Евгений Михайлов: Време е вече да кажем - трябва да сменим своя Национален празник, да се отървем от Паметника на съветския окупатор
„ Това, което се случва в този момент, за някой може би е изненада, до момента в който изненада за мен е, че за международните водачи беше изненада, че Путин по този метод влезе в Украйна, обявявайки война, цинично наречена „ военна интервенция “, а де факто той подпали първите фитили на една международна война, която към момента е в начален стадий. И не ми дава мира всичко това, което виждам тези дни. Аз беседвам сега с вас и с намелен тон в това време пред мен е екрана на тв приемника и виждам последните вести от Украйна и от света във връзка на тази оповестена от Путин война. “ Това споделя в изявление за кинорежисьорът Евгений Михайлов, разяснявайки експанзията на Русия в суверенна Украйна.
Според него следвоенният свят на 77-годишния мир е приключил с вероломното нахлуване на путинова Русия против самостоятелна Украйна.
„ Това се приготвяше много дълго време, маскирано с неистини, с будалкане на Запада, с телефонни диалози и срещи на най-високо равнище с американския президент, с френския президент, с немския канцлер, с кого ли не. За страдание доста от тях повярваха. И мисля, че това е последният път, в който се има вяра на Русия. По същия метод светът преди време беше повярвал, че не е допустимо съдружничество сред нацисткия Райх на Хитлер и Сталиновия социализъм. Докато те в съдружничество, с подписан контракт в средата на август на 1939 година заедно с разлика от 17 дни – Германия на 1 септември 1939 година, а Съветският съюз и Сталин на 17 септември 1939 година - превзеха Полша, поделиха я и започнаха прекрояването на към този момент открити граници на самостоятелна страна. В момента следим сходно нещо... И това за мен е ужасно. И целият свят би трябвало да разбере, че повече не може да има вяра на тази страна, на този началник, на тези държавни ръководители на тази страна, които сега издевателстват даже над своя народ, тъй като те вкарват своя народ в огромна пакост, в огромни ограничения, огромни стопански компликации. И не знам, не знам какво би трябвало да се случи, с цел да може тези огромни международни ръководители и в НАТО, и в Европейския съюз, и в Съединени американски щати, и в Австралия да схванат най-сетне, че по този начин не може да се договаря с терористи, с лъжци и с вероломни военни нарушители. Защото това, което става сега в Украйна, е военно закононарушение, нарушаване на всички до момента подписани контракти, и в нарушаване на целия построен международен мир след Втората международна война, изключително в Европа. И на доста хора в Европа сега не им се има вяра, че това се случва в Европа и в европейската част на някогашния Съветски съюз, която в действителност е Украйна. Не знам, ужасно е “, разяснява Михайлов.
Той счита, че злокобните стихове на Евтушенко „ Хотят ли русские войны? “ е двуличен захаросан шлагер. Той е двуличен по доста аргументи, тъй като руските ръководители, към този момент и съветските ръководители в ерата на Путин, злоупотребяват тъкмо с този шлагер и с тези рефлекси на елементарния съветски човек и на съветския народ, който е подготвен да страда, да яде изсъхнал самун, да пие вода, да живее в ужасяващи условия, кални улици и да му се втълпява непрестанно в главата – всичко може да е, единствено война да няма. Няма различен народ в света, който да е подложен, изключително в актуалния свят във XXI век, на такова безчинство от държавното управление си. Няма различен народ. И тъкмо това е цинизмът на „ Хотят ли русские войны? “.
Попитан какво следва оттук насетне да се случи, Михайлов споделя: Чака ни непрекъснато облъчване с хибридна пропутиновска агитация. Чакат ни фанфари, а евентуално и търсени провокации към приближаващия по този начин наименуван народен празник 3 март. Чака ни евентуално опасност и апели за овакантяване на НАТО от десетките паравоенни организации. Всеки може да види, в това число и Министерство на вътрешните работи на Бойко Рашков или Главна прокуратура може да видят тези апели в интернет за въоръжена битка, за отпор на предателите, за овакантяване на НАТО, за присъединение към Евразия и така нататък Ние живеем в подобен свят сега. Ние сме станали смешни пред нашите съдружни сътрудници от НАТО и от Европейския съюз, от които сме част. Те не са „ те, другите “. Ние сме „ ние, НАТО, ние, Европейският съюз “. Тези същите, които се гнусят тук да дойдат съюзнически войски, с цел да ни защитят при възможна експанзия. Тези същите, на които военният министър – че той споделя към този момент два месеца: „ но няма потребност от непознати войски, но имаме наши командири, но не знам си какво ще вършим с някакъв един батальон”. Първо осъзнайте се – част сме от НАТО. Незабавно би трябвало да призовем за разполагане в България на противоракетни комплекси, на части на НАТО със съответното въоръжение, на идване на една или две натовски ескадрили, на които ние да осигурим летище, до момента в който дойдат нашите самолети след една, две или три години. Защото това, което става в Украйна, с лъжите, които бяха изречени преди началото на вероломната война, може да се случи на всеки един от съседите на Русия в Прибалтика или в Молдова, или в България. Ние сме през едно море към този момент. Ние би трябвало да сме подготвени, тъй като не изключвам даже да се търсят провокации през съдружника на Русия Сърбия, която се въоръжава в последните години изключително интензивно с най-съвременна съветска техника – през тях да се създадат провокации на Балканите, било поради Косово, било поради нещо друго. И какво ще вършим ние тогава в нашата България? Когато сме се снишавали от самото начало, кого ще молим по-късно за помощ от тези, от които се срамим, че сме част? Затова най-сетне България в този момент, през 2022 година би трябвало да каже: да, към този момент в България няма място Паметникът на окупационната Съветска войска в центъра на София. България би трябвало да има народен празник Деня на независимостта си – 22 септември, или Деня на Съединението – 6 септември, или Деня на българската книжовност и просвета – 24 май, само че не денят, в който съветският император е подписал един протокол с Османската империя, в който даже България не е упомената, и в който 3 март неслучайно е определен като дата поради връзката с коронясването и възкачването на престола на този император. Ние честваме този празник като собствен национален…И си споделям, в случай че има виновни, национално виновни политици, които не превиват кръст и не удрят чело пред Москва, в случай че имаме национална горделивост като българи, би трябвало да си сменим датата на националния празник, би трябвало да се отървем от окупационния монумент, би трябвало да преименуваме църквата, връщайки й името на „ Свети свети Кирил и Методий “, и би трябвало да бъдем горди, че сме българи, част от Европа. Защото ние принудително сме били извадени от Европа точно след окупацията през 1944 година от Съветската алена войска, която е почитана като освободителка. Защото ние сме в Европа от епохи, тъй като ние сме дали на Европа доста неща, тъй като ние сме част от Възраждането надалеч преди началото на европейското. Ние сме дали на европейската просвета и на доста нации и книжовност, и религия, и високи мостри на културата, тъй като ние се намираме на земята на траките и на всички тези, които преди този момент тук са градили цивилизация след цивилизация. И не може да почитаме тези с „ Шмайзерите “, които са влезнали в България, крали са, изнасилвали са, лишили са цялото българско благосъстояние, избили са под тяхно предписание целия български боен и нителектуален хайлайф, изнесли са ни архивите и до ден сегашен не ни ги връщат. “
Евгений Михайлов няма подозрения, че апетитите на Путин ще се насочат и отвън територията на Украйна. Накъде – той не знае, само че това, което се случва в Украйна е било ясно.
„ Целият спектакъл, който се разиграваше месеци наред, близо година – с военни учения, с разполагане на тежки въоръжения от всички страни на границата на Украйна. И нека Западът е подготвен за реакция, за оказване на помощ на Украйна, за доста съществени наказания против съветския режим. Дано Западът е подготвен на ограничения, в това число стопански, от неналичието за прочут интервал на газ или петрол, тъй като това, че ще постоят малко на студено в супер първокласните жилища, е дребен проблем, на фона на това, че десетки, стотици хиляди, а евентуално и милиони в Украйна няма да имат покрив над главата си, освен ще студуват, само че ще ги вали и дъжд, и сняг, и години наред ще се чудят накъде да подхванат и по какъв начин да си проведат живота, в случай че са останали живи след всичко това, което се случва сега “, паника разяснява Евгений Михайлов.
Според него следвоенният свят на 77-годишния мир е приключил с вероломното нахлуване на путинова Русия против самостоятелна Украйна.
„ Това се приготвяше много дълго време, маскирано с неистини, с будалкане на Запада, с телефонни диалози и срещи на най-високо равнище с американския президент, с френския президент, с немския канцлер, с кого ли не. За страдание доста от тях повярваха. И мисля, че това е последният път, в който се има вяра на Русия. По същия метод светът преди време беше повярвал, че не е допустимо съдружничество сред нацисткия Райх на Хитлер и Сталиновия социализъм. Докато те в съдружничество, с подписан контракт в средата на август на 1939 година заедно с разлика от 17 дни – Германия на 1 септември 1939 година, а Съветският съюз и Сталин на 17 септември 1939 година - превзеха Полша, поделиха я и започнаха прекрояването на към този момент открити граници на самостоятелна страна. В момента следим сходно нещо... И това за мен е ужасно. И целият свят би трябвало да разбере, че повече не може да има вяра на тази страна, на този началник, на тези държавни ръководители на тази страна, които сега издевателстват даже над своя народ, тъй като те вкарват своя народ в огромна пакост, в огромни ограничения, огромни стопански компликации. И не знам, не знам какво би трябвало да се случи, с цел да може тези огромни международни ръководители и в НАТО, и в Европейския съюз, и в Съединени американски щати, и в Австралия да схванат най-сетне, че по този начин не може да се договаря с терористи, с лъжци и с вероломни военни нарушители. Защото това, което става сега в Украйна, е военно закононарушение, нарушаване на всички до момента подписани контракти, и в нарушаване на целия построен международен мир след Втората международна война, изключително в Европа. И на доста хора в Европа сега не им се има вяра, че това се случва в Европа и в европейската част на някогашния Съветски съюз, която в действителност е Украйна. Не знам, ужасно е “, разяснява Михайлов.
Той счита, че злокобните стихове на Евтушенко „ Хотят ли русские войны? “ е двуличен захаросан шлагер. Той е двуличен по доста аргументи, тъй като руските ръководители, към този момент и съветските ръководители в ерата на Путин, злоупотребяват тъкмо с този шлагер и с тези рефлекси на елементарния съветски човек и на съветския народ, който е подготвен да страда, да яде изсъхнал самун, да пие вода, да живее в ужасяващи условия, кални улици и да му се втълпява непрестанно в главата – всичко може да е, единствено война да няма. Няма различен народ в света, който да е подложен, изключително в актуалния свят във XXI век, на такова безчинство от държавното управление си. Няма различен народ. И тъкмо това е цинизмът на „ Хотят ли русские войны? “.
Попитан какво следва оттук насетне да се случи, Михайлов споделя: Чака ни непрекъснато облъчване с хибридна пропутиновска агитация. Чакат ни фанфари, а евентуално и търсени провокации към приближаващия по този начин наименуван народен празник 3 март. Чака ни евентуално опасност и апели за овакантяване на НАТО от десетките паравоенни организации. Всеки може да види, в това число и Министерство на вътрешните работи на Бойко Рашков или Главна прокуратура може да видят тези апели в интернет за въоръжена битка, за отпор на предателите, за овакантяване на НАТО, за присъединение към Евразия и така нататък Ние живеем в подобен свят сега. Ние сме станали смешни пред нашите съдружни сътрудници от НАТО и от Европейския съюз, от които сме част. Те не са „ те, другите “. Ние сме „ ние, НАТО, ние, Европейският съюз “. Тези същите, които се гнусят тук да дойдат съюзнически войски, с цел да ни защитят при възможна експанзия. Тези същите, на които военният министър – че той споделя към този момент два месеца: „ но няма потребност от непознати войски, но имаме наши командири, но не знам си какво ще вършим с някакъв един батальон”. Първо осъзнайте се – част сме от НАТО. Незабавно би трябвало да призовем за разполагане в България на противоракетни комплекси, на части на НАТО със съответното въоръжение, на идване на една или две натовски ескадрили, на които ние да осигурим летище, до момента в който дойдат нашите самолети след една, две или три години. Защото това, което става в Украйна, с лъжите, които бяха изречени преди началото на вероломната война, може да се случи на всеки един от съседите на Русия в Прибалтика или в Молдова, или в България. Ние сме през едно море към този момент. Ние би трябвало да сме подготвени, тъй като не изключвам даже да се търсят провокации през съдружника на Русия Сърбия, която се въоръжава в последните години изключително интензивно с най-съвременна съветска техника – през тях да се създадат провокации на Балканите, било поради Косово, било поради нещо друго. И какво ще вършим ние тогава в нашата България? Когато сме се снишавали от самото начало, кого ще молим по-късно за помощ от тези, от които се срамим, че сме част? Затова най-сетне България в този момент, през 2022 година би трябвало да каже: да, към този момент в България няма място Паметникът на окупационната Съветска войска в центъра на София. България би трябвало да има народен празник Деня на независимостта си – 22 септември, или Деня на Съединението – 6 септември, или Деня на българската книжовност и просвета – 24 май, само че не денят, в който съветският император е подписал един протокол с Османската империя, в който даже България не е упомената, и в който 3 март неслучайно е определен като дата поради връзката с коронясването и възкачването на престола на този император. Ние честваме този празник като собствен национален…И си споделям, в случай че има виновни, национално виновни политици, които не превиват кръст и не удрят чело пред Москва, в случай че имаме национална горделивост като българи, би трябвало да си сменим датата на националния празник, би трябвало да се отървем от окупационния монумент, би трябвало да преименуваме църквата, връщайки й името на „ Свети свети Кирил и Методий “, и би трябвало да бъдем горди, че сме българи, част от Европа. Защото ние принудително сме били извадени от Европа точно след окупацията през 1944 година от Съветската алена войска, която е почитана като освободителка. Защото ние сме в Европа от епохи, тъй като ние сме дали на Европа доста неща, тъй като ние сме част от Възраждането надалеч преди началото на европейското. Ние сме дали на европейската просвета и на доста нации и книжовност, и религия, и високи мостри на културата, тъй като ние се намираме на земята на траките и на всички тези, които преди този момент тук са градили цивилизация след цивилизация. И не може да почитаме тези с „ Шмайзерите “, които са влезнали в България, крали са, изнасилвали са, лишили са цялото българско благосъстояние, избили са под тяхно предписание целия български боен и нителектуален хайлайф, изнесли са ни архивите и до ден сегашен не ни ги връщат. “
Евгений Михайлов няма подозрения, че апетитите на Путин ще се насочат и отвън територията на Украйна. Накъде – той не знае, само че това, което се случва в Украйна е било ясно.
„ Целият спектакъл, който се разиграваше месеци наред, близо година – с военни учения, с разполагане на тежки въоръжения от всички страни на границата на Украйна. И нека Западът е подготвен за реакция, за оказване на помощ на Украйна, за доста съществени наказания против съветския режим. Дано Западът е подготвен на ограничения, в това число стопански, от неналичието за прочут интервал на газ или петрол, тъй като това, че ще постоят малко на студено в супер първокласните жилища, е дребен проблем, на фона на това, че десетки, стотици хиляди, а евентуално и милиони в Украйна няма да имат покрив над главата си, освен ще студуват, само че ще ги вали и дъжд, и сняг, и години наред ще се чудят накъде да подхванат и по какъв начин да си проведат живота, в случай че са останали живи след всичко това, което се случва сега “, паника разяснява Евгений Михайлов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ