Митове и легенди за мигранската криза и избори в Италия
Това разяснява Стефано Торели от Римския офис на Европейския съвет за външна политика.
Обещанията на водещите партии са ориентирани повече към въображаемите страхове на гласоподавателите в сравнение с към на практика решения.
В момента 36% от италианците считат имиграцията за най-основния проблем, пред който са изправени (при 3% през 2012), макар че темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт на Италия е най-ниският в цялата еврозона (1.5%); равнището на безработица (11.7%) е третото най-високо след тези в Гърция и Испания, а държавният дълг е измежду най-високите в света (133% от БВП).
Нативистки и евроскептични политически играчи като Лега норд и Касапонд (постфашистко движение) показват мигрантите като опасност за сигурността за да нападат държавното управление и да съберат поддръжка за извънредно дясната си стратегия. Тази тактика се оказа извънредно сполучлива в представянето на мигрантите като корена на проблемите на Италия, което сътвори у ляво-центристкото държавно управление чувството за невъзможност и го принуди да отговори със своя анти-имигрантска позиция.
Данни и обстоятелства съвсем не участват в дебата, а обещанията на водещите партии са ориентирани повече към илюзорните страхове на гласоподавателите, в сравнение с към на практика решения.
Демократическата партия
Демократическата партия на Матео Ренци е водачът в ляво-центристката коалиция, която сега е на власт. Според последните допитвания, партията изостава от дясно-центристкия блок. Основна роля в правенето на мигрантската политика на държавното управление има министърът на вътрешните работи Марко Минити, чиято тактика целеше прекъсването на мигрантските потоци при източника им. Ефектът на “хлъзгавата” договорка сред Минити и локалните управляващи и милиции в Либия, да не разрешават на мигрантите да прекосяват Средиземно море, не може да бъде оспорван.
Между юли и декември 2017 година броят на достигналите Италия през Средиземно море понижава с 68% в съпоставяне със същия интервал през 2016 година – от 111 214 на 35 617 души. Тази политика има и различен резултат – десетки хиляди мигранти са блокирани в либийските центрове за задържане. Няколко надеждни източника свидетелстват за нечовешките условия в тези центрове – има сведения за мъчения, изнасилвания, иго и убийства. Освен моралните дефекти на тази политика, тя не съумява да вникне в детайлите на миграцията, смесвайки понятията „ каналджийство “ и „ трафик на хора “. Ограничаването на каналджийството (при което мигрантите заплащат в подмяна на помощ да доближат крайната си цел) усилва заплахата от трафик на хора, при който мигрантите биват експлоатирани от милициите.
Форца Италия и Лега
Политиките на десните партии са освен нереалистични, само че и учредени на данни, които са изфабрикувани. Те способстват към културата на ненавист на расова основа и нападателни офанзиви против мигранти. След стрелбата в Мачерата, при която десен екстремист рани шестима африканци, водачът на Форца Италия Силвио Берлускони хвърли виновността за случая върху приемащата мигрантска политика на Италия. Берлускони сподели също, че в Италия има 630 000 мигранти, от които едвам 5% имат правото да останат, а другите 600 000 съставляват „ социална бомба “ и би трябвало да бъдат репатрирани. Това е неправилно заради редица аргументи.
На първо място, 630 000 не е броят на мигрантите в Италия, а броят на пристигналите в страната сред 2014 и 2017 година, доста от които са напуснали Италия, с цел да доближат други европейски страни.
Второ, 5% е процентът на търсещите леговище, които са получили бежански статут. Но това не значи, че останалите 95% обитават незаконно. Около 35% се намират под филантропична протекция и имат цялостното право да бъдат в Италия. Подвеждащо и рисково е да бъдат представяни като незаконни мигранти.
Когато Берлускони и Лега дават обещание да репатрират стотици хиляди, нормално не помнят да упоменат какъв брой би коствало това и до каква степен въобще е осъществимо сходно начинание. До момента Италия съумява да репатрира по-малко от 20 хиляди души годишно. Причината е в неналичието на двустранни съглашения с трети страни и във високите разноски. Средната цена на репатрацията на един човек до Тунис (най-близката страна) бива оценена на към 3 833 евро. Дори да пренебрегнем неточностите в данните на Берлускони, репатрирането на 600 000 души би коствало на Италия най-малко 2.3 милиарда евро. Имайки поради положението на обществените финанси, това е едно невероятно начинание.
“Движение 5 звезди “
Третата мощ на италианския политически набор е с най-неясна позиция по отношение на миграцията. От “Движение 5 звезди “ считат, че Дъблинското съглашение би трябвало да бъде ревизирано, само че това не е в националните пълномощия и промяна на съглашението към този момент се разисква на европейско равнище. От партията настояват, че договорката сред Европейски Съюз и Турция „ трансформира Италия в европейски бежански лагер “. Въпреки това, няма никакви доказателства за причинно-следствена връзка сред намаляването на бежанците, идващи от Турция (към Гърция), и увеличението на идващите в Италия, защото двата мигрантски потока са качествено разнообразни: мигрантите, минаващи през Турция за Гърция, са главно сирийци, до момента в който тези, идващи в Италия, са най-много субсахарски африканци. Официалната изборна стратегия на Движението гласи, че тяхната цел е „ нула идващи “ до 5 години, без въобще да се загатва по какъв начин тази цел ще бъде реализирана. Цялата отговорност за актуалната обстановка бива трансферирана върху Европейския съюз, а останалите страни членки биват упрекнати, че не са оказали задоволително поддръжка на Италия.
Програмата на “Движение 5 звезди “ надалеч не може да се назова ясна и добре аргументирана. Изглежда, че се пробват да експлоатират мигрантския проблем, с цел да привлекат анти-европейски и анти-мигрантски ориентирани гласоподаватели. Разбира се, има и други позиции на необятния набор от партии, които ще вземат присъединяване в изборите.
+ Европа, учредена от някогашния министър на външните работи Ема Бонино, проповядва за по-добро включване на мигрантите, само че тяхното поле за влияние върху политиките на идващото италианско държавно управление евентуално ще бъде незадоволително. В умозаключение, това, което демонстрира анализът на мигрантския проблем в италианската изборна акция, е преобладаващото съзнателно подвеждащо показване на казуса и безспорното неявяване на дълготрайни действително осъществими решения. Това е по едно и също време и причина, и разследване от възходящото неодобрение към мигрантите в Италия.
Междувременно, законът Боси-Фини, прибавен от второто държавно управление на Берлускони преди 16 години, продължава да работи. Този закон е една от главните аргументи за актуалната правна обстановка, в която хиляди мигранти биват избрани като нередовни, защото законовото условие е мигрантите да имат контракт за работа, преди да влязат в Италия. Нещо, което се трансформира в идеал за италианците, а какво остава за чужденците? Трудно е да си представим по какъв начин Италия може да се оправи съответно с предизвикването на мигрантската рецесия, до момента в който политическите партии отхвърлят да се концентрират върху сходни съответни проблеми, а медиите преувеличават изопачените им послания.
Основната заплаха сега е, че възходящото публично напрежение може да се трансформира в политическа неустойчивост, защото няма изгледи нито един от трите основни политически блока да завоюва болшинство на 4-ти март.
Обещанията на водещите партии са ориентирани повече към въображаемите страхове на гласоподавателите в сравнение с към на практика решения.
В момента 36% от италианците считат имиграцията за най-основния проблем, пред който са изправени (при 3% през 2012), макар че темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт на Италия е най-ниският в цялата еврозона (1.5%); равнището на безработица (11.7%) е третото най-високо след тези в Гърция и Испания, а държавният дълг е измежду най-високите в света (133% от БВП).
Нативистки и евроскептични политически играчи като Лега норд и Касапонд (постфашистко движение) показват мигрантите като опасност за сигурността за да нападат държавното управление и да съберат поддръжка за извънредно дясната си стратегия. Тази тактика се оказа извънредно сполучлива в представянето на мигрантите като корена на проблемите на Италия, което сътвори у ляво-центристкото държавно управление чувството за невъзможност и го принуди да отговори със своя анти-имигрантска позиция.
Данни и обстоятелства съвсем не участват в дебата, а обещанията на водещите партии са ориентирани повече към илюзорните страхове на гласоподавателите, в сравнение с към на практика решения.
Демократическата партия
Демократическата партия на Матео Ренци е водачът в ляво-центристката коалиция, която сега е на власт. Според последните допитвания, партията изостава от дясно-центристкия блок. Основна роля в правенето на мигрантската политика на държавното управление има министърът на вътрешните работи Марко Минити, чиято тактика целеше прекъсването на мигрантските потоци при източника им. Ефектът на “хлъзгавата” договорка сред Минити и локалните управляващи и милиции в Либия, да не разрешават на мигрантите да прекосяват Средиземно море, не може да бъде оспорван.
Между юли и декември 2017 година броят на достигналите Италия през Средиземно море понижава с 68% в съпоставяне със същия интервал през 2016 година – от 111 214 на 35 617 души. Тази политика има и различен резултат – десетки хиляди мигранти са блокирани в либийските центрове за задържане. Няколко надеждни източника свидетелстват за нечовешките условия в тези центрове – има сведения за мъчения, изнасилвания, иго и убийства. Освен моралните дефекти на тази политика, тя не съумява да вникне в детайлите на миграцията, смесвайки понятията „ каналджийство “ и „ трафик на хора “. Ограничаването на каналджийството (при което мигрантите заплащат в подмяна на помощ да доближат крайната си цел) усилва заплахата от трафик на хора, при който мигрантите биват експлоатирани от милициите.
Форца Италия и Лега
Политиките на десните партии са освен нереалистични, само че и учредени на данни, които са изфабрикувани. Те способстват към културата на ненавист на расова основа и нападателни офанзиви против мигранти. След стрелбата в Мачерата, при която десен екстремист рани шестима африканци, водачът на Форца Италия Силвио Берлускони хвърли виновността за случая върху приемащата мигрантска политика на Италия. Берлускони сподели също, че в Италия има 630 000 мигранти, от които едвам 5% имат правото да останат, а другите 600 000 съставляват „ социална бомба “ и би трябвало да бъдат репатрирани. Това е неправилно заради редица аргументи.
На първо място, 630 000 не е броят на мигрантите в Италия, а броят на пристигналите в страната сред 2014 и 2017 година, доста от които са напуснали Италия, с цел да доближат други европейски страни.
Второ, 5% е процентът на търсещите леговище, които са получили бежански статут. Но това не значи, че останалите 95% обитават незаконно. Около 35% се намират под филантропична протекция и имат цялостното право да бъдат в Италия. Подвеждащо и рисково е да бъдат представяни като незаконни мигранти.
Когато Берлускони и Лега дават обещание да репатрират стотици хиляди, нормално не помнят да упоменат какъв брой би коствало това и до каква степен въобще е осъществимо сходно начинание. До момента Италия съумява да репатрира по-малко от 20 хиляди души годишно. Причината е в неналичието на двустранни съглашения с трети страни и във високите разноски. Средната цена на репатрацията на един човек до Тунис (най-близката страна) бива оценена на към 3 833 евро. Дори да пренебрегнем неточностите в данните на Берлускони, репатрирането на 600 000 души би коствало на Италия най-малко 2.3 милиарда евро. Имайки поради положението на обществените финанси, това е едно невероятно начинание.
“Движение 5 звезди “
Третата мощ на италианския политически набор е с най-неясна позиция по отношение на миграцията. От “Движение 5 звезди “ считат, че Дъблинското съглашение би трябвало да бъде ревизирано, само че това не е в националните пълномощия и промяна на съглашението към този момент се разисква на европейско равнище. От партията настояват, че договорката сред Европейски Съюз и Турция „ трансформира Италия в европейски бежански лагер “. Въпреки това, няма никакви доказателства за причинно-следствена връзка сред намаляването на бежанците, идващи от Турция (към Гърция), и увеличението на идващите в Италия, защото двата мигрантски потока са качествено разнообразни: мигрантите, минаващи през Турция за Гърция, са главно сирийци, до момента в който тези, идващи в Италия, са най-много субсахарски африканци. Официалната изборна стратегия на Движението гласи, че тяхната цел е „ нула идващи “ до 5 години, без въобще да се загатва по какъв начин тази цел ще бъде реализирана. Цялата отговорност за актуалната обстановка бива трансферирана върху Европейския съюз, а останалите страни членки биват упрекнати, че не са оказали задоволително поддръжка на Италия.
Програмата на “Движение 5 звезди “ надалеч не може да се назова ясна и добре аргументирана. Изглежда, че се пробват да експлоатират мигрантския проблем, с цел да привлекат анти-европейски и анти-мигрантски ориентирани гласоподаватели. Разбира се, има и други позиции на необятния набор от партии, които ще вземат присъединяване в изборите.
+ Европа, учредена от някогашния министър на външните работи Ема Бонино, проповядва за по-добро включване на мигрантите, само че тяхното поле за влияние върху политиките на идващото италианско държавно управление евентуално ще бъде незадоволително. В умозаключение, това, което демонстрира анализът на мигрантския проблем в италианската изборна акция, е преобладаващото съзнателно подвеждащо показване на казуса и безспорното неявяване на дълготрайни действително осъществими решения. Това е по едно и също време и причина, и разследване от възходящото неодобрение към мигрантите в Италия.
Междувременно, законът Боси-Фини, прибавен от второто държавно управление на Берлускони преди 16 години, продължава да работи. Този закон е една от главните аргументи за актуалната правна обстановка, в която хиляди мигранти биват избрани като нередовни, защото законовото условие е мигрантите да имат контракт за работа, преди да влязат в Италия. Нещо, което се трансформира в идеал за италианците, а какво остава за чужденците? Трудно е да си представим по какъв начин Италия може да се оправи съответно с предизвикването на мигрантската рецесия, до момента в който политическите партии отхвърлят да се концентрират върху сходни съответни проблеми, а медиите преувеличават изопачените им послания.
Основната заплаха сега е, че възходящото публично напрежение може да се трансформира в политическа неустойчивост, защото няма изгледи нито един от трите основни политически блока да завоюва болшинство на 4-ти март.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ