Подготвена ли е България за транспорт с нулеви емисии
Това сподели ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов, който провежда кръгла маса " Транспортът на бъдещето - чиста сила на обективна цена " взаимно с Аутомотив клъстер България.
В полемиката участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на екологията и водите Борислав Сандов, заместник-министърът на превоза Божидар Костадинов, Настимир Ананиев, ръководител на Комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление, Драгомир Стойнев, ръководител на Комисията по въпросите на Европейски Съюз, проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето учебно заведение по пощи и далекосъобщения, арх. Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на Аутомотив клъстер България, Храбрин Иванчев, ръководител на УС на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България, представители на НПО-сектора, бизнеса и други
" Бъдещето е на електрическата подвижност, на зелените влакове и рейсове. За да запазим подвижността, която имаме през днешния ден, тя би трябвало да стане по-екологична, устойчива и щадяща природата “, сподели Петър Витанов.
„ Днес превоз и екология в Европейския съюз значат само сигурност “, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова. „ Нуждаем се от нова инфраструктура, изключително на европейско равнище ", посочи тя. Вицепрезидентът Йотова напомни, че огромната цел, която е сложена от Европейски Съюз, е през 2050 години да няма коли с мотори с вътрешно горене. Крайно време е да се намерения по какъв начин се осъществя пакетът " Готови за 55 " в България. Според Илияна Йотова би трябвало да се види една структурирана българска стратегия по този пакет.
Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов заяви, че към края на 2020 година в България има към 3 000 електрически автомобила, а до 2026 година техният брой ще се усили десетократно, достигайки 30 000. Държавата се е заела с построяването на зарядната инфраструктура, добави министър Сандов. Той уточни, че би трябвало да има 10 000 обществени точки в цялата страна, в които всеки да може да зарежда електрическия автомобил си.
" Това прави една плътна мрежа, в това число 20-30 хъба по съществени пътни артерии. Говорим за автомагистрали, където да може да се случва бързото зареждане ", съобщи Сандов.Такива обществени точки за зареждане на електрически автомобили ще бъдат построени и в централните градски елементи на 50-те съществени български града, както и в огромните жилищни квартали, сподели още министърът.
За последните 10 години броят на заетите в производството на коли и съставни елементи в България се е нараснал от 7000-8000 до над 70 000. Това заяви изпълнителният шеф на " Аутомотив клъстер България " арх. Любомир Станиславов. Той уточни, че оборотът на тези компании се е нараснал от 500 млн. на 6,5 милиарда лв.. „ Навлизането на електрическите коли и все по-добри софтуери са късмет България да има водещо място в тази сфера “, сподели арх. Станиславов.
„ Един от огромните проблеми, свързани с електрическите автомобили, е тяхната цена “, съобщи Настимир Ананиев, ръководител на парламентарната Комисия по районна политика, благоустройство и локално самоуправление. Ананиев добави, че доста страни в Европейския съюз подхващат съответни ограничения със дотация в друга посока, като такива могат да бъдат въведени и в България.
Според Драгомир Стойнев, ръководител на Комисията по въпросите на Европейския съюз, ролята на страната е да подкрепя построяването на нужната инфраструктура за електрически автомобили. „ Без зарядни станции и нужната инфраструктура няма по какъв начин страната ни да разчита, че пазарът ще се развива “, сподели Стойнев и даде образец с Франция, където към този момент има таксита, задвижвани с атомна технология.
“България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични транспортни средства. Автопаркът ни е морално и физически стар, като междинната възраст на колите е 20 години “, сподели ръководителят на
Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България Храбрин Иванчев. Той прикани властта към основаване на механизъм, който да насърчи хората да купуват нови екологично чисти коли. В момента статистиката демонстрира, че едвам 1% от продадените в България коли са електрически или хибридни, до момента в който в Европа са над 30%.
Кръглата маса събра гледните точки на представителите на изпълнителната и законодателната власт, бизнеса, образованието и неправителствения бранш, с цел да бъдат набелязани най-важните задания по пътя към чист и резистентен превоз. Участниците се сплотиха към тезата, че България би трябвало да е деен участник в идната промяна, с цел да се възползва от опциите, които тя дава.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
В полемиката участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на екологията и водите Борислав Сандов, заместник-министърът на превоза Божидар Костадинов, Настимир Ананиев, ръководител на Комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление, Драгомир Стойнев, ръководител на Комисията по въпросите на Европейски Съюз, проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето учебно заведение по пощи и далекосъобщения, арх. Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на Аутомотив клъстер България, Храбрин Иванчев, ръководител на УС на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България, представители на НПО-сектора, бизнеса и други
" Бъдещето е на електрическата подвижност, на зелените влакове и рейсове. За да запазим подвижността, която имаме през днешния ден, тя би трябвало да стане по-екологична, устойчива и щадяща природата “, сподели Петър Витанов.
„ Днес превоз и екология в Европейския съюз значат само сигурност “, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова. „ Нуждаем се от нова инфраструктура, изключително на европейско равнище ", посочи тя. Вицепрезидентът Йотова напомни, че огромната цел, която е сложена от Европейски Съюз, е през 2050 години да няма коли с мотори с вътрешно горене. Крайно време е да се намерения по какъв начин се осъществя пакетът " Готови за 55 " в България. Според Илияна Йотова би трябвало да се види една структурирана българска стратегия по този пакет.
Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов заяви, че към края на 2020 година в България има към 3 000 електрически автомобила, а до 2026 година техният брой ще се усили десетократно, достигайки 30 000. Държавата се е заела с построяването на зарядната инфраструктура, добави министър Сандов. Той уточни, че би трябвало да има 10 000 обществени точки в цялата страна, в които всеки да може да зарежда електрическия автомобил си.
" Това прави една плътна мрежа, в това число 20-30 хъба по съществени пътни артерии. Говорим за автомагистрали, където да може да се случва бързото зареждане ", съобщи Сандов.Такива обществени точки за зареждане на електрически автомобили ще бъдат построени и в централните градски елементи на 50-те съществени български града, както и в огромните жилищни квартали, сподели още министърът.
За последните 10 години броят на заетите в производството на коли и съставни елементи в България се е нараснал от 7000-8000 до над 70 000. Това заяви изпълнителният шеф на " Аутомотив клъстер България " арх. Любомир Станиславов. Той уточни, че оборотът на тези компании се е нараснал от 500 млн. на 6,5 милиарда лв.. „ Навлизането на електрическите коли и все по-добри софтуери са късмет България да има водещо място в тази сфера “, сподели арх. Станиславов.
„ Един от огромните проблеми, свързани с електрическите автомобили, е тяхната цена “, съобщи Настимир Ананиев, ръководител на парламентарната Комисия по районна политика, благоустройство и локално самоуправление. Ананиев добави, че доста страни в Европейския съюз подхващат съответни ограничения със дотация в друга посока, като такива могат да бъдат въведени и в България.
Според Драгомир Стойнев, ръководител на Комисията по въпросите на Европейския съюз, ролята на страната е да подкрепя построяването на нужната инфраструктура за електрически автомобили. „ Без зарядни станции и нужната инфраструктура няма по какъв начин страната ни да разчита, че пазарът ще се развива “, сподели Стойнев и даде образец с Франция, където към този момент има таксита, задвижвани с атомна технология.
“България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични транспортни средства. Автопаркът ни е морално и физически стар, като междинната възраст на колите е 20 години “, сподели ръководителят на
Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България Храбрин Иванчев. Той прикани властта към основаване на механизъм, който да насърчи хората да купуват нови екологично чисти коли. В момента статистиката демонстрира, че едвам 1% от продадените в България коли са електрически или хибридни, до момента в който в Европа са над 30%.
Кръглата маса събра гледните точки на представителите на изпълнителната и законодателната власт, бизнеса, образованието и неправителствения бранш, с цел да бъдат набелязани най-важните задания по пътя към чист и резистентен превоз. Участниците се сплотиха към тезата, че България би трябвало да е деен участник в идната промяна, с цел да се възползва от опциите, които тя дава.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ