Кметът срещу Вълка: събарянето на една незаконна вила, която стана символ
„ Това не беше просто унищожаване на една противозаконна сграда – това беше символна борба със самозабравилата се корупционна прослойка. “
С тези думи разказа дейностите на кмета на София Васил Терзиев и екипа му, които стоят зад събарянето на противозаконна постройка, свързвана с Румен Гайтански-Вълка .
Постройката, издигната в нарушаване на закона край язовир Искър , от години се свързва със сивите зони на властта и въздействието. За Василев обаче казусът надвишава рамките на урбанизма и строителния надзор. В неговата интерпретация, това е „ победа над страха, парите и безнаказаността “ – тези принадлежности, с които избрани среди си осигуряваха години наред комфорт и отбрана от закона.
Първата обществена победа?
„ Да, оказа помощ и фактът, че Доган и Вълка към този момент не са любимци на властта, както бяха в ерата на безконтролното систематизиране на снизхождение “ , признава Василев. Но добавя, че даже и без тази политическа отдалеченост, актът на премахването носи тежест – освен законова, само че и морална . По думите му, Терзиев не просто оцелява – той печели доверие, освен това на фона на съзнателно проведени рецесии като провалената стачка в градския превоз.
Според разбора, мълчанието на политическите му съперници също приказва красноречиво . „ Този случай не носеше политически дял на никого от тези, които биха желали да се опълчват на столичния кмет “ , показва Василев, допускайки, че даже критиците са видели какъв брой мощна може да бъде обществената поддръжка , когато едно деяние е изрично вярно.
Между арестите и мълчанието
„ Благо Коцев е в ареста, тъй като отхвърли да се снима под герба. Това е цялата истина. “
С този изострен образец Василев вкарва нов детайл – натискът върху кметове от проевропейската съпротива , които не желаят да се впишат в схемата на безмълвното послушание. По думите му, да бъдеш кмет от проевропейската съпротива през днешния ден не е просто служба – това е акт на персонална храброст .
Контрастът със старите политически модели е явен:
„ Целуваш ръката, снимаш се пред герба – и ставаш част от системата. Нямаш проблеми. “
Според него, това е цената на тишината – удобството, което идва, когато човек реши, че „ няма той да промени България “ .
„ Пазете мохиканите на българския европеизъм “
Най-силното обръщение в обявата на Василев е обръщението към общността: да пазим и поддържаме тези, които макар компроматите и заканите, отхвърлят да се откажат от правилата си . „ Те не се борят единствено за себе си. Те се борят за всички нас “ , написа той и припомня, че подкрепяйки тях, в действителност пазиме и себе си.
Присъединете се към нашия
Контрера: Хубаво погваме родните джигити, а с турските и румънски башибозуци на пътя по кое време ще се оправим?
