Сърбия и Русия водиха агресивна кампания против резолюцията за Сребреница, обясни Главчев на депутатка
Служебният министър председател и външен министър Димитър Главчев признава, че е имало напън от страна на Сърбия за смяна на позицията на България за резолюцията, касаеща геноцида в Сребреница. Казусът закупи скандални измерения през последните дни след изтекли в медиите грами, разменени сред него и непрекъснатия ни представител в Организация на обединените нации Лъчезара Стоева.
Нови условия разкрива по реда на парламентарния надзор сред Главчев и депутатката от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) Кристина Петкова. Тя, наподобява, е имала предварителна информация за казуса, тъй като е отправила въпроса си към премиера на 22 май – ден преди гласуването на резолюцията в Организация на обединените нации и седмица преди експлоадирането на абсурда.
Кристина Петкова показва в писмото си до Димитър Главчев, че в медиите е налице информация за опити на Сърбия, подкрепяна от Руската федерация – в качеството им на съществени съперници на резолюцията, да убедят другите страни да трансформират позицията си и да се опълчват на препоръчаната за гласоподаване резолюция.
„ В тази връзка, източници от Сърбия настояват за диалози на президента Вучич с високопоставени български политици в опит да упражни политическо въздействие, което да обърне позицията на България.
От своя страна намирам тази информация, ако се окаже вярна, за извънредно притеснителна, заради което Ви приканвам, в качеството си на длъжностен министър-председател и длъжностен министър на външните работи, да не променяте позицията на България и да подкрепите по този начин показаната резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации “, написа депутатката от ПП-ДБ.
Конкретният й въпрос е:
„ Окончателна ли е позицията на България, в качеството й на съавтор, да гласоподава поддръжка на резолюцията на Организация на обединените нации за записване на 11 юли като Международен ден на възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница и правени ли са опити от представители на Сърбия и Русия да окажат въздействие на България да промени позицията си и да се опълчи на проекторезолюцията? “
Димитър Главчев е изпратил отговора си на 3 юни – няколко дни след експлоадирането на абсурда, обвързван с неговите инструкции към Лъчезара Стоева да гласоподава „ въздържал се “.
Служебният министър председател за следващ път акцентира, че в последна сметка България е гласувала „ за “ резолюцията и че „ публикуваната грама не съдържа окончателните инструкции “ към посланика ни в ООН; че „ документите, изтекли в интернет, са единствено част от процеса на взимане на решение “; че приключването на служебната преписка „ може да се окачестви единствено като детайл на хибридна офанзива “ и така нататък
Той обаче признава и че е имало напън за смяна на позицията на България:
„ В процеса на представянето на резолюцията до нейното приемане на 23 май т.г., Република Сърбия, подкрепена от Руската федерация, водиха широкомащабна и нападателна акция срещу резолюцията. На 23 април 2024 година посланикът на Република Сърбия в гр. София, Н. Пр. господин Желко Йович, е направил демарш в Министерство на външните работи, настоявайки България да се опълчи на внасянето на резолюцията за разискване в Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации. По време на срещата българската позиция за поддръжка на резолюцията е била показана пред сръбската страна. “
Димитър Главчев и тук акцентира, че динамичността при образуването на позицията била обвързвана с голям брой „ работни “ разновидности, които „ непрестанно еволюират “.
„ Важна е формалната позиция, а до нея се стига след мнения на специалисти от отрасловите структурни звена на Министерството на външните работи, които включват разнообразни информационни канали “, се показва в отговора на Главчев до националната представителка.
Той напомня, че резолюцията е била призната с 84 гласа „ за “, 19 „ срещу “ и 68 „ въздържали се “.
„ Право на глас са имали 191 страни. 28 страни не са взели участие в гласуването, като огромна част от тях са от Латинска Америка и Африка. Държавата Вануату, съавтор на резолюцията (като България – б.а.), под напън от Сърбия, е отдръпнала съавторството си в зала и е избрала да не взе участие в гласуването.
Резолюцията беше подкрепена от 23 страни членки на Европейски Съюз, 18 от които са съавтори на резолюцията. Кипър, Гърция и Словакия „ се въздържаха “, а Унгария гласоподава „ срещу “, осведоми още служебният министър председател и външен министър.
До момента обаче няма съответен отговор на догатките и спекулациите, че Димитър Главчев се е поддал на напън на ръководителя на ГЕРБ Бойко Борисов да промени позицията на България. Самият Борисов не разяснява ясно дали е имал позвъняване от сръбския президент Александър Вучич, с който поддържа топли връзки, по тематиката „ Сребреница “, нито дали е обсъждал въпроса с Главчев.
Нямат логичност и обясненията на служебния министър председател, че въпросните грами са единствено част от процеса на взимане на решенията и че неговото напътствие към Лъчезара Стоева не е било дефинитивно.
Припомняме, че съгласно изтеклия в медиите отговор на Стоева до Главчев тя изяснява post factum за какво не е могла да извърши „ изпратените в последния миг инструкции за радикална смяна в позицията “ на България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Нови условия разкрива по реда на парламентарния надзор сред Главчев и депутатката от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) Кристина Петкова. Тя, наподобява, е имала предварителна информация за казуса, тъй като е отправила въпроса си към премиера на 22 май – ден преди гласуването на резолюцията в Организация на обединените нации и седмица преди експлоадирането на абсурда.
Кристина Петкова показва в писмото си до Димитър Главчев, че в медиите е налице информация за опити на Сърбия, подкрепяна от Руската федерация – в качеството им на съществени съперници на резолюцията, да убедят другите страни да трансформират позицията си и да се опълчват на препоръчаната за гласоподаване резолюция.
„ В тази връзка, източници от Сърбия настояват за диалози на президента Вучич с високопоставени български политици в опит да упражни политическо въздействие, което да обърне позицията на България.
От своя страна намирам тази информация, ако се окаже вярна, за извънредно притеснителна, заради което Ви приканвам, в качеството си на длъжностен министър-председател и длъжностен министър на външните работи, да не променяте позицията на България и да подкрепите по този начин показаната резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации “, написа депутатката от ПП-ДБ.
Конкретният й въпрос е:
„ Окончателна ли е позицията на България, в качеството й на съавтор, да гласоподава поддръжка на резолюцията на Организация на обединените нации за записване на 11 юли като Международен ден на възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница и правени ли са опити от представители на Сърбия и Русия да окажат въздействие на България да промени позицията си и да се опълчи на проекторезолюцията? “
Димитър Главчев е изпратил отговора си на 3 юни – няколко дни след експлоадирането на абсурда, обвързван с неговите инструкции към Лъчезара Стоева да гласоподава „ въздържал се “.
Служебният министър председател за следващ път акцентира, че в последна сметка България е гласувала „ за “ резолюцията и че „ публикуваната грама не съдържа окончателните инструкции “ към посланика ни в ООН; че „ документите, изтекли в интернет, са единствено част от процеса на взимане на решение “; че приключването на служебната преписка „ може да се окачестви единствено като детайл на хибридна офанзива “ и така нататък
Той обаче признава и че е имало напън за смяна на позицията на България:
„ В процеса на представянето на резолюцията до нейното приемане на 23 май т.г., Република Сърбия, подкрепена от Руската федерация, водиха широкомащабна и нападателна акция срещу резолюцията. На 23 април 2024 година посланикът на Република Сърбия в гр. София, Н. Пр. господин Желко Йович, е направил демарш в Министерство на външните работи, настоявайки България да се опълчи на внасянето на резолюцията за разискване в Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации. По време на срещата българската позиция за поддръжка на резолюцията е била показана пред сръбската страна. “
Димитър Главчев и тук акцентира, че динамичността при образуването на позицията била обвързвана с голям брой „ работни “ разновидности, които „ непрестанно еволюират “.
„ Важна е формалната позиция, а до нея се стига след мнения на специалисти от отрасловите структурни звена на Министерството на външните работи, които включват разнообразни информационни канали “, се показва в отговора на Главчев до националната представителка.
Той напомня, че резолюцията е била призната с 84 гласа „ за “, 19 „ срещу “ и 68 „ въздържали се “.
„ Право на глас са имали 191 страни. 28 страни не са взели участие в гласуването, като огромна част от тях са от Латинска Америка и Африка. Държавата Вануату, съавтор на резолюцията (като България – б.а.), под напън от Сърбия, е отдръпнала съавторството си в зала и е избрала да не взе участие в гласуването.
Резолюцията беше подкрепена от 23 страни членки на Европейски Съюз, 18 от които са съавтори на резолюцията. Кипър, Гърция и Словакия „ се въздържаха “, а Унгария гласоподава „ срещу “, осведоми още служебният министър председател и външен министър.
До момента обаче няма съответен отговор на догатките и спекулациите, че Димитър Главчев се е поддал на напън на ръководителя на ГЕРБ Бойко Борисов да промени позицията на България. Самият Борисов не разяснява ясно дали е имал позвъняване от сръбския президент Александър Вучич, с който поддържа топли връзки, по тематиката „ Сребреница “, нито дали е обсъждал въпроса с Главчев.
Нямат логичност и обясненията на служебния министър председател, че въпросните грами са единствено част от процеса на взимане на решенията и че неговото напътствие към Лъчезара Стоева не е било дефинитивно.
Припомняме, че съгласно изтеклия в медиите отговор на Стоева до Главчев тя изяснява post factum за какво не е могла да извърши „ изпратените в последния миг инструкции за радикална смяна в позицията “ на България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ