10 вида личности, с които животът ни среща
„ Това, което прави пустинята красива, е,
че крие някъде в себе си бунар “
Малкият принц
Това, което прави нашият живот забавен, е, че без да подозираме, се срещаме с разнообразни хора, които нерядко трансформират живота ни.
Не всички срещи са такива, които бихме желали да запомним, само че постоянно можем да усвоим значим житейски урок. Ето къс лист на хората, които неизбежно срещаме по пътя си.
1. Вечният мърморко
Не знам дали сте чели „ Човек на име Уве “, само че в тази своя книга шведският публицист Фредерик Бакман ни среща с един възрастен господин, чието всекидневие минава под флага на мрънкането. Изразът „ от мухата слон “ като че ли придобива действителни измерения за хората като него, които непрестанно намират от какво да се оплачат. Разбира се, в книгата (както и в живота) всеки има своята причина да е неудовлетворен от нещо. Важното е, когато се срещаме с подобен тип хора, да отстояваме позициите си и да не им разрешаваме да помрачат деня ни.
2. Вечният оптимист
Добре, съществено, по какъв начин е допустимо да има хора, които са в положително въодушевление 24/7?! Духовните гурута и „ коучове “ може да се разсърдят, но… изненада – няма по какъв начин да сме щастливи от самото начало. Понякога имаме потребност да се ядосаме, да се обидим, да захвърлим всичко и да си тръгнем. Без адрес и без посока. А и тали това е прочувствената просветеност – колкото повече познаваме личните си страсти, толкоз по-добре се оправяме с тях. 
3. Хората с сложен живот
Това фразеология звучи като извадено от някой филм. Но всеки един от нас се е срещал най-малко един път по пътя си с персона, чийто житейски път по никакъв начин не е бил лек. Тук се появява отклонение – компликациите или са го трансформирали в кълбо от отрицателна сила, или противоположното – индивидът против нас ни дава крила, с цел да повярваме на какво сме способни. Защото е бил там, на бойното поле, и се е срещнал с по-трудни неща от нас и знае, че ще се оправим. Също, както го е направил и той.
4. Зависимите
В тази категория попадат хора, които по един или различен метод не могат да бъдат независими. Зависими са от родители, от другари, в най-лошия случай – от непознатото мнение. Сякаш живеят нечий непознат живот – гледат през очите на заобикалящите ги хора и вървят по към този момент отъпканите от тях пътеки. 
5. Лицемерите
Няма по какъв начин да не се появи и това разделяне. Има един необикновен тип хора, които нямат куража да бъдат себе си и избират с неистини и други средства да се харесат на всички. На доктрина е невероятно, на процедура – също. В някакъв миг всичко става ясно, а тези хора остават сами. Ако сами не знаем кои сме, не можем да чакаме различен да ни даде този отговор.
6. Манипулаторите
Нали сте чували израза: „ задачата оправдава средствата “? Без значение дали сте съгласни с тази максима или не, факт е, че някои хора я ползват в живота си. Потъпкването на останалите и загърбването на ценностната система не съставлява проблем за тях, стига най-после на играта да получат това, което желаят. 
7. Инатите
Има хора, които в действителност не се отхвърлят елементарно. Те са като слънчевия лъч, който неуморно се бори с облака, с цел да си проправи път и да изгрее. Понякога слънцето изгрява, само че различен път стартира да вали. Но все пак на идващия ден още веднъж виждаме парещите лъчи на слънцето. Понякога битката е сложна, само че вътрешният жар, който тласка тези хора да се борят, е същият, който не им разрешава да пречупят духа си.
8. Хората-деца
а пръв взор наподобява като оксиморонно разбиране. Но в действителност всеки от нас е срещал подобен човек – прости бързо, ядосва се за дреболии, само че му минава, обича да прави положително и е постоянно ухилен. И няма самообладание да посрещне новия ден, с цел да види с какво ще го изненада той. 
9. „ Арт личностите “
Бохеми, постоянно оставащи неразбрани от останалите, със личен жанр в обличането, музиката и всичко останало. Борят се за един по-красив свят, също като хората-деца. Понякога се случва да навирят нос и да не обръщат внимание на тези към тях. И в двата случая си заслужава да срещнем подобен човек по пътя си.
10. Себе си – за край
Животът е изпълнен с битки, рев, болежка и какво ли още не. Но в някакъв миг си даваме сметка, че всички хора, които сме срещнали по пътя си, са ни дали нещо. Нещо, което желаеме да задържим на топло до сърцето си, или пък сме се сдобили със мемоари, които желаеме да оставим в предишното. Без значение какво сме усвоили от останалите, най-после се завръщаме към себе си. Което е съществена цел на всяко пътешестване.
