Смилов: Българите се научиха да не се поддават на чара на руската автокрация. Време е политиците да ги последват
Това написа в материал, оповестен в, политологът Даниел Смилов.
В българската политика Русия се е сдобила с съвсем митологичен статус. Отношението към нея не е основано на прагматиката на рационалните изгоди, а на полезностите и възприятията. Ако се опитаме с ръка на сърцето да опишем какво е толкоз прочувствено притегателното в големия ни задморски комшия, то резултатът за огромна част от българите би бил следният: (не)устоимият сексапил на автократизма.
Русия притегля мнозина със своя автократизъм
В модерната българска история Русия (в другите ѝ политически превъплъщения) е имала въздействие върху България главно по оста парламентарна демокрация-автократично ръководство. Всъщност, до момента единствено един път Русия е помогнала на България да се придвижи към парламентарната народна власт - при приемането на Търновската конституция през 1879 година, когато относително демократичната администрация на Александър II преглежда новата ни страна като лаборатория за възможни конституционни промени в империята. След това Русия застава непроменяемо на страната на автократизма: и при суспендирането на Търновската конституция под напън от Александър III, и при несполучливия прелом през 1885 година, и при налагането на тоталитарен режим след 1944 година, и при неговото надграждане в " развъртян социализъм ".
Общо взето и до наши дни от политическа позиция Русия е притегателна за мнозина със своя автократизъм. Путиновото ръководство умишлено се стреми да се трансформира в един осъвременен цифров автократизъм Във вътрешен проект белегът на автократизмът е изключителната централизация на власт в една персона. От края на 1999 година Русия се ръководи в действителност от Владимир Путин. Дори да изключим четирите години (2008-2012), в които станахме очевидци на " рокада " с Медведев и Путин стана министър-председател, властта в Русия си остана трайно в ръцете на един и същи човек и неговата върхушка. След противоречиви конституционни промени от 2020 година това положение на нещата може да бъде продължено с още два нови мандата от по шест години за Путин.
Със стягането на репресията против опозиционните сили, в Русия останаха единствено ръководещите партии и придворната съпротива от комунисти и националисти, които никой не възприема като опция. В Думата, съветския парламент, от 450 депутатски места 325 са за партията на Путин - " Единна Русия ", а още 28 са на друга про-президентска партия - " Справедлива Русия ". Основният опозиционер Навални пък е в пандиза след несполучлив опит да бъде токсичен.
Егото на автократа и имперското въображение на народа
Гражданското общество и медиите в страната са подложени на административен и цифров напън и надзор, като софтуерната оригиналност в властническите ограничения е изместването на обичайна система на доносите от времето на соца със следене през мобилни връзки и обществени мрежи. Системата на “чуждестранните агенти” - посредством която се нарочват избрани организации за настоящи в интерес на непознати страни - пък докара до затварянето на съвсем всички самостоятелни от властта правозащитни организации, даже толкоз авторитетни като " Мемориал ", основан от учен Сахаров.
В интернационално отношение автократизмът на Владимир Путин е обвързван с възобновяване на имперската политика от царските и руските времена. Днес сме в разгара на борбата за Украйна и президентът на Русия наподобява е подготвен да стигне даже до огромен боен спор поради нея. Но и настоящето положение на нещата наподобява удоволетворява егото на автократа, защото при Путин отидоха за договаряния водачите на съвсем всички огромни европейски страни. Странната дълга маса, на двата края на която стоят Путин, Макрон, Шолц и така нататък, е в действителност знак на имперското съветско въображение, в което всички въпроси се вземат решение двустранно от " великите сили ". Място на тази маса за " невелики сили " като България няма.
Защо тогава този имперски автократизъм притегля част от българите? Какво е хубавото, което виждат в него? Ето няколко пояснения:
1. Скрити властнически настройки: Във всяко общество има хора с властнически настройки. У нас въпреки всичко към този момент има болшинство, което намерено поддържа демокрацията. И това болшинство сякаш се усилва през последните години - 56% съгласно проучване на " Отворено общество " и " Алфа Рисърч " от 2021 година. Но има и обилни малцинства, които нямат доверие в демокрацията - 28%.
Много политици се пробват да приказват на тези малцинства и да раздухват техните страхове. Това изяснява ненапълно и по-скоро комичния случай с Ангел Джамбазки в Европейския парламент. Вдигнатата му ръка надали е била открит нациски привет, само че казусът на политици като Джамбазки е, че те редовно се заиграват с сходни властнически настройки, употребяват властническа реторика и сеят съмнение по отношение на системата на конституционната (либерална) народна власт. Не е чудно, че на фона на цялостното му държание, сътрудниците му са разчели жеста му като нацистски. В момента " Възраждане " е партията, която най-силно се заиграва с тези настроения и не е чудно, че тъкмо тя е и най-русофилската групировка, като русофилството ѝ се показва тъкмо в поддръжка на Путиновия автократизъм. Части от Българска социалистическа партия също обичайно инструментализират тези настроения, като им прибавят и щипка соцносталгия за вкус;
2. Фрустрации от сложността на демократичния ред: Дори и уверени демократи могат да считат, че парламентарната конкуренция е от време на време прекомерно комплицирана и отстранена от действителните проблеми на страната. Партиите нормално се възприемат от гласоподавателите като належащо зло, на което обаче не може доста да му се има вяра. Доверието в партиите като цяло е на равнища към 12-15% в Европейски Съюз и България не прави изключение от наклонността.
Особено при фрагментиран парламент като българския, решения се вземат постепенно и мъчно и има потребност от комплицирани обединения. Мнозина се надяват да избегнат всички тези усложнения като гласоподават за " персона ", някой супергерой, който по вълшебен метод ще реши проблемите на страната. Образът на Владимир Путин прозира зад такива очаквания и българите са давали доверие на лични супергерои: от Симеон Сакскобургготски до, несъмнено, Бойко Борисов. И след това са се разочаровали от тях. В актуалната обстановка президентът Радев се заиграва с сходни настроения. На базата на високия си рейтинг той стартира да се вживява в ролята на президент, който всекидневно дава задания на изпълнителната власт: през вчерашния ден да смъкнат цените в енергетиката, през днешния ден да субсидират цените на хляба и така нататък Тези персоналистки въжделения, че с една генералска дума може България да се ръководи, в актуалната обстановка са по-скоро контрапродуктивни. Заигравките с автократичния сексапил на единовластието в действителност могат да вдигнат нечий рейтинг, могат да дестабилизират и парламентарната коалиция, само че от тях няма по какъв начин да излезе нещо положително нито за президента, нито за кабинета, нито за страната;
3. Носталгия по империите: Много хора, умишлено или не, имат носталгия по империите. Някои от тях се насълзяват при мисълта за българска империя, а оттова политиканстването в македонска посока е на по-малко от крачка разстояние. Други по-големи реалисти утвърждават имперските планове на огромните страни ( " великите сили " ) и вършат сметка от кой план ще извлечем най-големи изгоди. От тъкмо това въодушевление идва и обичайна ни външнополитическа " мъдрост”: и с едните да сме добре, и с другите. В резултат от тази мъдрост нормално изяждаме и солта, и багра, и от едните, и от другите. Като израз на тази мъдрост актуалното държавно управление (под натиска на президента) одобри и формулировката, че НАТО ще ни укрепи с български батальон под българско управление с присъединяване на сили от други страни, които допълват нашите " дефицити ". Военният смисъл от този каламбур би трябвало да обяснят военните специалисти, само че най-малко до момента подобен не се е появил.
Много българи към този момент не се поддават на автократизма, време е политиците да ги последват
Политическият смисъл на този каламбур е да не разгневим Русия, с цел да можем още веднъж да спечелим нещо от имперските ѝ планове. По отношение на тези " облаги ", президентът Радев даже намерено застана зад градежа на АЕЦ " Белене " и то в обстановка, в която съветската страна не се показва като изключително благонадежден стратегически сътрудник. Наистина, в този момент ли тъкмо - посред украинската рецесия - би трябвало да задълбочаваме енергийната си взаимозависимост от Русия с нов план за десетина милиарда евро? Да, тъжно е, че към три милиарда, към този момент безконтролно вложени в Белене, ще бъдат изгубени, само че пък България най-сетне може да се окаже енергийно суверенна.
Чарът на автокрацията в България е устоим. Мнозинството от хората към този момент се научиха да не му се поддават. Въпросът е виновните политици да не се заиграват с автократични настроения. А когато прекалят с тях, не трябва да се сърдят, че хората ги разпознават като някой властнически демагог - я като Хитлер, я като Сталин или по-модернизиран и цифровизиран техен следовник.
В българската политика Русия се е сдобила с съвсем митологичен статус. Отношението към нея не е основано на прагматиката на рационалните изгоди, а на полезностите и възприятията. Ако се опитаме с ръка на сърцето да опишем какво е толкоз прочувствено притегателното в големия ни задморски комшия, то резултатът за огромна част от българите би бил следният: (не)устоимият сексапил на автократизма.
Русия притегля мнозина със своя автократизъм
В модерната българска история Русия (в другите ѝ политически превъплъщения) е имала въздействие върху България главно по оста парламентарна демокрация-автократично ръководство. Всъщност, до момента единствено един път Русия е помогнала на България да се придвижи към парламентарната народна власт - при приемането на Търновската конституция през 1879 година, когато относително демократичната администрация на Александър II преглежда новата ни страна като лаборатория за възможни конституционни промени в империята. След това Русия застава непроменяемо на страната на автократизма: и при суспендирането на Търновската конституция под напън от Александър III, и при несполучливия прелом през 1885 година, и при налагането на тоталитарен режим след 1944 година, и при неговото надграждане в " развъртян социализъм ".
Общо взето и до наши дни от политическа позиция Русия е притегателна за мнозина със своя автократизъм. Путиновото ръководство умишлено се стреми да се трансформира в един осъвременен цифров автократизъм Във вътрешен проект белегът на автократизмът е изключителната централизация на власт в една персона. От края на 1999 година Русия се ръководи в действителност от Владимир Путин. Дори да изключим четирите години (2008-2012), в които станахме очевидци на " рокада " с Медведев и Путин стана министър-председател, властта в Русия си остана трайно в ръцете на един и същи човек и неговата върхушка. След противоречиви конституционни промени от 2020 година това положение на нещата може да бъде продължено с още два нови мандата от по шест години за Путин.
Със стягането на репресията против опозиционните сили, в Русия останаха единствено ръководещите партии и придворната съпротива от комунисти и националисти, които никой не възприема като опция. В Думата, съветския парламент, от 450 депутатски места 325 са за партията на Путин - " Единна Русия ", а още 28 са на друга про-президентска партия - " Справедлива Русия ". Основният опозиционер Навални пък е в пандиза след несполучлив опит да бъде токсичен.
Егото на автократа и имперското въображение на народа
Гражданското общество и медиите в страната са подложени на административен и цифров напън и надзор, като софтуерната оригиналност в властническите ограничения е изместването на обичайна система на доносите от времето на соца със следене през мобилни връзки и обществени мрежи. Системата на “чуждестранните агенти” - посредством която се нарочват избрани организации за настоящи в интерес на непознати страни - пък докара до затварянето на съвсем всички самостоятелни от властта правозащитни организации, даже толкоз авторитетни като " Мемориал ", основан от учен Сахаров.
В интернационално отношение автократизмът на Владимир Путин е обвързван с възобновяване на имперската политика от царските и руските времена. Днес сме в разгара на борбата за Украйна и президентът на Русия наподобява е подготвен да стигне даже до огромен боен спор поради нея. Но и настоящето положение на нещата наподобява удоволетворява егото на автократа, защото при Путин отидоха за договаряния водачите на съвсем всички огромни европейски страни. Странната дълга маса, на двата края на която стоят Путин, Макрон, Шолц и така нататък, е в действителност знак на имперското съветско въображение, в което всички въпроси се вземат решение двустранно от " великите сили ". Място на тази маса за " невелики сили " като България няма.
Защо тогава този имперски автократизъм притегля част от българите? Какво е хубавото, което виждат в него? Ето няколко пояснения:
1. Скрити властнически настройки: Във всяко общество има хора с властнически настройки. У нас въпреки всичко към този момент има болшинство, което намерено поддържа демокрацията. И това болшинство сякаш се усилва през последните години - 56% съгласно проучване на " Отворено общество " и " Алфа Рисърч " от 2021 година. Но има и обилни малцинства, които нямат доверие в демокрацията - 28%.
Много политици се пробват да приказват на тези малцинства и да раздухват техните страхове. Това изяснява ненапълно и по-скоро комичния случай с Ангел Джамбазки в Европейския парламент. Вдигнатата му ръка надали е била открит нациски привет, само че казусът на политици като Джамбазки е, че те редовно се заиграват с сходни властнически настройки, употребяват властническа реторика и сеят съмнение по отношение на системата на конституционната (либерална) народна власт. Не е чудно, че на фона на цялостното му държание, сътрудниците му са разчели жеста му като нацистски. В момента " Възраждане " е партията, която най-силно се заиграва с тези настроения и не е чудно, че тъкмо тя е и най-русофилската групировка, като русофилството ѝ се показва тъкмо в поддръжка на Путиновия автократизъм. Части от Българска социалистическа партия също обичайно инструментализират тези настроения, като им прибавят и щипка соцносталгия за вкус;
2. Фрустрации от сложността на демократичния ред: Дори и уверени демократи могат да считат, че парламентарната конкуренция е от време на време прекомерно комплицирана и отстранена от действителните проблеми на страната. Партиите нормално се възприемат от гласоподавателите като належащо зло, на което обаче не може доста да му се има вяра. Доверието в партиите като цяло е на равнища към 12-15% в Европейски Съюз и България не прави изключение от наклонността.
Особено при фрагментиран парламент като българския, решения се вземат постепенно и мъчно и има потребност от комплицирани обединения. Мнозина се надяват да избегнат всички тези усложнения като гласоподават за " персона ", някой супергерой, който по вълшебен метод ще реши проблемите на страната. Образът на Владимир Путин прозира зад такива очаквания и българите са давали доверие на лични супергерои: от Симеон Сакскобургготски до, несъмнено, Бойко Борисов. И след това са се разочаровали от тях. В актуалната обстановка президентът Радев се заиграва с сходни настроения. На базата на високия си рейтинг той стартира да се вживява в ролята на президент, който всекидневно дава задания на изпълнителната власт: през вчерашния ден да смъкнат цените в енергетиката, през днешния ден да субсидират цените на хляба и така нататък Тези персоналистки въжделения, че с една генералска дума може България да се ръководи, в актуалната обстановка са по-скоро контрапродуктивни. Заигравките с автократичния сексапил на единовластието в действителност могат да вдигнат нечий рейтинг, могат да дестабилизират и парламентарната коалиция, само че от тях няма по какъв начин да излезе нещо положително нито за президента, нито за кабинета, нито за страната;
3. Носталгия по империите: Много хора, умишлено или не, имат носталгия по империите. Някои от тях се насълзяват при мисълта за българска империя, а оттова политиканстването в македонска посока е на по-малко от крачка разстояние. Други по-големи реалисти утвърждават имперските планове на огромните страни ( " великите сили " ) и вършат сметка от кой план ще извлечем най-големи изгоди. От тъкмо това въодушевление идва и обичайна ни външнополитическа " мъдрост”: и с едните да сме добре, и с другите. В резултат от тази мъдрост нормално изяждаме и солта, и багра, и от едните, и от другите. Като израз на тази мъдрост актуалното държавно управление (под натиска на президента) одобри и формулировката, че НАТО ще ни укрепи с български батальон под българско управление с присъединяване на сили от други страни, които допълват нашите " дефицити ". Военният смисъл от този каламбур би трябвало да обяснят военните специалисти, само че най-малко до момента подобен не се е появил.
Много българи към този момент не се поддават на автократизма, време е политиците да ги последват
Политическият смисъл на този каламбур е да не разгневим Русия, с цел да можем още веднъж да спечелим нещо от имперските ѝ планове. По отношение на тези " облаги ", президентът Радев даже намерено застана зад градежа на АЕЦ " Белене " и то в обстановка, в която съветската страна не се показва като изключително благонадежден стратегически сътрудник. Наистина, в този момент ли тъкмо - посред украинската рецесия - би трябвало да задълбочаваме енергийната си взаимозависимост от Русия с нов план за десетина милиарда евро? Да, тъжно е, че към три милиарда, към този момент безконтролно вложени в Белене, ще бъдат изгубени, само че пък България най-сетне може да се окаже енергийно суверенна.
Чарът на автокрацията в България е устоим. Мнозинството от хората към този момент се научиха да не му се поддават. Въпросът е виновните политици да не се заиграват с автократични настроения. А когато прекалят с тях, не трябва да се сърдят, че хората ги разпознават като някой властнически демагог - я като Хитлер, я като Сталин или по-модернизиран и цифровизиран техен следовник.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ