Това цвете обаче няма как да вирее сред зловещите плевели,

Това цвете обаче няма по какъв начин да вирее измежду злокобните бурени, с които са обрасли всички държавни институции. И както споделя Дякон Лъвский, народът ни привикна да живее в мрачевина, в нравствен мрак, в духовна бедност и всяко цветно създание, което се появи в общата ни леха, бива мигновено задушено и очернено. Защото народът търпи безсловесно и покорно мутрите да го ръководят, да гласоподава за полицаите, да гледа на страната си като на непозната благосъстоятелност, да шмекерува, щом му падне опция, да подражава на родните си поробители, дето крадат даже когато спят.

 

За това България през днешния ден не е парламентарна, а апартаментална територия, последният излишък от Отоманската империя. В нея родните разбойници кърджалии дерибействат над овчeто население, над всички почтени българи, бейовете от Високата врата на Брюксел се вършат, че не виждат прошенията и стенанията на дребното читави медии.

Но да не скапваме празника на Алберта с отрезвителни откровения, несъмнено у нас има и други също толкоз огряни същности, само че те са разпръснати като златни житни зърна из буренясалото ни родно място. Така че дано се разграничим от мухлявата житна маса и всички здрави зърна на българкия лимец да надигнем глави - пролет иде, да позеленее полето на нашето неодобрение, да покажем, че сме живи, макар адската зима...

 

Благодаря ти, Алби, че те има, че твоето дръвче пораства и дава плодове, че цъфти в бяло, зелено и алено, на инат на душманите!

 

Румен Леонидов

 

Алберта Алкалай е ръководителят на Център за еврейско-българско съдействие „ Алеф ”.