Пенсионната реформа във Франция: Обречено ли е правителството на Макрон да изпадне в криза?
„ Това, което тази рецесия демонстрира “ , сподели неотдавна политическият коментатор Ален Дюамел , „ е, че там има две Франции. Те живеят в изцяло разнообразни ментални светове и им е невероятно даже да поддържат връзка. “
Докато страната се люлее на ръба на цивилен безредици , присъдата му отеква като тъмно предусещане. Демоните на Франция се завръщат и дебнат, предава „ BBC “.
Гневът и взаимното недоумение по отношение на препоръчаната от президента Еманюел Макрон промяна на възрастта за пенсиониране демонстрират какъв брой рисково поляризирани са станали двете фракции.
Правителството твърди, че повишението на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 е от жизненоважно значени е, с цел да се резервира доста ценената система на „ шерване “ във Франция – основана на обединен фонд, в който служащите заплащат, а пенсионерите теглят .
Тъй като хората живеят по-дълго, единствената опция би била да се понижи цената на пенсиите или да се усилят вноските от работещите. И двата разновидността биха били още по-непопулярни .
Нещо повече, споделя президентът, Франция просто се приравнява към всяка друга европейска народна власт – множеството от които имат пенсионна възраст даже по-висока от препоръчаните 64 години .
Но нищо от това наподобява не е спечелило известност измежду обществеността, която продължава да отхвърля промяната с разлика от към 70% на 30% .
Вместо това хората наподобяват по-склонни да имат вяра на причините на левите и крайнодесните: първо, че тя не е незабавна , тъй като пенсионните финанси не са толкоз неприятни, колкото се показват, само че също по този начин, че е незаслужено .
От една страна, доста протестиращи приканват освен за преустановяване на промяната, само че в действителност за понижаване на възрастта за пенсиониране до там, където беше преди 2010 година, когато беше единствено 60 години .
От друга страна, гласове отдясно споделят, че проектът на Макрон към този момент е толкоз изпълнен с отстъпки и изключения, и спестяванията, които ще направи, към този момент са съвсем безсмислени .
В една функционираща народна власт противоположните причини сигурно биха намерили някаква форма на компромис. В края на краищата болшинството от популацията, макар че отхвърля проекта на Макрон, също е според, че е нужна известна промяна на пенсиите .
Но действа ли френската народна власт?
Вярата в стандартната политика и парламентарната система в действителност е на дъното. Как другояче да си разбираем краха на хората, които управляваха Франция в продължение на половин век, и възхода на крайната десница и крайната левица?
Президентът Макрон насърчи гибелта на остарелия режим, този остарял ред, който той експлоатира, с цел да се показа като самотния сдържан, подбиращ рационални елементи от стратегиите на левите и десните .
Той може да е бил свръхинтелигентен, само че Франция в никакъв случай не го е харесвала и той беше определен два пъти по дифолт. Защото алтернативата Марин льо Пен беше неприемлива за множеството . Елиминирайки умерената съпротива, той направи опозицията последна.
На миналогодишните парламентарни избори Макрон не съумя да си обезпечи болшинство – правейки неизбежно потреблението предишния четвъртък на конституционни форсмажорни условия, известни като 49:3, с цел да прокара закона .
Левицата в това време внесе безусловно хиляди ремонти в законопроекта за пенсиите, правейки стандартното му приемане невероятно. Противниците описаха промяната като „ брутална “ и „ нечовешка “ .
Със подиуми на грабежи и градско принуждение , купчини гниещи отпадъци по улиците на Париж и други френски градове и заричане за идни още стачки , това е атмосферата, до момента в който страната навлиза в идната решаваща фаза на рецесията.
След позоваването на президента на процедурата 49:3 , опозиционните партии внесоха два вота на съмнение против държавното управление , които ще бъдат разисквани тази седмица. На доктрина, в случай че някой от тях премине, това ще докара до рухване на държавното управление и възможни предварителни избори .
Ако предложенията се провалят, тогава опозицията може да продължи да се бори с промяната с други средства: да вземем за пример, като се обърне към Конституционния съвет, който се произнася по конституционността на новите закони, или като се опита да провежда референдум .
Правителството се надява, че действителността в един миг ще настъпи и множеството хора ще одобряват унило неизбежното. Много евентуално е в последна сметка да би трябвало да се направи жертва – без подозрение в лицето на министър-председателя Елизабет Борн .
