Историк: Радев си позволи да заклеймява определени политически сили, в разрез с духа на Конституцията
Това съобщи пред БГНЕС историкът доцент Светослав Живков, учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
По думите му „ Съединението прави силата “ е обръщение с белгийски генезис и в подтекста, в който се е употребило, най-малко доникъде на 30-те години на ХХ век, се е разбирало не толкоз националното обединяване, а по-скоро концепцията за публичния консенсус по базови въпроси.
Доц. Живков изрази мнение, че президентът Румен Радев неведнъж е приказвал за обединяване, както по принцип е редно един президент да приказва. Според него казусът при президента, изключително напоследък, е тази разлика сред неговите думи, неговите апели за обединяване и съответните му политически стъпки, които са в посока, противоположна на този лозунг.
Историкът посочи, че Радев си е разрешил да моли към политическите сили да влизат или да не влизат в съглашение между тях, за ръководство – нещо, което не отива на един президент в една парламентарна република, каквато е България.
Доц. Живков акцентира, че когато оценяваме събития в историческа вероятност, постоянно би трябвало да преглеждаме и подтекста. Той установи, че след 19 май 1934 година в България се открива един властнически режим, претендиращ, че изходът е в едно безпартийно ръководство.
„ На 14 юни 1934 година с наредба-закон са спрени партийнополитическите организации. В края на краищата в Европа господства властническият подтекст. Поне в Централна Европа имаме един открил се към този момент тоталитарен режим на Адолф Хитлер в Германия, имаме властнически режими в Балтийските страни, в Полша, в Австрия, Мусолини също е затвърдил своята тирания “, разяснява ученият и добави, че на практика отвън Скандинавия и западните краища на Европа, единствената народна власт, която устоява, е Чехословакия.
Експертът акцентира на събитието, че методът, по който се постанова властническият режим в България, се случва без особена опозиция от страна на обществото, което демонстрира, че по това време българските партии са със мощно подронен престиж.
Доц. Живков показа също по този начин, че една от аргументите в България да няма ясна визия и консенсус по отношение на външнополитическата ориентировка на страната, дефинирането на националните цели и тяхното отстояване, е в случилото се след 1944 година
" В края на краищата ние живеем тук и в този момент, в 2023 година, предишното служи за пояснение, само че не може да служи за оправдания ", безапелационен бе той.
По думите му „ Съединението прави силата “ е обръщение с белгийски генезис и в подтекста, в който се е употребило, най-малко доникъде на 30-те години на ХХ век, се е разбирало не толкоз националното обединяване, а по-скоро концепцията за публичния консенсус по базови въпроси.
Доц. Живков изрази мнение, че президентът Румен Радев неведнъж е приказвал за обединяване, както по принцип е редно един президент да приказва. Според него казусът при президента, изключително напоследък, е тази разлика сред неговите думи, неговите апели за обединяване и съответните му политически стъпки, които са в посока, противоположна на този лозунг.
Историкът посочи, че Радев си е разрешил да моли към политическите сили да влизат или да не влизат в съглашение между тях, за ръководство – нещо, което не отива на един президент в една парламентарна република, каквато е България.
Доц. Живков акцентира, че когато оценяваме събития в историческа вероятност, постоянно би трябвало да преглеждаме и подтекста. Той установи, че след 19 май 1934 година в България се открива един властнически режим, претендиращ, че изходът е в едно безпартийно ръководство.
„ На 14 юни 1934 година с наредба-закон са спрени партийнополитическите организации. В края на краищата в Европа господства властническият подтекст. Поне в Централна Европа имаме един открил се към този момент тоталитарен режим на Адолф Хитлер в Германия, имаме властнически режими в Балтийските страни, в Полша, в Австрия, Мусолини също е затвърдил своята тирания “, разяснява ученият и добави, че на практика отвън Скандинавия и западните краища на Европа, единствената народна власт, която устоява, е Чехословакия.
Експертът акцентира на събитието, че методът, по който се постанова властническият режим в България, се случва без особена опозиция от страна на обществото, което демонстрира, че по това време българските партии са със мощно подронен престиж.
Доц. Живков показа също по този начин, че една от аргументите в България да няма ясна визия и консенсус по отношение на външнополитическата ориентировка на страната, дефинирането на националните цели и тяхното отстояване, е в случилото се след 1944 година
" В края на краищата ние живеем тук и в този момент, в 2023 година, предишното служи за пояснение, само че не може да служи за оправдания ", безапелационен бе той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ