Георги Ганев за ФрогНюз: Първият пенсионен фонд е пирамида, втори...
Това сподели пред ФрогНюз икономистът Георги Ганев, програмен шеф " Икономически вероятности " в Център за демократични тактики в София и основен помощник в Стопански факултет на Софийския университет.
Ето и цялото изявление:
Последните дни още веднъж се появи опасението, че и не е ясно какво и дали ще получаваме средства от него след 20 години. Според Вас има ли мотиви за терзание?
Инфлацията топи и това, което е в първите ни пенсионни фондове. Инфлацията топи - по този начин прави с всичко. Тя визира еднообразно и първия, и втория дирек. Когато има висока инфлация, покупателната дарба на закрепените приходи понижава. Първият фонд се финансира от настоящите осигурителни приходи по един безусловно пирамидален метод - пенсионната система е пирамида по формулировка, няма по-ярък представител на нещо, което назоваваме финансова пирамида от първия пенсионен фонд. Единствената разлика сред първия и втория фонд е, че присъединяване в първия е наложително, хората не могат да излязат от него и са длъжни да вземат участие.
Ако всеки български пенсионер сметне какъв брой пари е дал в първия дирек през целия си трудов стаж и какъв брой пари получава в този момент по формулата - не по това, че страната е решила да води обществена политика, която е главната причина за именития недостиг на пенсионерите, ще види какъв брой му е изяла инфлацията.
Във втория дирек и средствата, които са в персоналната партида и от там пенсията - било то на разсрочено заплащане или пожизнено, може да се направи актюерска сметка за сегашната сведена стойност на всички заплащания. Ако всеки направи сметка какъв брой е внесъл във втория дирек и какъв брой получава, ще види, че и там инфлацията яде, само че там заплащането му зависи не от осигурителния приход на настоящите заети, както в пирамидалната скица на първия дирек, където новите участници дават парите за старите участници. Във втория дирек персоналните средства на хората биват вложени против някаква рентабилност. От тази рентабилност се натрупват средства по партидата, с изключение на самите вноски. Инфлацията яде тогава, когато е по-висока, когато спадът на покупателната дарба е по-висок, в сравнение с е тази рентабилност, която пенсионните сдружения обезпечават.
Тук поражда един доста любопитен въпрос. За разлика от в първия дирек, във втория имаме към този момент 10 пенсионни сдружения. Те имат разнообразни доходности. Всеки може да се погрижи за себе си, като огледа исторически към този момент 20 години кое сдружение съумява да осъществя по-високи доходности и кое сдружение - по-ниски доходности. Всеки би могъл да пренасочи средствата си към тези сдружения, които осъществят по-високи доходности. Това е концепцията на конкуренцията.
Ако би трябвало да дадете съвет, това ли е - да следим доходностите и да вършим решения за себе си?
Да, би трябвало да се отнасяме отговорно към личните си партиди. Какво се случва със личните ни партиди зависи и от нашите лични решения. Да, човек не може просто да вземе парите и да ги харчи - това е детайлът на наложително икономисване във втория дирек, само че може да избере къде да бъдат спестявани те.
Иска се увеличение на вноската по втория пенсионен фонд - какъв резултат би имало това?
Освен за нарастването на вноската, се заприказва и за мултифондовете - нещо, което съгласно мен е доста по-важно. Крайно време е да има мултифондове.
За нарастването на вноската е извънредно време. По изцяло законен метод нейното нарастване беше забавено. Когато се вкара вторият дирек в края на миналия-началото на този век, в законодателството беше планувано тази вноска от 5% от осигурителния приход да се усили до 7% в границите на няколко години. Много хора, които в този момент мислят, че идва малко по линия на втория дирек, да се замислят, че нашите обичани законодатели му не разрешиха да му идват повече по втория дирек, като отхвърлиха да усилят плануваното в промяната увеличение на осигурителната вноска за втория дирек до 7% още през 2006-2007 година. Ако това беше станало, в продължение на 17 години щяха да натрупат с по 2 пункта повече по персоналната сметка.
Това е една от аргументите да има нетолкова доста насъбрани средства, изключително за хората, които тази промяна завари в най-късната част на трудовата им кариера - родените през 60-та, 61-ва година, чиито трудов стаж свършва в този момент. Те можеха 17 от тези 20 години да натрупат 7% от осигурителни си приход в партидата си, вместо 5%. Това не е малко - това е 40% повече всеки месец. Обаче не - тези пари им бяха обещани, когато се случи промяната. После хората бяха излъгани, като българският законодател отхвърли да извърши обещаното.
Сега приказват какъв брой малко средства били насъбрани - в случай че създадат вноската за втория дирек 2%, още по-малко средства ще се натрупат. Въпросът кое е по-ефективно - първият или вторият дирек, за мен просто не съществува, макар че познавам сътрудници, които настояват противоположното. Гледам личния си опит, виждам персоналните си средства - какъв брой съм дал на Национален осигурителен институт през трудовия си стаж, какъв брой съм дал във втория си дирек.
Вторият ми дирек работи неведнъж по-добре от първия. Когато вероятно стигна пенсионна възраст, всеки лев, импортиран във втория фонд ще ми обезпечи доста по-добра възвръщаемост, в сравнение с ще ми обезпечи всеки лев, импортиран в Национален осигурителен институт.
Много по-голяма възвръщаемост ще имам от втория си дирек, само че това е при мен. За всеки човек е безусловно неповторимо. Тоест, говорене ангро за целия втори дирек е изцяло безсмислено. Трябва да се приказва за всеки човек, с неговия застрахователен профил през годините и с определения от него фонд. Някои фондове не са толкоз положителни, колкото други фондове.
Казвате, че първият дирек е пирамида, т.е. разходопокривен е - тези, които сега заплащат, покриват изплащанията на тези, които сега взимат. Грешна ли е тази философия?
Разходопокривната пенсионна система е наложителна - за разлика от елементарните пирамиди, тук не можеш да се откажеш от присъединяване, задължен си да плащаш през целия си трудов стаж. Това е единственото, което крепи тази пирамида. Тя обаче не дава толкоз неприятна възвръщаемост на пенсионерите, в случай че имаме едновременен растеж и на популацията, надлежно на броя осигуряващи се, и на продуктивност.
Така беше в Съединени американски щати до наскоро, до момента в който не стартира да се пенсионира бейби взрив поколението. Когато това бейби взрив потомство влизаше в работната мощ, плащаше осигуровки, тогавашните пенсионери им беше супер добре - тяхната възвръщаемост беше необикновено висока. Но когато растежът на работната мощ стартира да понижава или стане негативен, тогава тази система е финансово неудържима в дълготраен проект - единственият въпрос е по кое време ще се срути, а в България сме по този начин от 20 години.
Споменахте мултифондовете във връзка с втория дирек - какви преимущества биха ни дали те?
Мултифондовете за мен са доста по-важна концепция, в сравнение с връщането към първичната концепция вноските да са по-големи от 5%. Мултифондовете значат, че клиентът на пенсионноосигурителното сдружение може да избере в какъв фонд той да влага своята партида.
Има жестоко казано 3 равнища на фонд от позиция рисковия профил на вложенията, т.е. 3 равнища на риск. Едното равнище е консервативно - с допустимо минимален риск. Другото е приблизително с обикновено миксиране на опасности. Третото е по-рисково. Това почива на откритата във финансите връзка сред риск и възвръщаемост - колкото по-висок е рискът, който се поема в дълготраен проект, толкоз по-висока е възвръщаемостта, която съумява да се генерира. Разбира се, въпрос на положително ръководство от страна на пенсионноосигурителните сдружения е да се изкара допустимо най-голямата възвръщаемост при тези равнища на риск.
Предполага се, че по-младите хора, чието пенсиониране е по-далеч, могат да изберат по-рисков профил и най-малко 10-15-20 години от своя трудов стаж да натрупват по-бързо средства в своите партиди. След което могат да минат към междинното равнище на риск, когато към този момент са на междинна възраст. След което, колкото повече се приближават до датата на пенсиониране - за да избегнат това да се пенсионират в миг, в който конюнктурата е неподходяща, което е част от рисковете - да могат да изберат все по-малко рискови фондове, в които да бъдат вложени партидите им, с цел да е несъмнено, че даже и възвръщаемостта да бъде по-ниска в последните години, няма да има заплаха да падне доста в даден миг и да се случи те да се пенсионират тъкмо в този миг.
Мултифондовете дават опция през целия трудов стаж на съответния осигуряващ се да може да се реализира оптималната допустима рентабилност. В момента младите, които си коства да поемат риск, не могат да го поемат. Дружествата са длъжни да ги третират все едно са 60-годишни. Мултифондовете биха разрешили разделяне на рисковите профили, което да се съчетае с възрастта на осигуряващия се и по този начин да може да се генерира по-висока възвращаемост. Разбира се, това значи да се позволи на фондовете, изключително тези, които са в рисковия профил, да влизат в малко по-рискови вложения. Законът в този момент съдържа ограничавания в това отношение.
Мултифондовете са по-важната част от препоръчаната промяна за мен. Вдигането на самата вноска е просто да се върнем там, където бяхме възнамерявали - целият дизайн на цялата система разчиташе, че тя ще отиде на по-високи вноски. А другояче повдигането на вноската би трябвало да стане напълно за сметка на първия дирек - т.е. да се понижи вноската в първия дирек и общото задължение да остане същото, просто да се пренасочат средствата към втория дирек, тъй че съоношението да стане 50:50, а не както е сега - сред 1/4 и 1/3 отива за самостоятелната партида и останалото отива в общия кюп на Национален осигурителен институт.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Последните дни още веднъж се появи опасението, че и не е ясно какво и дали ще получаваме средства от него след 20 години. Според Вас има ли мотиви за терзание?
Инфлацията топи и това, което е в първите ни пенсионни фондове. Инфлацията топи - по този начин прави с всичко. Тя визира еднообразно и първия, и втория дирек. Когато има висока инфлация, покупателната дарба на закрепените приходи понижава. Първият фонд се финансира от настоящите осигурителни приходи по един безусловно пирамидален метод - пенсионната система е пирамида по формулировка, няма по-ярък представител на нещо, което назоваваме финансова пирамида от първия пенсионен фонд. Единствената разлика сред първия и втория фонд е, че присъединяване в първия е наложително, хората не могат да излязат от него и са длъжни да вземат участие.
Ако всеки български пенсионер сметне какъв брой пари е дал в първия дирек през целия си трудов стаж и какъв брой пари получава в този момент по формулата - не по това, че страната е решила да води обществена политика, която е главната причина за именития недостиг на пенсионерите, ще види какъв брой му е изяла инфлацията.
Във втория дирек и средствата, които са в персоналната партида и от там пенсията - било то на разсрочено заплащане или пожизнено, може да се направи актюерска сметка за сегашната сведена стойност на всички заплащания. Ако всеки направи сметка какъв брой е внесъл във втория дирек и какъв брой получава, ще види, че и там инфлацията яде, само че там заплащането му зависи не от осигурителния приход на настоящите заети, както в пирамидалната скица на първия дирек, където новите участници дават парите за старите участници. Във втория дирек персоналните средства на хората биват вложени против някаква рентабилност. От тази рентабилност се натрупват средства по партидата, с изключение на самите вноски. Инфлацията яде тогава, когато е по-висока, когато спадът на покупателната дарба е по-висок, в сравнение с е тази рентабилност, която пенсионните сдружения обезпечават.
Тук поражда един доста любопитен въпрос. За разлика от в първия дирек, във втория имаме към този момент 10 пенсионни сдружения. Те имат разнообразни доходности. Всеки може да се погрижи за себе си, като огледа исторически към този момент 20 години кое сдружение съумява да осъществя по-високи доходности и кое сдружение - по-ниски доходности. Всеки би могъл да пренасочи средствата си към тези сдружения, които осъществят по-високи доходности. Това е концепцията на конкуренцията.
Ако би трябвало да дадете съвет, това ли е - да следим доходностите и да вършим решения за себе си?
Да, би трябвало да се отнасяме отговорно към личните си партиди. Какво се случва със личните ни партиди зависи и от нашите лични решения. Да, човек не може просто да вземе парите и да ги харчи - това е детайлът на наложително икономисване във втория дирек, само че може да избере къде да бъдат спестявани те.
Иска се увеличение на вноската по втория пенсионен фонд - какъв резултат би имало това?
Освен за нарастването на вноската, се заприказва и за мултифондовете - нещо, което съгласно мен е доста по-важно. Крайно време е да има мултифондове.
За нарастването на вноската е извънредно време. По изцяло законен метод нейното нарастване беше забавено. Когато се вкара вторият дирек в края на миналия-началото на този век, в законодателството беше планувано тази вноска от 5% от осигурителния приход да се усили до 7% в границите на няколко години. Много хора, които в този момент мислят, че идва малко по линия на втория дирек, да се замислят, че нашите обичани законодатели му не разрешиха да му идват повече по втория дирек, като отхвърлиха да усилят плануваното в промяната увеличение на осигурителната вноска за втория дирек до 7% още през 2006-2007 година. Ако това беше станало, в продължение на 17 години щяха да натрупат с по 2 пункта повече по персоналната сметка.
Това е една от аргументите да има нетолкова доста насъбрани средства, изключително за хората, които тази промяна завари в най-късната част на трудовата им кариера - родените през 60-та, 61-ва година, чиито трудов стаж свършва в този момент. Те можеха 17 от тези 20 години да натрупат 7% от осигурителни си приход в партидата си, вместо 5%. Това не е малко - това е 40% повече всеки месец. Обаче не - тези пари им бяха обещани, когато се случи промяната. После хората бяха излъгани, като българският законодател отхвърли да извърши обещаното.
Сега приказват какъв брой малко средства били насъбрани - в случай че създадат вноската за втория дирек 2%, още по-малко средства ще се натрупат. Въпросът кое е по-ефективно - първият или вторият дирек, за мен просто не съществува, макар че познавам сътрудници, които настояват противоположното. Гледам личния си опит, виждам персоналните си средства - какъв брой съм дал на Национален осигурителен институт през трудовия си стаж, какъв брой съм дал във втория си дирек.
Вторият ми дирек работи неведнъж по-добре от първия. Когато вероятно стигна пенсионна възраст, всеки лев, импортиран във втория фонд ще ми обезпечи доста по-добра възвръщаемост, в сравнение с ще ми обезпечи всеки лев, импортиран в Национален осигурителен институт.
Много по-голяма възвръщаемост ще имам от втория си дирек, само че това е при мен. За всеки човек е безусловно неповторимо. Тоест, говорене ангро за целия втори дирек е изцяло безсмислено. Трябва да се приказва за всеки човек, с неговия застрахователен профил през годините и с определения от него фонд. Някои фондове не са толкоз положителни, колкото други фондове.
Казвате, че първият дирек е пирамида, т.е. разходопокривен е - тези, които сега заплащат, покриват изплащанията на тези, които сега взимат. Грешна ли е тази философия?
Разходопокривната пенсионна система е наложителна - за разлика от елементарните пирамиди, тук не можеш да се откажеш от присъединяване, задължен си да плащаш през целия си трудов стаж. Това е единственото, което крепи тази пирамида. Тя обаче не дава толкоз неприятна възвръщаемост на пенсионерите, в случай че имаме едновременен растеж и на популацията, надлежно на броя осигуряващи се, и на продуктивност.
Така беше в Съединени американски щати до наскоро, до момента в който не стартира да се пенсионира бейби взрив поколението. Когато това бейби взрив потомство влизаше в работната мощ, плащаше осигуровки, тогавашните пенсионери им беше супер добре - тяхната възвръщаемост беше необикновено висока. Но когато растежът на работната мощ стартира да понижава или стане негативен, тогава тази система е финансово неудържима в дълготраен проект - единственият въпрос е по кое време ще се срути, а в България сме по този начин от 20 години.
Споменахте мултифондовете във връзка с втория дирек - какви преимущества биха ни дали те?
Мултифондовете за мен са доста по-важна концепция, в сравнение с връщането към първичната концепция вноските да са по-големи от 5%. Мултифондовете значат, че клиентът на пенсионноосигурителното сдружение може да избере в какъв фонд той да влага своята партида.
Има жестоко казано 3 равнища на фонд от позиция рисковия профил на вложенията, т.е. 3 равнища на риск. Едното равнище е консервативно - с допустимо минимален риск. Другото е приблизително с обикновено миксиране на опасности. Третото е по-рисково. Това почива на откритата във финансите връзка сред риск и възвръщаемост - колкото по-висок е рискът, който се поема в дълготраен проект, толкоз по-висока е възвръщаемостта, която съумява да се генерира. Разбира се, въпрос на положително ръководство от страна на пенсионноосигурителните сдружения е да се изкара допустимо най-голямата възвръщаемост при тези равнища на риск.
Предполага се, че по-младите хора, чието пенсиониране е по-далеч, могат да изберат по-рисков профил и най-малко 10-15-20 години от своя трудов стаж да натрупват по-бързо средства в своите партиди. След което могат да минат към междинното равнище на риск, когато към този момент са на междинна възраст. След което, колкото повече се приближават до датата на пенсиониране - за да избегнат това да се пенсионират в миг, в който конюнктурата е неподходяща, което е част от рисковете - да могат да изберат все по-малко рискови фондове, в които да бъдат вложени партидите им, с цел да е несъмнено, че даже и възвръщаемостта да бъде по-ниска в последните години, няма да има заплаха да падне доста в даден миг и да се случи те да се пенсионират тъкмо в този миг.
Мултифондовете дават опция през целия трудов стаж на съответния осигуряващ се да може да се реализира оптималната допустима рентабилност. В момента младите, които си коства да поемат риск, не могат да го поемат. Дружествата са длъжни да ги третират все едно са 60-годишни. Мултифондовете биха разрешили разделяне на рисковите профили, което да се съчетае с възрастта на осигуряващия се и по този начин да може да се генерира по-висока възвращаемост. Разбира се, това значи да се позволи на фондовете, изключително тези, които са в рисковия профил, да влизат в малко по-рискови вложения. Законът в този момент съдържа ограничавания в това отношение.
Мултифондовете са по-важната част от препоръчаната промяна за мен. Вдигането на самата вноска е просто да се върнем там, където бяхме възнамерявали - целият дизайн на цялата система разчиташе, че тя ще отиде на по-високи вноски. А другояче повдигането на вноската би трябвало да стане напълно за сметка на първия дирек - т.е. да се понижи вноската в първия дирек и общото задължение да остане същото, просто да се пренасочат средствата към втория дирек, тъй че съоношението да стане 50:50, а не както е сега - сред 1/4 и 1/3 отива за самостоятелната партида и останалото отива в общия кюп на Национален осигурителен институт.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ