Мартин Владимиров за ФрогНюз: Ако Сокар купи Лукойл, ще намал...
Това сподели пред ФрогНюз енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията Мартин Владимиров.
Ето и цялото изявление:
че обмисля продажба на активите си в България. Как смятате, господин Владимиров, съществени ли са желанията на “Лукойл ” за продажба?
Тази поръчка е предстояща. От Центъра за проучване на демокрацията през последните най-малко шест месеца приказваме, че “Лукойл ” няма интерес да остава на пазара в цяла Европа, освен в България, и ще последва тактиката си от Италия и от други страни от Централна и Източна Европа - ще продава активите си. Регулаторната и геополитическата конюнктура не разрешават на компанията да работи при изискванията, които тя избира - преференциално отнасяне и доминантен пазарен дял. С премахването на дерогацията от началото на март 2024 година, компанията към този момент няма да може да извлича тази голяма облага, която в този момент съумява да генерира. За Кремъл няма да е преференциално рафинерията да е благосъстоятелност на “Лукойл ”, защото ще би трябвало да се купуват различни количества нефт, вместо да се употребява съветския, с цел да се зарежда бюджета на Русия.
Решението на “Лукойл ” за продажба на активите в България е предстоящо, разумно. Не изненадва, защото е обществена загадка, че “Лукойл ” води договаряния с най-различни компании за продажбата на активите си в България.
Какво ни споделя обществената загадка - кои са евентуалните купувачи?
Засега нищо публично не е упоменато, единствено импровизирано. Има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Азерската “Сокар ” може да се опита да купи рафинерията в Бургас, защото компанията е в доста положителни връзки с “Лукойл ”. Сътрудничи си от няколко години дейно с Русия. В Турция “Сокар ” оперира най-голямата рафинерия в страната, като внася преди всичко съветски, а не азерски нефт. В подмяна е получила голям заем от “Литаско ”, която е притежател на бургаската рафинерия.
С сходен модел на съдействие, допускам, че Азербайджан се пробва да издейства рафинерията в Бургас. Големите опасения тук са, че в случай че “Сокар ” купи рафинерията, то тя ще работи единствено на хартия с азерски нефт, само че в действителност средствата ще отиват в съветския бюджет. Азербайджан и Русия си сътрудничат в размяната на количества недопечен нефт и газ. Азербайджан се трансформира в един тип мост сред Русия и световния пазар на нефт в опит за отбягване на глобите и рестриктивните мерки при продажба на съветски петрол.
Подобна смяната в собствеността на “Лукойл ” ще бъде извънредно тревожна, тъй като единствено на хартия ще понижим зависимостта си от Русия, а действително ще бъдем в същия капан. Това е главният риск.
Оттам нататък, има най-различни проксита и локални играчи, които нямат действителен, сериозен финансов запас, нито пък опит в петролния бранш, само че служат като заслон за локални ползи. Това също не е добра за България договорка, защото ще разреши проникването на разяждащ капитал, на капитал, който евентуално да се възползва от рафинерията за реализиране на политически цели.
Който и да има рафинерията, ще има огромно въздействие върху българската стопанска система и върху пазара на горива у нас. У нас опцията за генериране на огромни облаги, който да се употребяват за политическо въздействие, остават налице. От тази позиция, България би трябвало да приоритизира продажбата на рафинерията стратегически по отношение на западен вложител с опит в петролния бизнес, който действително да премени бизнес средата и да се прекратят десетилетните неприятни практики в бранша за заобикаляне на заплащане на налози, за финансирането на медии и партии с приходите от бранша и т.н.
Засега не съм сигурен дали има такива огромни западни играчи, които да са показали интерес. Борбата за продажбата обаче занапред ще стартира. От основно значение е тази договорка да бъде тествана по новия закон за скрининг и оценка на задграничните вложения, който ще влезе в действие скоро (Закона за поощряване на вложенията, в който е имплементиран Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за основаване на рамка за скрининг на директни задгранични вложения в Съюза, бел. ред.). Това е опит да се приложи европейското право за по-добър надзор над действителната благосъстоятелност на стратегически активи в Европейския съюз.
Какво демонстрира практиката от Италия при изтеглянето на “Лукойл ” - в каква степен страната ни има надзор и опция да въздейства върху купувача на рафинерията в Бургас?
Всяка страна има опция да блокира такава договорка - изключително когато става въпрос за компания, която има господстващо състояние върху избран пазар. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов контрол би трябвало да одобрят тази договорка и да потвърдят, че тя няма да повлияе отрицателно на конкурентността и на пазарната среда.
В Италия италианското държавно управление употребява своята златна акция в рафинерията в Сицилия, с цел да поеме рафинерията под специфичен надзор, когато тя отхвърли да размени съветския нефт с неруски доставки. Подобна алтернатива има и българската страна. Разговорът за това, че единствено “Лукойл ” може да размени съветския нефт и никой различен е неплатежоспособен и опонира на обстоятелствата и на техническите благоприятни условия.
В Италия, след поемането на рафинерията под специфичен контрол, в доста бърз порядък “Лукойл ” се споразумя с най-голямата израелска компания, която се занимава с преправка на нефт. Сделката беше подкрепена и от един от огромните интернационалните търговци на недопечен петрол, тъй че да се обезпечат дълготрайни надеждни доставки на неруски нефт за тамошната рафинерия.
Това е един от методите. Какво ще направи “Лукойл ” не се знае. Мисля, че рафинерията в Бургас е доста по-ценна за “Лукойл ” от тази в Сицилия. Подозирам, че цената, която ще изиска, ще е много висока. Някои от евентуалните купувачи упорстват дерогацията да бъде непокътната, което обаче опонира на интереса на България и е риск пред националната ни сигурност. В никакъв случай не може да се подхваща сходно стъпка - дерогация против бърза покупка на рафинерията, без значение кой е вложителят. Цената на рафинерията би паднала доста, в случай че дерогацията не съществува. Това е по-добрият вид и за купувача. Той обаче би имал и интерес да оперира с съветски нефт, тъй като веригите на доставки са най-ефективни и преференциални, евентуална договорка за по-евтин съветски нефт също би съществувала, в случай че новият притежател реши да купува съветски нефт. Това обаче не може да бъде разрешено нито от Европейския съюз, нито от България, тъй като опонира на нашите геополитически ползи.
Говорейки за дерогацията - виждаме, че към момента има хора, които държат дерогацията да се резервира. Защо го вършат съгласно Вас?
Защото се пазят съветските ползи в страната. Няма никаква друга причина дерогацията да бъде непокътната. Няма нито механически, нито стопански причини за запазването ѝ. Дерогацията може да бъде отстранена в едномесечен период без разтърсвания за пазара на горива. “Лукойл ” е кадърен да внася напълно неруски нефт и рафинерията механически може да оперира с него на 100 %.
В последните 18 месеца Центърът за проучване на демокрацията е разгласил три отчета, като първият беше още преди приемането на дерогацията. На 24 февруари 2023 година следобяд (тогава бе признато Решение за осъществяване (ЕС) 2023/438 на Комисията от 24 февруари 2023 година за даване на дерогация, бел. ред) публикувахме къс разбор, който представихме пред службите в българския парламент и в който ясно казахме, че първа и съществена цел на политиката на България след съветското навлизане в Украйна би трябвало да е унищожаване на зависимостта от съветския нефт и че това не е мъчно, а безусловно постижимо.
Рафинерията може да преработва над 20 разнообразни типа недопечен петрол от целия свят и го е правила през годините. Преди началото на войната в Украйна рафинерията е преработвала единствено 40% съветски петрол. Останалото са били неруски първични материали.
Извън “Лукойл ” - през вчерашния ден в, която да прегледа контракта сред българското сдружение “Булгаргаз ” и турската държавна енергийна компания “Боташ ”, който беше подписан през януари 2023 година от последното служебно държавно управление. Как коментирате тази договорка?
Тази договорка е извънредно проблематична, тъй като ощетява българксаа страна с над 3 милиарда лв. за идващите 15 години, позволявайки на “Боташ ” да употребява българската газопреносна мрежа на доста ниска цена. В същото време, разноските, които България ще заплаща за потребление на турската газопреносна мрежа, са много високи без да е ясно дали този потенциал въобще ще бъде употребен. Ние резервираме потенциал, който сме длъжни да плащаме всяка година. Реални доставки на газ от Турция обаче съвсем не виждаме.
Причината е, че тази договорка не служи действително за диверсификация на доставките на газ и за импорт на полутечен газ, както е разказана и какво настояват разнообразни пропуски енергийни кръгове в България, а обслужва най-много Русия, която посредством сходна договорка може да изнася съветски газ за България и Югоизточна Европа без да разсъни никакво подозрение. Формално продавачът ще е “Боташ ”, защото всеки газ, който постъпи в газопреносната мрежа на Турция, се трансформира в турски газ, без значение какъв е произходът му.
За Русия Турция е един комфортен заслон за продължение на търговията на газ в Европа. Неслучайно съветският президент Путин ясно съобщи преди към два месеца, че Турция ще се трансформира в хъб за съветски газ за Европа. Мисля, че договорката с “Боташ ” е първият инструмент за реализиране на тази цел.
Мартин Владимиров е шеф на стратегия “Енергетика и климат ” в Центъра за проучване на демокрацията. Магистър по енергийна сигурност и интернационалните връзки от Центъра за върхови интернационалните проучвания към университета “Джонс Хопкинс ”, Вашингтон, Съединени американски щати. Бакалавър по стопанска система и политически науки от университета “Аделфи ”, Ню Йорк, Съединени американски щати. Мартин Владимиров работи в областта на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, различните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по съветското и китайското икономическо въздействие в Европа.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
че обмисля продажба на активите си в България. Как смятате, господин Владимиров, съществени ли са желанията на “Лукойл ” за продажба?
Тази поръчка е предстояща. От Центъра за проучване на демокрацията през последните най-малко шест месеца приказваме, че “Лукойл ” няма интерес да остава на пазара в цяла Европа, освен в България, и ще последва тактиката си от Италия и от други страни от Централна и Източна Европа - ще продава активите си. Регулаторната и геополитическата конюнктура не разрешават на компанията да работи при изискванията, които тя избира - преференциално отнасяне и доминантен пазарен дял. С премахването на дерогацията от началото на март 2024 година, компанията към този момент няма да може да извлича тази голяма облага, която в този момент съумява да генерира. За Кремъл няма да е преференциално рафинерията да е благосъстоятелност на “Лукойл ”, защото ще би трябвало да се купуват различни количества нефт, вместо да се употребява съветския, с цел да се зарежда бюджета на Русия.
Решението на “Лукойл ” за продажба на активите в България е предстоящо, разумно. Не изненадва, защото е обществена загадка, че “Лукойл ” води договаряния с най-различни компании за продажбата на активите си в България.
Какво ни споделя обществената загадка - кои са евентуалните купувачи?
Засега нищо публично не е упоменато, единствено импровизирано. Има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Азерската “Сокар ” може да се опита да купи рафинерията в Бургас, защото компанията е в доста положителни връзки с “Лукойл ”. Сътрудничи си от няколко години дейно с Русия. В Турция “Сокар ” оперира най-голямата рафинерия в страната, като внася преди всичко съветски, а не азерски нефт. В подмяна е получила голям заем от “Литаско ”, която е притежател на бургаската рафинерия.
С сходен модел на съдействие, допускам, че Азербайджан се пробва да издейства рафинерията в Бургас. Големите опасения тук са, че в случай че “Сокар ” купи рафинерията, то тя ще работи единствено на хартия с азерски нефт, само че в действителност средствата ще отиват в съветския бюджет. Азербайджан и Русия си сътрудничат в размяната на количества недопечен нефт и газ. Азербайджан се трансформира в един тип мост сред Русия и световния пазар на нефт в опит за отбягване на глобите и рестриктивните мерки при продажба на съветски петрол.
Подобна смяната в собствеността на “Лукойл ” ще бъде извънредно тревожна, тъй като единствено на хартия ще понижим зависимостта си от Русия, а действително ще бъдем в същия капан. Това е главният риск.
Оттам нататък, има най-различни проксита и локални играчи, които нямат действителен, сериозен финансов запас, нито пък опит в петролния бранш, само че служат като заслон за локални ползи. Това също не е добра за България договорка, защото ще разреши проникването на разяждащ капитал, на капитал, който евентуално да се възползва от рафинерията за реализиране на политически цели.
Който и да има рафинерията, ще има огромно въздействие върху българската стопанска система и върху пазара на горива у нас. У нас опцията за генериране на огромни облаги, който да се употребяват за политическо въздействие, остават налице. От тази позиция, България би трябвало да приоритизира продажбата на рафинерията стратегически по отношение на западен вложител с опит в петролния бизнес, който действително да премени бизнес средата и да се прекратят десетилетните неприятни практики в бранша за заобикаляне на заплащане на налози, за финансирането на медии и партии с приходите от бранша и т.н.
Засега не съм сигурен дали има такива огромни западни играчи, които да са показали интерес. Борбата за продажбата обаче занапред ще стартира. От основно значение е тази договорка да бъде тествана по новия закон за скрининг и оценка на задграничните вложения, който ще влезе в действие скоро (Закона за поощряване на вложенията, в който е имплементиран Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за основаване на рамка за скрининг на директни задгранични вложения в Съюза, бел. ред.). Това е опит да се приложи европейското право за по-добър надзор над действителната благосъстоятелност на стратегически активи в Европейския съюз.
Какво демонстрира практиката от Италия при изтеглянето на “Лукойл ” - в каква степен страната ни има надзор и опция да въздейства върху купувача на рафинерията в Бургас?
Всяка страна има опция да блокира такава договорка - изключително когато става въпрос за компания, която има господстващо състояние върху избран пазар. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов контрол би трябвало да одобрят тази договорка и да потвърдят, че тя няма да повлияе отрицателно на конкурентността и на пазарната среда.
В Италия италианското държавно управление употребява своята златна акция в рафинерията в Сицилия, с цел да поеме рафинерията под специфичен надзор, когато тя отхвърли да размени съветския нефт с неруски доставки. Подобна алтернатива има и българската страна. Разговорът за това, че единствено “Лукойл ” може да размени съветския нефт и никой различен е неплатежоспособен и опонира на обстоятелствата и на техническите благоприятни условия.
В Италия, след поемането на рафинерията под специфичен контрол, в доста бърз порядък “Лукойл ” се споразумя с най-голямата израелска компания, която се занимава с преправка на нефт. Сделката беше подкрепена и от един от огромните интернационалните търговци на недопечен петрол, тъй че да се обезпечат дълготрайни надеждни доставки на неруски нефт за тамошната рафинерия.
Това е един от методите. Какво ще направи “Лукойл ” не се знае. Мисля, че рафинерията в Бургас е доста по-ценна за “Лукойл ” от тази в Сицилия. Подозирам, че цената, която ще изиска, ще е много висока. Някои от евентуалните купувачи упорстват дерогацията да бъде непокътната, което обаче опонира на интереса на България и е риск пред националната ни сигурност. В никакъв случай не може да се подхваща сходно стъпка - дерогация против бърза покупка на рафинерията, без значение кой е вложителят. Цената на рафинерията би паднала доста, в случай че дерогацията не съществува. Това е по-добрият вид и за купувача. Той обаче би имал и интерес да оперира с съветски нефт, тъй като веригите на доставки са най-ефективни и преференциални, евентуална договорка за по-евтин съветски нефт също би съществувала, в случай че новият притежател реши да купува съветски нефт. Това обаче не може да бъде разрешено нито от Европейския съюз, нито от България, тъй като опонира на нашите геополитически ползи.
Говорейки за дерогацията - виждаме, че към момента има хора, които държат дерогацията да се резервира. Защо го вършат съгласно Вас?
Защото се пазят съветските ползи в страната. Няма никаква друга причина дерогацията да бъде непокътната. Няма нито механически, нито стопански причини за запазването ѝ. Дерогацията може да бъде отстранена в едномесечен период без разтърсвания за пазара на горива. “Лукойл ” е кадърен да внася напълно неруски нефт и рафинерията механически може да оперира с него на 100 %.
В последните 18 месеца Центърът за проучване на демокрацията е разгласил три отчета, като първият беше още преди приемането на дерогацията. На 24 февруари 2023 година следобяд (тогава бе признато Решение за осъществяване (ЕС) 2023/438 на Комисията от 24 февруари 2023 година за даване на дерогация, бел. ред) публикувахме къс разбор, който представихме пред службите в българския парламент и в който ясно казахме, че първа и съществена цел на политиката на България след съветското навлизане в Украйна би трябвало да е унищожаване на зависимостта от съветския нефт и че това не е мъчно, а безусловно постижимо.
Рафинерията може да преработва над 20 разнообразни типа недопечен петрол от целия свят и го е правила през годините. Преди началото на войната в Украйна рафинерията е преработвала единствено 40% съветски петрол. Останалото са били неруски първични материали.
Извън “Лукойл ” - през вчерашния ден в, която да прегледа контракта сред българското сдружение “Булгаргаз ” и турската държавна енергийна компания “Боташ ”, който беше подписан през януари 2023 година от последното служебно държавно управление. Как коментирате тази договорка?
Тази договорка е извънредно проблематична, тъй като ощетява българксаа страна с над 3 милиарда лв. за идващите 15 години, позволявайки на “Боташ ” да употребява българската газопреносна мрежа на доста ниска цена. В същото време, разноските, които България ще заплаща за потребление на турската газопреносна мрежа, са много високи без да е ясно дали този потенциал въобще ще бъде употребен. Ние резервираме потенциал, който сме длъжни да плащаме всяка година. Реални доставки на газ от Турция обаче съвсем не виждаме.
Причината е, че тази договорка не служи действително за диверсификация на доставките на газ и за импорт на полутечен газ, както е разказана и какво настояват разнообразни пропуски енергийни кръгове в България, а обслужва най-много Русия, която посредством сходна договорка може да изнася съветски газ за България и Югоизточна Европа без да разсъни никакво подозрение. Формално продавачът ще е “Боташ ”, защото всеки газ, който постъпи в газопреносната мрежа на Турция, се трансформира в турски газ, без значение какъв е произходът му.
За Русия Турция е един комфортен заслон за продължение на търговията на газ в Европа. Неслучайно съветският президент Путин ясно съобщи преди към два месеца, че Турция ще се трансформира в хъб за съветски газ за Европа. Мисля, че договорката с “Боташ ” е първият инструмент за реализиране на тази цел.
Мартин Владимиров е шеф на стратегия “Енергетика и климат ” в Центъра за проучване на демокрацията. Магистър по енергийна сигурност и интернационалните връзки от Центъра за върхови интернационалните проучвания към университета “Джонс Хопкинс ”, Вашингтон, Съединени американски щати. Бакалавър по стопанска система и политически науки от университета “Аделфи ”, Ню Йорк, Съединени американски щати. Мартин Владимиров работи в областта на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, различните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по съветското и китайското икономическо въздействие в Европа.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ