Дъщерята на Кочовска: Приятелите забравиха майка ми
Това споделя Десислава Кочовска в изявление за Дир.бг.
"Но виждам обичта на елементарните хора към майка ми. Момичета и момчета на по 20 години ми пишат във Facebook, че знаят за нея. На гроба й непрекъснато сварвам цветя, хора палят свещи, виждам оставено кафе, проличава си, че са я посещавали”, споделя дъщерята на българския феномен Вера Кочовска, която напусна този свят на 11 февруари преди 7 години.
- Деси, на 11 февруари се навършват 7 години от гибелта на майка ти, лечителката Вера Кочовска...
- 7 години станаха, само че имам възприятието, че е било през вчерашния ден. Колкото повече минават годините, толкоз по-тежко става. Не мога да видя повече майка ми и да получа обичта, която съм получавала от нея. С брат ми сме израснали единствено с нея.
Често рева като виждам нейни фотоси. Тежко ми е, тя си ми беше опора... Всеки ден ми липсва, всеки ден. Когато загубиш майка си, ставаш половин човек, без значение на какъв брой години си.
- Помнят ли я приятелите?
- Малко са хората, от по-известните другари на майка ми, които постоянно идваха при нея и тя им помагаше. Обидно ми е.
Но виждам обичта на елементарните хора към нея. Момичета и момчета на по 20 години ми пишат във Facebook, че знаят за майка ми. На гроба й непрекъснато сварвам цветя, хора палят свещи, виждам оставено кафе, проличава си, че са я посещавали.
- Как си спомняш най-често майка си?
- Винаги с нейната усмивка на лицето.
В началото я сънувах – тя ми се усмихваше и ми махаше... Вече не я сънувам, а желая, да си „ поговоря” с нея.
- Кога наличието й е било доста осезаемо за теб?
- Когато ми оповестиха, че е умряла, бях в Шумен. Тръгнах за Плевен през нощта. Исках по-бързо да се прибера у дома - не имах вяра, че майка си е отишла!
Мислех си, че това е някаква злокобна смешка от нейна страна, че желае да ни тества с брат ми кой повече я обича...
Но през половината път, колкото и да натисках газта, колата отхвърляше да набира. На всеки 100 метра ми се привиждаха хора с колелета, натисках непрекъснато спирачките! Мислех си: „ Какво вършат тези хора през нощта с тези колелета тук?!” А като минавах напред, разбирах, че това в действителност са дървета...
Всъщност, след това осъзнах, че майка ми ме е пазила през целия път.
Когато тя умря, единственото, което желаех, е да умра. Не желаех да пребивавам въобще. Не виждах смисъл. Шофирах, с цел да не мисля. Всеки път, като се качвах в колата, единственото, за което се молех, е да направя злополука и да умра. Имало е случаи, когато съм карала доста лудо и постоянно ми се е разминавало да направя злополука, единствено тъй като тя ме е пазила от горната страна.
И продължава да ме пази. Наскоро претърпях нещо неизмеримо и открих нейната интервенция...
- Какво се случи?
- Тръгнахме с приятеля ми за Варна и катастрофирахме още преди да излезем от София. Колата беше намачкана, а на нас безусловно нищо ни нямаше.
Така в действителност тя ни спря, тъй като ние имахме желание да вложим пари в един бизнес, само че очевидно майка ми е решила, че ще бъдем на загуба и по тази причина не ни разреши да отидем. И в действителност се оказа по-късно, че е имала право...
- С какво се занимаваш сега?
- С приятеля ми живеем в София, работим. Брат ми живее с приятелката си, още нямат деца. А ние си взехме кученце - лабрадорче, Деа, която ни дава огромна обич, както и ние на нея. Много е положително, не се отделя от нас.
Плевенският апартамент, в който живеехме с майка, го ремонтирахме, боядисахме го, освежихме го. Картини и икони са прибрани. Съхраняваме с брат ми всички неща, които събираше майка, тъй като това си ни е спомен от нея.
Мъча се да върша нещо за фондация „ Вера Кочовска”. Трудно стават нещата. Трябва да се съберат ужасно доста средства, с цел да се направи клиника за стволови кафези, за каквато майка ми мечтаеше.
Парите, които са били отделени за това, преди време изчезнали. Не знам тъкмо детайлности. Това е била много огромна сума от Япония. Става въпрос за интервала 1992-1994 година Човекът, който е взел парите, си е признал пред различен човек, непосредствен на майка ми. Този човек е бил политик.
Искам да продължа делото на Вера Кочовска, с цел да оказвам помощ на бедните. Опитвам се да се срещна с всякакви хора, които имат средства, само че отхвърлят. Не мога принудително да накарам някого да даде и да се включи в делото.
- Била си с майка си в Русия, където тя се е лекувала. Можеш да разкажеш от първо лице феноменални неща, свързани с майка ти, за които се носят митове...
- След инсулта на майка ми през 2001 година отидохме в Русия при проф. Брюховецки. При него тя си слагаше стволови кафези. Той не беше чувал за нея. Когато на първата среща пристигна да беседват, с цел да каже по какъв начин ще протече лекуването й, майка стартира да му гледа. Каза му какво ще му се случи в бъдеще. И тези неща в действителност се случиха след това, макар, че той не вярваше, и двамата станаха доста близки. Той се допитваше до майка ми по какъв начин да си лекува пациентите.
При един от престоите ни в Русия, одобриха един човек, само че като пристигна проф. Брюховецки, майка му сподели: „ Този човек ще си отиде! Напразно се борите!” Лекарят доста се ядоса и сподели: „ Вера, приказваш нелепости!” Майка отговори: „ Добре, ще видиш!”... След два дни мъжът в действителност умря.
След време различен професор искаше да отвори черепа на майка ми, с цел да види какво има в мозъка й. Тя му сподели: „ Няма да ти разреша да ми отваряш главата, само че теб Господ ще те накаже и ще ти влезе гвоздей в крайници! “ Той се изсмя и излезе от стаята. На другия ден той дойде с бинтован крайник и й заразправя през смях: „ Както сподели, по този начин стана - гвоздей ми влезе в крайници! Няма да ти разтварям главата, няма да се допирам до тебе, че кой знае какво още може да ми се случи!”
На майка ми след това й вършиха някакви рутинни проучвания. След инсулта я боляха кракът, ръката, а масата, на която трябваше да легне за скенера, беше висока. Сестрата я блъскаше много жестоко, до момента в който я настаняваше. Майка ми я помоли: „ Малко по-полека, боли ме!” А тя викна: „ Я, стига си се глезила и пренасяла!” Майка се ядоса и... с взор счупи скенера - той просто се скапе и спря да работи.
Професор Брюховецки пристигна, стартира да се смее и вика: „ Вера, апелирам те, недей повторно да го правиш. Това е доста скъпа техника!” И уволни сестрата, която се държа жестоко с майка ми.
А след това на японците, когато идваха у нас да вършат филм, им повреди камерите. Не им даваше да снимат хората, които бяха пристигнали при нея, тъй като не бяха ги питали, само че те не се съобразиха. Като се прибрали в хотела и пуснали да видят материала, оказало се, че тон има, само че картина няма...
- Как се променяше физически Вера Кочовска, когато лекуваше?
- Дланта на едната й ръка почерняваше. Едната ръка беше доста студена, а другата - гореща. Когато лекуваше, кръвното й скачаше над 200 или границите й се събираха. Сърцето й беше в положение на прединфаркт. На електрокардиограмата се появяваше права линия, което на процедура значи клинична гибел.
- Загуби ли майка ти силата си, когато се разболя?
- Не, в противен случай - това, което говореха - че Господ я бил санкционирал и тя не вижда към този момент, не е правилно. Тя имаше доста по-голяма мощ, когато беше болна, само че не искаше хората да я виждат в това безпомощно положение. На малко от приятелите си даже не даваше да идват. Но хората не я оставяха на мира. През 2005 година майка ми падна в банята и си счупи крайници. След инсулта единият й крайник се беше леко изкривил долу и го замяташе - спъна се и падна.
Имала съм случаи, когато съм обяснявала, че майка ми не е добре и не може да приема, а те са ме заплашвали с полиция. Мислеха, че ги неистина.
- Какво носеха хората от признателност на майка ти?
- Отказваше подаръците, споделяше им да го занесат в църквата. Само от по-близките си приемаше дарове. Тя не беше от този вид хора, които натрупат пари. Пишеха, че сме делели някакви милиони с брат ми. Няма такова нещо...
- Как майка ти получава дарбата си да лекува хората, несъмнено ти е разказвала?
- Била на 13 години, когато получила дарбата си. Играела си с децата, качила се на някаква каручка и при слизането я блъснал камион. Закарали я в пернишката болница. Два месеца изкарала в кома, цялата в гипс. Започнала да вижда вътрешните органи на лекарите, които са към нея, и да им споделя какво ще им се случи в бъдеще. Майка ми е от Перник, там е израснала. Родителите ми отиват 13 години в Съветския съюз, с цел да изкарат някой лев. Там майка е работила в строителството, на тези машини, които разрушават земята. Била е началник на бригада. Ние с брат ми сме родени в Перник. Бях дребна, когато татко ми ни напусна. Майка ни отгледа. Всъщност тя гледаше и татко ни, тъй като той беше все без работа.
- Вера Кочовска е била близка с Ванга. Какво знаеш за тяхното другарство?
- Майка ходеше постоянно при Ванга. И по телефона се чуваха. Когато мама отиваше при нея, Ванга никой различен не приемаше! Ванга доста я обичаше и й споделяше: „ Ти си моята щерка!” Казваше й още, че е доста мощна. Не съм участвала на техните срещи, само че знам, че нито майка е гледала на Ванга, нито тя на нея.
Говорели са си за техни си неща..
Дъщерята на известната плевенска лечителка и ясновидка Вера Кочовска, Десислава, е родена на 21 септември 1981 година в Перник, само че след това живее в Плевен. Завършила е „ Социални дейности” в Шуменския университет. Сега учи магистратура “Обществено здраве и здравен мениджмънт.” За майка й Вера Кочовска се приказва, че е имала т. нар „ трето око”, с което е виждала в четвърто измерение. Подобни качества се демонстрират у 1 на 50 000 души.
Капацитети в медицината са снимали светещ ореол над главата й. Рентгенът им разкрил, че гръбнакът й е транспарантен като стъкло. Ликворът му пък бил непосредствен по състав с този на делфините. „ Тази жена не принадлежи на човешкия род”, безапелационни били учени от Москва и Токио, които са документирали проучванията си за свръхвъзможностите на българския феномен.
"Но виждам обичта на елементарните хора към майка ми. Момичета и момчета на по 20 години ми пишат във Facebook, че знаят за нея. На гроба й непрекъснато сварвам цветя, хора палят свещи, виждам оставено кафе, проличава си, че са я посещавали”, споделя дъщерята на българския феномен Вера Кочовска, която напусна този свят на 11 февруари преди 7 години.
- Деси, на 11 февруари се навършват 7 години от гибелта на майка ти, лечителката Вера Кочовска...
- 7 години станаха, само че имам възприятието, че е било през вчерашния ден. Колкото повече минават годините, толкоз по-тежко става. Не мога да видя повече майка ми и да получа обичта, която съм получавала от нея. С брат ми сме израснали единствено с нея.
Често рева като виждам нейни фотоси. Тежко ми е, тя си ми беше опора... Всеки ден ми липсва, всеки ден. Когато загубиш майка си, ставаш половин човек, без значение на какъв брой години си.
- Помнят ли я приятелите?
- Малко са хората, от по-известните другари на майка ми, които постоянно идваха при нея и тя им помагаше. Обидно ми е.
Но виждам обичта на елементарните хора към нея. Момичета и момчета на по 20 години ми пишат във Facebook, че знаят за майка ми. На гроба й непрекъснато сварвам цветя, хора палят свещи, виждам оставено кафе, проличава си, че са я посещавали.
- Как си спомняш най-често майка си?
- Винаги с нейната усмивка на лицето.
В началото я сънувах – тя ми се усмихваше и ми махаше... Вече не я сънувам, а желая, да си „ поговоря” с нея.
- Кога наличието й е било доста осезаемо за теб?
- Когато ми оповестиха, че е умряла, бях в Шумен. Тръгнах за Плевен през нощта. Исках по-бързо да се прибера у дома - не имах вяра, че майка си е отишла!
Мислех си, че това е някаква злокобна смешка от нейна страна, че желае да ни тества с брат ми кой повече я обича...
Но през половината път, колкото и да натисках газта, колата отхвърляше да набира. На всеки 100 метра ми се привиждаха хора с колелета, натисках непрекъснато спирачките! Мислех си: „ Какво вършат тези хора през нощта с тези колелета тук?!” А като минавах напред, разбирах, че това в действителност са дървета...
Всъщност, след това осъзнах, че майка ми ме е пазила през целия път.
Когато тя умря, единственото, което желаех, е да умра. Не желаех да пребивавам въобще. Не виждах смисъл. Шофирах, с цел да не мисля. Всеки път, като се качвах в колата, единственото, за което се молех, е да направя злополука и да умра. Имало е случаи, когато съм карала доста лудо и постоянно ми се е разминавало да направя злополука, единствено тъй като тя ме е пазила от горната страна.
И продължава да ме пази. Наскоро претърпях нещо неизмеримо и открих нейната интервенция...
- Какво се случи?
- Тръгнахме с приятеля ми за Варна и катастрофирахме още преди да излезем от София. Колата беше намачкана, а на нас безусловно нищо ни нямаше.
Така в действителност тя ни спря, тъй като ние имахме желание да вложим пари в един бизнес, само че очевидно майка ми е решила, че ще бъдем на загуба и по тази причина не ни разреши да отидем. И в действителност се оказа по-късно, че е имала право...
- С какво се занимаваш сега?
- С приятеля ми живеем в София, работим. Брат ми живее с приятелката си, още нямат деца. А ние си взехме кученце - лабрадорче, Деа, която ни дава огромна обич, както и ние на нея. Много е положително, не се отделя от нас.
Плевенският апартамент, в който живеехме с майка, го ремонтирахме, боядисахме го, освежихме го. Картини и икони са прибрани. Съхраняваме с брат ми всички неща, които събираше майка, тъй като това си ни е спомен от нея.
Мъча се да върша нещо за фондация „ Вера Кочовска”. Трудно стават нещата. Трябва да се съберат ужасно доста средства, с цел да се направи клиника за стволови кафези, за каквато майка ми мечтаеше.
Парите, които са били отделени за това, преди време изчезнали. Не знам тъкмо детайлности. Това е била много огромна сума от Япония. Става въпрос за интервала 1992-1994 година Човекът, който е взел парите, си е признал пред различен човек, непосредствен на майка ми. Този човек е бил политик.
Искам да продължа делото на Вера Кочовска, с цел да оказвам помощ на бедните. Опитвам се да се срещна с всякакви хора, които имат средства, само че отхвърлят. Не мога принудително да накарам някого да даде и да се включи в делото.
- Била си с майка си в Русия, където тя се е лекувала. Можеш да разкажеш от първо лице феноменални неща, свързани с майка ти, за които се носят митове...
- След инсулта на майка ми през 2001 година отидохме в Русия при проф. Брюховецки. При него тя си слагаше стволови кафези. Той не беше чувал за нея. Когато на първата среща пристигна да беседват, с цел да каже по какъв начин ще протече лекуването й, майка стартира да му гледа. Каза му какво ще му се случи в бъдеще. И тези неща в действителност се случиха след това, макар, че той не вярваше, и двамата станаха доста близки. Той се допитваше до майка ми по какъв начин да си лекува пациентите.
При един от престоите ни в Русия, одобриха един човек, само че като пристигна проф. Брюховецки, майка му сподели: „ Този човек ще си отиде! Напразно се борите!” Лекарят доста се ядоса и сподели: „ Вера, приказваш нелепости!” Майка отговори: „ Добре, ще видиш!”... След два дни мъжът в действителност умря.
След време различен професор искаше да отвори черепа на майка ми, с цел да види какво има в мозъка й. Тя му сподели: „ Няма да ти разреша да ми отваряш главата, само че теб Господ ще те накаже и ще ти влезе гвоздей в крайници! “ Той се изсмя и излезе от стаята. На другия ден той дойде с бинтован крайник и й заразправя през смях: „ Както сподели, по този начин стана - гвоздей ми влезе в крайници! Няма да ти разтварям главата, няма да се допирам до тебе, че кой знае какво още може да ми се случи!”
На майка ми след това й вършиха някакви рутинни проучвания. След инсулта я боляха кракът, ръката, а масата, на която трябваше да легне за скенера, беше висока. Сестрата я блъскаше много жестоко, до момента в който я настаняваше. Майка ми я помоли: „ Малко по-полека, боли ме!” А тя викна: „ Я, стига си се глезила и пренасяла!” Майка се ядоса и... с взор счупи скенера - той просто се скапе и спря да работи.
Професор Брюховецки пристигна, стартира да се смее и вика: „ Вера, апелирам те, недей повторно да го правиш. Това е доста скъпа техника!” И уволни сестрата, която се държа жестоко с майка ми.
А след това на японците, когато идваха у нас да вършат филм, им повреди камерите. Не им даваше да снимат хората, които бяха пристигнали при нея, тъй като не бяха ги питали, само че те не се съобразиха. Като се прибрали в хотела и пуснали да видят материала, оказало се, че тон има, само че картина няма...
- Как се променяше физически Вера Кочовска, когато лекуваше?
- Дланта на едната й ръка почерняваше. Едната ръка беше доста студена, а другата - гореща. Когато лекуваше, кръвното й скачаше над 200 или границите й се събираха. Сърцето й беше в положение на прединфаркт. На електрокардиограмата се появяваше права линия, което на процедура значи клинична гибел.
- Загуби ли майка ти силата си, когато се разболя?
- Не, в противен случай - това, което говореха - че Господ я бил санкционирал и тя не вижда към този момент, не е правилно. Тя имаше доста по-голяма мощ, когато беше болна, само че не искаше хората да я виждат в това безпомощно положение. На малко от приятелите си даже не даваше да идват. Но хората не я оставяха на мира. През 2005 година майка ми падна в банята и си счупи крайници. След инсулта единият й крайник се беше леко изкривил долу и го замяташе - спъна се и падна.
Имала съм случаи, когато съм обяснявала, че майка ми не е добре и не може да приема, а те са ме заплашвали с полиция. Мислеха, че ги неистина.
- Какво носеха хората от признателност на майка ти?
- Отказваше подаръците, споделяше им да го занесат в църквата. Само от по-близките си приемаше дарове. Тя не беше от този вид хора, които натрупат пари. Пишеха, че сме делели някакви милиони с брат ми. Няма такова нещо...
- Как майка ти получава дарбата си да лекува хората, несъмнено ти е разказвала?
- Била на 13 години, когато получила дарбата си. Играела си с децата, качила се на някаква каручка и при слизането я блъснал камион. Закарали я в пернишката болница. Два месеца изкарала в кома, цялата в гипс. Започнала да вижда вътрешните органи на лекарите, които са към нея, и да им споделя какво ще им се случи в бъдеще. Майка ми е от Перник, там е израснала. Родителите ми отиват 13 години в Съветския съюз, с цел да изкарат някой лев. Там майка е работила в строителството, на тези машини, които разрушават земята. Била е началник на бригада. Ние с брат ми сме родени в Перник. Бях дребна, когато татко ми ни напусна. Майка ни отгледа. Всъщност тя гледаше и татко ни, тъй като той беше все без работа.
- Вера Кочовска е била близка с Ванга. Какво знаеш за тяхното другарство?
- Майка ходеше постоянно при Ванга. И по телефона се чуваха. Когато мама отиваше при нея, Ванга никой различен не приемаше! Ванга доста я обичаше и й споделяше: „ Ти си моята щерка!” Казваше й още, че е доста мощна. Не съм участвала на техните срещи, само че знам, че нито майка е гледала на Ванга, нито тя на нея.
Говорели са си за техни си неща..
Дъщерята на известната плевенска лечителка и ясновидка Вера Кочовска, Десислава, е родена на 21 септември 1981 година в Перник, само че след това живее в Плевен. Завършила е „ Социални дейности” в Шуменския университет. Сега учи магистратура “Обществено здраве и здравен мениджмънт.” За майка й Вера Кочовска се приказва, че е имала т. нар „ трето око”, с което е виждала в четвърто измерение. Подобни качества се демонстрират у 1 на 50 000 души.
Капацитети в медицината са снимали светещ ореол над главата й. Рентгенът им разкрил, че гръбнакът й е транспарантен като стъкло. Ликворът му пък бил непосредствен по състав с този на делфините. „ Тази жена не принадлежи на човешкия род”, безапелационни били учени от Москва и Токио, които са документирали проучванията си за свръхвъзможностите на българския феномен.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ