Д-р Александър Стоянов за ФрогНюз: Левски и Ботев са грубо употре...
Това сподели пред ФрогНюз доктор Александър Стоянов, историк, експерт по военна история и помощник в Института за исторически проучвания към Българската академия на науките.
" Левски е бил изрично срещу отделянето на някакви етнически и обществени групи от общото, което вършат актуалните пишман-десни. Същевременно е твърдо срещу всевъзможни имперски тоталитарни режими, каквито пазят последователите на отминалия тоталитаризъм в България ".
" Ботев е извънредно антируски надъхан. Знаем обаче по какъв начин Българска комунистическа партия се пробва да го трансфорат надали не в първия болшевик в България ".
" Голямото обръщение на Левски, което над 150 години ни се изплъзва, е, че той желае страна, която да е за всички хора, които живеят в нея, без те да бъдат делени по някакви признаци, правила и категории. Единственото изискване към тях е съблюдаване на законите и отговорност пред една всеобща национална концепция за правдивост ".
" В българското революционно дело имаме и мозъците, имаме и мускулите в лицето на хъшове и хайдути. Ако мускулите на българската гражданска война са по-скоро проруски, което може да се каже за съвсем всички хора, които имат в прозвището си “войвода ”, хора като Левски, Раковски, Ботев, Каравелов са скептични към Русия. Те са носители на хрумвания, които в онази ера са определяни като леви, само че от днешна позиция са републикански. Тези хрумвания са антиимперски. За тях Русия е следващата империя, към която българите би трябвало да бъдат извънредно внимателни ".
Ето и цялото изявление с доктор Стоянов:
Когато една историческа персона е имала мощно въздействие върху публични процеси, когато въздействието на тази персона е останало в поколенията и продължава до през днешния ден, има хора, които вземат решение да го употребяват повратно, с цел да удостоверяват личните си тези в съвремието, без наложително да се основават на някакви в действителност условия и данни за това, което на процедура се е случвало. Ако би трябвало да приказваме за политически послания, които е отправил Васил Левски през своя живот, какви са те?
Това, което доста хора не знаят или не помнят за Васил Левски, е, че той не е чисто български, политически, обществен или революционен феномен. Той е артикул на времето, в което живее – на епохата на Романтизма в Европа. Левски мисли като всеки просветен, пътувал, четящ, компетентен, мислещ човек тогава, като човек, осведомен в забележителна степен с политическите революционни хрумвания на епохата. Революционната му активност, както и на хора като Раковски, Каравелов и Ботев, е обвързвана с консолидираното на европейската политическа и обществена мисъл в подтекста на българския сюжет.
От тази позиция, доста забавен паралел може да бъде изработен сред някои от главните хрумвания на Левски, които той акцентира в едно свое писмо, много известно и доста постоянно представено, до Любен Каравелов, което е оповестено във вестник “Свобода ”. Става въпрос за концепциите за “чиста и свята република ”, които Левски има – за страна, която да бъде дом за всички етноси, населяващи териториите, в които, Апостола признава, преобладаващият народ са българите. Но той споделя, че това би трябвало да е страна на всички етноси, които да бъдат обединени от една национална еднаквост, от една концепция и най-много от върховенството на закона и от концепцията за правдивост.
В това отношение думите му могат да бъдат доста елементарно съпоставени да вземем за пример с Декларацията за самостоятелност на Съединените американски щати. В Декларацията бащите-основатели на Съединени американски щати акцентират безусловно същите съществени политически права и привилегии, които едно модерно от тогавашна позиция демократично общество би трябвало да съблюдава. Левски, в българския сюжет, се явява притежател на такива демократични за времето си хрумвания, дори почтено казано – републикански, каквито са пренесени 100 години по-рано от Европа към Съединени американски щати. Смъртта на Левски е безусловно един век след началото на Американската война за самостоятелност – век по-късно Левски е изразител в България на същите хрумвания, които са образувани още в края на 17-и и началото на 18-и век от британските и френските просвещенци, каквито носители в Съединени американски щати са хора като Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон.
Не желая да кажа, че Левски е притежател на американски хрумвания в България, в противен случай, той е изразител на европейски хрумвания, които и американците са пренесли от Европа оттатък океана. В случая обаче става въпрос за транспорт на същите тези демократични и републикански хрумвания от Западна през Централна към Източна Европа. В българския случай Апостола се явява най-ясният изразител на тези републикански хрумвания за независимост, тъждество и приятелство сред всички етноси, които обитават България.
Голямото обръщение на Левски, което над 150 години ни се изплъзва, е, че той желае страна, която да е за всички хора, които живеят в нея, без те да бъдат делени по някакви признаци, правила и категории. Единственото изискване към тях е съблюдаване на законите и отговорност пред една всеобща национална концепция за правдивост.
Фактор тогава е и Руската империя – какво е отношението на Левски към нея?
В българското революционно дело имаме и мозъците, имаме и мускулите в лицето на хъшове и хайдут. Ако мускулите на българската гражданска война са по-скоро проруски, което може да се каже за съвсем всички хора, които имат в прозвището си “войвода ”, хора като Левски, Раковски, Ботев, Каравелов са скептични към Русия. Те са носители на хрумвания, които в онази ера са определяни като леви, само че от днешна позиция са републикански. Тези хрумвания са антиимперски. За тях Русия е следващата империя, към която българите би трябвало да бъдат извънредно внимателни.
Левски е корав покровител на концепцията, че Русия не би трябвало да бъде търсена като източник на свободата на България. Той споделя в прав текст, че в случай че непозната мощ ни освободи, то тя ще ни пороби по-късно. Това е безусловно отражение на концепциите на Георги Раковски от 1860-те години. Левски се среща с тези хрумвания още до момента в който е участник в Първата българска легия през 1862 година в Благоевград. Година и половина по-рано Раковски издава една доста забавна листовка, която се назовава “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите ”. В нея подлага на критика остро имперската политика на Русия по отношение на българите и обстоятелството, че Русия преглежда българите като следващия инструмент, следващата пешка в реализирането на своята балканска политика, като на ниска цена източник на човешки запас, с който Русия да заселва другояче много празните по това време територии на Южна Украйна.
Левски никога не е проруски, дори в противен случай. Освен това има и все по-сериозни подозрения каква тъкмо е ролята, която Русия изиграва към залавянето на Левски. Във всеки случай не може да се приказва за никакво покровителство от съветска страна в поддръжка на Апостола . Руснаците са изиграли своята роля 20 години по-рано, когато Георги Раковски е задържан от османските управляващи по време на Кримската война. Тогава съветската дипломация посредством гръцките консули в България спомага Раковски, който тогава е служел като техен разузнавач, да бъде избавен. Това е преди Раковски да преобърне на 180 градуса отношението си към Русия. Той изживява безспорна смяна на своите настройки към Русия и то тъкмо по времето, когато живее в Русия – сред 1858 и 1860 година Докато е на работа като съветски разузнавач, през 1854 година руснаците се застъпват за него.
За покровителство в интерес на Левски през 1872-73 година обаче и дума не може да става . Това е интервал, в който в Русия извънредно доста се е засилила терористичната активност на съветските републиканци и анархисти. За съветската имперска политика хора като Левски и Ботев в действителност са просто някакъв тип терористи, които са рискови за Русия и за външната политика. Да, те в действителност са врагове на Османската империя, само че руснаците доста добре осъзнават, че това са хора, които не могат да бъдат следени, не могат да бъдат употребявани за съветските цели. Самите Левски, Ботев, Каравелов, включваме и Раковски, който е умрял по това време, са извънредно скептични към Русия. Съответно, тя не би могла да ги използва като свои сътрудници измежду българите, заради което руснаците или ще пречат на активността на българските революционери, или ще си затворят очите и ушите тогава, когато биха могли да се намесят в поддръжка или отбрана на тези хора при залавянето им от страна на османските управляващи.
След излизането на България от рамките на Османската империя в каква степен ръководството, което се открива в нашата територия, се основава на това тъждество, само че съблюдаване на закона – концепциите на Левски, и в каква степен в по-различна посока, имайки поради, че тогава огромна част от ръководството, да вземем за пример военният министър, е от съветско родословие?
Да, първите военни министри на България – до 1884 година, са съветски военни. Александър Батенберг даже ги употребява по време на Режима на пълномощията, с цел да анулира Търновската конституция и да наложи един властнически режим, който продължава не доста време, популярност Богу.
Интересното е, че и по време на Априлското въстание, когато българите закратко откриват надзор над част от българските земи, и по време на Илинденско-Преображенско въстание през 1903 година, българските революционери афишират основаването на република . Същото нещо вършат и гръцките революционери през 1821 година Когато Великите сили се намесват обаче, с цел да основат балканските страни, те не позволяват основаването на републиканска форма на ръководство и надлежно постоянно се прибягва до втълпяване на някаква форма на конституционна монархия.
Традициите на българското републиканско придвижване могат да се търсят още в края на Възраждането , в средите на българските революционни интелектуалци. Поради една или друга причина обаче монархията е определена като форма на ръководство след Освобождението. До някаква степен е наложен един външен модел, за който българите като народ не са запитани.
Търновската конституция е основана по план на краткотрайното съветско ръководство. Тя е дадена за гласоподаване на Учредителното заседание, само че не с концепцията, че те могат да основат друг български план, а с концепцията, че би трябвало да одобрят точките в съветския. За незадоволство на княз Дондуков Учредителното заседание даже си “позволява ” много съществено да разисква съветските планове.
Най-парадоксалното е, че Либералната партия в Учредителното заседание, в която са съсредоточени множеството русофили, се оказва най-големият критик на съветския модел за основаване на Търновската конституция. Проектът на руснаците за Търновска конституция е извънредно по-консервативен от това, което в последна сметка е признато през април 1879 година Интересното е, че русофобите от Консервативната партия поддържат по-авторитарната форма на ръководство, която руснаците оферират, до момента в който русофилите, които са по-либерални и по-леви в своите политически хрумвания, успорват съветското предложение. Това е един абсурд на взаимоотношенията сред България и Русия, който е заложен още от първите дни на взаимоотношение сред политическите кръгове у нас и политиката на Русия към нашите земи.
Ако отнесем всичко това към днешна дата и се съгласим, че исторически фигури като Васил Левски безусловно имат “употреба ” в сегашното, в случай че се съгласим, че едни хора поясняват послания и дейности по един метод, други – по различен метод, употребяват ги, нагласят ги съгласно личните си визии, можем ли да кажем, че сега следим отъждествяване на патриотизма с русофилията? Пример - представители на Общобългарския комитет „ Васил Левски “ като че ли имат благосклонности към съветската страна във войната против Украйна, в случай че съдим от обществени изяви. Има ли повратно пояснение на дейности и послания от предишното, преместване в днешна форма с неверна трактовка?
Мисля, че Вашите наблюдения са безусловно верни. За страдание, още от 1944 година насам, че даже и преди този момент в някои връзки, облиците на нашите революционни герои, каквито са Левски и Ботев, са безусловно отвлечени от разнообразни политически обединения с извънредно съмнителна морална позиция по публично значими въпроси.
В момента да вземем за пример виждаме един извънредно популистки и много на ниска цена ход от страна на президента Румен Радев със промяната на името на летище София, което да бъде преименувано на Васил Левски. Апостола на свободата има отношение към много неща в нашата история, само че не бих споделил, че историята на авиацията е една от тях.
Същото важи и за Ботев. Ботев е извънредно антируски надъхан. Знаем обаче по какъв начин Българска комунистическа партия се пробва да го трансфорат надали не в първия болшевик в България , в някаква обвързвана с Русия фигура, което е радикално противоположно на това, което Ботев е представлявал.
За страдание, тези трендове, основани на първо място от българския комунистически режим след 1944 година, се трансформират в основа на един всеобщ метод, в който организации си приписват имена и персони и ги прибавят към своите знаци. Ако членовете на Вътрешна македонска революционна организация от края на 19-и век бяха живи, не съм сигурен в какво положение щяха да бъдат актуалните членове на Вътрешна македонска революционна организация. Същото се отнася и за Луковмарш – не съм сигурен до каква степен военачалник Луков би толерирал хората, които през днешния ден употребяват неговото име като знак и синоним на фашизма в преродена форма. Същото важи и за Гоце Делчев, който се използва по всякакви мотиви от всевъзможни десни, леви и към този момент не знам какви организации.
Васил Левски безусловно се оказва на всички места, което е много неуместно от позиция, че Апостола ясно е декларирал своите политически хрумвания и те никога не могат да бъдат припознати нито в крайното ляво, нито в крайното дясно. Всякакви патриотарски залитания, било то проруски, соцносталгични, или пък свързани с някакви форми на расизъм и на ампутиране правото на групи от обществото да бъдат част от националната еднаквост, са в действителност антилевски.
Той е бил изрично срещу отделянето на някакви етнически и обществени групи от общото, което вършат актуалните пишман-десни. Същевременно е твърдо срещу всевъзможни имперски тоталитарни режими, каквито пазят последователите на отминалия тоталитаризъм в България.
Виждаме по какъв начин и хора като Ботев и Левски са извънредно брутално, жестоко използвани за политически цели, които въобще не съответстват с политическите хрумвания на тези персони. Политически хрумвания, които са доста ясно декларирани. Информацията за техните хрумвания е доста ясно запазана. Тя съществува в архиви под формата на публикации, на вестници, на проучвания. Няма справедлива причина да бъде подправена истината за техните хрумвания. Единствената причина това да се случва е плачевната историческа неначетеност на българския народ.
Интервю на Илияна Маринкова
" Левски е бил изрично срещу отделянето на някакви етнически и обществени групи от общото, което вършат актуалните пишман-десни. Същевременно е твърдо срещу всевъзможни имперски тоталитарни режими, каквито пазят последователите на отминалия тоталитаризъм в България ".
" Ботев е извънредно антируски надъхан. Знаем обаче по какъв начин Българска комунистическа партия се пробва да го трансфорат надали не в първия болшевик в България ".
" Голямото обръщение на Левски, което над 150 години ни се изплъзва, е, че той желае страна, която да е за всички хора, които живеят в нея, без те да бъдат делени по някакви признаци, правила и категории. Единственото изискване към тях е съблюдаване на законите и отговорност пред една всеобща национална концепция за правдивост ".
" В българското революционно дело имаме и мозъците, имаме и мускулите в лицето на хъшове и хайдути. Ако мускулите на българската гражданска война са по-скоро проруски, което може да се каже за съвсем всички хора, които имат в прозвището си “войвода ”, хора като Левски, Раковски, Ботев, Каравелов са скептични към Русия. Те са носители на хрумвания, които в онази ера са определяни като леви, само че от днешна позиция са републикански. Тези хрумвания са антиимперски. За тях Русия е следващата империя, към която българите би трябвало да бъдат извънредно внимателни ".
Ето и цялото изявление с доктор Стоянов:
Когато една историческа персона е имала мощно въздействие върху публични процеси, когато въздействието на тази персона е останало в поколенията и продължава до през днешния ден, има хора, които вземат решение да го употребяват повратно, с цел да удостоверяват личните си тези в съвремието, без наложително да се основават на някакви в действителност условия и данни за това, което на процедура се е случвало. Ако би трябвало да приказваме за политически послания, които е отправил Васил Левски през своя живот, какви са те?
Това, което доста хора не знаят или не помнят за Васил Левски, е, че той не е чисто български, политически, обществен или революционен феномен. Той е артикул на времето, в което живее – на епохата на Романтизма в Европа. Левски мисли като всеки просветен, пътувал, четящ, компетентен, мислещ човек тогава, като човек, осведомен в забележителна степен с политическите революционни хрумвания на епохата. Революционната му активност, както и на хора като Раковски, Каравелов и Ботев, е обвързвана с консолидираното на европейската политическа и обществена мисъл в подтекста на българския сюжет.
От тази позиция, доста забавен паралел може да бъде изработен сред някои от главните хрумвания на Левски, които той акцентира в едно свое писмо, много известно и доста постоянно представено, до Любен Каравелов, което е оповестено във вестник “Свобода ”. Става въпрос за концепциите за “чиста и свята република ”, които Левски има – за страна, която да бъде дом за всички етноси, населяващи териториите, в които, Апостола признава, преобладаващият народ са българите. Но той споделя, че това би трябвало да е страна на всички етноси, които да бъдат обединени от една национална еднаквост, от една концепция и най-много от върховенството на закона и от концепцията за правдивост.
В това отношение думите му могат да бъдат доста елементарно съпоставени да вземем за пример с Декларацията за самостоятелност на Съединените американски щати. В Декларацията бащите-основатели на Съединени американски щати акцентират безусловно същите съществени политически права и привилегии, които едно модерно от тогавашна позиция демократично общество би трябвало да съблюдава. Левски, в българския сюжет, се явява притежател на такива демократични за времето си хрумвания, дори почтено казано – републикански, каквито са пренесени 100 години по-рано от Европа към Съединени американски щати. Смъртта на Левски е безусловно един век след началото на Американската война за самостоятелност – век по-късно Левски е изразител в България на същите хрумвания, които са образувани още в края на 17-и и началото на 18-и век от британските и френските просвещенци, каквито носители в Съединени американски щати са хора като Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон.
Не желая да кажа, че Левски е притежател на американски хрумвания в България, в противен случай, той е изразител на европейски хрумвания, които и американците са пренесли от Европа оттатък океана. В случая обаче става въпрос за транспорт на същите тези демократични и републикански хрумвания от Западна през Централна към Източна Европа. В българския случай Апостола се явява най-ясният изразител на тези републикански хрумвания за независимост, тъждество и приятелство сред всички етноси, които обитават България.
Голямото обръщение на Левски, което над 150 години ни се изплъзва, е, че той желае страна, която да е за всички хора, които живеят в нея, без те да бъдат делени по някакви признаци, правила и категории. Единственото изискване към тях е съблюдаване на законите и отговорност пред една всеобща национална концепция за правдивост.
Фактор тогава е и Руската империя – какво е отношението на Левски към нея?
В българското революционно дело имаме и мозъците, имаме и мускулите в лицето на хъшове и хайдут. Ако мускулите на българската гражданска война са по-скоро проруски, което може да се каже за съвсем всички хора, които имат в прозвището си “войвода ”, хора като Левски, Раковски, Ботев, Каравелов са скептични към Русия. Те са носители на хрумвания, които в онази ера са определяни като леви, само че от днешна позиция са републикански. Тези хрумвания са антиимперски. За тях Русия е следващата империя, към която българите би трябвало да бъдат извънредно внимателни.
Левски е корав покровител на концепцията, че Русия не би трябвало да бъде търсена като източник на свободата на България. Той споделя в прав текст, че в случай че непозната мощ ни освободи, то тя ще ни пороби по-късно. Това е безусловно отражение на концепциите на Георги Раковски от 1860-те години. Левски се среща с тези хрумвания още до момента в който е участник в Първата българска легия през 1862 година в Благоевград. Година и половина по-рано Раковски издава една доста забавна листовка, която се назовава “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите ”. В нея подлага на критика остро имперската политика на Русия по отношение на българите и обстоятелството, че Русия преглежда българите като следващия инструмент, следващата пешка в реализирането на своята балканска политика, като на ниска цена източник на човешки запас, с който Русия да заселва другояче много празните по това време територии на Южна Украйна.
Левски никога не е проруски, дори в противен случай. Освен това има и все по-сериозни подозрения каква тъкмо е ролята, която Русия изиграва към залавянето на Левски. Във всеки случай не може да се приказва за никакво покровителство от съветска страна в поддръжка на Апостола . Руснаците са изиграли своята роля 20 години по-рано, когато Георги Раковски е задържан от османските управляващи по време на Кримската война. Тогава съветската дипломация посредством гръцките консули в България спомага Раковски, който тогава е служел като техен разузнавач, да бъде избавен. Това е преди Раковски да преобърне на 180 градуса отношението си към Русия. Той изживява безспорна смяна на своите настройки към Русия и то тъкмо по времето, когато живее в Русия – сред 1858 и 1860 година Докато е на работа като съветски разузнавач, през 1854 година руснаците се застъпват за него.
За покровителство в интерес на Левски през 1872-73 година обаче и дума не може да става . Това е интервал, в който в Русия извънредно доста се е засилила терористичната активност на съветските републиканци и анархисти. За съветската имперска политика хора като Левски и Ботев в действителност са просто някакъв тип терористи, които са рискови за Русия и за външната политика. Да, те в действителност са врагове на Османската империя, само че руснаците доста добре осъзнават, че това са хора, които не могат да бъдат следени, не могат да бъдат употребявани за съветските цели. Самите Левски, Ботев, Каравелов, включваме и Раковски, който е умрял по това време, са извънредно скептични към Русия. Съответно, тя не би могла да ги използва като свои сътрудници измежду българите, заради което руснаците или ще пречат на активността на българските революционери, или ще си затворят очите и ушите тогава, когато биха могли да се намесят в поддръжка или отбрана на тези хора при залавянето им от страна на османските управляващи.
След излизането на България от рамките на Османската империя в каква степен ръководството, което се открива в нашата територия, се основава на това тъждество, само че съблюдаване на закона – концепциите на Левски, и в каква степен в по-различна посока, имайки поради, че тогава огромна част от ръководството, да вземем за пример военният министър, е от съветско родословие?
Да, първите военни министри на България – до 1884 година, са съветски военни. Александър Батенберг даже ги употребява по време на Режима на пълномощията, с цел да анулира Търновската конституция и да наложи един властнически режим, който продължава не доста време, популярност Богу.
Интересното е, че и по време на Априлското въстание, когато българите закратко откриват надзор над част от българските земи, и по време на Илинденско-Преображенско въстание през 1903 година, българските революционери афишират основаването на република . Същото нещо вършат и гръцките революционери през 1821 година Когато Великите сили се намесват обаче, с цел да основат балканските страни, те не позволяват основаването на републиканска форма на ръководство и надлежно постоянно се прибягва до втълпяване на някаква форма на конституционна монархия.
Традициите на българското републиканско придвижване могат да се търсят още в края на Възраждането , в средите на българските революционни интелектуалци. Поради една или друга причина обаче монархията е определена като форма на ръководство след Освобождението. До някаква степен е наложен един външен модел, за който българите като народ не са запитани.
Търновската конституция е основана по план на краткотрайното съветско ръководство. Тя е дадена за гласоподаване на Учредителното заседание, само че не с концепцията, че те могат да основат друг български план, а с концепцията, че би трябвало да одобрят точките в съветския. За незадоволство на княз Дондуков Учредителното заседание даже си “позволява ” много съществено да разисква съветските планове.
Най-парадоксалното е, че Либералната партия в Учредителното заседание, в която са съсредоточени множеството русофили, се оказва най-големият критик на съветския модел за основаване на Търновската конституция. Проектът на руснаците за Търновска конституция е извънредно по-консервативен от това, което в последна сметка е признато през април 1879 година Интересното е, че русофобите от Консервативната партия поддържат по-авторитарната форма на ръководство, която руснаците оферират, до момента в който русофилите, които са по-либерални и по-леви в своите политически хрумвания, успорват съветското предложение. Това е един абсурд на взаимоотношенията сред България и Русия, който е заложен още от първите дни на взаимоотношение сред политическите кръгове у нас и политиката на Русия към нашите земи.
Ако отнесем всичко това към днешна дата и се съгласим, че исторически фигури като Васил Левски безусловно имат “употреба ” в сегашното, в случай че се съгласим, че едни хора поясняват послания и дейности по един метод, други – по различен метод, употребяват ги, нагласят ги съгласно личните си визии, можем ли да кажем, че сега следим отъждествяване на патриотизма с русофилията? Пример - представители на Общобългарския комитет „ Васил Левски “ като че ли имат благосклонности към съветската страна във войната против Украйна, в случай че съдим от обществени изяви. Има ли повратно пояснение на дейности и послания от предишното, преместване в днешна форма с неверна трактовка?
Мисля, че Вашите наблюдения са безусловно верни. За страдание, още от 1944 година насам, че даже и преди този момент в някои връзки, облиците на нашите революционни герои, каквито са Левски и Ботев, са безусловно отвлечени от разнообразни политически обединения с извънредно съмнителна морална позиция по публично значими въпроси.
В момента да вземем за пример виждаме един извънредно популистки и много на ниска цена ход от страна на президента Румен Радев със промяната на името на летище София, което да бъде преименувано на Васил Левски. Апостола на свободата има отношение към много неща в нашата история, само че не бих споделил, че историята на авиацията е една от тях.
Същото важи и за Ботев. Ботев е извънредно антируски надъхан. Знаем обаче по какъв начин Българска комунистическа партия се пробва да го трансфорат надали не в първия болшевик в България , в някаква обвързвана с Русия фигура, което е радикално противоположно на това, което Ботев е представлявал.
За страдание, тези трендове, основани на първо място от българския комунистически режим след 1944 година, се трансформират в основа на един всеобщ метод, в който организации си приписват имена и персони и ги прибавят към своите знаци. Ако членовете на Вътрешна македонска революционна организация от края на 19-и век бяха живи, не съм сигурен в какво положение щяха да бъдат актуалните членове на Вътрешна македонска революционна организация. Същото се отнася и за Луковмарш – не съм сигурен до каква степен военачалник Луков би толерирал хората, които през днешния ден употребяват неговото име като знак и синоним на фашизма в преродена форма. Същото важи и за Гоце Делчев, който се използва по всякакви мотиви от всевъзможни десни, леви и към този момент не знам какви организации.
Васил Левски безусловно се оказва на всички места, което е много неуместно от позиция, че Апостола ясно е декларирал своите политически хрумвания и те никога не могат да бъдат припознати нито в крайното ляво, нито в крайното дясно. Всякакви патриотарски залитания, било то проруски, соцносталгични, или пък свързани с някакви форми на расизъм и на ампутиране правото на групи от обществото да бъдат част от националната еднаквост, са в действителност антилевски.
Той е бил изрично срещу отделянето на някакви етнически и обществени групи от общото, което вършат актуалните пишман-десни. Същевременно е твърдо срещу всевъзможни имперски тоталитарни режими, каквито пазят последователите на отминалия тоталитаризъм в България.
Виждаме по какъв начин и хора като Ботев и Левски са извънредно брутално, жестоко използвани за политически цели, които въобще не съответстват с политическите хрумвания на тези персони. Политически хрумвания, които са доста ясно декларирани. Информацията за техните хрумвания е доста ясно запазана. Тя съществува в архиви под формата на публикации, на вестници, на проучвания. Няма справедлива причина да бъде подправена истината за техните хрумвания. Единствената причина това да се случва е плачевната историческа неначетеност на българския народ.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ