Буруджиева за предстоящите избори: Мачът е свирен
Това, което сега следим като данни от социологическите организации, е, че ще забележим много по-различен резултат от този, който имаше като позиция на политическите сили на предходните парламентарни избори. Това разяснява в ефира на Дарик политологът доцент Милен Любенов.
По думите му това електорално разбъркване може да направи или по-лесно съставянето на държавното управление, или да го затрудни.
Според Любенов при по-ниска изборна интензивност постоянно фрагментацията се усилва, тъй като прагът за влизане в Народното събрание от 4%, като безспорни цифри, понижава.
“Има гласоподаватели, които се “люшкат ” сред една или друга от дребните (бел.ред. - формации). Търсят нещо изрично ново и друго. И в последния миг или ще отидат да гласоподават, или няма да отидат да гласоподават ”, разяснява доцент Татяна Буруджиева.
По думите ѝ има две характерни неща за тези избори. Едното е, че няма борба за първото място. “Дори когато сме имали еднопартийни държавни управления, отново е имало борба до последния миг, с вярата, че може да се обърне резултатът. Сега мачът е свирен ”.
Според Буруджиева борбата не е за първото място, по-скоро за второто, а най-много за четвъртото. “Фокусът не е ти по какъв начин се свързваш с гласоподавателя, а по какъв начин да съсипеш другия. Когато имаш мощни партии, имаш и напълно друга мотивация ”.
Втората характерна специфичност, по думите на Буруджиева, е към чертата за прескачане и влизане в Народното събрание. “Имате най-малко три, четири, пет субекта, които не са в “други ”, само че никой не може да каже дали в действителност те са 1% и нещо или са над 4% ”.
Според Буруджиева съперничеството сега е в това да си другият и да вървиш с мудни стъпки. По думите ѝ сега се следи голямо многообразие от “крайни форми на пациенти ” до “крайни форми на доста ценностно говорене ”.
Според Милен Любенов сега се следи огромно отчаяние измежду гласоподавателите, които са дали своят вот на предходните избори за избрани партии и в този момент си мислят, че гласувайки за някоя по-малка групировка, това ще бъде разтълкувано като углавен избор.
По думите му това електорално разбъркване може да направи или по-лесно съставянето на държавното управление, или да го затрудни.
Според Любенов при по-ниска изборна интензивност постоянно фрагментацията се усилва, тъй като прагът за влизане в Народното събрание от 4%, като безспорни цифри, понижава.
“Има гласоподаватели, които се “люшкат ” сред една или друга от дребните (бел.ред. - формации). Търсят нещо изрично ново и друго. И в последния миг или ще отидат да гласоподават, или няма да отидат да гласоподават ”, разяснява доцент Татяна Буруджиева.
По думите ѝ има две характерни неща за тези избори. Едното е, че няма борба за първото място. “Дори когато сме имали еднопартийни държавни управления, отново е имало борба до последния миг, с вярата, че може да се обърне резултатът. Сега мачът е свирен ”.
Според Буруджиева борбата не е за първото място, по-скоро за второто, а най-много за четвъртото. “Фокусът не е ти по какъв начин се свързваш с гласоподавателя, а по какъв начин да съсипеш другия. Когато имаш мощни партии, имаш и напълно друга мотивация ”.
Втората характерна специфичност, по думите на Буруджиева, е към чертата за прескачане и влизане в Народното събрание. “Имате най-малко три, четири, пет субекта, които не са в “други ”, само че никой не може да каже дали в действителност те са 1% и нещо или са над 4% ”.
Според Буруджиева съперничеството сега е в това да си другият и да вървиш с мудни стъпки. По думите ѝ сега се следи голямо многообразие от “крайни форми на пациенти ” до “крайни форми на доста ценностно говорене ”.
Според Милен Любенов сега се следи огромно отчаяние измежду гласоподавателите, които са дали своят вот на предходните избори за избрани партии и в този момент си мислят, че гласувайки за някоя по-малка групировка, това ще бъде разтълкувано като углавен избор.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ