Католическата църква у нас не приема Истанбулската конвенция
Това се показва в мнение на Католическата черква на България за предлагането за одобрение от Народното събрание на Република България на подписаната в Истанбул на 11 май 2011 година Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение.
В него се споделя, че по този начин наречената Истанбулска спогодба декларира искания за решение на проблеми от витална значителност, само че поражда в същото време голям брой несъгласия и разногласия в страните от Съвета на Европа и явно провокира повече терзания и разделения в сравнение с да дава решения .
Следвайки устоите на Християнската религия и учението излъчено в Католическата черква, към този момент две хилядолетия, и още, като се позоваваме на документите, изложени от Светия трон пред 57-та сесия на Комисията по статута на дамите към Организация на обединените нации през 2013 година, предлагаме малко мнение като настояваме народните представители съзнателно да проучват не буквата, а духа на Конвенцията , препоръчана от Съвета на Европа, очевидно подвластна на идеологически похвати, към които нашето общество демонстрира забележителна сдържаност, декларират от Католическата черква.
В препоръчаното от нея мнение се показва, че насилието против дамите, децата, възрастните и хората в неравностойно състояние, е публично събитие, което изисква противопоставяне на доста равнища - образование, обучение, институционална интервенция и помощ за жертвите.
Католическата черква проповядва и работи чрез свои организации върху тези въпроси, като съществена цел остава построяването на пълноценни персони. Христовата религия, формирала нашето общество и просвета, ни е научила до момента да зачитаме както всяка човешка персона, по този начин и разликите и допълнението сред мъжа и дамата, да ценим тяхното тъждество в достолепието, да благославяме съюза посред им, водещ по натурален път до продължение на човешкия жанр, означават от Католическата черква.
И декларират, че препоръчаната Конвенция не концентрира вниманието върху публичните проблеми, формиращи държанието на личността, а измества фокуса върху ново идеологическо предефиниране на понятието за жена и мъж , за пола като изменчиво обществено, а не биологично събитие и трансферира отговорността за насилието върху брака, фамилията, традицията.
Особено терзание будят рекомендациите на Конвенцията за въвеждане на сходна идеология и прочит на проблемите в обществото, на дефиницията на самия човек, на неговия пол и образуване, в образованието и възпитанието на подрастващите, се показва в мнението.
В него се споделя, че следването на главните конституционни права, като религиозните свободи и свободата на съвестта (съгласно член 37 от Конституцията на РБ), дружно с възпитанието и образованието на изцяло образувани персони, биха съдействали доста повече за отбягване на принуждение над по-слабите в обществото, в сравнение с допускането на опити във образуването на ново потомство човеци, които порастват неутрални и се самоопределят по отношение на динамично изменящите се обществени феномени.
Считаме, че тежестта на идеологията в препоръчаната Конвенция е прекомерно огромна и документът би бил контрапродуктивен . В тази връзка молим, както към този момент е направено от други Епископски конференции на Католическата черква в Европа, за дейна позиция на българското държавно управление пред европейските институции за изцяло преразглеждане на Конвенцията в духа на изконните човешки и християнски полезности, се приканва в мнението.
То е подписано от Христо Пройков - апостолически екзарх и ръководител на Епископската конференция на Католическата черква в България, от Георги Йовчев - Софийско-Пловдивски свещеник, и от Петко Христов - Никополски свещеник.
Вчера и Светият синод на Българската православна черква приканва Народното събрание да не ратифицира Истанбулската спогодба, защото с нея се вкарват понятия, противоречащи на нашата православна религия, национални обичаи и правна система. Според Синода конвенцията е средство, което насажда непозната на нас ценностна система.
В него се споделя, че по този начин наречената Истанбулска спогодба декларира искания за решение на проблеми от витална значителност, само че поражда в същото време голям брой несъгласия и разногласия в страните от Съвета на Европа и явно провокира повече терзания и разделения в сравнение с да дава решения .
Следвайки устоите на Християнската религия и учението излъчено в Католическата черква, към този момент две хилядолетия, и още, като се позоваваме на документите, изложени от Светия трон пред 57-та сесия на Комисията по статута на дамите към Организация на обединените нации през 2013 година, предлагаме малко мнение като настояваме народните представители съзнателно да проучват не буквата, а духа на Конвенцията , препоръчана от Съвета на Европа, очевидно подвластна на идеологически похвати, към които нашето общество демонстрира забележителна сдържаност, декларират от Католическата черква.
В препоръчаното от нея мнение се показва, че насилието против дамите, децата, възрастните и хората в неравностойно състояние, е публично събитие, което изисква противопоставяне на доста равнища - образование, обучение, институционална интервенция и помощ за жертвите.
Католическата черква проповядва и работи чрез свои организации върху тези въпроси, като съществена цел остава построяването на пълноценни персони. Христовата религия, формирала нашето общество и просвета, ни е научила до момента да зачитаме както всяка човешка персона, по този начин и разликите и допълнението сред мъжа и дамата, да ценим тяхното тъждество в достолепието, да благославяме съюза посред им, водещ по натурален път до продължение на човешкия жанр, означават от Католическата черква.
И декларират, че препоръчаната Конвенция не концентрира вниманието върху публичните проблеми, формиращи държанието на личността, а измества фокуса върху ново идеологическо предефиниране на понятието за жена и мъж , за пола като изменчиво обществено, а не биологично събитие и трансферира отговорността за насилието върху брака, фамилията, традицията.
Особено терзание будят рекомендациите на Конвенцията за въвеждане на сходна идеология и прочит на проблемите в обществото, на дефиницията на самия човек, на неговия пол и образуване, в образованието и възпитанието на подрастващите, се показва в мнението.
В него се споделя, че следването на главните конституционни права, като религиозните свободи и свободата на съвестта (съгласно член 37 от Конституцията на РБ), дружно с възпитанието и образованието на изцяло образувани персони, биха съдействали доста повече за отбягване на принуждение над по-слабите в обществото, в сравнение с допускането на опити във образуването на ново потомство човеци, които порастват неутрални и се самоопределят по отношение на динамично изменящите се обществени феномени.
Считаме, че тежестта на идеологията в препоръчаната Конвенция е прекомерно огромна и документът би бил контрапродуктивен . В тази връзка молим, както към този момент е направено от други Епископски конференции на Католическата черква в Европа, за дейна позиция на българското държавно управление пред европейските институции за изцяло преразглеждане на Конвенцията в духа на изконните човешки и християнски полезности, се приканва в мнението.
То е подписано от Христо Пройков - апостолически екзарх и ръководител на Епископската конференция на Католическата черква в България, от Георги Йовчев - Софийско-Пловдивски свещеник, и от Петко Христов - Никополски свещеник.
Вчера и Светият синод на Българската православна черква приканва Народното събрание да не ратифицира Истанбулската спогодба, защото с нея се вкарват понятия, противоречащи на нашата православна религия, национални обичаи и правна система. Според Синода конвенцията е средство, което насажда непозната на нас ценностна система.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ