Колко лева ни трябват на месец, за да издържаме семейство?
Това сочи анализът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), показан на конференция през днешния ден. За самичък живеещ човек са нужни 1453 лева От КНСБ означават, че приходът за прехрана понижава с 0,1% на тримесечна база и нараства с 3,6% на годишна база, написа Pariteni.bg.
Необходимият приход за храна и публично хранене е 572 лева за един работещ. Това съставлява 39,4% общия приход, регистрират също от синдиката. Оттам проучват и цените за главните артикули. Намаление с 0,3% има при питателните артикули на тримесечна база, само че на годишна „ към момента е в позитивна траектория “.
По-забележим е растежът на цените при групата „ мляко и млечни артикули “ – 1,3 на 100, сочат още данните. Повишение от 3,7 на 100 има при цените на месо и месни артикули. При хляба, хлебните артикули и зърнените храни има растеж от 2,9% на годишна база. При ориза растежът е със 7,1%. Групата „ Електроенергия, газообразни и други горива “ съставлява 19,4% от общите разноски за нехранителни артикули и услуги.
Цената на яйцата понижава с 3%. При минералните води и безалкохолните питиета има повишаване. Цените на услугите в заведенията за обществото хранене на годишна база не престават да порастват – с 6,7%, демонстрира анализът.
За една година с 91 лева е повишен нужният месечен приход за прехрана за тричленно семейство, а за един работещ жител – 51 лева За две години (юни 2022 към юни 2024 г.) издръжката е повишена надлежно с 333 лева за тричленно семейство и 185 лева за един работещ. По думите на Димитров данните сочат, че кумулативната инфлация е покрита, само че персоналната инфлация зависи от това кой-колко харчи и за какви артикули.
Стават повече работещите българи, които покриват средствата за прехрана със личните си приходи, разяснява президентът на КНСБ. Той обаче посочи, че към момента не сме стигнали и половината от равнищата на това работещите да получават нужните средства за прехрана.
През второто тримесечие на 2024 година се следи наклонност към усмиряване на инфлационните показатели, което рефлектира и върху българската стопанска система, съобщи Виолета Иванова, заместник-директор на Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО) към КНСБ. Средният застрахователен приход на наетите жители бележи повишаване с 16,9 % на годишна база, само че към момента повече от половината от работещите не стигат заплатата за прехрана, сподели специалистът.
Също по този начин към 1/3 от хората работят с трудови хонорари до 1000 лева, добави Иванова. Малката потребителска кошница от 20 витално значими артикули през юни доближи 110,50 лева През същия интервал през 2023 година тя е била на стойност 109, 86 лева
В съпоставяне с другите европейски страни България е водеща при цените на сирената – 9, 60 евро е у нас цената, а в Германия, да вземем за пример – към 9, 50 евро, споделят още от КНСБ. С минимална работна заплата дребната потребителска кошница в България може да се купи 8,4 пъти, сочат данните към юни тази година. За съпоставяне в Германия тя може да се закупи 31 пъти.
От 10 години не сме калкулирали понижение на средствата за прехрана, само че понижението е алегорично – с 1 лева по отношение на март тази година. Това е знак за преодоляване на инфлацията и усмиряване на растежа на цените, заключи по-късно пред публицисти Пламен Димитров.
Според него индикаторите сочат, че могат да се изпълнят настояванията за нарастване на заплатите през идната година. По думите му има опция минималната работна заплата да стане 1080-1100 лева от 1 януари 2025 година, законовата наредба го разрешава. Президентът на КНСБ акцентира нуждата от транспониране на директивата за съответни минимални работни заплати.
Необходимият приход за храна и публично хранене е 572 лева за един работещ. Това съставлява 39,4% общия приход, регистрират също от синдиката. Оттам проучват и цените за главните артикули. Намаление с 0,3% има при питателните артикули на тримесечна база, само че на годишна „ към момента е в позитивна траектория “.
По-забележим е растежът на цените при групата „ мляко и млечни артикули “ – 1,3 на 100, сочат още данните. Повишение от 3,7 на 100 има при цените на месо и месни артикули. При хляба, хлебните артикули и зърнените храни има растеж от 2,9% на годишна база. При ориза растежът е със 7,1%. Групата „ Електроенергия, газообразни и други горива “ съставлява 19,4% от общите разноски за нехранителни артикули и услуги.
Цената на яйцата понижава с 3%. При минералните води и безалкохолните питиета има повишаване. Цените на услугите в заведенията за обществото хранене на годишна база не престават да порастват – с 6,7%, демонстрира анализът.
За една година с 91 лева е повишен нужният месечен приход за прехрана за тричленно семейство, а за един работещ жител – 51 лева За две години (юни 2022 към юни 2024 г.) издръжката е повишена надлежно с 333 лева за тричленно семейство и 185 лева за един работещ. По думите на Димитров данните сочат, че кумулативната инфлация е покрита, само че персоналната инфлация зависи от това кой-колко харчи и за какви артикули.
Стават повече работещите българи, които покриват средствата за прехрана със личните си приходи, разяснява президентът на КНСБ. Той обаче посочи, че към момента не сме стигнали и половината от равнищата на това работещите да получават нужните средства за прехрана.
През второто тримесечие на 2024 година се следи наклонност към усмиряване на инфлационните показатели, което рефлектира и върху българската стопанска система, съобщи Виолета Иванова, заместник-директор на Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО) към КНСБ. Средният застрахователен приход на наетите жители бележи повишаване с 16,9 % на годишна база, само че към момента повече от половината от работещите не стигат заплатата за прехрана, сподели специалистът.
Също по този начин към 1/3 от хората работят с трудови хонорари до 1000 лева, добави Иванова. Малката потребителска кошница от 20 витално значими артикули през юни доближи 110,50 лева През същия интервал през 2023 година тя е била на стойност 109, 86 лева
В съпоставяне с другите европейски страни България е водеща при цените на сирената – 9, 60 евро е у нас цената, а в Германия, да вземем за пример – към 9, 50 евро, споделят още от КНСБ. С минимална работна заплата дребната потребителска кошница в България може да се купи 8,4 пъти, сочат данните към юни тази година. За съпоставяне в Германия тя може да се закупи 31 пъти.
От 10 години не сме калкулирали понижение на средствата за прехрана, само че понижението е алегорично – с 1 лева по отношение на март тази година. Това е знак за преодоляване на инфлацията и усмиряване на растежа на цените, заключи по-късно пред публицисти Пламен Димитров.
Според него индикаторите сочат, че могат да се изпълнят настояванията за нарастване на заплатите през идната година. По думите му има опция минималната работна заплата да стане 1080-1100 лева от 1 януари 2025 година, законовата наредба го разрешава. Президентът на КНСБ акцентира нуждата от транспониране на директивата за съответни минимални работни заплати.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ