Нешка Робева: Срещу България и нейните деца, не бих астанала никога
Това написа огромната наша треньорка Нешка Робева в отговор на обвиняванията на някогашната си ученичка Илияна Раева в обществената мрежа Facebook.Приятели, че вестниците и медиите търсят сензации, по тази причина и постоянно фабрикуват кавги, това към този момент и децата го знаят. Но че в сходен „ скандал “, може да бъде забъркано моето име, няма друго пояснение, с изключение на едно. Колкото и неловко да се усещам, ще го споделя с вас.
Наскоро четох за някакво международно изследване, въз основата, на което откривателите стигнали до забавни заключения, от които мощно се заинтересувах. Може би, тъй като най-сетне получих пояснение за някои мои, на пръв взор не до такава степен положителни качества и премеждия.
Трябва да призная, че от дребна ненавиждам спането. Приемах го като изгубено за игрите време.. Сега – противоположното. Искам, загивам от отмалялост, само че не мога да спя… Знаете ли какво разкрили учените? Това било присъщо на хората с развъртян разсъдък?! От най-ранна възраст.
Раснах в семейство, където дамата т.е. майка ми беше с македонско родословие. Гледаха ме сестрите й и постоянно отнасях кавгите, тъй като съм била доста разхвърляна. Леля ми споделяше, че редът в един дом се дължал единствено на едно, само, простичко предписание „ Винаги в точния момент и на място “. При мен неприятното беше, че като се заиграех, зачетях или замечтаех, забравях времето.
А за мястото? Често се чудех – къде беше то? Сега е още по- неприятно. Държа обувките в ръка и заставам пред хладилника?! Дъщеря ми от време на време идва вкъщи. Влизам - къщата свети от непорочност и подреденост. Докато не се наложи да потърся нещо. Разбира се не го намирам, развъртя се, къщата от смут вирва крайници и всичко си отива на мястото.
Та, учените приписват тази разхвърляност на хората с още по- развъртян разсъдък. Това, несъмнено още повече увеличи самочувствието ми, до момента в който не прочетох, че супер интелигентните, постоянно се забърквали в скандали… Със страдание открих, че очевидно съм почнала стремглаво га изгубвам IQ си. Около мен тишина и успокоение и никакъв аспект, въпреки и за лек скандал…
Народът ни в такива случаи, обаче споделя „ Те ти, младоженка Спасов ден. “ Е, откакто аз се отхвърлих от свадите, те ме откриха, единствено и единствено, с цел да мога да се изфукам, че владея всички качества на най-високо развития разсъдък. Простете, не желаех да се лаская, само че някои хора се постараха вместо мен.
Робувайки на личната си параноя от ненадейно развенчаване, същите ми спретнаха следващия скандал, като не пожалиха ни Мая Плисецкая ни Анелия Раленкова ни Морис Бежар… Не пожалиха и себе си, несъмнено. Болерото на Бежар – това от което бях повлияна в постановката с лента на Анелия,което съм гледала десетки, не, стотици пъти, се изпълняваше от изключителния танцьор Джордж Дон /Французите му споделят Жорж Дон, а същинското му име е Хорхе Дон./А самият Морис Бежар беше поискал да се запознае с интерпретатора на неговото „ Болеро “ в художествената гимнастика… Не е зле да видите и „ Арабеск “ и там повлияването е осезаемо. И на още доста места по света... Някой с по-високо IQ, е споделил на Мадам, че „ Болерото “ се извършва от Мая Плисецкая… Да, по този начин е, само че от нея се пробвах да възприемам ръцете и прекарването в „ Лебеда “ и да го слага на една от моите състезателки…
Не беше дорасла… Така и недорасна… Освен в личните си очи и глупост… Когато на един човек знанията му доближават до там, че да бърка „ Капут “, на Малапарте, с „ Капиталът “ и когато в наивното си незнание слага Хитлер, като подстрекател на Маркс, може да провокира лека усмивка и опрощение с възрастта. Но когато порасне и стартира да приказва на всеослушание нелепости, е хубаво някой да му напомни една сладка и поучителна детска песничка. „ Във реката ни пенлива… и така нататък “
Що се отнася до това, че съм поела работата с немския народен тим, няма място нито за драми, нито за страхове. „ Колежката “ е оставила тима в такова положение, че единствено Бог може да им помогне за късото време, което остава да Световната купа в София. Наех се да оправя до колкото мога забърканата от друга българка каша, тъй като аз сложих съчетанията. Благодаря за съчувствието. Не съм сигурна до какъв брой ще съумея.
И като последно. Когато бях ученичка, разделяха хората, които правеха танци, на стъпкари и на хореографи. Същото е и в гимнастиката. Под слънцето нищо ново. Или всичко ново е добре забравено остаряло. Един, два или пет-десет детайла не могат да създадат нито една комбинация. Затова е хубаво някои параноици да погледат, да послушат, пък и да попрочетат освен това от предговора на една книжка… А поучителната детска песничка приключва с „ … и недей да крякаш към този момент, че се чува на надалеч "
Само тази заран съумях да бъда в интернет. Благодаря на всички за прелестното отношение и другарски усеща. Срещу България и нейните деца не бих застанала в никакъв случай. На никого нищо нямам предпочитание да потвърждавам. Каквото съм направила, било е до тук.
Наскоро четох за някакво международно изследване, въз основата, на което откривателите стигнали до забавни заключения, от които мощно се заинтересувах. Може би, тъй като най-сетне получих пояснение за някои мои, на пръв взор не до такава степен положителни качества и премеждия.
Трябва да призная, че от дребна ненавиждам спането. Приемах го като изгубено за игрите време.. Сега – противоположното. Искам, загивам от отмалялост, само че не мога да спя… Знаете ли какво разкрили учените? Това било присъщо на хората с развъртян разсъдък?! От най-ранна възраст.
Раснах в семейство, където дамата т.е. майка ми беше с македонско родословие. Гледаха ме сестрите й и постоянно отнасях кавгите, тъй като съм била доста разхвърляна. Леля ми споделяше, че редът в един дом се дължал единствено на едно, само, простичко предписание „ Винаги в точния момент и на място “. При мен неприятното беше, че като се заиграех, зачетях или замечтаех, забравях времето.
А за мястото? Често се чудех – къде беше то? Сега е още по- неприятно. Държа обувките в ръка и заставам пред хладилника?! Дъщеря ми от време на време идва вкъщи. Влизам - къщата свети от непорочност и подреденост. Докато не се наложи да потърся нещо. Разбира се не го намирам, развъртя се, къщата от смут вирва крайници и всичко си отива на мястото.
Та, учените приписват тази разхвърляност на хората с още по- развъртян разсъдък. Това, несъмнено още повече увеличи самочувствието ми, до момента в който не прочетох, че супер интелигентните, постоянно се забърквали в скандали… Със страдание открих, че очевидно съм почнала стремглаво га изгубвам IQ си. Около мен тишина и успокоение и никакъв аспект, въпреки и за лек скандал…
Народът ни в такива случаи, обаче споделя „ Те ти, младоженка Спасов ден. “ Е, откакто аз се отхвърлих от свадите, те ме откриха, единствено и единствено, с цел да мога да се изфукам, че владея всички качества на най-високо развития разсъдък. Простете, не желаех да се лаская, само че някои хора се постараха вместо мен.
Робувайки на личната си параноя от ненадейно развенчаване, същите ми спретнаха следващия скандал, като не пожалиха ни Мая Плисецкая ни Анелия Раленкова ни Морис Бежар… Не пожалиха и себе си, несъмнено. Болерото на Бежар – това от което бях повлияна в постановката с лента на Анелия,което съм гледала десетки, не, стотици пъти, се изпълняваше от изключителния танцьор Джордж Дон /Французите му споделят Жорж Дон, а същинското му име е Хорхе Дон./А самият Морис Бежар беше поискал да се запознае с интерпретатора на неговото „ Болеро “ в художествената гимнастика… Не е зле да видите и „ Арабеск “ и там повлияването е осезаемо. И на още доста места по света... Някой с по-високо IQ, е споделил на Мадам, че „ Болерото “ се извършва от Мая Плисецкая… Да, по този начин е, само че от нея се пробвах да възприемам ръцете и прекарването в „ Лебеда “ и да го слага на една от моите състезателки…
Не беше дорасла… Така и недорасна… Освен в личните си очи и глупост… Когато на един човек знанията му доближават до там, че да бърка „ Капут “, на Малапарте, с „ Капиталът “ и когато в наивното си незнание слага Хитлер, като подстрекател на Маркс, може да провокира лека усмивка и опрощение с възрастта. Но когато порасне и стартира да приказва на всеослушание нелепости, е хубаво някой да му напомни една сладка и поучителна детска песничка. „ Във реката ни пенлива… и така нататък “
Що се отнася до това, че съм поела работата с немския народен тим, няма място нито за драми, нито за страхове. „ Колежката “ е оставила тима в такова положение, че единствено Бог може да им помогне за късото време, което остава да Световната купа в София. Наех се да оправя до колкото мога забърканата от друга българка каша, тъй като аз сложих съчетанията. Благодаря за съчувствието. Не съм сигурна до какъв брой ще съумея.
И като последно. Когато бях ученичка, разделяха хората, които правеха танци, на стъпкари и на хореографи. Същото е и в гимнастиката. Под слънцето нищо ново. Или всичко ново е добре забравено остаряло. Един, два или пет-десет детайла не могат да създадат нито една комбинация. Затова е хубаво някои параноици да погледат, да послушат, пък и да попрочетат освен това от предговора на една книжка… А поучителната детска песничка приключва с „ … и недей да крякаш към този момент, че се чува на надалеч "
Само тази заран съумях да бъда в интернет. Благодаря на всички за прелестното отношение и другарски усеща. Срещу България и нейните деца не бих застанала в никакъв случай. На никого нищо нямам предпочитание да потвърждавам. Каквото съм направила, било е до тук.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ