Мартин Димитров за ФрогНюз: През 2024 г. Европа ще изпадне в реце...
Това сподели пред ФрогНюз националният представител от " Продължаваме Промяната - Демократична България " Мартин Димитров, член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Ето и цялото изявление:
Г-н Димитров, най-големият въпрос към бюджета за 2024 година е ще може ли да бъде събрана приходната част - съгласно Вас какъв е отговорът?
Приходите са напрегнати, само че това е нова философия по отношение на това, което правеше ГЕРБ. Те преднамерено занижаваха приходите и си оставяха буфер, който харчеха непрозрачно в края на всяка година. Това не беше добра процедура на ГЕРБ.
Сега са заложени доходи, чието осъществяване изисква цялостната готовност на Национална агенция за приходите, митниците, Министерство на финансите. Предвид интернационалната конюнктура и войните, които се водят, заради неподходяща обстановка е допустимо да има някакво несъблюдение на приходната част. Дори и това да се случи обаче, то ще има огледално отражение на разходната част, тъй че рисковете са управляеми.
Това, което виждахме по времето на ГЕРБ, бе по какъв начин с постановления на Министерския съвет се насочваха огромни парични потоци. Вместо това, към този момент разпределянето на тези потоци е очевидно още с приемане на бюджета, по този начин ли?
Опитваме се да въведем по-голяма бистрота. Ето да вземем за пример в финансовата стратегия са написани финансовите планове, до момента в който във времената на ГЕРБ опитът беше, че всичко е загадка и зависи от дискрецията на няколко души, които вземат решение какво се прави.
Сега 1 милиарда лв. са ориентирани към общините и те ще вземат решение - въз основата на диспути в общинските препоръки, на план, на подготвеност - къде да влагат. Това им дава и отговорност, и прави системата доста по-прозрачна.
Говорейки за общините, разбираме, че те ще могат да аплайват за финансиране през три месеца - т.е. няма приоритизиране на едни общини пред други?
Това е форма на конкуренция сред общините и министерствата като реализатори на финансовата стратегия. Ако има закъснение на равнище министерства, това ще дава опция общините да осъществят повече планове.
Такъв конкурентен режим е задоволително добър. Той би трябвало да бъде допълнен от няколко неща. Тъй като общините имат опция през три месеца да допълват и променят финансовата стратегия, значимо е това да се съчетае с обществени разисквания в общинския съвет, с поканени жители, с пояснения кои планове са дадени и за какво, кои не са и за какво. Това ще докара до доста по-прозрачен метод за реализация на финансовите разноски. Така ще намалеят и злоупотребите.
Кои са главните политики, заложени в бюджета за 2024 година?
За мен най-важното е, че в година, в която Европа ще изпадне в криза, България ще пораства с към 3%. Това е доста значимо, тъй като страните със спад ще бъдат определяни като стопански системи с проблеми. Ако успеем да осъществяваме напредък от 3,2%, би бил добър резултат за една доста сложна година.
Второ, главните данъчни ставки ще бъдат непокътнати - като се изключи световния корпоративен налог, което е наднационална политика. Вчера и в бюджетна комисия споделих, че ние би трябвало да сме подготвени да споделяме “не ” при всички опити за данъчна хармонизация на равнище Европейски съюз оттук нататък.
Трето, поддържам една извънредно значима стъпка - повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност на 166 000 лв. от 1 януари 2025 година. Това е неоценима помощ към дребния бизнес - хората могат да създават плодове и зеленчуци, да ги продават на пазара и под този предел да не начисляват Данък добавена стойност. За дребните производители това е добра помощ.
Друго значимо нещо - основава се база данни за облагаемите и необлагаемите приходи на хората. Това е докара до обществена политика, таргетирана и ориентирана към бедните хора, а не към всички. Когато една политика се насочва към всички жители, тя не може да е сполучлива, тъй като коства доста пари. Успешните обществени ограничения би трябвало да бъдат ориентирани към бедните - без значение дали става въпрос за енергийни помощи или нещо друго.
Как си обяснявате изострения спор във връзка с бюджета?
Ще си разреша една забележка към Министерството на финансите, която е значима. Министерството на финансите би трябвало да усъвършенства връзката си с бизнес организациите. Част от рецензиите, които чух, са и резултат от неприятна връзка. Надявам се този мой съвет да бъде чут от тях и последван.
Какво се случва с приходите от по “Турски поток ” - към този момент Русия и “Газпром ” не заплащат?
По отношение на бюджета взехме вярното решение - предстоящите средства са извадени от приходната част на бюджета. Ако дойдат средства, те ще бъдат отвън плануваните доходи. Това в действителност би трябвало да бъде по този начин - тези средства да бъдат отвън плануваните доходи. Това в действителност би трябвало да бъде по този начин - средствата да бъдат буфер, да не бъдат заложени в бюджета, тъй като сходна мярка не е предприемана, не могат да се оценят авансово всички вероятни ходове за нейното отбягване и всички вероятни ходове за нейното събиране. Доволен съм от метода мярката да бъде отвън плануваните доходи към бюджета, тъй че каквото се събере от нея, да бъде в плюс. Моето персонално мнение, което показах през вчерашния ден и на бюджетна комисия, е - макар че приходите са напрегнати, а обстановката е комплицирана, в случай че въпреки всичко има спомагателни доходи от тази вносна, бих посъветвал и Народното събрание, и държавното управление те да се употребяват за понижаване на недостига.
Според Вас ще има ли финансово разтърсване след о?
Планът за отпадане на дерогацията в две стъпки - едната от 1 януари 2024 година, втората от 1 март 2024 година, при добра подготовка и в случай че не бъдем обект на тежък бойкот, за който държавното управление би трябвало да се приготви, би трябвало да е изпълнима цел. За разлика от другите хрумвания, които стояха на масата, този метод наподобява вероятен.
Министерството на стопанската система би трябвало да приготви екип от хора, които да са подготвени да реагират при всяко допустимо затруднение. Ако всички в процеса са добросъвестни, няма терзания. Най-много ме тормозят обаче външните фактори. Единият фактор е спомагателна ескалация на военните спорове, другото - да не бъдем преднамерено саботирани. Ако това се случи, можем да вземем ограничения, които са съсредоточени най-вече в Министерството на стопанската система. Тези ограничения са ни ясни, само че е добре да има конфиденциалност по тях.
Как стои въпросът с еврото - ще успеем ли приемем единната европейска валута от 1 януари 2025 година?
Може да се случи. Единственият критерии, по който продължаваме да не отговаряме, е критерият за инфлация. Към средата на идната година чакаме конвергентния отчет на Европейската комисия.
По създание е значимо следното, обясних го и пред бюджетната комисия - участието в Еврозоната в тежките години е два пъти по-важно в сравнение с в естествена, удобна международна обстановка. След като си член на Еврозоната, имаш достъп до по-ниски лихви, до по-благоприятни заеми. Това важи и за държавното управление, и за бизнеса, и за семействата. Инвеститорите гледат на теб като доста по-стабилна дестинация. Когато имаш две война в международен проект, имаш редица неустойчивости, вложителите отиват там, където рисковете са най-малки. Да си член на Европейски Съюз, на Еврозоната, на Шенген, да поддържаш удобно равнище на налози, да си постоянен, да не правиш избори през три месеца - всичко това са условия за привличане на вложители. На фона на интернационалната реалност, би трябвало да изглеждаш в действителност доста постоянен, с цел да привличаш вложители в сложни години.
Преди няколко седмици. Виждаме обаче - развива се, в това число през днешния ден “Възраждане ” използваха това в зала. Ще забележим ли градивен спор по парите на страната?
Понеже “Възраждане ” нямат идеология, те живеят от спорове и постоянно си ги измислят. Измислят си тематики, измислят си спорове, тъй като не могат да разкрият главното си наличие - че желаят да извадят България от Европейския съюз и НАТО и да ни трансфорат в страна като Беларус. Понеже не могат да разкрият това, с цел да могат да поддържат публично внимание, постоянно им би трябвало да си измислят тематики и кавги, които да материализират седмиците им.
Истината е, че никакви аграрни земи няма да бъдат продавани. Това е безусловно изключено.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Г-н Димитров, най-големият въпрос към бюджета за 2024 година е ще може ли да бъде събрана приходната част - съгласно Вас какъв е отговорът?
Приходите са напрегнати, само че това е нова философия по отношение на това, което правеше ГЕРБ. Те преднамерено занижаваха приходите и си оставяха буфер, който харчеха непрозрачно в края на всяка година. Това не беше добра процедура на ГЕРБ.
Сега са заложени доходи, чието осъществяване изисква цялостната готовност на Национална агенция за приходите, митниците, Министерство на финансите. Предвид интернационалната конюнктура и войните, които се водят, заради неподходяща обстановка е допустимо да има някакво несъблюдение на приходната част. Дори и това да се случи обаче, то ще има огледално отражение на разходната част, тъй че рисковете са управляеми.
Това, което виждахме по времето на ГЕРБ, бе по какъв начин с постановления на Министерския съвет се насочваха огромни парични потоци. Вместо това, към този момент разпределянето на тези потоци е очевидно още с приемане на бюджета, по този начин ли?
Опитваме се да въведем по-голяма бистрота. Ето да вземем за пример в финансовата стратегия са написани финансовите планове, до момента в който във времената на ГЕРБ опитът беше, че всичко е загадка и зависи от дискрецията на няколко души, които вземат решение какво се прави.
Сега 1 милиарда лв. са ориентирани към общините и те ще вземат решение - въз основата на диспути в общинските препоръки, на план, на подготвеност - къде да влагат. Това им дава и отговорност, и прави системата доста по-прозрачна.
Говорейки за общините, разбираме, че те ще могат да аплайват за финансиране през три месеца - т.е. няма приоритизиране на едни общини пред други?
Това е форма на конкуренция сред общините и министерствата като реализатори на финансовата стратегия. Ако има закъснение на равнище министерства, това ще дава опция общините да осъществят повече планове.
Такъв конкурентен режим е задоволително добър. Той би трябвало да бъде допълнен от няколко неща. Тъй като общините имат опция през три месеца да допълват и променят финансовата стратегия, значимо е това да се съчетае с обществени разисквания в общинския съвет, с поканени жители, с пояснения кои планове са дадени и за какво, кои не са и за какво. Това ще докара до доста по-прозрачен метод за реализация на финансовите разноски. Така ще намалеят и злоупотребите.
Кои са главните политики, заложени в бюджета за 2024 година?
За мен най-важното е, че в година, в която Европа ще изпадне в криза, България ще пораства с към 3%. Това е доста значимо, тъй като страните със спад ще бъдат определяни като стопански системи с проблеми. Ако успеем да осъществяваме напредък от 3,2%, би бил добър резултат за една доста сложна година.
Второ, главните данъчни ставки ще бъдат непокътнати - като се изключи световния корпоративен налог, което е наднационална политика. Вчера и в бюджетна комисия споделих, че ние би трябвало да сме подготвени да споделяме “не ” при всички опити за данъчна хармонизация на равнище Европейски съюз оттук нататък.
Трето, поддържам една извънредно значима стъпка - повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност на 166 000 лв. от 1 януари 2025 година. Това е неоценима помощ към дребния бизнес - хората могат да създават плодове и зеленчуци, да ги продават на пазара и под този предел да не начисляват Данък добавена стойност. За дребните производители това е добра помощ.
Друго значимо нещо - основава се база данни за облагаемите и необлагаемите приходи на хората. Това е докара до обществена политика, таргетирана и ориентирана към бедните хора, а не към всички. Когато една политика се насочва към всички жители, тя не може да е сполучлива, тъй като коства доста пари. Успешните обществени ограничения би трябвало да бъдат ориентирани към бедните - без значение дали става въпрос за енергийни помощи или нещо друго.
Как си обяснявате изострения спор във връзка с бюджета?
Ще си разреша една забележка към Министерството на финансите, която е значима. Министерството на финансите би трябвало да усъвършенства връзката си с бизнес организациите. Част от рецензиите, които чух, са и резултат от неприятна връзка. Надявам се този мой съвет да бъде чут от тях и последван.
Какво се случва с приходите от по “Турски поток ” - към този момент Русия и “Газпром ” не заплащат?
По отношение на бюджета взехме вярното решение - предстоящите средства са извадени от приходната част на бюджета. Ако дойдат средства, те ще бъдат отвън плануваните доходи. Това в действителност би трябвало да бъде по този начин - тези средства да бъдат отвън плануваните доходи. Това в действителност би трябвало да бъде по този начин - средствата да бъдат буфер, да не бъдат заложени в бюджета, тъй като сходна мярка не е предприемана, не могат да се оценят авансово всички вероятни ходове за нейното отбягване и всички вероятни ходове за нейното събиране. Доволен съм от метода мярката да бъде отвън плануваните доходи към бюджета, тъй че каквото се събере от нея, да бъде в плюс. Моето персонално мнение, което показах през вчерашния ден и на бюджетна комисия, е - макар че приходите са напрегнати, а обстановката е комплицирана, в случай че въпреки всичко има спомагателни доходи от тази вносна, бих посъветвал и Народното събрание, и държавното управление те да се употребяват за понижаване на недостига.
Според Вас ще има ли финансово разтърсване след о?
Планът за отпадане на дерогацията в две стъпки - едната от 1 януари 2024 година, втората от 1 март 2024 година, при добра подготовка и в случай че не бъдем обект на тежък бойкот, за който държавното управление би трябвало да се приготви, би трябвало да е изпълнима цел. За разлика от другите хрумвания, които стояха на масата, този метод наподобява вероятен.
Министерството на стопанската система би трябвало да приготви екип от хора, които да са подготвени да реагират при всяко допустимо затруднение. Ако всички в процеса са добросъвестни, няма терзания. Най-много ме тормозят обаче външните фактори. Единият фактор е спомагателна ескалация на военните спорове, другото - да не бъдем преднамерено саботирани. Ако това се случи, можем да вземем ограничения, които са съсредоточени най-вече в Министерството на стопанската система. Тези ограничения са ни ясни, само че е добре да има конфиденциалност по тях.
Как стои въпросът с еврото - ще успеем ли приемем единната европейска валута от 1 януари 2025 година?
Може да се случи. Единственият критерии, по който продължаваме да не отговаряме, е критерият за инфлация. Към средата на идната година чакаме конвергентния отчет на Европейската комисия.
По създание е значимо следното, обясних го и пред бюджетната комисия - участието в Еврозоната в тежките години е два пъти по-важно в сравнение с в естествена, удобна международна обстановка. След като си член на Еврозоната, имаш достъп до по-ниски лихви, до по-благоприятни заеми. Това важи и за държавното управление, и за бизнеса, и за семействата. Инвеститорите гледат на теб като доста по-стабилна дестинация. Когато имаш две война в международен проект, имаш редица неустойчивости, вложителите отиват там, където рисковете са най-малки. Да си член на Европейски Съюз, на Еврозоната, на Шенген, да поддържаш удобно равнище на налози, да си постоянен, да не правиш избори през три месеца - всичко това са условия за привличане на вложители. На фона на интернационалната реалност, би трябвало да изглеждаш в действителност доста постоянен, с цел да привличаш вложители в сложни години.
Преди няколко седмици. Виждаме обаче - развива се, в това число през днешния ден “Възраждане ” използваха това в зала. Ще забележим ли градивен спор по парите на страната?
Понеже “Възраждане ” нямат идеология, те живеят от спорове и постоянно си ги измислят. Измислят си тематики, измислят си спорове, тъй като не могат да разкрият главното си наличие - че желаят да извадят България от Европейския съюз и НАТО и да ни трансфорат в страна като Беларус. Понеже не могат да разкрият това, с цел да могат да поддържат публично внимание, постоянно им би трябвало да си измислят тематики и кавги, които да материализират седмиците им.
Истината е, че никакви аграрни земи няма да бъдат продавани. Това е безусловно изключено.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ