Стефан Дечев: Все повече противоречия около 3 март заради войната...
Това сподели в изявление за ФрогНюз историкът доцент доктор Стефан Дечев преди датата на националния празник предходната година.
Поглеждаме в архива, с цел да напомним:
" Денят на основаване на българската държавност е 16 април 1879 година, когато е гласуването на Търновската конституция, а не 19 февруари по остарял жанр и 3 март по нов жанр, когато в Сан Стефано е подписан прелиминарен кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя без българско присъединяване ", безапелационен бе историкът.
Доц. Стефан Дечев
Датата 3 март е определена, тъй като в нея няма българско присъединяване, показва доцент Дечев:
" Относно основаването на българската страна, би трябвало нагледно да си представим какво значи една страна, в която публични празници са рожденият ден на княз Александър I Батенберг, възкачването му на престола, Денят на Светите братя Кирил и Методий. Като публични български празници се означават дните на възкачването на престола на съветския император Александър II, именият ден на Александър II, рожденият ден на Александър II, рождените дни на обособените членове на съветското царско семейство, денят на оповестяване на Руско-турската война, денят на прекосяването на съветските войски през Дунава по време на Руско-турската война, дните на всички значими борби от Руско-турската война, влизането на съветските войски в обособените градове по време на самата Руско-турска война се афишират за празници на съответния град, формален празник е също денят на Санстефанския контракт. Част от българския празничния календар са събития от самата съветска история, както и годишнини на изтъкнати съветски писатели, дипломати и генерали, които също са част от формалния български календар.
Цялата тази празнична система , която е разказана в календара при започване на 80-те години на XIX век, като се изключи рождения ден и възкачването на Александър I Батенберг, както и Деня на Св. св. Кирил и Методий, не е обвързвана със лично български празници и лично български заслуги .
В навечерието едвам на Съединението стартират опити да се слагат в календара български герои, български събития и български заслуги от намиращи се в съпротива политически дейци, измежду които и от Българския скришен централен революционен комитет, отпред със Захари Стоянов, който приготвя почвата за Съединението ".
" Около 3 март към този момент не става дума за отбелязване на дата, в която да се означават жертвите, довели до смяната на статуквото и до възобновяване или основаване на една нова българска държавност. Празникът от дълго време, изключително през последните години, се изкористява за антиевропейски цели , за цели, които са ориентирани против политически избори на нашите възрожденци , на нашите политици след Освобождението, както и на България и българското общество в годините на прехода ", сподели още доцент Дечев.
" Дебатът за националния празник не спря, той продължи да се развива. Евроатлантическата ориентировка на България през тези години беше в една непрекъсната колизия и несръчност по отношение на отбелязването на 3 март. През последните години по отношение на все по-голямото придобиване на властнически темперамент на режима на Путин и изключително след войната в Украйна, очевидно това несъгласие стартира да се задълбочава. Самият празник към този момент наподобява като назадничав знак, за какъвто прочее е бил считан още в края на XIX и началото на ХХ век от избрани кръгове в нашето общество ".
По думите му 6 септември - Денят на съединението, би трябвало да е националният празник на България.
" 6 септември носи в себе си в действителност огромен заряд , може да бъде честван от всички държавни институции. В него са вградени идеалите на нашите възрожденци, предпазен е след една сполучлива война на българската войска против вероломното нахлуване на крал Милан, което значи, че може да бъде и ден на войската. Има всички предпоставки да бъде един в действителност народен празник на единението ".
ФрогНюз
Поглеждаме в архива, с цел да напомним:
" Денят на основаване на българската държавност е 16 април 1879 година, когато е гласуването на Търновската конституция, а не 19 февруари по остарял жанр и 3 март по нов жанр, когато в Сан Стефано е подписан прелиминарен кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя без българско присъединяване ", безапелационен бе историкът.
Доц. Стефан Дечев
Датата 3 март е определена, тъй като в нея няма българско присъединяване, показва доцент Дечев:
" Относно основаването на българската страна, би трябвало нагледно да си представим какво значи една страна, в която публични празници са рожденият ден на княз Александър I Батенберг, възкачването му на престола, Денят на Светите братя Кирил и Методий. Като публични български празници се означават дните на възкачването на престола на съветския император Александър II, именият ден на Александър II, рожденият ден на Александър II, рождените дни на обособените членове на съветското царско семейство, денят на оповестяване на Руско-турската война, денят на прекосяването на съветските войски през Дунава по време на Руско-турската война, дните на всички значими борби от Руско-турската война, влизането на съветските войски в обособените градове по време на самата Руско-турска война се афишират за празници на съответния град, формален празник е също денят на Санстефанския контракт. Част от българския празничния календар са събития от самата съветска история, както и годишнини на изтъкнати съветски писатели, дипломати и генерали, които също са част от формалния български календар.
Цялата тази празнична система , която е разказана в календара при започване на 80-те години на XIX век, като се изключи рождения ден и възкачването на Александър I Батенберг, както и Деня на Св. св. Кирил и Методий, не е обвързвана със лично български празници и лично български заслуги .
В навечерието едвам на Съединението стартират опити да се слагат в календара български герои, български събития и български заслуги от намиращи се в съпротива политически дейци, измежду които и от Българския скришен централен революционен комитет, отпред със Захари Стоянов, който приготвя почвата за Съединението ".
" Около 3 март към този момент не става дума за отбелязване на дата, в която да се означават жертвите, довели до смяната на статуквото и до възобновяване или основаване на една нова българска държавност. Празникът от дълго време, изключително през последните години, се изкористява за антиевропейски цели , за цели, които са ориентирани против политически избори на нашите възрожденци , на нашите политици след Освобождението, както и на България и българското общество в годините на прехода ", сподели още доцент Дечев.
" Дебатът за националния празник не спря, той продължи да се развива. Евроатлантическата ориентировка на България през тези години беше в една непрекъсната колизия и несръчност по отношение на отбелязването на 3 март. През последните години по отношение на все по-голямото придобиване на властнически темперамент на режима на Путин и изключително след войната в Украйна, очевидно това несъгласие стартира да се задълбочава. Самият празник към този момент наподобява като назадничав знак, за какъвто прочее е бил считан още в края на XIX и началото на ХХ век от избрани кръгове в нашето общество ".
По думите му 6 септември - Денят на съединението, би трябвало да е националният празник на България.
" 6 септември носи в себе си в действителност огромен заряд , може да бъде честван от всички държавни институции. В него са вградени идеалите на нашите възрожденци, предпазен е след една сполучлива война на българската войска против вероломното нахлуване на крал Милан, което значи, че може да бъде и ден на войската. Има всички предпоставки да бъде един в действителност народен празник на единението ".
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ