US дипломат: След Украйна Русия ще нападне и страни в НАТО. България е в списъка
Това се показва в разбор на Робърт Пиърсън, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Турция (2000.2003 г.) за реномираното издание " The Hill ".
Според него Путин ще подтикне Минск към по-голямо послушание на Москва и ще направи наличието на съветските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще усили активността си в Калининград и около балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийското НАТО, Полша и Германия.
Ето и останалата част от разбора му:
Незабелязано остана изказването на Ибрахим Калин, основен консултант и представител на турския президент Реджеп Ердоган след телефонните му диалози с украинския общественик Володимир Зеленски и съветския президент Владимир Путин на 17 март. Думите му обаче са значими и заслужават внимание.
" Въпреки че изцяло отхвърляме съветската война против Украйна, съветският случай би трябвало да бъде взет поради, тъй като след тази война ще би трябвало да има нова архитектура за сигурност, открита сред Русия и западния блок ", сподели Калин.
Каква би била тази " нова архитектура на сигурност "?
Изводът е, че би трябвало да се отдаде известна заслуга на по-голяма съветска сфера на въздействие. Това не е гледната точка на Съединените щати и не е гледната точка на НАТО. Алиансът няма желание да възнаграждава Путин за бруталния му опит да завлече Украйна в съветската прегръдка.
НАТО би трябвало да се концентрира повече над това да уточни какво е належащо за европейската сигурност след края на актуалната война. Ако това не се случи, ще има спомагателни старания от страна на Москва за заплашване на всички страни на фронтовата линия на НАТО. В листата е и Молдова, която не е част от Алианса.
Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България, Молдова. Това са териториите, които съветският президент Владимир Путин има намерение да заеме за воята имперска Русия. След Украйна Путин ще направи всичко допустимо, с цел да ускори военното наличие на Запад, колкото е допустимо повече. Путин ще подтикне Минск към по-голямо послушание на Москва и ще направи наличието на съветските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще усили активността си в Калининград и около балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийското НАТО, Полша и Германия.
Докато НАТО и Съединени американски щати подцениха опасността му, през декември 2021 година Путин настоя освен за гаранция, че нито Украйна, нито други някогашни руски страни ще станат членки на НАТО, само че и гаранции, че Алиансът ще отстрани военното си наличие в източноевропейски страни като Полша, Румъния, България и балтийските страни. Освен това Кремъл желае от НАТО да се откаже от каквото и да е разполагане на войски отвън Западна Европа - нещо, което Русия смята за опасност за личната си сигурност.
Санкциите против Русия уловиха медийното внимание, само че в случай че те не доведат до отдръпването на Русия от Украйна, това не е победа нит за Съединени американски щати, нито за НАТО. Нещо повече - Путин може да добави към дневния си ред въпросите с детайлите за създаване на доверие, които Съединени американски щати предложиха на 26 януари. Аргументът на Путин би бил, че той се съгласи да разиска тези ограничения.
Във връзка с прекратяването на войната в Украйна, той би могъл да каже, че в този момент е подобаващият миг да се подхващат още веднъж ограниченията за създаване на доверие. Той ще се опита да замрази дипломатическите линии толкоз ясно, колкото замразява военните линии и да упрекна Запада за безкрайната война.
Така че не е задоволително Западът да играе в отбрана.
Задачата на НАТО и Европейския съюз е да възобновят обещанието, което стимулира нашата дипломация да постави завършек на Студената война – да изградим цяла и свободна Европа. Сега е преломната точка, която да обърне стрелата на историята към новата вълна на имперска колонизация. Следващата среща на върха на НАТО би трябвало ясно да покаже, че демократичното и стопански проспериращо бъдеще за Европа е належащо за сигурността на нейните държави-членки.
Всички ограничения, предопределени да подкопаят, сплашват или заплашват този ангажимент по политически, боен или по различен метод, ще бъдат опасност за Алианса.
Според него Путин ще подтикне Минск към по-голямо послушание на Москва и ще направи наличието на съветските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще усили активността си в Калининград и около балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийското НАТО, Полша и Германия.
Ето и останалата част от разбора му:
Незабелязано остана изказването на Ибрахим Калин, основен консултант и представител на турския президент Реджеп Ердоган след телефонните му диалози с украинския общественик Володимир Зеленски и съветския президент Владимир Путин на 17 март. Думите му обаче са значими и заслужават внимание.
" Въпреки че изцяло отхвърляме съветската война против Украйна, съветският случай би трябвало да бъде взет поради, тъй като след тази война ще би трябвало да има нова архитектура за сигурност, открита сред Русия и западния блок ", сподели Калин.
Каква би била тази " нова архитектура на сигурност "?
Изводът е, че би трябвало да се отдаде известна заслуга на по-голяма съветска сфера на въздействие. Това не е гледната точка на Съединените щати и не е гледната точка на НАТО. Алиансът няма желание да възнаграждава Путин за бруталния му опит да завлече Украйна в съветската прегръдка.
НАТО би трябвало да се концентрира повече над това да уточни какво е належащо за европейската сигурност след края на актуалната война. Ако това не се случи, ще има спомагателни старания от страна на Москва за заплашване на всички страни на фронтовата линия на НАТО. В листата е и Молдова, която не е част от Алианса.
Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България, Молдова. Това са териториите, които съветският президент Владимир Путин има намерение да заеме за воята имперска Русия. След Украйна Путин ще направи всичко допустимо, с цел да ускори военното наличие на Запад, колкото е допустимо повече. Путин ще подтикне Минск към по-голямо послушание на Москва и ще направи наличието на съветските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще усили активността си в Калининград и около балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийското НАТО, Полша и Германия.
Докато НАТО и Съединени американски щати подцениха опасността му, през декември 2021 година Путин настоя освен за гаранция, че нито Украйна, нито други някогашни руски страни ще станат членки на НАТО, само че и гаранции, че Алиансът ще отстрани военното си наличие в източноевропейски страни като Полша, Румъния, България и балтийските страни. Освен това Кремъл желае от НАТО да се откаже от каквото и да е разполагане на войски отвън Западна Европа - нещо, което Русия смята за опасност за личната си сигурност.
Санкциите против Русия уловиха медийното внимание, само че в случай че те не доведат до отдръпването на Русия от Украйна, това не е победа нит за Съединени американски щати, нито за НАТО. Нещо повече - Путин може да добави към дневния си ред въпросите с детайлите за създаване на доверие, които Съединени американски щати предложиха на 26 януари. Аргументът на Путин би бил, че той се съгласи да разиска тези ограничения.
Във връзка с прекратяването на войната в Украйна, той би могъл да каже, че в този момент е подобаващият миг да се подхващат още веднъж ограниченията за създаване на доверие. Той ще се опита да замрази дипломатическите линии толкоз ясно, колкото замразява военните линии и да упрекна Запада за безкрайната война.
Така че не е задоволително Западът да играе в отбрана.
Задачата на НАТО и Европейския съюз е да възобновят обещанието, което стимулира нашата дипломация да постави завършек на Студената война – да изградим цяла и свободна Европа. Сега е преломната точка, която да обърне стрелата на историята към новата вълна на имперска колонизация. Следващата среща на върха на НАТО би трябвало ясно да покаже, че демократичното и стопански проспериращо бъдеще за Европа е належащо за сигурността на нейните държави-членки.
Всички ограничения, предопределени да подкопаят, сплашват или заплашват този ангажимент по политически, боен или по различен метод, ще бъдат опасност за Алианса.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ