Доверието в ОП и ”Воля” спада, интерес към партия на Радев
Това демонстрират резултатите от изследване на организация "Маркет линкс ", извършено сред 24 ноември и 4 декември измежду 1058 пълнолетни българи.
ГЕРБ остава първа политическа мощ с по-скоро удобна и даже по-голяма преднина пред Българска социалистическа партия, която макар мощното обществено наличие не съумява да извлече по-сериозни политически дивиденти измежду гласоподавателите.
Продължава и наклонността Обединени патриоти да губят поддръжка, а последните събития към Пирин и втори въжен превоз на Банско евентуално ще окажат своето въздействие в една или друга посока, което следва да разберем през първия месец на 2018 година, проучват социолозите.
Според данните при парламентарен избор в този момент ГЕРБ биха получили 22,1%, Българска социалистическа партия - 16,9%, Обединени патриоти - 3,8%, Движение за права и свободи - 3,7%. Веднага след тях към този момент се подреждат "Да, България " - с 3,1%, и ДСБ - с 2,1%, които въпреки да не съумяха да минат бариерата на предходния избор, в този момент изпреварват партията на Веселин Марешки - тя получава едвам 1,6% поддръжка (вижте графики в галерията).
Потенциална коалиция сред "Да, България " и ДСБ все още показва капацитет за наличие в идващ парламент и то с резултат по-висок от механичния общ брой на електоралната поддръжка на двете партии.
Данните от проучването сочат още, че има подготвеност малко над половината българи, имащи право на глас, да поддържат нови политически планове. Евентуална партия, образувана към личността на президента Румен Радев , има, въпреки и
конвенционален капацитет трагично да промени политическата карта на страната.
Търсенето на нов „ избавител “ с антикорупционен ореол още веднъж разсънва интерес към евентуален план на Слави Трифонов , към този момент облечен в по-конкретната обществена поръчка, дадена неотдавна от известния ТВ водещ.
В обстановка на доминиращ скептицизъм, рецесия на гражданското доверие към главните държавни институции, към политическата класа и не на последно място най-ниският витален стандарт в Европейски Съюз, огромна част от българските жители не престават да одобряват демократичното развиване на страната като мощно проблематично, разясняват от "Маркет линкс ".
В последните седмици преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз, неудовлетвореността от актуалното положение на страната е фактор, непрекъснато захранващ носталгичната митологема за „ времето на социализма “ . По създание, това събитие слага част от нацията в надълбоко несъгласие на две освен публично - политически и ценностни системи.
Прекият резултат е подриване на до верието в Европейски Съюз и на мъчно интернализираните в националния ни нрав полезности на демокрацията и персоналната независимост.
Изпълнителната власт е в подготовка за председателството и в устрема си да „ овладее “ допустимо най-вече обществени сфери и да минимализира вероятните опасности от опозиционно говорене и държание, оказва напън в разнообразни направления.
Дълбоко обаче наподобява несъгласието сред облика на българската реалност в очите на жителите и това, което целят да показват ръководещите пред европейските ни сътрудници. Доказателства за това несъгласие виждаме изразени в настройките на българските жители. Нивото на оптимизъм се повишава напълно минимално спрямо предходни интервали, само че това събитие е всекидневно в навечерието на коледните празници. Общият скептичен декор дава учредения за поддръжка на хипотезата, че страната, въпреки и постепенно, се доближава към обществено-политическа рецесия , считат още социолозите.
Доверието към главните институции на страната остава сериозно ниско, изключително по отношение на Народното събрание, което през последните години, от една страна, загуби своята самостойност и беше сведено до инструмент на изпълнителната власт в провеждането на политики, а от друга това е територията, на която се разкрива играта на мимикрия и безпринципни, ситуационни обединения на части от политическата класа.
Любопитен факт е, че понастоящем държавното управление е с по-нисък рейтинг на доверие от този на Европейска комисия . Това още веднъж повдига редица въпроси за политическата легитимност и, най-много търсената в дълготраен проект непоклатимост на ръководството.
Като значително изключение тук би трябвало да бъде посочена президентската институция, чието положително отношение надвишава над два пъти регистрираното отрицателно такова. По този метод президентството се трансформира в доста важен, самобитен властови център във връзка с ресурса на публичното доверие. Видимо, обаче е, че възможната поддръжка е в пъти по-ниска от тази на вероятните нови съперници на политическата сцена.
Изминаващата политическа година оставя огромна въпросителна за посоката на развиване на страната. На 10-тата годишнина от участието в Европейски Съюз, България е на своя огромен европейски кръстопът - накъде ще поеме - по пътя на Унгария и Полша , като образци за оттегляне от демократичните правила, или по посока на това, с което най - развитите и благоденстващи европейски страни са съумели да изградят тъканта на обединена Европа, приключва анализът.
ГЕРБ остава първа политическа мощ с по-скоро удобна и даже по-голяма преднина пред Българска социалистическа партия, която макар мощното обществено наличие не съумява да извлече по-сериозни политически дивиденти измежду гласоподавателите.
Продължава и наклонността Обединени патриоти да губят поддръжка, а последните събития към Пирин и втори въжен превоз на Банско евентуално ще окажат своето въздействие в една или друга посока, което следва да разберем през първия месец на 2018 година, проучват социолозите.
Според данните при парламентарен избор в този момент ГЕРБ биха получили 22,1%, Българска социалистическа партия - 16,9%, Обединени патриоти - 3,8%, Движение за права и свободи - 3,7%. Веднага след тях към този момент се подреждат "Да, България " - с 3,1%, и ДСБ - с 2,1%, които въпреки да не съумяха да минат бариерата на предходния избор, в този момент изпреварват партията на Веселин Марешки - тя получава едвам 1,6% поддръжка (вижте графики в галерията).
Потенциална коалиция сред "Да, България " и ДСБ все още показва капацитет за наличие в идващ парламент и то с резултат по-висок от механичния общ брой на електоралната поддръжка на двете партии.
Данните от проучването сочат още, че има подготвеност малко над половината българи, имащи право на глас, да поддържат нови политически планове. Евентуална партия, образувана към личността на президента Румен Радев , има, въпреки и
конвенционален капацитет трагично да промени политическата карта на страната.
Търсенето на нов „ избавител “ с антикорупционен ореол още веднъж разсънва интерес към евентуален план на Слави Трифонов , към този момент облечен в по-конкретната обществена поръчка, дадена неотдавна от известния ТВ водещ.
В обстановка на доминиращ скептицизъм, рецесия на гражданското доверие към главните държавни институции, към политическата класа и не на последно място най-ниският витален стандарт в Европейски Съюз, огромна част от българските жители не престават да одобряват демократичното развиване на страната като мощно проблематично, разясняват от "Маркет линкс ".
В последните седмици преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз, неудовлетвореността от актуалното положение на страната е фактор, непрекъснато захранващ носталгичната митологема за „ времето на социализма “ . По създание, това събитие слага част от нацията в надълбоко несъгласие на две освен публично - политически и ценностни системи.
Прекият резултат е подриване на до верието в Европейски Съюз и на мъчно интернализираните в националния ни нрав полезности на демокрацията и персоналната независимост.
Изпълнителната власт е в подготовка за председателството и в устрема си да „ овладее “ допустимо най-вече обществени сфери и да минимализира вероятните опасности от опозиционно говорене и държание, оказва напън в разнообразни направления.
Дълбоко обаче наподобява несъгласието сред облика на българската реалност в очите на жителите и това, което целят да показват ръководещите пред европейските ни сътрудници. Доказателства за това несъгласие виждаме изразени в настройките на българските жители. Нивото на оптимизъм се повишава напълно минимално спрямо предходни интервали, само че това събитие е всекидневно в навечерието на коледните празници. Общият скептичен декор дава учредения за поддръжка на хипотезата, че страната, въпреки и постепенно, се доближава към обществено-политическа рецесия , считат още социолозите.
Доверието към главните институции на страната остава сериозно ниско, изключително по отношение на Народното събрание, което през последните години, от една страна, загуби своята самостойност и беше сведено до инструмент на изпълнителната власт в провеждането на политики, а от друга това е територията, на която се разкрива играта на мимикрия и безпринципни, ситуационни обединения на части от политическата класа.
Любопитен факт е, че понастоящем държавното управление е с по-нисък рейтинг на доверие от този на Европейска комисия . Това още веднъж повдига редица въпроси за политическата легитимност и, най-много търсената в дълготраен проект непоклатимост на ръководството.
Като значително изключение тук би трябвало да бъде посочена президентската институция, чието положително отношение надвишава над два пъти регистрираното отрицателно такова. По този метод президентството се трансформира в доста важен, самобитен властови център във връзка с ресурса на публичното доверие. Видимо, обаче е, че възможната поддръжка е в пъти по-ниска от тази на вероятните нови съперници на политическата сцена.
Изминаващата политическа година оставя огромна въпросителна за посоката на развиване на страната. На 10-тата годишнина от участието в Европейски Съюз, България е на своя огромен европейски кръстопът - накъде ще поеме - по пътя на Унгария и Полша , като образци за оттегляне от демократичните правила, или по посока на това, с което най - развитите и благоденстващи европейски страни са съумели да изградят тъканта на обединена Европа, приключва анализът.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ