Как Нобеловият комитет стана таен македонски
Това, което насътвориха братята от Вардаро, не е по никакъв начин изненадващо - типично българска работа. И то във всичките му елементи и поредност. Което за следващ път потвърждава, че македонец след къпане и референдум става чист българин.
Изненадата този път обаче не пристигна от Северна Македония - най-великото географско изобретение на века, където хитрият Ципрас се вживя в ролята на Колумб и Америко Веспучи по едно и също време, до момента в който ние непретенциозно се изживявахме като обединители на Балканите. Новината пристигна от същинския север - от Стокхолм. Номинираха и Зоран, и Ципрас за Нобелова премия за мир и не помниха Бойко.
Явно процесът на мултикултурност към този момент е доведен до сполучлив край. Само че в противоположна посока - вместо Балканите да се цивилизоват, Нобеловият комитет се побалканчи. В комитета безспорно са прихванали от натюрела на македонския скришен революционен комитет, където всички са воеводи и вземат решение въпросите по воеводски: Ще ги предлагаме ли, или да!
А и двамата са почтени за Нобел, единствено че за литература. Известно е, че в писателското изкуство най-вече се цени въображението - да измислиш събития, герои и географски места, които не съществуват в действителността, само че с художествени /може и политически/ похвати да внушиш на публиката, че са същински.
Разбира се, въображението и при двамата се изявява по-скоро като ловкост - при Ципрас си е генетична, византийска, а при Зоран - добита. Както споделя за него Дейвид Стефънсън, някогашен американски посланик, станал политически съветник в Скопие: “Той не е това, което може да се назова интелектуалец или доста грамотен, само че има доста здрав разсъдък, той е остроумен, доста добре схваща хората ”. С една дума - чист публицист. А в случай че и не гледаш с положително око на Путин, си е бонус - за информация Светлана Алексиевич, в случай че сте я чували.
Лошото е, че тъкмо тази година премията за литература се отсрочва, за пръв път от седем десетилетия. Шестима членове на Шведската академия си дадоха отказ поради секс скандал. А следващата година Зоран, който с едната ръка прегръща Бойко Борисов, а с другата вади стопроцентов македонски Илинден, може и да го няма. В смисъл като създател.
Така македонците ще се разминат с Нобела за литература, което пък си е чисто българска традиция.
И то не поради политическия скандал за Северна Македония, а за един елементарен секс скандал от Севера.
Изненадата този път обаче не пристигна от Северна Македония - най-великото географско изобретение на века, където хитрият Ципрас се вживя в ролята на Колумб и Америко Веспучи по едно и също време, до момента в който ние непретенциозно се изживявахме като обединители на Балканите. Новината пристигна от същинския север - от Стокхолм. Номинираха и Зоран, и Ципрас за Нобелова премия за мир и не помниха Бойко.
Явно процесът на мултикултурност към този момент е доведен до сполучлив край. Само че в противоположна посока - вместо Балканите да се цивилизоват, Нобеловият комитет се побалканчи. В комитета безспорно са прихванали от натюрела на македонския скришен революционен комитет, където всички са воеводи и вземат решение въпросите по воеводски: Ще ги предлагаме ли, или да!
А и двамата са почтени за Нобел, единствено че за литература. Известно е, че в писателското изкуство най-вече се цени въображението - да измислиш събития, герои и географски места, които не съществуват в действителността, само че с художествени /може и политически/ похвати да внушиш на публиката, че са същински.
Разбира се, въображението и при двамата се изявява по-скоро като ловкост - при Ципрас си е генетична, византийска, а при Зоран - добита. Както споделя за него Дейвид Стефънсън, някогашен американски посланик, станал политически съветник в Скопие: “Той не е това, което може да се назова интелектуалец или доста грамотен, само че има доста здрав разсъдък, той е остроумен, доста добре схваща хората ”. С една дума - чист публицист. А в случай че и не гледаш с положително око на Путин, си е бонус - за информация Светлана Алексиевич, в случай че сте я чували.
Лошото е, че тъкмо тази година премията за литература се отсрочва, за пръв път от седем десетилетия. Шестима членове на Шведската академия си дадоха отказ поради секс скандал. А следващата година Зоран, който с едната ръка прегръща Бойко Борисов, а с другата вади стопроцентов македонски Илинден, може и да го няма. В смисъл като създател.
Така македонците ще се разминат с Нобела за литература, което пък си е чисто българска традиция.
И то не поради политическия скандал за Северна Македония, а за един елементарен секс скандал от Севера.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ