Забравихме ли вече как ни сготвиха с промените в Конституцията?: Румен Попов, НД Аспарухов меч
" Това, което би трябвало да създадат българските жители е да стараят да помнят. И това, за което в този момент си приказваме и всичко останало, което се случва. Да помнят кой какво е направил, кой къде е бил, кой какво е казвал, с цел да може да му се търси сметка. "
Разговаряме по към този момент забравената и потулена тематика за конституционните промени с членът на Национално придвижване Аспарухов меч , юристът Румен Попов, на фотографията най-вляво. Задължително за четене!
Kажете ми, като за начало, какво хората, елементарните жители, би трябвало да знаят във връзка с конституционните промени, които се случиха неотдавна?
Ами това, което те би трябвало да знаят е, че за наше страдание, за следващ път, имаме някаква форма на упражнение на законодателство и това във връзка с главния закон. Сега всички незапознати, когато слушат изявленията на вносителите и гласувалите тези промени в Конституцията, ще слушат какви ли не небивалици от сорта на: „ Това е стъпка към по този начин чаканата правосъдна промяна “, която я вършим от както аз се помня умишлено по всяка възможност и от преди този момент. А в реалност в тези промени можем да обособим три съществени групи основни промени, две от които нямат безусловно нищо общо, като цяло със правосъдната власт, а другата, която визира прокуратурата не можем да я назовем кой знае каква промяна. Предлагам да стартираме от началото, където ще засегнем първите две групи и най-после да се спрем на тази, която я популяризират като флагман на тези помени, а точно промяната в прокуратурата. Първите промени засягат по този начин нареченото пасивно изборно право.
Този термин какво значи?
Това значи кой може да бъде избиран за депутат и надлежно за висши държавни длъжности. Ако слушате господин Христо Иванов, който е от вносителите на тези промени, той ще каже: „ Направихме тези промени, тъй че да може и българите в чужбина да взимат присъединяване в законодателството на страната и в нейното ръководство. “ Хубаво де, единствено че в случай че погледнем по-внимателно измененията ще забележим, че това, което се прави е към този момент дадена опция, каквато преди нямаше - двойни жители т.е. жители на други страни с изключение на български такива, да заемат дължността депутат, да бъдат избирани за народни представители. Това ни го популяризират като някакво доста огромно достижение, а в реалност обаче е нещо доста рисково.
Какво тъкмо гласи смяната?
Промяната гласи, че за депутат към този момент може да бъде избиран български жител, който е жител на друга страна, в случай че в последните 18 месеца е обитавал на територията на страната.
Промените в Конституцията не са ли противоконституционни заради повода, че би трябвало да се свика Велико национално заседание, а не те да се вземат решение от Обикновено национално заседание?
Ами, има едно решение на Конституционния съд, което споделя, че Велико национално заседание следва да прави промени в Конституцията с изключение на всички останали случаи, и когато става дума за изменение на органи и носители на държавна власт. Това предстои, несъмнено, на разширително и стеснително пояснение. Моето персонално мнение е, че под тези удари падат измененията по-скоро в областта на прокуратурата и рестриктивните мерки на президентската власт. Специално тези промени във връзка с това кой може да бъде народен представител и кой на може да бъде народен представител, ще забележим президента да се закани, че ще сезира Конституционния съд за тези промени. Аз съм по-скоро песимистичен, че в тази част ще кажа, че са противоконституционни, че не са направени по съответния ред що се отнася до това, кой може да бъде народен представител и министър. Казано, кой ще може да бъде народен представител и министър, защото до този миг условията за министри препращаха по Конституция към условията за депутати. Тоест, който може да бъде народен представител, може да бъде и министър, а респективно, тъй като можеше да бъде народен представител единствено български жител и министър можеше да бъде единствено български жител. Ако си спомняте това беше казуса с господин Кирил Петков още като министър на стопанската система в служебното държавно управление на Радев, защото той беше и канадски жител с изключение на български и надлежно не изпълняваше условията на Конституцията. По това си личи в действителност и тези помени по какъв мотив са направени, защото преди този момент в по-новата ни история имаме един подобен случай с господин Пирински, който също е бил непознат жител, който действително съумява да стане народен представител. Точно заради тази причина в този момент, поради случая Кирил Петков се събра болшинство от ГЕРБ, Движение за права и свободи и ППДБ и те промениха това нещо. Това един човек дали единствено български жител или е и жител на друга страна е от огромно значение. Нещо, на което не се обърна внимание на всичките диспути, които се водеха по тематиката. Бивайки жители, а архаичния терми на поданство е гражданство, ние сме дължни да се съобразяваме с правния ред на страната, на която сме жители. Тъй като законите, особоено наказателните закони, това е значимо, ще се върна на него, имат по този начин нареченото екстериториално деяние. Тоест във връзка с жителите на тази страна намиращи се в чужбина.
Защо това е значимо?
Защото, в случай че отворите българския Наказателен кодекс, първата глава от него, от особената част на българския Наказателен кодекс са по този начин наречените закононарушения срещу републиката. Това са - държавната измяна, услугата на непозната страна, неявяването за военна работа, когато се получи призовка и по този начин нататък, доста сформира, които в действителност, в случай че може по този начин по-кратко да ги оприличим, се показват в това един български жител и притежател на държавна власт, защото има и такива сформира във връзка с висши държавни дължности, да се слага в услуга на непозната страна, неприятелска такава. В светлината на последните събития, в последните години в Европа, можем да кажем, че и войната като събитие въобще не е изключено. И аз, като интервюиран, бих могъл да задам следния въпрос: Каква би била позицията на същите тия вносители на тези помени в случай че имаме за началник на ДАНС, за министър на защитата, за министър на вътрешните работи, на принципалите на нашите служби, лице, което е и съветски гажданин, в позицията, в която сме сега. Те не мислят ли, че това би било проблем?Формално видяно след тези промени няма безусловно никакъв проблем началник на нашите служби да бъде и съветски гажданин. Това в каква позиция ни слага, и у нас на родна почва от позиция на нашата сигурност, и даже от позиция на така прехвалените ни евроатлантически сътрудници. Тези промени са рискови и бих могъл да кажа нездравословни. Следва да обърнем внимание на нещо друго. До този миг, преди тези промени, както споделих, министър можеше да бъде лице което отговаряше на условията за депутат. Казахме, условията в този момент за депутат са че към този момент може да бъде непознат жител, само че 18 месеца най-малко да е обитавал на наша територия. Промените по връзки на министрите обаче са разнообразни. Министър към този момент може да бъде бъде български и непознат жител, като категорично се записва в измененията, че изискванията на новодобавеното изискване за прибиваване 18 месеца не се ползват във връзка с министрите. Тоест излиза, че министъра може 1 ден да не е живял в България. Не е наложително и 1 ден той да е живял на територията на страната. Как се чака един подобен човек, най-малкото, да е осведомен с проблемите, които би трябвало да взема решение като притежател на изпълнителна власт? Това е още един въпрос, който наподобява не е осмислен от тези хора. И това е проблем. Ако промени в Конституцията вършат хора, които не осмислят, какво гласоподават, то оказва се че ние не сме на автопилот, а на свободно рухване. Друго, на което също това да се обърне внимание са втората група промени засягащи президентската власт. Тези промени бих могъл да оприлича като едно дребнаво заяждане с президентската институция от страна на вносителите на тези промени. До този миг президентът би трябвало да е български жител по рождение, навършил 40 години, който да дава отговор на изсикванията също за депутат. След новите промени президент може да бъде отново единствено български жител и излиза, че остарялото ограничаване го оставяме единствено за президента. Президентът и преди не е бил притежател на кой знае каква власт, само че в задачата се пита – за какво президентът не може да е непознат жител, министрите могат и дори не са длъжни да живеят тук, а депутатите пък би трябвало да потвърждават някакви 18 месеца, което прочее е доста забавно по какъв метод ще се потвърди, защото живеем в условия на свободно пътешестване в Европейски Съюз. Ограничават се пълномощията на президента при сформиране на служебно държавно управление.При служебно държавно управление министър председател ще се избира сред лист от хора. Той включва настоящите ръководител на Народното събрание, шеф или подуправител на Българска народна банка, ръководител или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман. Какво става в случай че ръководителят на Народно събрание откаже? Какво се случва в случай че някой от тези, които са посочени като разновидности за избор на длъжностен министър-председател откаже да бъде министър-председател, въпреки всичко никой от тях не е задължен. Тогава ще изпаднем в една конституционна рецесия доста по-страшна по размери и последици от тази, в която бяхме изпаднали до този миг, тъй като хем ще има държавно управление в оставка, хем няма да може да се назначи служебно държавно управление, чиято задача е да организира предварителните избори. Един студент втори курс по Право би се замислил над този въпрос, само че наподобява никой от огромните мислители и конституционалисти не се е сетил какво тъкмо прави. Това е сериозен проблем и да се надяваме, че няма да изпаднем в тази хипотетична обстановка, само че не ми е ясно доста по какъв начин може да бъде позволена без друго изменение на Конституцията. И към този момент стартирам да се чудя дали президентската институция, по този начин осакатена, има смисъл да съществува по този метод – без предходната власт президентът да назначава министри по свое убеждение при служебно държавно управление, вероятно да връща със своето отлагателно несъгласие закони, които смята за нецелесъобразни или не е склонен с тях, опрощаването на налози посредством комисията, която е формирана към него и сключване на някакви укази. Всеки един съответен законодател, законотворец би трябвало да си дава сметка, че закони, изключително пък и Конституция, не могат да се вършат съответно за един човек, те се вършат, с цел да могат да дадат мощ на институцията и да обезпечат нейното обикновено действие, който и да е отпред на нея.И стигаме към този момент до по този начин наречената промяна в прокуратурата, само че тук няма да се спускаме на доста огромни детайлности, защото детайлите и въпросите към този момент се разискват измежду експерти, само че това, което би трябвало да отбележим е, че тези конституционни промени бяха подложени на критика от всички! От университетските сформира в университетите, от професори, доценти и преподаватели, от Съюза на юристите, от Съюза на съдиите, в това число от Веницианската комисия, с която толкоз доста се хвалят по какъв начин тя съблюдава тук за сигурността и стабилността на правосъдната власт и върховенството на правото и закона, даже и тя излезе със мнение, че тези промени просто не са оправдани. Въпреки това фойерверките и фанфарите след пиемането им бяха феноменални. Това, на което желая да обърна внимание в третата група промени е, че до този миг съществуваше Висшият правосъден съвет, разграничен на две колегии - прокурорска и съдийска, който Вися правосъден съвет, действително се занимаваше с проблемите на правосъдната власт по-общо казано. Сега Висшият правосъден съвет се разделя като орган, той продължава да съществува, само че той е единствено съдийски. В прокуратурата се основава един нов висш орган, който да я управлява, и това е по този начин нареченият Прокурорски съвет. Този Прокурорски съвет избира основния прокурор, освобождава го от служба, съблюдава повишението, понижаването в служба на прокурорите. Трябва да отбележим нещо, което е доста значимо. Във Висшия правосъден съвет остават 15 члена, 5 от които квота на Народното събрание, 8 се избират всред съдиите, останалите са по право участващи в съвета. При Прокурорския съвет има нещо друго по-интересно, защото той ще се състои от 10 члена, не от 15, както при Съдебния съвет, в които 10 члена имаме основния прокурор, който е негов член по право, 2-ма членове от 10, които се избират от прокурорите, директно, като говорихме, че съдиите избират 8. Прокурорите избират 2-ма. Един избират следователите, т.е. 3-ма с основния прокурор стават 4. И още 6 индивида, които се избират от Народното събрание. Сами забележете. Значи имаме 10-членен орган. 6 члена на този орган се избират директно от законодателната власт. Аз персонално не разбирам това по какъв метод подсигурява по този начин нареченото разделяне на управляващите - принцип, още от времето на Монтескьо, принцип в който толкоз доста се кълнат и си късат ризите тези наши „ носители на правовия ред “ и на „ спокойното “ евроатлантическо бъдеще.При състояние, че Народното събрание е един групов орган, групово безконтролен, защото съвсем никои не знае, в това число и осведомените, множеството закони – кой им е вносител, коя корекция, от кой народен представител е препоръчана, кои депутати са дали своят вот За, кои са дали своят вот Против. Тук тези хора, които, както казахме, са създали тези ирационални промени ще избират и 6 индивида, които да имат безусловно болшинство в този орган, да избират и да смъкват основни прокурори, да избират да покачват и да намаляват прокурори, т.е. да ръководят цялото обвиняване от най-ниските му пластове до най-високите. За какво разделяне на управляващите, можем да си приказваме. По какъв метод този основен, или какъвто и да е, прокурор би могъл да стартира дейности против ръководеща партия, против представители на тази ръководеща партия, които, да кажем, са корумпирани или са направили закононарушение? При състояние, че още на следващия ден, по метода, по който това се случи с към този момент някогашния основен прокурор Гешев, въпреки и там по по-задкулисен метод. Но тук институционално самата Конституция им закрепен механизъм, по който ръководещите могат да влияят върху основния прокурор, върху прокуратурата като цяло. Отиваме към едни такива положения по-непривични за един режим, един ред, който се смята за либерален. Идеята е на разделянето на управляващите е да могат те една друга да се управляват. Власт власт на възпира, а не груповият върховен орган да завзема функционалността на всички останали управляващи. Така е ли другояче сега Народното събрание, по метода на, по който действа, чисто конституционно, се слива с изпълнителната власт. Овладявайки публично правосъдната власт, тя не че не е била овладяна досега, само че в този момент към този момент публично овладявайки я и най-много държавното обвиняване, нищо не стои на пътя на една безспорна власт на колегията на Народното събрание, неограничена от нищо. Наистина ми е тъга на сърце, че всичко това се случи преди два месеца тъкмо в навечерието на коледните празници, защото предния път, когато говорихме с Вас си пожелахме да не губим вяра и да гледаме положително към бъдещето и в един прелестен миг се оказва, че „ подаръците “, които снася законодателната власт дават обещание сякаш триумф, споделят ти, че това е огромна позитивна смяна, че огромно знамение е свършено, а в реалност обаче като се загледаш какво тъкмо са свършили законотворците се хващаш за главата. Трябва да се има поради, че и опозицията не даде кой знае какъв отпор. От друга страна, те пък биха споделили: „ Какво можем да създадем като Сглобката е налице и си прави каквото си желае “. Това не е нерезонен мотив, несъмнено, само че ми се искаше някак си да има по-широк публичен отзив във връзка с това, което се случи и това, че бяхме „ сготвени “ още веднъж. Тук, несъмнено би трябвало да се означи, че съсловните организации и експертите в тази сфера, дадоха своята отрицателна оценка, която за жалост обаче по никакъв метод не засегна тези хора-законотворци, имайки самочувствието на адвокати. По никакъв метод не се жегнаха от оценката, която им дават техните сътрудници и тогавашни преподаватели.
Как могат елементарните жители да потърсят сметка или правдивост за всичко това, което се случи?
Това, което би трябвало да създадат българските жители е да стараят да помнят. И това, за което в този момент си приказваме и всичко останало, което се случва. Да помнят кой какво е направил, кой къде е бил, кой какво е казвал, с цел да може да му се търси сметка. Защото концепцията на представителната народна власт и това народът(суверенът) да упражнява надзор върху управляващите посредством избори е точно това, че народът следва и да помни, че народът упражнява своята опция на надзор върху властта посредством тези избори, търсейки отговорност на тези хора, лишавайки ги от власт на последващи избори. Но надълбоко се колебая, че в по-голямата си час нашето общество и нашите съграждани се стараят да запомнят, тъй като просто доста елементарно не помнят някои неща и доста елементарно се преиначават други. Медийната конюнктура е такава, че реализира огромен триумф с тези конституционни промени. Христо Иванов преди време имаше присъединяване в Панорама по Българска национална телевизия, биеше се в гърдите като че ли е приключил огромното знамение и занапред започвала „ огромната работа “. Ами, да истина е, че занапред стартира, тъй като с тази каша забъркана на конституционно равнище не е доста ясно какво ще се сътвори.Пак ще прикани жителите да не губят вяра, само че да помнят, тъй като в случай че не помнят и елементарно не помнят гласуването на избори се трансформира малко като в игра на тото. Освен да помнят, ще прикани нашите сънародници и да четат, да се интересуват, да наблюдават ситуацията в страната. Не всеки може да е правист, само че и не е належащо да си правист, с цел да прочетеш текста на някои промени на нормативен акт. Може да нямаш нужната правна просвета, с цел да схванеш всичко от текста и това е обикновено, само че много постоянно единствено с един прочит на текста може да се види, че това, което ни се споделя като анонс за достижения с една законодателна смяна доста елементарно можем да разберем, че не е по този начин. Защото половинчатата истина отново по-скоро би следвало да е класифицирана като неистина, най-малкото вкарва в подвеждане обществото, за което обществото би следвало да търси сметка на своя фаворит.
Г-н Попов, благодаря.
Тони Коцаков
създател: СЛАВА
...
Разговаряме по към този момент забравената и потулена тематика за конституционните промени с членът на Национално придвижване Аспарухов меч , юристът Румен Попов, на фотографията най-вляво. Задължително за четене!
Kажете ми, като за начало, какво хората, елементарните жители, би трябвало да знаят във връзка с конституционните промени, които се случиха неотдавна?
Ами това, което те би трябвало да знаят е, че за наше страдание, за следващ път, имаме някаква форма на упражнение на законодателство и това във връзка с главния закон. Сега всички незапознати, когато слушат изявленията на вносителите и гласувалите тези промени в Конституцията, ще слушат какви ли не небивалици от сорта на: „ Това е стъпка към по този начин чаканата правосъдна промяна “, която я вършим от както аз се помня умишлено по всяка възможност и от преди този момент. А в реалност в тези промени можем да обособим три съществени групи основни промени, две от които нямат безусловно нищо общо, като цяло със правосъдната власт, а другата, която визира прокуратурата не можем да я назовем кой знае каква промяна. Предлагам да стартираме от началото, където ще засегнем първите две групи и най-после да се спрем на тази, която я популяризират като флагман на тези помени, а точно промяната в прокуратурата. Първите промени засягат по този начин нареченото пасивно изборно право.
Този термин какво значи?
Това значи кой може да бъде избиран за депутат и надлежно за висши държавни длъжности. Ако слушате господин Христо Иванов, който е от вносителите на тези промени, той ще каже: „ Направихме тези промени, тъй че да може и българите в чужбина да взимат присъединяване в законодателството на страната и в нейното ръководство. “ Хубаво де, единствено че в случай че погледнем по-внимателно измененията ще забележим, че това, което се прави е към този момент дадена опция, каквато преди нямаше - двойни жители т.е. жители на други страни с изключение на български такива, да заемат дължността депутат, да бъдат избирани за народни представители. Това ни го популяризират като някакво доста огромно достижение, а в реалност обаче е нещо доста рисково.
Какво тъкмо гласи смяната?
Промяната гласи, че за депутат към този момент може да бъде избиран български жител, който е жител на друга страна, в случай че в последните 18 месеца е обитавал на територията на страната.
Промените в Конституцията не са ли противоконституционни заради повода, че би трябвало да се свика Велико национално заседание, а не те да се вземат решение от Обикновено национално заседание?
Ами, има едно решение на Конституционния съд, което споделя, че Велико национално заседание следва да прави промени в Конституцията с изключение на всички останали случаи, и когато става дума за изменение на органи и носители на държавна власт. Това предстои, несъмнено, на разширително и стеснително пояснение. Моето персонално мнение е, че под тези удари падат измененията по-скоро в областта на прокуратурата и рестриктивните мерки на президентската власт. Специално тези промени във връзка с това кой може да бъде народен представител и кой на може да бъде народен представител, ще забележим президента да се закани, че ще сезира Конституционния съд за тези промени. Аз съм по-скоро песимистичен, че в тази част ще кажа, че са противоконституционни, че не са направени по съответния ред що се отнася до това, кой може да бъде народен представител и министър. Казано, кой ще може да бъде народен представител и министър, защото до този миг условията за министри препращаха по Конституция към условията за депутати. Тоест, който може да бъде народен представител, може да бъде и министър, а респективно, тъй като можеше да бъде народен представител единствено български жител и министър можеше да бъде единствено български жител. Ако си спомняте това беше казуса с господин Кирил Петков още като министър на стопанската система в служебното държавно управление на Радев, защото той беше и канадски жител с изключение на български и надлежно не изпълняваше условията на Конституцията. По това си личи в действителност и тези помени по какъв мотив са направени, защото преди този момент в по-новата ни история имаме един подобен случай с господин Пирински, който също е бил непознат жител, който действително съумява да стане народен представител. Точно заради тази причина в този момент, поради случая Кирил Петков се събра болшинство от ГЕРБ, Движение за права и свободи и ППДБ и те промениха това нещо. Това един човек дали единствено български жител или е и жител на друга страна е от огромно значение. Нещо, на което не се обърна внимание на всичките диспути, които се водеха по тематиката. Бивайки жители, а архаичния терми на поданство е гражданство, ние сме дължни да се съобразяваме с правния ред на страната, на която сме жители. Тъй като законите, особоено наказателните закони, това е значимо, ще се върна на него, имат по този начин нареченото екстериториално деяние. Тоест във връзка с жителите на тази страна намиращи се в чужбина.
Защо това е значимо?
Защото, в случай че отворите българския Наказателен кодекс, първата глава от него, от особената част на българския Наказателен кодекс са по този начин наречените закононарушения срещу републиката. Това са - държавната измяна, услугата на непозната страна, неявяването за военна работа, когато се получи призовка и по този начин нататък, доста сформира, които в действителност, в случай че може по този начин по-кратко да ги оприличим, се показват в това един български жител и притежател на държавна власт, защото има и такива сформира във връзка с висши държавни дължности, да се слага в услуга на непозната страна, неприятелска такава. В светлината на последните събития, в последните години в Европа, можем да кажем, че и войната като събитие въобще не е изключено. И аз, като интервюиран, бих могъл да задам следния въпрос: Каква би била позицията на същите тия вносители на тези помени в случай че имаме за началник на ДАНС, за министър на защитата, за министър на вътрешните работи, на принципалите на нашите служби, лице, което е и съветски гажданин, в позицията, в която сме сега. Те не мислят ли, че това би било проблем?Формално видяно след тези промени няма безусловно никакъв проблем началник на нашите служби да бъде и съветски гажданин. Това в каква позиция ни слага, и у нас на родна почва от позиция на нашата сигурност, и даже от позиция на така прехвалените ни евроатлантически сътрудници. Тези промени са рискови и бих могъл да кажа нездравословни. Следва да обърнем внимание на нещо друго. До този миг, преди тези промени, както споделих, министър можеше да бъде лице което отговаряше на условията за депутат. Казахме, условията в този момент за депутат са че към този момент може да бъде непознат жител, само че 18 месеца най-малко да е обитавал на наша територия. Промените по връзки на министрите обаче са разнообразни. Министър към този момент може да бъде бъде български и непознат жител, като категорично се записва в измененията, че изискванията на новодобавеното изискване за прибиваване 18 месеца не се ползват във връзка с министрите. Тоест излиза, че министъра може 1 ден да не е живял в България. Не е наложително и 1 ден той да е живял на територията на страната. Как се чака един подобен човек, най-малкото, да е осведомен с проблемите, които би трябвало да взема решение като притежател на изпълнителна власт? Това е още един въпрос, който наподобява не е осмислен от тези хора. И това е проблем. Ако промени в Конституцията вършат хора, които не осмислят, какво гласоподават, то оказва се че ние не сме на автопилот, а на свободно рухване. Друго, на което също това да се обърне внимание са втората група промени засягащи президентската власт. Тези промени бих могъл да оприлича като едно дребнаво заяждане с президентската институция от страна на вносителите на тези промени. До този миг президентът би трябвало да е български жител по рождение, навършил 40 години, който да дава отговор на изсикванията също за депутат. След новите промени президент може да бъде отново единствено български жител и излиза, че остарялото ограничаване го оставяме единствено за президента. Президентът и преди не е бил притежател на кой знае каква власт, само че в задачата се пита – за какво президентът не може да е непознат жител, министрите могат и дори не са длъжни да живеят тук, а депутатите пък би трябвало да потвърждават някакви 18 месеца, което прочее е доста забавно по какъв метод ще се потвърди, защото живеем в условия на свободно пътешестване в Европейски Съюз. Ограничават се пълномощията на президента при сформиране на служебно държавно управление.При служебно държавно управление министър председател ще се избира сред лист от хора. Той включва настоящите ръководител на Народното събрание, шеф или подуправител на Българска народна банка, ръководител или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман. Какво става в случай че ръководителят на Народно събрание откаже? Какво се случва в случай че някой от тези, които са посочени като разновидности за избор на длъжностен министър-председател откаже да бъде министър-председател, въпреки всичко никой от тях не е задължен. Тогава ще изпаднем в една конституционна рецесия доста по-страшна по размери и последици от тази, в която бяхме изпаднали до този миг, тъй като хем ще има държавно управление в оставка, хем няма да може да се назначи служебно държавно управление, чиято задача е да организира предварителните избори. Един студент втори курс по Право би се замислил над този въпрос, само че наподобява никой от огромните мислители и конституционалисти не се е сетил какво тъкмо прави. Това е сериозен проблем и да се надяваме, че няма да изпаднем в тази хипотетична обстановка, само че не ми е ясно доста по какъв начин може да бъде позволена без друго изменение на Конституцията. И към този момент стартирам да се чудя дали президентската институция, по този начин осакатена, има смисъл да съществува по този метод – без предходната власт президентът да назначава министри по свое убеждение при служебно държавно управление, вероятно да връща със своето отлагателно несъгласие закони, които смята за нецелесъобразни или не е склонен с тях, опрощаването на налози посредством комисията, която е формирана към него и сключване на някакви укази. Всеки един съответен законодател, законотворец би трябвало да си дава сметка, че закони, изключително пък и Конституция, не могат да се вършат съответно за един човек, те се вършат, с цел да могат да дадат мощ на институцията и да обезпечат нейното обикновено действие, който и да е отпред на нея.И стигаме към този момент до по този начин наречената промяна в прокуратурата, само че тук няма да се спускаме на доста огромни детайлности, защото детайлите и въпросите към този момент се разискват измежду експерти, само че това, което би трябвало да отбележим е, че тези конституционни промени бяха подложени на критика от всички! От университетските сформира в университетите, от професори, доценти и преподаватели, от Съюза на юристите, от Съюза на съдиите, в това число от Веницианската комисия, с която толкоз доста се хвалят по какъв начин тя съблюдава тук за сигурността и стабилността на правосъдната власт и върховенството на правото и закона, даже и тя излезе със мнение, че тези промени просто не са оправдани. Въпреки това фойерверките и фанфарите след пиемането им бяха феноменални. Това, на което желая да обърна внимание в третата група промени е, че до този миг съществуваше Висшият правосъден съвет, разграничен на две колегии - прокурорска и съдийска, който Вися правосъден съвет, действително се занимаваше с проблемите на правосъдната власт по-общо казано. Сега Висшият правосъден съвет се разделя като орган, той продължава да съществува, само че той е единствено съдийски. В прокуратурата се основава един нов висш орган, който да я управлява, и това е по този начин нареченият Прокурорски съвет. Този Прокурорски съвет избира основния прокурор, освобождава го от служба, съблюдава повишението, понижаването в служба на прокурорите. Трябва да отбележим нещо, което е доста значимо. Във Висшия правосъден съвет остават 15 члена, 5 от които квота на Народното събрание, 8 се избират всред съдиите, останалите са по право участващи в съвета. При Прокурорския съвет има нещо друго по-интересно, защото той ще се състои от 10 члена, не от 15, както при Съдебния съвет, в които 10 члена имаме основния прокурор, който е негов член по право, 2-ма членове от 10, които се избират от прокурорите, директно, като говорихме, че съдиите избират 8. Прокурорите избират 2-ма. Един избират следователите, т.е. 3-ма с основния прокурор стават 4. И още 6 индивида, които се избират от Народното събрание. Сами забележете. Значи имаме 10-членен орган. 6 члена на този орган се избират директно от законодателната власт. Аз персонално не разбирам това по какъв метод подсигурява по този начин нареченото разделяне на управляващите - принцип, още от времето на Монтескьо, принцип в който толкоз доста се кълнат и си късат ризите тези наши „ носители на правовия ред “ и на „ спокойното “ евроатлантическо бъдеще.При състояние, че Народното събрание е един групов орган, групово безконтролен, защото съвсем никои не знае, в това число и осведомените, множеството закони – кой им е вносител, коя корекция, от кой народен представител е препоръчана, кои депутати са дали своят вот За, кои са дали своят вот Против. Тук тези хора, които, както казахме, са създали тези ирационални промени ще избират и 6 индивида, които да имат безусловно болшинство в този орган, да избират и да смъкват основни прокурори, да избират да покачват и да намаляват прокурори, т.е. да ръководят цялото обвиняване от най-ниските му пластове до най-високите. За какво разделяне на управляващите, можем да си приказваме. По какъв метод този основен, или какъвто и да е, прокурор би могъл да стартира дейности против ръководеща партия, против представители на тази ръководеща партия, които, да кажем, са корумпирани или са направили закононарушение? При състояние, че още на следващия ден, по метода, по който това се случи с към този момент някогашния основен прокурор Гешев, въпреки и там по по-задкулисен метод. Но тук институционално самата Конституция им закрепен механизъм, по който ръководещите могат да влияят върху основния прокурор, върху прокуратурата като цяло. Отиваме към едни такива положения по-непривични за един режим, един ред, който се смята за либерален. Идеята е на разделянето на управляващите е да могат те една друга да се управляват. Власт власт на възпира, а не груповият върховен орган да завзема функционалността на всички останали управляващи. Така е ли другояче сега Народното събрание, по метода на, по който действа, чисто конституционно, се слива с изпълнителната власт. Овладявайки публично правосъдната власт, тя не че не е била овладяна досега, само че в този момент към този момент публично овладявайки я и най-много държавното обвиняване, нищо не стои на пътя на една безспорна власт на колегията на Народното събрание, неограничена от нищо. Наистина ми е тъга на сърце, че всичко това се случи преди два месеца тъкмо в навечерието на коледните празници, защото предния път, когато говорихме с Вас си пожелахме да не губим вяра и да гледаме положително към бъдещето и в един прелестен миг се оказва, че „ подаръците “, които снася законодателната власт дават обещание сякаш триумф, споделят ти, че това е огромна позитивна смяна, че огромно знамение е свършено, а в реалност обаче като се загледаш какво тъкмо са свършили законотворците се хващаш за главата. Трябва да се има поради, че и опозицията не даде кой знае какъв отпор. От друга страна, те пък биха споделили: „ Какво можем да създадем като Сглобката е налице и си прави каквото си желае “. Това не е нерезонен мотив, несъмнено, само че ми се искаше някак си да има по-широк публичен отзив във връзка с това, което се случи и това, че бяхме „ сготвени “ още веднъж. Тук, несъмнено би трябвало да се означи, че съсловните организации и експертите в тази сфера, дадоха своята отрицателна оценка, която за жалост обаче по никакъв метод не засегна тези хора-законотворци, имайки самочувствието на адвокати. По никакъв метод не се жегнаха от оценката, която им дават техните сътрудници и тогавашни преподаватели.
Как могат елементарните жители да потърсят сметка или правдивост за всичко това, което се случи?
Това, което би трябвало да създадат българските жители е да стараят да помнят. И това, за което в този момент си приказваме и всичко останало, което се случва. Да помнят кой какво е направил, кой къде е бил, кой какво е казвал, с цел да може да му се търси сметка. Защото концепцията на представителната народна власт и това народът(суверенът) да упражнява надзор върху управляващите посредством избори е точно това, че народът следва и да помни, че народът упражнява своята опция на надзор върху властта посредством тези избори, търсейки отговорност на тези хора, лишавайки ги от власт на последващи избори. Но надълбоко се колебая, че в по-голямата си час нашето общество и нашите съграждани се стараят да запомнят, тъй като просто доста елементарно не помнят някои неща и доста елементарно се преиначават други. Медийната конюнктура е такава, че реализира огромен триумф с тези конституционни промени. Христо Иванов преди време имаше присъединяване в Панорама по Българска национална телевизия, биеше се в гърдите като че ли е приключил огромното знамение и занапред започвала „ огромната работа “. Ами, да истина е, че занапред стартира, тъй като с тази каша забъркана на конституционно равнище не е доста ясно какво ще се сътвори.Пак ще прикани жителите да не губят вяра, само че да помнят, тъй като в случай че не помнят и елементарно не помнят гласуването на избори се трансформира малко като в игра на тото. Освен да помнят, ще прикани нашите сънародници и да четат, да се интересуват, да наблюдават ситуацията в страната. Не всеки може да е правист, само че и не е належащо да си правист, с цел да прочетеш текста на някои промени на нормативен акт. Може да нямаш нужната правна просвета, с цел да схванеш всичко от текста и това е обикновено, само че много постоянно единствено с един прочит на текста може да се види, че това, което ни се споделя като анонс за достижения с една законодателна смяна доста елементарно можем да разберем, че не е по този начин. Защото половинчатата истина отново по-скоро би следвало да е класифицирана като неистина, най-малкото вкарва в подвеждане обществото, за което обществото би следвало да търси сметка на своя фаворит.
Г-н Попов, благодаря.
Тони Коцаков
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ