Това лято на министър-председателя му се струпаха много главоболия, с

Това лято на министър-председателя му се струпаха доста главоболия, с които към този момент очевидно никак не му се занимава. За известно време дори изглеждаше, че се е укрил. Но няма по какъв начин - най-после всичко опира до него. Та се наложи да иде персонално в Пазарджик, с цел да увещава притежателите на свине да си ги изколят. И до момента в който се опитваше да се измъкне „ фино “ (с по 300 лв. и едно живо прасе) от рецесията с надигащите се митинги по селата заради африканската чума по свинете, реши да отхвърли още една досадна тягост – рецесията към така наречен избор на основен прокурор и набиращите мощ митинги по градовете. Както се споделя - да мине с един харч.

Искал, но нямал предпочитание

Повод му даде Корнелия Нинова, която го укори, че не е наредил на министъра на правораздаването да упражни законовото си пълномощие и да внесе втора кандидатура и по този начин не е обезпечил съревнование за поста. Всъщност по този начин самата лидерка на Българска социалистическа партия се опита да се измъкне „ фино “ от тематиката, откакто дни наред бе упреквана, че си мълчи. Защото казусът е не толкоз в неналичието на съревнование, колкото в набиващата се на очи непригодност на единствения претендент, за който тя не смее да каже нищо. На това поле ръководещи и съпротива от години играят в един тим, така че казаното от лидерката на Българска социалистическа партия е не укор, а комфортно подадена топка. Която министър председателят пое и отигра.

" Тя сподели, че аз съм отговорен, че не съм издигнал втори претендент. Що за нелепост? Например да издигна Емил Радев. Предлагам го него. Ами в случай че го изберат? Какво щеше да се каже по-късно? Евродепутат от ГЕРБ стана основен прокурор ", изясни министър председателят. Както бе споделил героят в един ефирен репортаж: „ Исках да гласоподавам, обаче нямах предпочитание ".

Плоска операция

Даденият образец не е резултат от непринудено моментно скимване - дълго време се говореше, че въпросният евродепутат е измежду обсъжданите кандидатури. Но това е детайлност. Важното е, че слагането на партийно ангажирани лица на такива постове в действителност е грозно и нездравословно. Тъй че по принцип министър председателят е изцяло прав. На процедура обаче той отново се пробва да се измъкне „ фино “ от тематиката. Обяснението му не е нищо повече от дребна операция, която разчита на по-неосведомените и невнимателни слушатели. Защото в България има доста адвокати, които не са членове, депутати и каквото и да било друго на ГЕРБ (или на друга партия) и в никакъв случай няма да бъдат. И мнозина от тях сигурно са подобаващи за този пост.

Което значи: да не са безропотни и безскрупулни реализатори на поръчки; да не плещят каквото им падне по малкия екран и да не употребяват похватите и езика на „ кафявите “ медии; да не сочат нарушители и врагове на народа и да не заплашват всички, които не ги харесват (или не харесват господарите им); да не се занимават с политика, агитация и пиар; да зачитат достолепието на хората даже когато са обвинени за закононарушение, и да не държат беззащитни дами по пет часа на улицата, с цел да ги снимат телевизиите; да не са скарани с фундаментални правила на правото и демокрацията като презумпцията за невиновност и разделянето на управляващите. Както и да са: прилични, възпитани, честни, ерудирани, културни, чудесно образовани и професионално готови, авторитетни и уважавани, безпристрастни, самостоятелни, смели и решителни.

Невъзможен избор

В България обаче в този момент е невъзможно издигането на такава кандидатура. Още по-малко - избирането ѝ. Системата не би го позволила никога.

" Прокуратурата е самостоятелна власт. Аз нямам общо с прокуратурата ", оправдава се министър председателят. Той говореше същото и за избора на настоящия основен прокурор. Но ние помним: „ Не ми се подсмихвай, ти си го избра “. Вярно, може моментното съответствие на силите зад кулисите да е друго. И не е ясно кой избира през днешния ден и чия воля се слуша във Висш съдебен съвет. Както и кой от кого зависи и дали в тази композиция не е заложена и ориста на държавното управление. Но за обществото това няма изключително значение, тъй като крайният резултат ще е еднакъв. И част от отговорността при всички случаи ще е на премиера - най-малкото поради неуспеха на правосъдната промяна, бетонирал днешната система.

Тъй че няма по какъв начин да се измъкне елементарно от досадните неприятности към „ избора “ на основен прокурор. Също както и от рецесията с чумата по свинете, проспана изкусно от подчинените му институции. (Заглавието е на " Сега " )