Това се случва в края на януари 2016 г.: Игор

Това се случва в края на януари 2016 година: Игор Кословски от Донецк, експерт по религиозни науки, излиза на улицата, с цел да изхвърли боклука, само че по този начин и не се завръща вкъщи. Въоръжени лица го отвличат и го държат близо две години в плен.

Първоначално той е откаран в едно мазе без прозорци. С чувал на главата го завеждат на разпит. „ Не виждах нищо. Първото изречение, което чух, беше: „ Досега измъчвали ли са те? “, спомня си той. Кословски е подложен на пердах, токови удари, душене. „ Бяха дълги и тежки часове “, споделя той пред „ “.

Врагове на „ младата република “

Разказва, че след мъченията ръцете и краката му почнали да изтръпват. Освен това постоянно губел схващане. Пред него мъчителите се сравнявали с прословутите руски секрети служби от 1930-те. Обвинили го, че е подкрепял митингите от Майдана и че е привлякъл доста студенти към „ проукраинска политическа позиция “. Бързо бил разгласен за зложелател на „ младата Донецка национална република “.

За Игор Кословски не е елементарно да приказва за тези мрачни месеци. „ Всички пленници бяха измъчвани. Над всички упражняваха принуждение, изнасилваха всички наред – и дами, и мъже “, спомня си той.

По това време фамилията му решило да избяга от Донецк. Всички се страхували да не им се случи същото. Останал единствено огромният му наследник, който е с увреждане. „ Сепаратистите несъмнено имат проект: задачата им е да отстраняват и изхвърлят дейното малцинство и да сплашат пасивното болшинство “, споделя Игор Кословски.

Юристката Александра Матвичук знае доста добре защо приказва Кословски. Тя се е срещала и разговаряла със стотици хора, попаднали в плен на лоялните на Кремъл сепаратисти към Донецк и Луганск. Те държат отвлечените в изби, хранилища, гаражи, развъдници, в затвори или остарели фабрики.

Мъчения, зверства, убийства

Матвичук управлява Центъра за цивилен свободи в Киев, който документира противозаконни арести, насилствен труд, мъчения и убийства. Тя споделя за същински зверства: за пленници с отрязани ръце и крайници, за приковани с пирони крака към дървени кутии, за очи, извадени с лъжица. Най-често става дума за цивилни жители: „ Няма рецепта за това по какъв начин да се държите, с цел да се предпазите: можете да се кланяте на портрет на Путин, само че в това време да пресечете улицата пред кола, в която седи представител на противозаконна въоръжена група. И в случай че нещо не му се хареса, отивате в мазето “, споделя тя.

Хората могат да изчезнат за три дни, три месеца или даже три години. Контактът с роднините или с юрист е неосъществим. Често Матвичук се оказва единственият човек, при който околните търсят помощ. Тя се е обърнала и към Организация на обединените нации с молба организацията да насочи зов към управляващите в Русия или към тези, които управляват сепаратистите.

Отвлечените евентуално са хиляди

„ Нашият живот е някак халюцинационен “, споделя юристката. „ Знам доста добре, че в случай че стартира нова съветска атака, аз и моите сътрудници ще бъдем първите жертви, тъй като ние сме дейното малцинство, което би трябвало да бъде физически унищожено или изгонено. Защото сме способни на мирна опозиция “.

Според Игор Кословски, сепаратистите към този момент са отвлекли няколко хиляди души. „ Когато излязат на независимост, тези хора не получават никаква психическа помощ “, споделя 68-годишният мъж. И той не е получил такава. Кословски е освободен в края на 2017 година при замяна на заложници.

По тематиката