Няма Случайни Срещи. Всеки Човек Е Изпитание, Наказание Или Подарък!
Това са въпроси, които вълнуват всеки човек. Японците имат антично вярване,
че хората, които са предопределени да се срещнат, са свързани с алена нишка за дребния пръст. Тя е невидима за човешките очи и свързва двама души без значение от времето, събитията и мястото. Тази нишка може да се заплете или обтегне, само че в никакъв случай не може да се скъса.
В легендата се споделя за един дъртак, който живее на Луната. Той излиза всяка нощ, с цел да потърси всред душите тези, които са предопределени да се свържат между тях на Земята. Когато открие тези души, старецът ги връзва с алена нишка за кутретата, с цел да не се изгубят.
Вярвате ли в тази легенда? Или може би желаете да го наречете карма, орис?
Истината е, че всеки ден, с всеки собствен избор ние предопределяме ориста си, обвързваме сес алената нишка. Кармата е всеки избор, който вършим тук и в този момент.
Всеки човек, който решаваме да подминем или на който ще се усмихнем. Няма инцидентни срещи.
Всеки, влезнал в живота ни, е привързан с нас и ни носи несъмнено обръщение. Послание, което ние би трябвало да разчетем. Едни идват, с цел да ни подложат на тестване и с цел да ревизират до каква степен сме мощни и уверени в себе си, други – като наказване за предходни наши дейности, а трети просто са подарък от ориста, който сме заслужили след дългите скитания.
Често животът ни сервира компликации, които би трябвало да преодолеем. Но
трудностите, които срещаме по пътя си, освен ни вършат по-силни, само че и задоволително уверени в себе си. Неслучайно множеството тествания са избрани хора,които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са извънредно оплетени и комплицирани, само че истината е, че би трябвало да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от ориста, е належащо да срещаме разнообразни хора – врагове, сродни души и другари.
Целта на някои хора, които участват в живота ни, е да ни изпитат.
Да ни оказват помощ да развием избрани качества, да сесамоусъвършенстваме посредством тях. Много постоянно биваме изоставени, излъгани и разочаровани от хората, в които сме вярвали. Всеки е бил сломен, всеки е изпитвал любовна тъга, плащал е избрана цена. Но справедливо. Това е тестването, през което би трябвало да преминем, с цел да се изкачим една стъпка нагоре към своето личностно развиване.
Важно е да се научим да имаме вяра, че можем да се оправим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма инцидентни срещи, само че няма и инцидентни раздели. Просто хората, с коитосме се разделили, са направили своята задача, научили са ни да се борим сами, да имаме самообладание и да имаме вяра, че един ден ще срещнем индивида, съдбоносен за нас.
Когато обаче сме отхвърлени и унижени, ние не осъзнаваме ролята на хората, които са тестване за нас. Определяме ги по-скоро като проклинание. Като хора, пристигнали да всеят безпорядък в живота ни, пристигнали да разрушат сърцето и душата ни без капка жалост. Тогава настава страданието. Способни сме и ние да отхвърляме хората, пристигнали да ни оказват помощ и избавят. Започваме ние да нараняваме и функциите последователно се разменят. Затова идващите хора, които срещаме, са нашето наказване. Затова, че не сме разбрали вярно уроците на ориста, по тази причина, че сме се трансформирали тъкмо в това,което сме ненавиждали и презирали. И всеки би трябвало да изтърпи наказването, в случай че желае да доближи да последната стъпка – подаръка. Но колкото по-безчовечни сме, колкото по- безразлични и жестоки сме, толкоз повече отдалечаваме опцията ориста да ни сервира своя подарък.
И минават дни, месеци, а от време на време и години…
Нараняваме… и нас ни нараняват. Страдаме, отхвърляме, разменяме функциите си като в същински спектакъл. Но един ден ориста взема решение да не си играе повече с наси ни среща с НЕслучаен човек…. Невидимата за човешките очи нишка внезапно става забележима. Срещаме човек, с който усещаме, че сме свързани задоволително мощно. И тогава разбираме всички компликации, през които сме преминали… и тогава осъзнаваме за какво с всички други не се е получавало. След всички неволи по пътя си, след всички стъпки на смяна човек най-сетне доближава до хората, които са подарък за неговите старания.
Да получиш подобен подарък от ориста работи удовлетворяващо, чувстваш се даже по-значим отпреди. Разбираш, че всички предходни и “грешни ” хора са те довели до това, което в действителност си желал. И към този момент няма значение какво и какъв брой си платил, значима е премията по-късно. Благодарен си по тази причина, тъй като си е заслужавало цялото очакване. Душите и телата ви са вплетени в едно и никой не е в положение да разплете нишката на вашата обич. Защото това дълго очакване и копнение е засилвало от ден на ден връзката сред вас.
Хората, които ви е предопределено да срещнете, няма по какъв начин да подминете.
Може би чакането ще е по-дълго от нормално, само че премията по-късно ще е по-голяма. Човек непрестанно среща нови хора, поддържа връзка и контактува. Важното е само да различавате кои хора са наказване, тестване или подарък. Понякога нишката сред вас ще е доста тънка и няма да сте сигурни, само че послушате ли сърцето си – ще знаете верния път.
Автор: Таня Маринова
Източник: dama.bg
че хората, които са предопределени да се срещнат, са свързани с алена нишка за дребния пръст. Тя е невидима за човешките очи и свързва двама души без значение от времето, събитията и мястото. Тази нишка може да се заплете или обтегне, само че в никакъв случай не може да се скъса.
В легендата се споделя за един дъртак, който живее на Луната. Той излиза всяка нощ, с цел да потърси всред душите тези, които са предопределени да се свържат между тях на Земята. Когато открие тези души, старецът ги връзва с алена нишка за кутретата, с цел да не се изгубят.
Вярвате ли в тази легенда? Или може би желаете да го наречете карма, орис?
Истината е, че всеки ден, с всеки собствен избор ние предопределяме ориста си, обвързваме сес алената нишка. Кармата е всеки избор, който вършим тук и в този момент.
Всеки човек, който решаваме да подминем или на който ще се усмихнем. Няма инцидентни срещи.
Всеки, влезнал в живота ни, е привързан с нас и ни носи несъмнено обръщение. Послание, което ние би трябвало да разчетем. Едни идват, с цел да ни подложат на тестване и с цел да ревизират до каква степен сме мощни и уверени в себе си, други – като наказване за предходни наши дейности, а трети просто са подарък от ориста, който сме заслужили след дългите скитания.
Често животът ни сервира компликации, които би трябвало да преодолеем. Но
трудностите, които срещаме по пътя си, освен ни вършат по-силни, само че и задоволително уверени в себе си. Неслучайно множеството тествания са избрани хора,които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са извънредно оплетени и комплицирани, само че истината е, че би трябвало да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от ориста, е належащо да срещаме разнообразни хора – врагове, сродни души и другари.
Целта на някои хора, които участват в живота ни, е да ни изпитат.
Да ни оказват помощ да развием избрани качества, да сесамоусъвършенстваме посредством тях. Много постоянно биваме изоставени, излъгани и разочаровани от хората, в които сме вярвали. Всеки е бил сломен, всеки е изпитвал любовна тъга, плащал е избрана цена. Но справедливо. Това е тестването, през което би трябвало да преминем, с цел да се изкачим една стъпка нагоре към своето личностно развиване.
Важно е да се научим да имаме вяра, че можем да се оправим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма инцидентни срещи, само че няма и инцидентни раздели. Просто хората, с коитосме се разделили, са направили своята задача, научили са ни да се борим сами, да имаме самообладание и да имаме вяра, че един ден ще срещнем индивида, съдбоносен за нас.
Когато обаче сме отхвърлени и унижени, ние не осъзнаваме ролята на хората, които са тестване за нас. Определяме ги по-скоро като проклинание. Като хора, пристигнали да всеят безпорядък в живота ни, пристигнали да разрушат сърцето и душата ни без капка жалост. Тогава настава страданието. Способни сме и ние да отхвърляме хората, пристигнали да ни оказват помощ и избавят. Започваме ние да нараняваме и функциите последователно се разменят. Затова идващите хора, които срещаме, са нашето наказване. Затова, че не сме разбрали вярно уроците на ориста, по тази причина, че сме се трансформирали тъкмо в това,което сме ненавиждали и презирали. И всеки би трябвало да изтърпи наказването, в случай че желае да доближи да последната стъпка – подаръка. Но колкото по-безчовечни сме, колкото по- безразлични и жестоки сме, толкоз повече отдалечаваме опцията ориста да ни сервира своя подарък.
И минават дни, месеци, а от време на време и години…
Нараняваме… и нас ни нараняват. Страдаме, отхвърляме, разменяме функциите си като в същински спектакъл. Но един ден ориста взема решение да не си играе повече с наси ни среща с НЕслучаен човек…. Невидимата за човешките очи нишка внезапно става забележима. Срещаме човек, с който усещаме, че сме свързани задоволително мощно. И тогава разбираме всички компликации, през които сме преминали… и тогава осъзнаваме за какво с всички други не се е получавало. След всички неволи по пътя си, след всички стъпки на смяна човек най-сетне доближава до хората, които са подарък за неговите старания.
Да получиш подобен подарък от ориста работи удовлетворяващо, чувстваш се даже по-значим отпреди. Разбираш, че всички предходни и “грешни ” хора са те довели до това, което в действителност си желал. И към този момент няма значение какво и какъв брой си платил, значима е премията по-късно. Благодарен си по тази причина, тъй като си е заслужавало цялото очакване. Душите и телата ви са вплетени в едно и никой не е в положение да разплете нишката на вашата обич. Защото това дълго очакване и копнение е засилвало от ден на ден връзката сред вас.
Хората, които ви е предопределено да срещнете, няма по какъв начин да подминете.
Може би чакането ще е по-дълго от нормално, само че премията по-късно ще е по-голяма. Човек непрестанно среща нови хора, поддържа връзка и контактува. Важното е само да различавате кои хора са наказване, тестване или подарък. Понякога нишката сред вас ще е доста тънка и няма да сте сигурни, само че послушате ли сърцето си – ще знаете верния път.
Автор: Таня Маринова
Източник: dama.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ