Това мнение изрази пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията

Това мнение изрази пред БНР Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), и посочи:

 

" Никой не би трябвало да се стреми да получава минималната работна заплата. Минималната заплата е заплата за най-ниско квалифицирания труд - за хора без подготовка, без обучение и без трудови привички. Такава заплата не би трябвало да е цел на 50% българи, с което ние споделяме на света, че в България половината са неквалифицирани, без трудови привички и мързеливи. Елате да инвестирате при нас, където служащите са такива. В Европа, а и в света - минимална заплата получават приблизително 5 до 7 %. Не би трябвало да бъде цел в живота на някого да получава минималната работна заплата. А когато тя е вдигната, както в този момент ще стане - за две години с 38% при растеж на стопанската система за същия интервал от 3,8%, т.е. 10 пъти по-малък, като инфлацията от началото на годината е 1% - повдигане на минималната заплата с тези стойности води до там, че се изравнява заплащането на нискоквалифицирания със средноквалифицирания труд, а в някои райони се изравнява и с висококвалифицирания труд. Ако всички получават по равно, то тогава за какво някой да се старае да работи по-добре и по-квалифицирано. Това води до равнене на всички към най-малкия трудов принос. Това забавя нашия напредък, забавя стандарта на живот, забавя приходите, само че политиците се усещат щастливи, тъй като те са вдигнали заплатите ", уточни специалистът.

По думите му това, което е препоръчано и се разисква, е главната минимална работна заплата да бъде равна на 50% от брутната, изчислена по формулата в Кодекса на труда.

 

" Докато Директивата за съответни минимални работни заплати на Европейски Съюз споделя, че би трябвало да се съпоставят брутната минимална с брутната междинна заплата, или пък да се съпоставя чиста с чиста. Ние имаме данни за главната междинна и защото се дефинира съществена минимална, а не брутна минимална, е правилно да се съпостави с главната междинна. Тогава би трябвало да бъде минималната заплата, за същия референтен интервал, като вземаме данните, равна на 838,35 лв..... И по трите референтни съпоставения, които Директивата на Европейски Съюз споделя, в случай че се вършат правилно, минималната заплата би трябвало да е сред 670 и 800 лв.. И тогава тя ще се получава както в другите европейски страни от 5-7%, а не от близо 50% както при нас ", означи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 

Велев бе безапелационен, че има доста индикации за посивяване на бизнеса в България:

" Когато посланието от политиците е, че няма потребност да работите повече - ние ще ви вдигнем заплатите, хората не се квалифицират и не работят. Ако заплатите, които страната споделя, че би трябвало да се платят, не се създават, има два метода - или да се вдигне цената на направеното, или да се съкратят служащи и да се свие производството, а най-сетне да се затвори или избяга в друга страна, а в случай че е малко дружество - да се скрие в сивата зона на бизнеса. Посивяването на бизнеса ние го индицираме на пазара на труда доста отчетливо. Бягството на бизнес от България не е спряло. Ние знаем за още няколко интернационалните компании, които се готвят да изоставен страната. Това е тъй като имаме обидно обръщение за хората в страната, че половината са неквалифицирани и без трудови привички, по тази причина получават минимална работна заплата ". 

 

Специалистът счита, че българите работят по друг метод, когато са в чужбина и когато са в България.