Весела Чернева пред ФрогНюз: Решението за еврокомисар в 12 без 5 ...
" Това трябваше да се случи в България, изключително поради обстоятелството, че държавното управление е служебно, и че то няма политическата легитимност да взима такива решения ".
Това сподели пред ФрогНюз заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Вижте цялото изявление:
Г-жо Чернева, до крайния период, в който партиите би трябвало да дефинират номинациите си за български еврокомисар. Защо България се забави толкоз доста с номинациите? Не трябваше ли от дълго време да имаме наша кандидатура, която да е ярка персона и зад която да застанат всички политически партии, президентът, Народното събрание?
Това трябваше да се случи още преди месец, когато председателката на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен изпрати писмо до българското държавно управление с молба за номинации. Тогава министър ръководителят Димитър Главчев сподели, че това не е на дневен ред, а в следствие въобще отхвърли да разисква този въпрос и в последна сметка се наложи в 12 без 5 да се взима такова значимо решение, което ще визира българското посланичество в комисията за идващите години напред. Отдавам това забавяне по-скоро на предпочитание да се избегнат огромни разисквания, да няма разисквания и в Народното събрание и да се наложи да се вземат бързи решения под въздействие на избрани политически партии.
Преди месец Димитър Главчев съобщи, че няма да уточни комисар, изтъквайки, че това не е работа за служебното държавно управление. Целенасочено ли забави номинациите тогава?
Той тогава не можеше да каже дали ще има постоянно държавно управление, или не и както се оказа, нямаше постоянно държавно управление. Тогава Главчев просто абдикира от отговорност и резултатът е, че сега Народното събрание не може да се събере и да излъчи единна кандидатура, което трябваше да е идеалният сюжети. Ако забележим опита на други страни, в множеството от страните членки претендентите за европейски комисар минават на разискване през Народното събрание, някои от тях минават на гласоподаване през Народното събрание. Това трябваше да се случи в България, изключително поради обстоятелството, че държавното управление е служебно, и че то няма политическата легитимност да взима такива решения.
Какво ще се случи, в случай че не спазим периодите?
Този сюжети към този момент не стои на дневен ред, защото към този момент има задоволителен на брой кандидатури и съгласно мен държавното управление е готово да отговори на питането на Комисията.
Кой сектор е най-добре да получи България?
Според мен от там трябваше да се тръгне. Още преди месец, когато Фон Дер Лайен изпрати формалното писмо, трябваше да има някаква полемика за вероятни ресори, да се очертаят другите варианти в Народното събрание, да се даде мандат на държавното управление да изследва, да сондира другите страни членки какви ресори търсят, какво България може да изиска. В момента наподобява по този начин, че на нас ще ни бъде даден сектор. Стана дума за районна политика.
Предполагам, че в последния миг може да има разбърквания по другите ресори, само че в полза на истината и районната политика и кохезионната политика ще бъдат понижени като обсег и като средства в идващия 7-годишен бюджетен интервал, тъй че това ще са едни доста сложни договаряния. България можеше да реши да изиска някой различен сектор. В оставащата седмица върху това би трябвало да се концентрираме, дали това е най-подходящия сектор за нас, има ли други благоприятни условия. Те, несъмнено, са доста стеснени, защото за множеството от портфолиата към този момент има избрани претенденти.
Защо Мария Габриел, която се смята за един от най-подготвените фрагменти, с дълъг стаж в европарламента, изпадна от номинацията на ГЕРБ?
Нямам никаква визия.
Може ли да кажете какъв тъкмо е механизмът за избор на еврокомисар?
В България механизмът е доста елементарен - държавното управление предлага. В случая, държавното управление заради своя длъжностен темперамент не е задоволително законно от позиция на българския политически спор да извърши този развой. Според мен трябваше още преди месец да има такива съвещания, да има чуване, да има решения по портфолиа, да има една или две кандидатури, както Фон Дер Лайен помоли. Оттук нататък откакто кабинетът излъчи номинацията или номинациите, ръководителят на комисията би трябвало да предложения съответните претенденти, по-късно преценя по какъв начин да разпредели балансите вътре, защото става въпрос освен за баланс сред мъже и дами, става дума за салда сред другите политически фамилии, север - юг, изток - запад, т.е. страни донори и страни получатели.
Има доста разнообразни салда, на които би трябвало да се обръща внимание. След това ще има няколко нови портфолиа, на няколко нови комисари - комисар по защитата, евентуално комисар за Средиземноморието. След като се начертаят главните параметри на новата Комисия и откакто самите членки утвърдят тези съществени параметри, претендентите за комисари отиват на чуване в Европейския парламент. Екологичен потенциал може да реши да гласоподава или да не гласоподава дадена кандидатура.
Констанца Илиева
Това сподели пред ФрогНюз заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Вижте цялото изявление:
Г-жо Чернева, до крайния период, в който партиите би трябвало да дефинират номинациите си за български еврокомисар. Защо България се забави толкоз доста с номинациите? Не трябваше ли от дълго време да имаме наша кандидатура, която да е ярка персона и зад която да застанат всички политически партии, президентът, Народното събрание?
Това трябваше да се случи още преди месец, когато председателката на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен изпрати писмо до българското държавно управление с молба за номинации. Тогава министър ръководителят Димитър Главчев сподели, че това не е на дневен ред, а в следствие въобще отхвърли да разисква този въпрос и в последна сметка се наложи в 12 без 5 да се взима такова значимо решение, което ще визира българското посланичество в комисията за идващите години напред. Отдавам това забавяне по-скоро на предпочитание да се избегнат огромни разисквания, да няма разисквания и в Народното събрание и да се наложи да се вземат бързи решения под въздействие на избрани политически партии.
Преди месец Димитър Главчев съобщи, че няма да уточни комисар, изтъквайки, че това не е работа за служебното държавно управление. Целенасочено ли забави номинациите тогава?
Той тогава не можеше да каже дали ще има постоянно държавно управление, или не и както се оказа, нямаше постоянно държавно управление. Тогава Главчев просто абдикира от отговорност и резултатът е, че сега Народното събрание не може да се събере и да излъчи единна кандидатура, което трябваше да е идеалният сюжети. Ако забележим опита на други страни, в множеството от страните членки претендентите за европейски комисар минават на разискване през Народното събрание, някои от тях минават на гласоподаване през Народното събрание. Това трябваше да се случи в България, изключително поради обстоятелството, че държавното управление е служебно, и че то няма политическата легитимност да взима такива решения.
Какво ще се случи, в случай че не спазим периодите?
Този сюжети към този момент не стои на дневен ред, защото към този момент има задоволителен на брой кандидатури и съгласно мен държавното управление е готово да отговори на питането на Комисията.
Кой сектор е най-добре да получи България?
Според мен от там трябваше да се тръгне. Още преди месец, когато Фон Дер Лайен изпрати формалното писмо, трябваше да има някаква полемика за вероятни ресори, да се очертаят другите варианти в Народното събрание, да се даде мандат на държавното управление да изследва, да сондира другите страни членки какви ресори търсят, какво България може да изиска. В момента наподобява по този начин, че на нас ще ни бъде даден сектор. Стана дума за районна политика.
Предполагам, че в последния миг може да има разбърквания по другите ресори, само че в полза на истината и районната политика и кохезионната политика ще бъдат понижени като обсег и като средства в идващия 7-годишен бюджетен интервал, тъй че това ще са едни доста сложни договаряния. България можеше да реши да изиска някой различен сектор. В оставащата седмица върху това би трябвало да се концентрираме, дали това е най-подходящия сектор за нас, има ли други благоприятни условия. Те, несъмнено, са доста стеснени, защото за множеството от портфолиата към този момент има избрани претенденти.
Защо Мария Габриел, която се смята за един от най-подготвените фрагменти, с дълъг стаж в европарламента, изпадна от номинацията на ГЕРБ?
Нямам никаква визия.
Може ли да кажете какъв тъкмо е механизмът за избор на еврокомисар?
В България механизмът е доста елементарен - държавното управление предлага. В случая, държавното управление заради своя длъжностен темперамент не е задоволително законно от позиция на българския политически спор да извърши този развой. Според мен трябваше още преди месец да има такива съвещания, да има чуване, да има решения по портфолиа, да има една или две кандидатури, както Фон Дер Лайен помоли. Оттук нататък откакто кабинетът излъчи номинацията или номинациите, ръководителят на комисията би трябвало да предложения съответните претенденти, по-късно преценя по какъв начин да разпредели балансите вътре, защото става въпрос освен за баланс сред мъже и дами, става дума за салда сред другите политически фамилии, север - юг, изток - запад, т.е. страни донори и страни получатели.
Има доста разнообразни салда, на които би трябвало да се обръща внимание. След това ще има няколко нови портфолиа, на няколко нови комисари - комисар по защитата, евентуално комисар за Средиземноморието. След като се начертаят главните параметри на новата Комисия и откакто самите членки утвърдят тези съществени параметри, претендентите за комисари отиват на чуване в Европейския парламент. Екологичен потенциал може да реши да гласоподава или да не гласоподава дадена кандидатура.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ