Проф. Огнянова: В 46 НС ГЕРБ внесе „законопроект Блъсков“. Сега търсят и други форми на намеса в полза на Блъсков
Това сподели пред проф. Нели Огнянова за случая с вестник „ Труд “
Преди дни постройката на медията беше запечатана поради неплатени наеми, а работещите там заговориха за „ политически репресии “.
„ Случаят „ Труд “ ни споделя, че част от производителите на вести са в фаворизиран режим и във връзка с тях избрани системи за надзор не работят. Впрочем през последните месеци станахме очевидци на удивлението на служебния министър на финансите от обстоятелството, че доста от системите за надзор в страната не работят. Може да се разсъждава за какво се получава по този начин в медийния бранш, само че бих показала една от аргументите. Много опити за налагане на нормални в демократичния свят стандарти се обезвреждат от тези, във връзка с които се чака стандартите да работят. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се вкарват, с цел да не обиден икономическите ползи на близки до властта субекти в медийния бранш. Това състояние би трябвало да се промени “, безапелационна е тя.
Що се отнася до поисканото от ГЕРБ изключително съвещание на Народното събрание поради проблема, специалистът по медийно право разяснява: „ Отношението на ГЕРБ към медиите не е изключително поредно. Когато ГЕРБ беше на власт, водачът на партията Борисов беше безапелационен, че „ върху свободата на словото не протяга ръка властта, а протягат ръка притежателите “. Да отидат на свободния пазар, да теглят заеми, в случай че създадат добър вестник, „ след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите “, съветваше Борисов “.
„ По-късно стана ясно, че не е напълно по този начин и че е имало кръг от доближени на ГЕРБ медии, сред които и „ Труд “, получили милиони необезпечени заеми от банката на властта КТБ посредством търговски сдружения - огромни кредитополучатели като „ Сайга Консулт “. Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неподходящо върху покровителстваните медии: „ Преса “ и „ Тема “ към този момент ги няма, „ Стандарт “ не е всекидневник, „ Труд “ е нередовен дебитор “, уточни проф. Огнянова.
По думите й откогато ГЕРБ е съпротива, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена.
„ Сега още веднъж има упования за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите обществено браншове през предходната седмица не се чу доста за медийна независимост и медиен плурализъм, само че да се надяваме, че това са полезности по дифолт. Важно и за нас е, че се приготвят законодателни актове в Европейски Съюз в поддръжка на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се чака в средата на 2022 година “, добави проф. Огнянова.
Преди дни постройката на медията беше запечатана поради неплатени наеми, а работещите там заговориха за „ политически репресии “.
„ Случаят „ Труд “ ни споделя, че част от производителите на вести са в фаворизиран режим и във връзка с тях избрани системи за надзор не работят. Впрочем през последните месеци станахме очевидци на удивлението на служебния министър на финансите от обстоятелството, че доста от системите за надзор в страната не работят. Може да се разсъждава за какво се получава по този начин в медийния бранш, само че бих показала една от аргументите. Много опити за налагане на нормални в демократичния свят стандарти се обезвреждат от тези, във връзка с които се чака стандартите да работят. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се вкарват, с цел да не обиден икономическите ползи на близки до властта субекти в медийния бранш. Това състояние би трябвало да се промени “, безапелационна е тя.
Що се отнася до поисканото от ГЕРБ изключително съвещание на Народното събрание поради проблема, специалистът по медийно право разяснява: „ Отношението на ГЕРБ към медиите не е изключително поредно. Когато ГЕРБ беше на власт, водачът на партията Борисов беше безапелационен, че „ върху свободата на словото не протяга ръка властта, а протягат ръка притежателите “. Да отидат на свободния пазар, да теглят заеми, в случай че създадат добър вестник, „ след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите “, съветваше Борисов “.
„ По-късно стана ясно, че не е напълно по този начин и че е имало кръг от доближени на ГЕРБ медии, сред които и „ Труд “, получили милиони необезпечени заеми от банката на властта КТБ посредством търговски сдружения - огромни кредитополучатели като „ Сайга Консулт “. Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неподходящо върху покровителстваните медии: „ Преса “ и „ Тема “ към този момент ги няма, „ Стандарт “ не е всекидневник, „ Труд “ е нередовен дебитор “, уточни проф. Огнянова.
По думите й откогато ГЕРБ е съпротива, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена.
„ Сега още веднъж има упования за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите обществено браншове през предходната седмица не се чу доста за медийна независимост и медиен плурализъм, само че да се надяваме, че това са полезности по дифолт. Важно и за нас е, че се приготвят законодателни актове в Европейски Съюз в поддръжка на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се чака в средата на 2022 година “, добави проф. Огнянова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ