Бюджет 2018-среднощни спорове, бойкот и много въпросителни
Това не е нещо ново, виждали сме го и различен път. Въпросът е дали пренията сред депутатите от разнообразни партии ще подобрят предлагания от Министерството на финансите документ или просто ще отминат като процедура, от която нищо не зависи. Дори когато става дума за овакантяване на пленарната зала от опозицията.
2018 година е доста значима година за развиването на България. Кризата в международната стопанска система отмина дефинитивно, само че на хоризонта се задават нови проблеми, които могат да предизвикат нов стопански колапс. Докато това се случи, тъй като вероятността да се случи нещо сходно е приета от водещите икономисти в света, би трябвало да се вземат ограничения.
Става дума за обезпечаване на стопански растеж, привличане на вложения и софтуерно обновяване на производството, където това е допустимо. Освен това, би трябвало да се води и рационална обществена политика, защото оставаме най-бедната страна в Европейски Съюз, с възходящ брой пенсионери и приходи, надалеч от приблизително европейските.
Икономически растеж в нужните на страната проценти е вероятен при опазване на данъчната и осигурителна тежест, обосноваване на бизнеса да влага в разширение на активността си и обезпечаване на подобаващ бизнес -климат за нови вложители.
Какви са действителностите в тази посока на предлагания бюджет 2018? В своите претекстове, Министерството на финансите афишира, че откакто от 1 януари 2018 година се подвига размера на осигурителната вноска с 1 процентен пункт, друго такова дейности няма да има до 2020 година. Дори това да бъде изпълнено, повдигането на вноската към този момент натоварва бизнеса с спомагателна финансова тежест. Като прибавим и нарастването на минималния застрахователен приход на самоосигуряващите се българи до 510 лв. следващата година и до 610 лв. през 2020 година, ще забележим, че става дума за немалка спомагателна тежест върху работещите българи.
Увеличава се осигурителната тежест и на други категории-земеделски стопани и тютюнопроизводители. И макар всички тези увеличени доходи, бюджетът е препоръчан с недостиг, т.е. разноските на държавното управление ще надвишават приходите. Това не е извънредно, необикновеното е,че става в изискванията на прогресивен тренд на стопанската система и стопански растеж. Въпросът тук е-а какво ще вършим при една възможна нова икономическа рецесия, като тази от 2008-2009 година?
Този въпрос сигурно може да се зададе и към планувания метод на финансовото министерство към държавния дълг. Според Министерството на финансите, ръководството на държавния дълг ще бъде в сходство с главните цели и правила на фискалната политика и ще регистрира положението и прогнозите в тригодишен небосвод на главните макроикономически индикатори.
Прогнозира се понижение на държавния дълг от 22,3% от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт към края на 2018 година до 20,0% от прогнозния Брутният вътрешен продукт към края на 2020 година Но незабавно по-късно се споделя, че за интервала 2018-2020 година равнището на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да се движи в диапазона от 24% до 21% от Брутният вътрешен продукт. Това значи вдишване на нов дълг в годините 2019-2020, вместо понижаване на съществуващия.
Финансовото министерство е напълно тъкмо когато твърди, че прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт остават доста под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергентност от 60% и че това ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост в устойчиви граници. Но в случай че при добре работеща стопанска система и годишен растеж не можем да понижим дълга си, дали ще е допустимо да създадем това при други стопански условия?
България е изправена пред съществено предизвикателство през 2018 година. Ако страната не реализира действителен стопански напредък от най-малко 3%, не вдигне размера на задграничните вложения отвън средствата, идващи по оперативните стратегии на Европейски Съюз и не обезпечи подобаваща бизнес-среда, идващите години ще са сложни за всички-правителство, бизнес и пенсионери.
2018 година е доста значима година за развиването на България. Кризата в международната стопанска система отмина дефинитивно, само че на хоризонта се задават нови проблеми, които могат да предизвикат нов стопански колапс. Докато това се случи, тъй като вероятността да се случи нещо сходно е приета от водещите икономисти в света, би трябвало да се вземат ограничения.
Става дума за обезпечаване на стопански растеж, привличане на вложения и софтуерно обновяване на производството, където това е допустимо. Освен това, би трябвало да се води и рационална обществена политика, защото оставаме най-бедната страна в Европейски Съюз, с възходящ брой пенсионери и приходи, надалеч от приблизително европейските.
Икономически растеж в нужните на страната проценти е вероятен при опазване на данъчната и осигурителна тежест, обосноваване на бизнеса да влага в разширение на активността си и обезпечаване на подобаващ бизнес -климат за нови вложители.
Какви са действителностите в тази посока на предлагания бюджет 2018? В своите претекстове, Министерството на финансите афишира, че откакто от 1 януари 2018 година се подвига размера на осигурителната вноска с 1 процентен пункт, друго такова дейности няма да има до 2020 година. Дори това да бъде изпълнено, повдигането на вноската към този момент натоварва бизнеса с спомагателна финансова тежест. Като прибавим и нарастването на минималния застрахователен приход на самоосигуряващите се българи до 510 лв. следващата година и до 610 лв. през 2020 година, ще забележим, че става дума за немалка спомагателна тежест върху работещите българи.
Увеличава се осигурителната тежест и на други категории-земеделски стопани и тютюнопроизводители. И макар всички тези увеличени доходи, бюджетът е препоръчан с недостиг, т.е. разноските на държавното управление ще надвишават приходите. Това не е извънредно, необикновеното е,че става в изискванията на прогресивен тренд на стопанската система и стопански растеж. Въпросът тук е-а какво ще вършим при една възможна нова икономическа рецесия, като тази от 2008-2009 година?
Този въпрос сигурно може да се зададе и към планувания метод на финансовото министерство към държавния дълг. Според Министерството на финансите, ръководството на държавния дълг ще бъде в сходство с главните цели и правила на фискалната политика и ще регистрира положението и прогнозите в тригодишен небосвод на главните макроикономически индикатори.
Прогнозира се понижение на държавния дълг от 22,3% от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт към края на 2018 година до 20,0% от прогнозния Брутният вътрешен продукт към края на 2020 година Но незабавно по-късно се споделя, че за интервала 2018-2020 година равнището на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да се движи в диапазона от 24% до 21% от Брутният вътрешен продукт. Това значи вдишване на нов дълг в годините 2019-2020, вместо понижаване на съществуващия.
Финансовото министерство е напълно тъкмо когато твърди, че прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт остават доста под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергентност от 60% и че това ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост в устойчиви граници. Но в случай че при добре работеща стопанска система и годишен растеж не можем да понижим дълга си, дали ще е допустимо да създадем това при други стопански условия?
България е изправена пред съществено предизвикателство през 2018 година. Ако страната не реализира действителен стопански напредък от най-малко 3%, не вдигне размера на задграничните вложения отвън средствата, идващи по оперативните стратегии на Европейски Съюз и не обезпечи подобаваща бизнес-среда, идващите години ще са сложни за всички-правителство, бизнес и пенсионери.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ