„Защо изтрих всичките си акаунти в социални медии”
Това не е „ цифрова почивка ” или „ интернет детокс ”, а дефинитивно решение за тотално отделяне от платформите за онлайн съгласуваност с приятелите и познатите
Излизането от обществените медии може да е демонски освобождаващо
(снимка: CC0 Public Domain)
„ Миналата година изтрих своя Фейсбук. Преди няколко седмици изличих профила си в Instagram. Наскоро изтрих и този в Twitter, където имах близо 6000 почитатели ” , споделя Фелисия С. Съливан.
Приятелите й са потресени и я питат за какво е подхванала сходна радикална стъпка. „ Приятелите ми се чудят по какъв начин ще проследявам какво се случва с тях и по-важното, какво ще върша без Фейсбук да ми припомня за рождените им дни? ”. Явно това са доста значими въпроси. Въпросите на нашето време.
Не просто цифрова почивка
Фелисия е единствено една от все по-голям брой хора по света, които целеустремено приключват наличието си в така наречен обществени медии. Прекратяват го не за малко – това не е „ цифрова почивка ” или „ интернет детокс ”, а дефинитивно решение за тотално отделяне от платформите за онлайн съгласуваност с приятелите и познатите.
„ Един другар ми сподели, че съм се изолирала – това, което той не схваща, е, че актът на унищожаване на обществените медии е демонски освобождаващ ”, споделя Фелисия в обява в Medium.
Голям брой изследвания изследват въпроса какъв брой време губи всеки човек от всекидневието си в „ ровене ” из обществените медии; работодателски организации изследват по какъв начин обществените медии подкопават продуктивността на чиновниците. Но изповедта на Фелисия обръща внимание на различен аспект от романса сред актуалния човек и технологията.
Фалшиво търсене на същинското
„ Може би би трябвало да си зададем въпроса: по кое време станахме толкоз мързеливи в връзките с околните си? Кога започнахме да разчитаме на онлайн платформи, които имат нашата информация, с цел да изпълнят нашата „ работа ” като другари – диалога, чуването, уговорката? Кога стана ненормално да нямаш наличие в обществените медии? ”.
Фелисия споделя, че е изморена от това да мери дълбочината на връзките си с хората „ въз основа на деликатно подредена и редактирана информация за своя живот ”. Начинът, по който хората взаимодействат в обществените платформи, е перверзен: доста постоянно те жигосват фалша на обществените медии в търсене на същинското, само че в действителност не желаят същинското.
„ Повече позитивност в изявленията значи по-голям брой последователи; хората желаят да следват тези, които не споделят мрачни неща, а приказват за положителни неща, и това е реалност ”, споделя тя.
Тягостно безмълвие
Историята на Фелисия и развода й със обществените медии са белязани от една основна детайлност: дамата има проблем с тежко психо-емоционално положение – меланхолия. Това неизбежно се отразява в някои от изявленията й.
Първият потрес за нея става факт след публикуването на печален текст в една от обществените медии по отношение на това по какъв начин се усеща. От всичките хиляди „ другари ” в мрежата единствено трима й се обаждат, с цел да поговорят с нея, да я попитат по какъв начин е, да проявят угриженост и да заявят, че са подготвени да оказват помощ с всички вероятни сили.
„ Самият факт, че хората са видели моята болежка, само че наподобява не им пука чак толкоз, че да вземат телефона и да ми се обадят, беше по-лошо от повода за моята горест ”, споделя Фелисия.
Вторият потрес идва откакто дамата разгласява серия от видеоклипове в Instagram, в които приказва за своя стрес, за казуса си, за болката си. Вижда, че стотици хора са „ гледали ” нейното видео. Двамина й се обаждат да поговорят. Трима, става известно, „ рапортуват ” нейната обява, вследствие на което Фелисия получава автоматизирано генерирано електронно писмо с рекомендация да потърси помощ от експерт плюс телефонния номер на гореща линия за поддръжка за хора в меланхолия.
Тогава чашата й прелива. „ Нима ние, хората с меланхолия, не ги знаем тези телефонни номера? Нима ние не знаем, че би трябвало да потърсим помощ? ”.
Да знаеш, че насреща стои човек
Днес Фелисия към този момент няма профили в обществените медии, като се изключи LinkedIn, който употребява за работа. Казва, че поддържа връзка с приятелите си онлайн, действително, без посредничеството на платформите за обществени медии. Общува с тях по положителния остарял метод, посредством телефонен диалог или среща онлайн. На живо схваща какво се случва в живота на тези, на които държи. Няма потребност от уебсайт, който да й рапортува при кого какво ново.
Но най-много знае, че когато споделя, насреща стои човек, който е подготвен да откликне – човек, който не е там просто в търсене на „ положителни неща ”.
„ Актът да бъдеш уязвим, да изложиш болката си – е мъчителен, когато груповият отговор е неловко безмълвие. Всички би трябвало да сме почтени по отношение на това, което одобряваме, спрямо това, за което единствено твърдим, че приемаме; вероятно състраданието има своите граници ”, споделя дамата.
Излизането от обществените медии може да е демонски освобождаващо
(снимка: CC0 Public Domain)
„ Миналата година изтрих своя Фейсбук. Преди няколко седмици изличих профила си в Instagram. Наскоро изтрих и този в Twitter, където имах близо 6000 почитатели ” , споделя Фелисия С. Съливан.
Приятелите й са потресени и я питат за какво е подхванала сходна радикална стъпка. „ Приятелите ми се чудят по какъв начин ще проследявам какво се случва с тях и по-важното, какво ще върша без Фейсбук да ми припомня за рождените им дни? ”. Явно това са доста значими въпроси. Въпросите на нашето време.
Не просто цифрова почивка
Фелисия е единствено една от все по-голям брой хора по света, които целеустремено приключват наличието си в така наречен обществени медии. Прекратяват го не за малко – това не е „ цифрова почивка ” или „ интернет детокс ”, а дефинитивно решение за тотално отделяне от платформите за онлайн съгласуваност с приятелите и познатите.
„ Един другар ми сподели, че съм се изолирала – това, което той не схваща, е, че актът на унищожаване на обществените медии е демонски освобождаващ ”, споделя Фелисия в обява в Medium.
Голям брой изследвания изследват въпроса какъв брой време губи всеки човек от всекидневието си в „ ровене ” из обществените медии; работодателски организации изследват по какъв начин обществените медии подкопават продуктивността на чиновниците. Но изповедта на Фелисия обръща внимание на различен аспект от романса сред актуалния човек и технологията.
Фалшиво търсене на същинското
„ Може би би трябвало да си зададем въпроса: по кое време станахме толкоз мързеливи в връзките с околните си? Кога започнахме да разчитаме на онлайн платформи, които имат нашата информация, с цел да изпълнят нашата „ работа ” като другари – диалога, чуването, уговорката? Кога стана ненормално да нямаш наличие в обществените медии? ”.
Фелисия споделя, че е изморена от това да мери дълбочината на връзките си с хората „ въз основа на деликатно подредена и редактирана информация за своя живот ”. Начинът, по който хората взаимодействат в обществените платформи, е перверзен: доста постоянно те жигосват фалша на обществените медии в търсене на същинското, само че в действителност не желаят същинското.
„ Повече позитивност в изявленията значи по-голям брой последователи; хората желаят да следват тези, които не споделят мрачни неща, а приказват за положителни неща, и това е реалност ”, споделя тя.
Тягостно безмълвие
Историята на Фелисия и развода й със обществените медии са белязани от една основна детайлност: дамата има проблем с тежко психо-емоционално положение – меланхолия. Това неизбежно се отразява в някои от изявленията й.
Първият потрес за нея става факт след публикуването на печален текст в една от обществените медии по отношение на това по какъв начин се усеща. От всичките хиляди „ другари ” в мрежата единствено трима й се обаждат, с цел да поговорят с нея, да я попитат по какъв начин е, да проявят угриженост и да заявят, че са подготвени да оказват помощ с всички вероятни сили.
„ Самият факт, че хората са видели моята болежка, само че наподобява не им пука чак толкоз, че да вземат телефона и да ми се обадят, беше по-лошо от повода за моята горест ”, споделя Фелисия.
Вторият потрес идва откакто дамата разгласява серия от видеоклипове в Instagram, в които приказва за своя стрес, за казуса си, за болката си. Вижда, че стотици хора са „ гледали ” нейното видео. Двамина й се обаждат да поговорят. Трима, става известно, „ рапортуват ” нейната обява, вследствие на което Фелисия получава автоматизирано генерирано електронно писмо с рекомендация да потърси помощ от експерт плюс телефонния номер на гореща линия за поддръжка за хора в меланхолия.
Тогава чашата й прелива. „ Нима ние, хората с меланхолия, не ги знаем тези телефонни номера? Нима ние не знаем, че би трябвало да потърсим помощ? ”.
Да знаеш, че насреща стои човек
Днес Фелисия към този момент няма профили в обществените медии, като се изключи LinkedIn, който употребява за работа. Казва, че поддържа връзка с приятелите си онлайн, действително, без посредничеството на платформите за обществени медии. Общува с тях по положителния остарял метод, посредством телефонен диалог или среща онлайн. На живо схваща какво се случва в живота на тези, на които държи. Няма потребност от уебсайт, който да й рапортува при кого какво ново.
Но най-много знае, че когато споделя, насреща стои човек, който е подготвен да откликне – човек, който не е там просто в търсене на „ положителни неща ”.
„ Актът да бъдеш уязвим, да изложиш болката си – е мъчителен, когато груповият отговор е неловко безмълвие. Всички би трябвало да сме почтени по отношение на това, което одобряваме, спрямо това, за което единствено твърдим, че приемаме; вероятно състраданието има своите граници ”, споделя дамата.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ