такива сетива, които да ги предсказват и да могат да ги предотвратяват. А това е културата, образованието. Призовавам, каквото и да приказват в този момент при започване на образователната година - доста повече да приказваме за психологичното здраве и по какъв начин да се грижим за него. Децата би трябвало да образуват избран вид просветеност. Имам поради здравна просветеност. В момента здравното обучение на децата ни е под всякаква рецензия.
Нуждаем ли се като общество от по-балансирано осветление на самоубийствата в медиите?
Тeмата може да бъде неправилно разбрана. Стига се до това, което назоваваме " вторична виктимизация " на околните и на хората, които са създали опит, само че за благополучие, не са довели нещата до съдбовен край. Това, което е значимо медиите да вършат, е да покажат какъв брой е основно да се влага политическа и бизнес воля, политика, институционални рамки, да се активизира обществеността. А не да демонстрират случаи, да сенсибилизират за тяхна сметка. Т.е. моята доста ясна рекомендация е - не говорете за самоубийствата като случаи. Говорете за потребността да се построи национална система за тяхната предварителна защита. Приканвайте бизнеса да спонсорира. Работете със експерти, които да обясняват ранните признаци поради здравната просвета. Това е съгласно мен медийната задача.
С оглед на идните предварителни избори, на гласоподавателите постоянно се внушава, че гласът им не трансформира нищо. В този смисъл, политическата реалност в страната непрекъснато ни вдъхва скептицизъм и обезсърчение. Какъв е изходът от тази невъзможност?
Това е извънредно дълга тематика. Нашата политическа класа е в суициден риск - тя се самоубива непрестанно. Доверието на хората е тотално подкопано - виждате какво се случва. Отговорът на въпроса, който зададохте, може да бъде открит още в това, което ни е споделил в една фраза Цицерон в римските времена - Kой има изгода от това? Очевидно се вменява на гласоподавателите, че те не са способни да изберат и да ръководят, лишава им се свещеното право на свободен избор. И естествено, кой печели от това? Тези, които могат да купуват гласове, които провеждат корпоративния избор. Виждате какво ни се случва. Само си представете - последните 6-ти избори за последните толкоз малко години, тези които бяха първи - ГЕРБ - бяха получили четвъртинка от гласовете на четвъртинката, която отиде да гласоподава. Това е реалност, хората го знаят, народът е умен. Нищо, че наподобява, че е въздържан. Моите проучвания удостоверяват, че имаме 30% от негласувалите хронично, 5-6 пъти през последните единствено години, които живеят качествено, имат положителни бизнеси, те се оправят макар и без тези и ги считат за нечистотия.
Георги Камарашев
Д-р Димитров, през днешния ден означаваме Световния ден за попречване на самоубийствата. Според данни на СЗО общият брой на умрелите от суицидни дейности доближава милион годишно. Бихте ли обяснили какво подтиква човек да постави самичък завършек на живота си?
Причините са голям брой, разнообразни - може да са свързани със здравния статус на индивида, други са свързани с дълбоката психологична болежка и страданието, които изпитват хората, въпреки на повърхността да не са забележими. Това и приканва обществеността и експертите да означават на 10 септември всяка година потребността от по-голяма информираност какъв брой доста може да се направи по тази проблематика. Много може да се направи по повод предварителната защита на самоубийствата. Трагичното е, че на всеки 30 секунди някой някъде по света се самоубива. И това не прави огромно усещане. Това обаче остава тематика табу. Нашата страна като цяло не прави задоволително за предварителната защита. Представете си, на всеки 30 секунди, някой по света се пробва да почине. И то прибързано. В България всяка година сполучливите опити са към 1500. Това са записаните такива като дейна форма на опит за самоубийство. Около 3000 други индивида годишно вършат опит да си лишават живота. Като това е единствено известната ни статистика. Много от хората, които не стигат до съдбовния край, понасят доста тежки последствия и прикриват това.
Тъжното е също по този начин да отбележим, че към 70% от хората, които прибързано си отиват, са в детско-юношеска и младежка възраст. Това е най-уязвимата и ранима група. В последна сметка самоубийството е измежду трите съществени аргументи за гибел измежду младежите от 15 до 35 години. Да не приказваме, несъмнено, и за тези сиви зони, в които хората са с тежки зависимости. Един от всеки 5 смъртни случаи измежду младежите е обвързван със самонараняване, което е могло да бъде видяно по-рано. Нямаме солидна система от мрежа, от служби за предварителна защита, няма и задоволително информираност на работните места, в просветителната система, за рисковете, ранните признаци и прочие Но в последна сметка самоубийствата са един от ярките тъжни, мъчителни индикатори за нивото на психично-здравните грижи в една страна. Психичното здраве, психо-социалните фактори, които водят до тези крайни форми на самонараняване, прибързано лишаване на живот без медицински индикации, това е главен измерител за националната сигурност и общественото благоденствие в една страна.
Мит ли е, че единствено хората със слаби характери се самоубиват?
Това е словосъчетание. Истината е, че измежду хората, които лишават живота си, има неведнъж хора, които са извънредно решителни. Но дано да забележим истината в очите и да назоваваме нещата с същинските им имена. Болката, която изпитват хората, стигащи до тази екзистенциална граница - да лишават живота си - е това, което ги сплотява. Тя стига и при най-силните характери. Когато има спорове, напрежение, проблеми в връзките, финансови и други аргументи, когато заболяването и други фактори в връзките играят роля, няма мощни и слаби характери. Има хора, които се оправят, и хора, които търсят утешение даже в гибелта. В последна сметка самоубийците и хората, които мислят за това, страдат доста, доста ги боли, и това, което в действителност се случва, е, че търсят бягство от болката. Като тук приказваме за психологичната болежка. По-рядко физическата такава единствено. Психичната болежка е в основата. Тя от време на време е обвързвана с възобновяване на травматичен опит, само че в множеството случаи е в действителните човешки връзки. И точно там е силата на предварителната защита.
Достъпът до психотерапия - дано го кажем и на тази дата - в България е мощно стеснен. Дискриминативно стеснен освен това. Тъй като няма здравно-осигурително покритие. Българският жител, който си заплаща осигуровките, да избере психотерапевт в точния момент и да следва пълноценна стратегия. Крайната фаза е когато и психиатрите не могат да извадят хората от клиничните депресии. Има и доста други обстановки, които водят до суицид или суицидни планове. Така че основната дума е психично-здравни грижи, които се нуждаят от систематична смяна в българските ни условия. Не става дума единствено за бюджет, става дума за политики, за достъп до услуги, грижи, които би трябвало да са основани в общността - покрай хората, на работните места. Аз работя от 30 години с една американска организация, най-голямата в света, която притегля социално-отговорни работодатели в това да влагат в психологичното здраве и предварителната защита най-много измежду своите чиновници и техните близки - деца, родители. Ефектът е голям. За тези 30 години при съществуването на превантивни стратегии ярки случаи, в които хората, които са подпомагани редовно, да избегнат тревогата, да се оправят с другите проблеми - това, което на медицински език назоваваме " преморбидните положения ", предвещаващи риска - когато има такива грижи и те са институционализирани, дълготрайни и се разгръщат необятно, самоубийствата внезапно изчезват от статистиките.
Вие сте експерт по тревожни разстройства. Депресията за жалост е постоянно публикуван камшик на нашето общество. Как да се предпазим от депресивните положения, в които имаме податливост да изпадаме?
Има две трендове. Едната е обвързвана с поп-психологията, която трансформира думата " меланхолия " в термин за ежедневна приложимост. Има доста мрачни положения, флуктуация на настроението, " дисфория ", както е класическият термин, които не са клинична меланхолия. Клиничната меланхолия - клиничите психолози и психиатрите добре знаят - е нещо, което е стабилно, защото факторите са ендогенни, т.е. свързани с биохимия, с приемственост, и по-рядко са реактивни форми на събитията в всекидневието ни. Тази депресивност и тревога в действителност са смесени. Това е всеобщото положение на безпокойствие, когато хората търсят безусловно триумфа, щастието, благосъстоянието и страдат - ние знаем от времето на професор Фройд, че естественото страдалчество неведнъж се заобикаля и се замества с какви ли не симптоматики. Симптомообразуването е защитна система, към която неведнъж се втурват тези, които не са се научили на това да разграничават благосъстоянието на прочувствения живот и сигналите на битието си и желаят да живеят безусловно приемлив, благополучен, богат, хубав живот. Да са известни. Не, това не е меланхолия. Това е егоизъм. И той не е дребна част от проблемите на обществото. Виждате го и в тези му крайни проявления - перфекционистични уклони при младежите от последните 2 генерации, голям блян към фантазиране за благоденствие и разцвет.
Не всичко, което назоваваме меланхолия, е такова. Злоупотребата с тези термини от хора, които не са експерти в региона на клиничната психопатология, е ужасяващо. Масово се написа за депресии, оферират се безумни решения за казуса. Когато не сте в положително въодушевление, не сте безусловно в меланхолия.
С наближаването на астрономическата есен времето се утежнява и това неизбежно се отразява на настроението ни. Лошите метеорологични условия предизвикат у нас куп отрицателни страсти. Каква е рецептата за противодействието им?
Има в действителност такава наклонност - сезонна - само че тя е овладяна от еволюцията. Каквото и да приказваме за климатични промени, флуктуации в атмосферното налягане и прочие, слънчевата интензивност и доста други фактори, които въздействат върху душeвността, истината е, че ние сме въоръжени с доста повече еволюционно построени средства за акомодация. Често пъти в културата се злоупотребява, тъй като, в този момент ще видите в рекламите какъв брой доста препарати против хрема и кашлица ще се появят, тъй като идвало това време. Нека не се поддаваме на маркетинга на страданието. За да се продават артикули, които наподобява, че би трябвало да го трансформират. Един първокласен, уравновесен метод на живот води до това, че хората се приспособяват. Имаме прелестни 4 сезона. Нашият климат е съвършен.
И каквото и да ви приказват, че, видите ли, в този момент сезонно ще потънете в меланхолия, в сезонна форма на " дисфория ", това е маркетинг. В последна сметка би трябвало да се продават и антидепресантите. С тях се злоупотребява солидно - свръхдиагностициране, с цел да се осъществя тази хиперпродукция. Един първокласен, уравновесен режим на хранене, спорт, интензивност и качествени човешки връзки - това е, от което имаме потребност. Така че, дано се усмихнем, даже на този ден, в който разпространяваме концепцията какъв брой е значимо да спрат самоубийствата, да сложим такива сетива, които да ги предсказват и да могат да ги предотвратяват. А това е културата, образованието. Призовавам, каквото и да приказват в този момент при започване на образователната година - доста повече да приказваме за психологичното здраве и по какъв начин да се грижим за него. Децата би трябвало да образуват избран вид просветеност. Имам поради здравна просветеност. В момента здравното обучение на децата ни е под всякаква рецензия.
Нуждаем ли се като общество от по-балансирано осветление на самоубийствата в медиите?
Тeмата може да бъде неправилно разбрана. Стига се до това, което назоваваме " вторична виктимизация " на околните и на хората, които са създали опит, само че за благополучие, не са довели нещата до съдбовен край. Това, което е значимо медиите да вършат, е да покажат какъв брой е основно да се влага политическа и бизнес воля, политика, институционални рамки, да се активизира обществеността. А не да демонстрират случаи, да сенсибилизират за тяхна сметка. Т.е. моята доста ясна рекомендация е - не говорете за самоубийствата като случаи. Говорете за потребността да се построи национална система за тяхната предварителна защита. Приканвайте бизнеса да спонсорира. Работете със експерти, които да обясняват ранните признаци поради здравната просвета. Това е съгласно мен медийната задача.
С оглед на идните предварителни избори, на гласоподавателите постоянно се внушава, че гласът им не трансформира нищо. В този смисъл, политическата реалност в страната непрекъснато ни вдъхва скептицизъм и обезсърчение. Какъв е изходът от тази невъзможност?
Това е извънредно дълга тематика. Нашата политическа класа е в суициден риск - тя се самоубива непрестанно. Доверието на хората е тотално подкопано - виждате какво се случва. Отговорът на въпроса, който зададохте, може да бъде открит още в това, което ни е споделил в една фраза Цицерон в римските времена - Kой има изгода от това? Очевидно се вменява на гласоподавателите, че те не са способни да изберат и да ръководят, лишава им се свещеното право на свободен избор. И естествено, кой печели от това? Тези, които могат да купуват гласове, които провеждат корпоративния избор. Виждате какво ни се случва. Само си представете - последните 6-ти избори за последните толкоз малко години, тези които бяха първи - ГЕРБ - бяха получили четвъртинка от гласовете на четвъртинката, която отиде да гласоподава. Това е реалност, хората го знаят, народът е умен. Нищо, че наподобява, че е въздържан. Моите проучвания удостоверяват, че имаме 30% от негласувалите хронично, 5-6 пъти през последните единствено години, които живеят качествено, имат положителни бизнеси, те се оправят макар и без тези и ги считат за нечистотия.
Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ