Защо „златният пенис“ не е толкова бляскав като името си
Това, което звучи някак шикозно в първия миг, при по-внимателно вглеждане може да се окаже същинска злополука.
Синдромът на златния пенис: не всичко, което свети, е злато
В реалност с това разбиране се разказва надутото его на мъжете, които си фантазират, че са неотразими. Човек би споделил: „ Е, определението несъмнено е ласкателно, щом всички дами са луди по тях “. Но тъкмо тук се крие разковничето. Защото при синдрома на златния пенис не става дума за тези изключителни мъже, които с помощта на външността, чара и триумфите си покоряват съвсем всяко женско сърце, а за тези, които дължат своята известност на преобладаващия брой дами в работната или образователната си среда и неналичието на мъжка конкуренция. И вследствие на това се държат безочливо и си развяват байрака.
Но да караме подред. Терминът „ синдром на златния пенис “ е изкован в нюйоркския лицей „ Сара Лорънс “. Там, както в доста други американски колежи, учат доста повече девойки от момчета. Според сайта „ Erudera College News “ през 2020/21 година делът на студентките е бил 60 на 100, а на студентите - единствено 40 на 100. Но проучванията демонстрират, че дамите, приключили университет, си търсят най-вече мъже с сходен учебен статус. Което ни води до същината на казуса: в това обграждане подобаващите екземпляри са по-скоро изключение.
Внимание: никой не харесва надменност и надменност!
Въпросните мъже обичат да основават усещането, че имат „ златен пенис “, т.е. считат себе си за неустоими, което елементарно може да прерасне в надменност. До този извод стига журналистът Джон Биргер, създател на книгите „ Date-onomics “ и „ Make Your Move: The New Science of Dating and Why Women Are in Charge “. Освен това тези мъже рядко си дават труд да завоюват дамата. А и за какво ли? Нали в действителност дамите са тези, които се състезават за тяхното снизхождение. При това състояние нужно ли е да се напрягат ненужно?
И в действителност: конкуренцията в колежанската среда, както и по принцип във всички доминирани от дами сфери, е вяла. Нищо чудно, че тези пичове се усещат като царе. Всъщност това не е чак толкоз проблематично, тъй като всеки заслужава да изживее своя звезден момент. И без това задоволително рано им смачкват фасона. В случая неуместно е само очебийно асоциалното държание на въпросните мъже при запознанство, пострадали от което са дамите. Често засегнатите от „ синдрома на златния пенис “ на по-късен стадий от живота страдат от следствията му, които варират от хронична податливост към невярност до сериозен боязън от обвързване. Така краткотрайното вирене на носа се трансформира в пожизнено държание.
„ Когато мъжете са малцинство, културата на запознанствата се трансформира – тя става все по-малко моногамна - споделя Джон Биргер в изявление за „ Дейли Мейл “. – Мъжете със синдрома на златния пенис третират дамите като секс обекти, а на връзките гледат като на заменяеми “. Тази мисловна настройка има своите последствия – обществените, прочувствените и половите качества на въпросните мъже закърняват, тъй като считат, че това, което имат, е задоволително. Да тестват нещо ново? Да проявят самокритичност? Пфу. Освен това съгласно Биргер мъжете със синдрома на златния пенис са склонни да поставят по-малко грижи за външността си от останалите мъже.
