Войната по пътищата: и този проблем е манталитетен
Това няма по какъв начин да те остави апатичен: единствено за седмица " войната " по българските пътища умъртви над 30 души. Да, страната може и би трябвало да вземе ограничения. Но не може да промени манталитета на една избрана " порода " водачи. Коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
Така наречената „ война по пътищата “ е ежедневие, с което човек, ще - не ще, последователно стартира да привиква и да не му обръща внимание. Също като с простащината, шуробаджанащината, корупцията. С популизма, арогантността и лъжите, взели предимство в политиката. Или със зачестилите естествени бедствия.
" Така повече не може "
И въпреки всичко от време на време статистиката на тази „ война “ не може да те остави апатичен. Като предходната седмица, единствено от петък до петък: 31 починали и близо 180 ранени. Най-стряскащи бяха първите два дни - 11 починали и 20 ранени при три произшествия на еднакъв къс сектор от пътя София-Варна в Ловешко.
Както постоянно в последно време в сходна обстановка, властта под паника се втурна да показва угриженост и интензивност. Всякакви началници се изредиха „ на място “, следвани неразделно от телевизионните камери. Премиерът събра в почивен ден половината си държавно управление, с цел да установи, че „ по този начин повече не може “ и да разгласи война на „ войната по пътищата “. Вероятно е не запомнил (или пък счита, че другите са забравили), че към този момент няколко пъти е правил същото. Валят закани за обичайни и нетрадиционни ограничения. Вече „ изрично ще бъдем безкомпромисни “. Двойно повече полицейски патрули на злощастното трасе (при 13 налични сега на злополуката, взела най-вече жертви), които към този момент ще стоят със запалени светлини. При тежко нарушаване отговорните водачи ще бъдат (почти) задържани - ще ги водят незабавно в полицейските ръководства, където да получат санкциите си. Нови „ кръгови “, „ пасарелки “ (пешеходен надлез), мантинели, знаци, „ шумящи “ пътни настилки... Задължителни камери във всички рейсове и наложителни колани за всички пътуващи (които май така и така са наложителни, само че никой не ги слага). И други нови наредби и промени в законите и правилниците: всички превозвачи неотложно да осведомят за всяка смяна в здравословното положение на водачите; регистрационен режим за автосервизите и автоморгите; събаряне на номерата „ на място “, когато при годишен механически обзор се откри „ рискова техническа нередовност “. Църквата също се включи - „ с цел да прогони злото и да спре тежките произшествия по пътя Варна-София “, ловчанският митрополит отслужи водосвет. Не знам дали водосветът спада към обичайните или към нетрадиционните ограничения, само че се колебая да помогне. За всичко това ще се пошуми още малко и след това ще се не помни. И по този начин до идващия път и до идващото изключително съвещание при премиера.
Че има потребност от ограничения, има
Разбира се, има ужасно доста неща, които страната може и би трябвало да направи, с цел да ограничи „ войната по пътищата “. Със сигурност са нужни още по-целенасочени и сложни нормативни промени. Макар че към този момент никой не е в положение да наблюдава и запомни непрекъснатите промени - единствено от началото на тази година законът е променян пет пъти, при шест пъти през предходната година.
Страшно доста би трябвало да се направи и за пътната инфраструктура. Като продължението на автомагистрала „ Хемус “ да вземем за пример. Но както постоянно се вижда, и на автомагистралите има задоволително доста ужасяващи произшествия. А и статистиката е потвърдила, че на всички места по новопостроените и ремонтирани пътни сектори броят на нарушаванията и случаите незабавно нараства.
Разбира се, може и глобите да станат още по-строги. Но санкциите към този момент бяха нараснали двойно, а кой знае каква разлика не настъпи. Може и би трябвало да се увеличи и контролът по пътищата. Но няма по какъв начин на всеки километър да се инсталират камери и полицейски патрули. А и предизвестени от колегиалното присветване с фаровете, всички минават постепенно и тържествено около служителите на реда, след което „ коридата “ още веднъж стартира с гневна скорост.
Пределът, оттатък който всички ограничения са безсилни
Има доста несвършена работа, има безчет пропуски и неточности, за които може да бъде подложена на критика страната. Включително за неналичието на ясна визия, за корупцията и популистката кампанийност в моменти като настоящия. Но рецензиите няма да оказват помощ, в случай че не признаем, че има лимит, оттатък който всевъзможни ограничения са безсилни. Парите, прочее - също. Примерите от миналата седмица го демонстрират ясно.
Ловешкият сектор от пътя за Варна е в действителност измежду най-хубавите и безпроблемни първокласни пътища в страната. Специално при Микре е мъчно да си представим, че е допустимо да се случи това, което се случи. Нищо обаче не може да се направи, в случай че при напълно ясни знаци и непрекъсната линия на пътя някой тръгне да изпреварва на завой при цялостна липса на видимост.
Въпреки ясното ограничаване на скоростта и пешеходната пътека, през седмицата възпитаник бе погубен на разклона за Атия на пътя Бургас-Созопол. Затова в този момент там ще се поставя шумяща маркировка и ще се градят „ пасарелка “ и кръгово кръстовище. Може обаче и те да не оказват помощ. Всеки е виждал пешеходците, които „ за по-бързо “ прескачат през мантинелите на скоростни пътища, вместо да минат по пешеходната пътека, на светофара или през подлеза. Показа го тези дни и случай в Пловдив: шофьорка с високо наличие на алкохол в кръвта и с висока скорост влезе в „ кръгово “ кръстовище, не можа да вземе завоя, прелетя над загражденията и тротоара и обърна автомобила си върху таван на стълбите в пешеходен подлез - чист шанс е, че не умъртви никого.
Пияните не трябва да карат, само че нищо не може да им попречи, в случай че решат да го създадат. Не бива да карат и децата. Тази седмица в същия ловешки регион 15-годишен водач, неизвестно по какъв начин сдобил се с кола, я блъсна в дърво, откакто с „ несъобразена скорост изгубил ръководството “. Две деца починаха, трето е в болница в тежко положение.
Пътни произшествия ще има постоянно. Понякога поради неприятните закони или калпавата инфраструктура. Друг път просто поради механически проблем, момент нехайство или неподходящо стичане на условия. Но в изброените случаи аргументите са други: незаконна безнаказаност, нереалистична самокритика, неуважение и експанзия към близките, липса на образование, ниска просвета и най-обикновена нелепост. С други думи, става дума за нрав, чиято смяна е доста сложна, а от време на време - даже невъзможна. Като при естествено злополучие.
Делът на тази „ порода “ шофьри може и да е дребен, само че породените от тях вреди са огромни. Защото тези хора заплашват освен себе си, а и всички други на пътя. Впрочем, вредите от този нрав могат да се виждат освен в статистиките на КАТ, само че и в доста други области на живота в България. Той се просмуква даже в ръководството на страната, от която чакаме да реши всички проблеми. Включително да се оправи с „ войната по пътищата “. И по този начин кръгът се затваря.
Редактор: Деница Райкова
Така наречената „ война по пътищата “ е ежедневие, с което човек, ще - не ще, последователно стартира да привиква и да не му обръща внимание. Също като с простащината, шуробаджанащината, корупцията. С популизма, арогантността и лъжите, взели предимство в политиката. Или със зачестилите естествени бедствия.
" Така повече не може "
И въпреки всичко от време на време статистиката на тази „ война “ не може да те остави апатичен. Като предходната седмица, единствено от петък до петък: 31 починали и близо 180 ранени. Най-стряскащи бяха първите два дни - 11 починали и 20 ранени при три произшествия на еднакъв къс сектор от пътя София-Варна в Ловешко.
Както постоянно в последно време в сходна обстановка, властта под паника се втурна да показва угриженост и интензивност. Всякакви началници се изредиха „ на място “, следвани неразделно от телевизионните камери. Премиерът събра в почивен ден половината си държавно управление, с цел да установи, че „ по този начин повече не може “ и да разгласи война на „ войната по пътищата “. Вероятно е не запомнил (или пък счита, че другите са забравили), че към този момент няколко пъти е правил същото. Валят закани за обичайни и нетрадиционни ограничения. Вече „ изрично ще бъдем безкомпромисни “. Двойно повече полицейски патрули на злощастното трасе (при 13 налични сега на злополуката, взела най-вече жертви), които към този момент ще стоят със запалени светлини. При тежко нарушаване отговорните водачи ще бъдат (почти) задържани - ще ги водят незабавно в полицейските ръководства, където да получат санкциите си. Нови „ кръгови “, „ пасарелки “ (пешеходен надлез), мантинели, знаци, „ шумящи “ пътни настилки... Задължителни камери във всички рейсове и наложителни колани за всички пътуващи (които май така и така са наложителни, само че никой не ги слага). И други нови наредби и промени в законите и правилниците: всички превозвачи неотложно да осведомят за всяка смяна в здравословното положение на водачите; регистрационен режим за автосервизите и автоморгите; събаряне на номерата „ на място “, когато при годишен механически обзор се откри „ рискова техническа нередовност “. Църквата също се включи - „ с цел да прогони злото и да спре тежките произшествия по пътя Варна-София “, ловчанският митрополит отслужи водосвет. Не знам дали водосветът спада към обичайните или към нетрадиционните ограничения, само че се колебая да помогне. За всичко това ще се пошуми още малко и след това ще се не помни. И по този начин до идващия път и до идващото изключително съвещание при премиера.
Че има потребност от ограничения, има
Разбира се, има ужасно доста неща, които страната може и би трябвало да направи, с цел да ограничи „ войната по пътищата “. Със сигурност са нужни още по-целенасочени и сложни нормативни промени. Макар че към този момент никой не е в положение да наблюдава и запомни непрекъснатите промени - единствено от началото на тази година законът е променян пет пъти, при шест пъти през предходната година.
Страшно доста би трябвало да се направи и за пътната инфраструктура. Като продължението на автомагистрала „ Хемус “ да вземем за пример. Но както постоянно се вижда, и на автомагистралите има задоволително доста ужасяващи произшествия. А и статистиката е потвърдила, че на всички места по новопостроените и ремонтирани пътни сектори броят на нарушаванията и случаите незабавно нараства.
Разбира се, може и глобите да станат още по-строги. Но санкциите към този момент бяха нараснали двойно, а кой знае каква разлика не настъпи. Може и би трябвало да се увеличи и контролът по пътищата. Но няма по какъв начин на всеки километър да се инсталират камери и полицейски патрули. А и предизвестени от колегиалното присветване с фаровете, всички минават постепенно и тържествено около служителите на реда, след което „ коридата “ още веднъж стартира с гневна скорост.
Пределът, оттатък който всички ограничения са безсилни
Има доста несвършена работа, има безчет пропуски и неточности, за които може да бъде подложена на критика страната. Включително за неналичието на ясна визия, за корупцията и популистката кампанийност в моменти като настоящия. Но рецензиите няма да оказват помощ, в случай че не признаем, че има лимит, оттатък който всевъзможни ограничения са безсилни. Парите, прочее - също. Примерите от миналата седмица го демонстрират ясно.
Ловешкият сектор от пътя за Варна е в действителност измежду най-хубавите и безпроблемни първокласни пътища в страната. Специално при Микре е мъчно да си представим, че е допустимо да се случи това, което се случи. Нищо обаче не може да се направи, в случай че при напълно ясни знаци и непрекъсната линия на пътя някой тръгне да изпреварва на завой при цялостна липса на видимост.
Въпреки ясното ограничаване на скоростта и пешеходната пътека, през седмицата възпитаник бе погубен на разклона за Атия на пътя Бургас-Созопол. Затова в този момент там ще се поставя шумяща маркировка и ще се градят „ пасарелка “ и кръгово кръстовище. Може обаче и те да не оказват помощ. Всеки е виждал пешеходците, които „ за по-бързо “ прескачат през мантинелите на скоростни пътища, вместо да минат по пешеходната пътека, на светофара или през подлеза. Показа го тези дни и случай в Пловдив: шофьорка с високо наличие на алкохол в кръвта и с висока скорост влезе в „ кръгово “ кръстовище, не можа да вземе завоя, прелетя над загражденията и тротоара и обърна автомобила си върху таван на стълбите в пешеходен подлез - чист шанс е, че не умъртви никого.
Пияните не трябва да карат, само че нищо не може да им попречи, в случай че решат да го създадат. Не бива да карат и децата. Тази седмица в същия ловешки регион 15-годишен водач, неизвестно по какъв начин сдобил се с кола, я блъсна в дърво, откакто с „ несъобразена скорост изгубил ръководството “. Две деца починаха, трето е в болница в тежко положение.
Пътни произшествия ще има постоянно. Понякога поради неприятните закони или калпавата инфраструктура. Друг път просто поради механически проблем, момент нехайство или неподходящо стичане на условия. Но в изброените случаи аргументите са други: незаконна безнаказаност, нереалистична самокритика, неуважение и експанзия към близките, липса на образование, ниска просвета и най-обикновена нелепост. С други думи, става дума за нрав, чиято смяна е доста сложна, а от време на време - даже невъзможна. Като при естествено злополучие.
Делът на тази „ порода “ шофьри може и да е дребен, само че породените от тях вреди са огромни. Защото тези хора заплашват освен себе си, а и всички други на пътя. Впрочем, вредите от този нрав могат да се виждат освен в статистиките на КАТ, само че и в доста други области на живота в България. Той се просмуква даже в ръководството на страната, от която чакаме да реши всички проблеми. Включително да се оправи с „ войната по пътищата “. И по този начин кръгът се затваря.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ