„Това, което искам да кажа точно днес, може би няма

„ Това, което желая да кажа тъкмо през днешния ден, може би няма да допадне на част от вас. Но в случай че се разгневите, значи най-малко ще сте го прочели, което е задоволително. Поне към този момент “, написа в профила си във „ Facebook “ Радослав Бимбалов. „ Храбростта в наши дни е превърната в бранд. Лепне като на ниска цена лого върху знамето на официализирана партийна нецензурност. Или като потна татуировка върху мускул, който подвига тежки чаши. Храбростта е скалъпеният подправен Naik, наличният Adibas на ултрас, който крещи „ дажвейбалгаря “ преди да почне да троши седалките на стадиона, наименуван България “, съобщи той. „ Днес патриотично честваме храбростта, нали? Почитаме светията, изобразен с меч, рязък дракон. Според притчата този дракон живеел в едно езеро и малтретирал жителите на дребното градче наоколо. Те толкоз треперели от тая пуста ламя, че почнали всяка заран да ѝ дават като подарък по едно от своите деца. За закуска – да омилостивят насилника, да не ги атакува. Дори градоначалникът завързал своята лична щерка пред езерото, само че тогава се намесил Георги, който просто извадил меча си и заклал добичето “, сподели Бимбалов. Според него притчата е красива и доста простичка и не е нужно да я четем доста пъти, с цел да осъзнаем какво ни споделя или да припознаем настоящи събития и герои в нея. „ Днес ще обърнем по една патриотична чашка и ще се почувстваме храбри като Георги. Само че като нация сме това село, което избира да подарява живи хора на змея. Извинете. Честит празник “, сподели в умозаключение Бимбалов.