Миграцията - големият завой
Това лято се появи нова мода по обществените мрежи, изключително в YouTube. Там се популяризират видеа, в които инфлуенсъри пътуват по европейски страни и са посрещнати от измамници от африкански и азиатски генезис. Един от най-популярните ютюбъри даже преднамерено се сблъсква с тях, с цел да покаже какъв брой са рискови. Понякога мигрантите го гонят и даже се пробват да го бият, до момента в който локалните гледат, а полицията свива плещи. Едно от неговите видеа в Рим ни среща и с италианец, който се е прочул като гони джебчии из римското метро. Други видеа са инцидентни - известен инфлуенсър, който пътува из случайни страни да вземем за пример идва в Белгия и до момента в който снима е заобиколен и ограбен от мигранти.
Трети демонстрират действителността на гетото в европейските столици, като да вземем за пример Германия.
Димната завеса на формалните медии, които не разрешават да видите проблем с миграцията е безсилна пред това наличие. Местните също не могат към този момент да се преструват, че всичко е наред и да живеят с илюзиите си. Въпрос на време е това да провокира и стопански резултат около туризма, тъй-като имиджа на Европа се срутва.
Друга от лъжите, върху които е учредена безкрайната миграция, също се сгромоляса с гръм и тропот. Идеята беше, че прогресивните полезности диктуват да има отворени граници и да се кани който и да е, а след това да живеем в естетика и обич. Да, само че тези, които вкарват в Европа не споделят тези полезности и в случай че прогресивните си извършват задачата и вкарват мигранти, страните стават все по-консервативни.
Това се случи да вземем за пример във Англия, която беше №1 по всички ЛГБТ ранглисти, а откакто консерваторите вкараха безчет мигранти в страната, най-вече мюсюлмани, страната се срина на 22 място, под междинното за Европейски Съюз. Всякакви закони, които лимитират ЛГБТ малцинствата към този момент срещат и безмълвната поддръжка от страна на ислямския избор. Левите, които го преобладават години наред, още повече зависят от него и се постанова да си плюят на правилата, с цел да не го изгубят.
Чашата преля и поради случаите, като да вземем за пример бандите за обезчестяване на дребни девойки във Англия. Цялата страна беше впрегната да прикрие, само че просто беше прекомерно злокобно с цел да остане покрито. Идва моментът, в който никой не може да се преструва, че това е възможно.
След всичко това от ден на ден хора из Европа се питат един обикновен въпрос - в случай че поддържаме европейските полезности, за какво заместваме популацията, което ги изповядва с хора, които са срещу тях?
Последният гвоздей в ковчега е стопанската система. Държави като Швеция и Германия съумяха да убедят популацията да търпи безкрайната миграция с практическият, стопански мотив за това кой ще работи и кой ще заплаща пенсиите при застаряващо население. Идеята беше, че вносът на всичката тази работна ръка ще носи със себе си невъобразим разцвет.
Да, обаче евтината работна ръка отстрани потребността от нововъведения и технология, а стопанските системи на страните с мигранти не скачат от триумф на триумф БВП-то се подвигна до някаква степен, само че Брутният вътрешен продукт на глава на популацията и покупателната стойност, единствените статистики с действително значение за хората, не са мръднали доста.
Накратко казано - никой не живее по-добре поради евтината работна ръка, а инфлацията и трупането на задължения беше в най-хубавия случай забавено.
Полека-лека целия континент схваща що за машинация беше всеобщата, безкрайна, безконтролна миграция. Преди едвам няколко години в случай че бяхте споделили, че не сте съгласни с безкрайната миграция в Европа евентуално щяхте да бъдете избран като “враг на демокрацията ” или нещо сходно. Днес концепцията, че Европа би трябвало да има граници и да ги пази среща единодушие или най-малко безмълвие даже измежду най-либералните, прогресивни среди. Швеция, която до през вчерашния ден беше най-отворената към мигранти страна, през днешния ден занули миграцията и води стратегия по депортация, до момента в който намерено си признава, че има сериозен проблем. Във Англия левият Киър Стармър реши, че лейбър би трябвало да депортира мигранти, вкарани от консерваторите. Мерц и Германия рискуват спор с Полша единствено и единствено да депортират мигранти. Из цяла Европа полека-лека стартират да бъдат разрешени статистики и полицейски отчети за престъпността на мигрантите.
Гърция даже арестува цялостен транспортен съд с мигранти, което преди 5 години щеше да провокира последна реакция от безчет НПО-та, а в този момент никой не му обърна внимание.
Междувременно страни като България занапред схващат, че и ние няма да бъдем избавени, тъй като като мигрантите не желаят да дойдат, ще вкарваме задгранични служащи в безкрайни количества.
Време е и ние да вземем завоя и да си спомним за какво една страна би трябвало да има граници и да се грижи за това кой влиза и кой не влиза в нея.
Трети демонстрират действителността на гетото в европейските столици, като да вземем за пример Германия.
Димната завеса на формалните медии, които не разрешават да видите проблем с миграцията е безсилна пред това наличие. Местните също не могат към този момент да се преструват, че всичко е наред и да живеят с илюзиите си. Въпрос на време е това да провокира и стопански резултат около туризма, тъй-като имиджа на Европа се срутва.
Друга от лъжите, върху които е учредена безкрайната миграция, също се сгромоляса с гръм и тропот. Идеята беше, че прогресивните полезности диктуват да има отворени граници и да се кани който и да е, а след това да живеем в естетика и обич. Да, само че тези, които вкарват в Европа не споделят тези полезности и в случай че прогресивните си извършват задачата и вкарват мигранти, страните стават все по-консервативни.
Това се случи да вземем за пример във Англия, която беше №1 по всички ЛГБТ ранглисти, а откакто консерваторите вкараха безчет мигранти в страната, най-вече мюсюлмани, страната се срина на 22 място, под междинното за Европейски Съюз. Всякакви закони, които лимитират ЛГБТ малцинствата към този момент срещат и безмълвната поддръжка от страна на ислямския избор. Левите, които го преобладават години наред, още повече зависят от него и се постанова да си плюят на правилата, с цел да не го изгубят.
Чашата преля и поради случаите, като да вземем за пример бандите за обезчестяване на дребни девойки във Англия. Цялата страна беше впрегната да прикрие, само че просто беше прекомерно злокобно с цел да остане покрито. Идва моментът, в който никой не може да се преструва, че това е възможно.
След всичко това от ден на ден хора из Европа се питат един обикновен въпрос - в случай че поддържаме европейските полезности, за какво заместваме популацията, което ги изповядва с хора, които са срещу тях?
Последният гвоздей в ковчега е стопанската система. Държави като Швеция и Германия съумяха да убедят популацията да търпи безкрайната миграция с практическият, стопански мотив за това кой ще работи и кой ще заплаща пенсиите при застаряващо население. Идеята беше, че вносът на всичката тази работна ръка ще носи със себе си невъобразим разцвет.
Да, обаче евтината работна ръка отстрани потребността от нововъведения и технология, а стопанските системи на страните с мигранти не скачат от триумф на триумф БВП-то се подвигна до някаква степен, само че Брутният вътрешен продукт на глава на популацията и покупателната стойност, единствените статистики с действително значение за хората, не са мръднали доста.
Накратко казано - никой не живее по-добре поради евтината работна ръка, а инфлацията и трупането на задължения беше в най-хубавия случай забавено.
Полека-лека целия континент схваща що за машинация беше всеобщата, безкрайна, безконтролна миграция. Преди едвам няколко години в случай че бяхте споделили, че не сте съгласни с безкрайната миграция в Европа евентуално щяхте да бъдете избран като “враг на демокрацията ” или нещо сходно. Днес концепцията, че Европа би трябвало да има граници и да ги пази среща единодушие или най-малко безмълвие даже измежду най-либералните, прогресивни среди. Швеция, която до през вчерашния ден беше най-отворената към мигранти страна, през днешния ден занули миграцията и води стратегия по депортация, до момента в който намерено си признава, че има сериозен проблем. Във Англия левият Киър Стармър реши, че лейбър би трябвало да депортира мигранти, вкарани от консерваторите. Мерц и Германия рискуват спор с Полша единствено и единствено да депортират мигранти. Из цяла Европа полека-лека стартират да бъдат разрешени статистики и полицейски отчети за престъпността на мигрантите.
Гърция даже арестува цялостен транспортен съд с мигранти, което преди 5 години щеше да провокира последна реакция от безчет НПО-та, а в този момент никой не му обърна внимание.
Междувременно страни като България занапред схващат, че и ние няма да бъдем избавени, тъй като като мигрантите не желаят да дойдат, ще вкарваме задгранични служащи в безкрайни количества.
Време е и ние да вземем завоя и да си спомним за какво една страна би трябвало да има граници и да се грижи за това кой влиза и кой не влиза в нея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ